Решение № 762 от 18.05.2023, Районен съд - Варна

Мотиви към Решение № 762, постановено на 18.05.2023 г. по н.o.х.д. № 1357 по описа на Районен съд – Варна за 2023г.:

Варненската районна прокуратура е повдигнала обвинение с обвинителен акт по досъдебно производство № 12 по описа за 2021г. на РУ Аксаково при ОД на МВР – гр.

Варна на И. В. Г. за това, че на 04.12.2020 год. в с. Изворско, общ. Аксаково, обл. Варна е причинил на М. В. М., в качеството му на длъжностно лице – шофьор на специален автомобил /линейка/ марка – „Ситроен“ модел Джъмпер с рег. № В 3631 РК, при изпълнение на службата му като служител на екип на ЦСМП град Варна, филиал гр. Аксаково, лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка, без разстройство на здравето, по смисъла на чл.130, ал.2 от НК – престъпление по чл.131, ал.1, т.1, предл.1, вр. чл.130, ал.2 от НК.

В съдебно заседание представителят на Варненската районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение, като посочва, че от събраните в хода на наказателното производство гласни и писмени доказателства безспорно се установява, че на процесната дата подс. Г. на два пъти е нанесъл удари на длъжностно лице, с което му е причинил лека телесна повреда. Пледира подс. Г. да бъде признат за виновен, като се освободи от наказателна отговорност, наложи му се административно наказание глоба в размер на 1000 лева и му се възложат сторените по делото разноски в размер на 117,00 лева.

Защитникът на подс. Г. - адв. Ш. заявява, че подзащитният му признава вината си и съжалява за извършеното. Заявява, че са налице предпоставките за прилагане на чл.78а от НК, доколкото за деянието е предвидено наказание до една година или пробация. Сочи, че обвиняемият полага трудова дейност, но същата е почасова, доходите му не са стабилни, а когато има такива, същите са в много нисък размер. Пледира при определяне размера на наказанието същото да бъде определено към законоустановения минимум.

Подсъдимият И. В. Г., редовно призован, се явява пред съда, посочва, че няма какво да добави и съжалява за постъпката си.

В предоставеното му на основание чл. 297 НПК право на последна дума посочва, че желае малка глоба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият И. В. Г. е роден на 21.01.1985г. в гр. Варна, живущ понастоящем в с.

Изворско, обл. Варна, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, не работи, неосъждан (доколкото са налице данни за настъпила реабилитация), с ЕГН:

**********.

Подсъдимият Г. живеел със семейството си в с. Изворско, общ. Аксаково, обл. Варна, на ул. „Капитан Петко Войвода“ № 1.

На 04.12.2020г. вечерта, около 20,40 ч. Г. подал сигнал на тел.112 по повод влошено здравословно състояние на едно от децата му, като поискал медицински екип да посети дома му.

На подадения от него сигнал в с. Изворско, общ. Аксаково се отзовал медицински екип на ЦСМП-гр. Варна, филиал Аксаково в състав: св. М. В. М. - водач на специален автомобил-линейка с peг. № В 3631 РК и придружаващото го медицинско лице д-р А. Н. Л.Н..

Екипът пристигнал в селото около 20,57ч., като лек автомобил, изпратен от лицата подали сигнала на спешен телефон, ги очаквал в центъра на селото и отвел медицинския екип до дома на подсъдимия Г. на ул. „Капитан Петко Войвода“ № 1.

След като влязла в дома на Г. д-р А. Н. Л.-Н. започнала прегледа на пациента.

1

Подсъдимият Г. започнал да се държи странно и неадекватно.

С непрестанните си претенции и искания към д-р Н. подсъдимият създал пречи на последната да изпълни задълженията си, като подсъдимият отправил и клетви по отношение на медицинското лице.

Поради това д-р Н. помолили Г. да излезе от стаята или да замълчи.

Подсъдимият Г. излязъл на улицата пред дома си.

По същото време на улицата се намирал паркиран служебния автомобил на ЦСМПфилиал Аксаково-линейка с peг. № В 3631 РК, като свидетелят М. М., водач на соченото МПС, стоял на шофьорското място в кабината на автомобила.

Подсъдимият Г. направил опит да отвори шофьорската врата на линейката. Започнал да ругае и обижда М. безпричинно през частично отворения прозорец на вратата на МПС.

Заявил му, че „ще го счупи“.

Подсъдимият имал претенции към М., че включил специалния режим на движение на линейката едва в селото.

Подсъдимият Г. се пресегнал през отворения прозорец и се опитал да свали очилата и маската от лицето на свидетелят М..

Последният от своя се опитал да отвори вратата и да избута нападателя си. След кратко бутане от двете страни, М. успял да слезе от автомобила, като през цялото време бил обиждан от Г..

Подсъдимият Г. успял да се приближи до пострадалия М. и му нанесъл силен удар с юмрук в областта на стомаха, от който удар М. изпитал силна болка. В същото време М. забелязал, че от адреса, който посетили излиза д-р Н.. Тръгнал към нея, с цел да я предпази от евентуално физическо нападение, както от подсъдимия Г., така и от възможни действия от негови роднини.

Същевременно Г., използвайки невниманието на М., му нанесъл втори силен удар с юмрук отново в областта на корема, малко по-горе от предходния.

Нанесеният втори удар бил възприет от доктор Н., която подала сигнал на спешен телефон за случващото се. Пострадалият М. от своя страна също подал сигнал за станалото до дежурния на мед. център гр.Аксаково.

На място бил изпратен полицейски екип с двамата служители на РУ Аксаково - Я. Ж. и Д. С., които установили лицата в конфликта.

Подсъдимият Г. бил отведен в РУ Аксаково и задържан за срок от 24ч. по ЗМВР.

Според заключението на извършената на досъдебното производство СМЕ, вследствие на гореописаните два удара в областта на корема, нанесените му на 04.12.2020г. от подсъдимия Г., М. М. изпитал чувство на болка в областта на нанасяне на ударите.

Видно от справката характеристични данни подсъдимият Г. съжителства с Й. В., с която има три деца и едно дете от М. Г.. Имал завършен II – III клас, работел на частно, където намери, предимно в строителството, като са налице данни, че през годините често излизал извън граница. Имал фирма, която не работи. От извършената справка в системата на МВР се установява, че има 3 бр. криминални регистрации по чл.194 от НК през 2003 год.

2 бр. по чл.150 от 2009 год., има изведени 4 бр. ЗМ за кражби по чл.194 от НК 2 бр. през 1999 год. и 2 бр. през 2003 год. Полага грижи за семейството си, живеят в нормална среда, в добри хигиенно-битови условия. По характер е прикрит.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства, неоспорени от страните в производството, като същите са пълни, логични и взаимно допълващи се.

Съдът кредитира всички изброени доказателства, като непротиворечиви, 2 последователни и достоверни и изгради убежденията си въз основа на тях.

Подс. Г. призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като съдът напълно кредитира това самопризнание, доколкото същото несъмнено се подкрепя от всички събрани в хода на наказателното производство доказателства, установяващи авторството на инкриминираното деяние.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че подс. И. В. Г. е осъществил от обективна страна състава на престъплението, визирано в чл.

131, ал. 1, т. 1, предл.1, вр. чл. 130, ал. 2 от НК, тъй като с действията си - нанасяне на два удара с ръце в областта на корема на свидетеля М. М., е причинил на пострадалия длъжностно лице телесно увреждане с характер на лека телесна повреда по смисъла на чл.

130, ал. 2 от НК.

Изпълнителното деяние спрямо пострадалия М. е извършено чрез действия, които са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.

Заключението на вещото лице, изготвило съдебно-медицинската експертиза по делото, е, че в конкретния случай пострадалият е изпитал чувство на болка в областта на нанасяне на ударите.

От субективна страна деянието е извършено виновно под формата на пряк умисъл, тъй като подсъдимият Г. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите обществено опасни последици и е искал настъпването им.

За умисъла на едно лице се съди по неговите фактически действия.

В настоящия случай подсъдимият Г. е нанесъл по гореописания начин удари, като е съзнавал, че извършва акт на физическа интервенция върху телесната неприкосновеност на свидетеля М. и че употребява сила, но независимо от това е извършил това си действие добре съзнавайки, че ще последва телесно увреждане, в това число и на такова от вида на действително причиненото.

Подсъдимият е насочил всичките си усилия към осъществяването на акта, съзнавайки общественоопасния характер на деянието си и желаейки настъпването на негативния резултат.

Св. М. М. притежава качеството „длъжностно лице", по смисъла на чл.93, т.1, б.”б”, пр.2 НК, поради факта, че работил на длъжност шофьор на санитарен автомобил в Център за спешна медицинска помощ - филиал Аксаково.

Това качество е налице по отношение на пострадалия М., тъй като видно от приложените по делото ксерокопие на трудов договор и длъжностна характеристика (на л.

26 и л.27 от ДП 12/2021г. по описа на РУ Аксаково) на същия е било възложено срещу възнаграждение да изпълнява работа, свързана с управление и поддържане на санитарен автомобил, както и с участие в оказването на спешна медицинска помощ на заболели и пострадали лица в дома и на местопроизшествието под ръководството на лекар или специалист по здравни грижи.

Според длъжностната характеристика шофьорът отговарял за наличността, изправността и правилната експлоатация на поверения му санитарен автомобил, техника, инструменти, материали и медицинска апаратура. Следователно е налице квалифициращият признак – причиняване на телесна повреда на длъжностно лице при изпълнение на службата му.

Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките на чл. 78а НК за освобождаване на Г. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, тъй като за престъпление по чл.131, ал.1, т.1, предл.1, вр. чл.130, ал.2 НК се предвижда наказание „лишаване от свобода” до три години, от деянието не са настъпили имуществени вреди, подлежащи на възстановяване.

3

Обвиняемият не е осъждан (доколкото са налице данни за настъпила реабилитация) и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV, глава осма от НК.

При определяне на конкретното административно наказание, което следва да се наложи на Г., съдът отчете липсата на отегчаващи отговорността му обстоятелства, като прие за смекчаващи такива емоционалното състояние, в което същият се е намирал по време на извършване на инкриминираното деяние, както и обстоятелството, че същият признава вината си в съдебното производство, което го мотивира да наложи на същия административно наказание „глоба“ в минималния, предвиден в разпоредбата на чл. 78а, ал.1 НК размер, а именно 1000 лева.

За определянето на административно наказание в минимален размер съдът взе предвид още и данните по делото (заявени от процесуалния представител) за непостоянната трудова заетост на подсъдимото лице, както и доказателството за сравнително голямото му домакинство с общо четири деца, които обстоятелства съобрази като достатъчно основание за налагане на наказание в размер на сумата от 1000 лева.

По отношение на сторените по делото разноски в размер на 117 лева, на основание чл. 189, ал.3 НПК същите следва да бъдат възложени в тежест на подс. Г..

Воден от изложеното, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4