Решение № 24 от 13.04.2023, Административен съд - Ловеч
- Съд
- Административен съд - Ловеч
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 39/2023
- Вид
- Решение № 24
- Подписан
- 13.04.2023
- Състав
- ДИМИТРИНА ВАСИЛЕВА ПАВЛОВА, ЙОНИТА ЦАНКОВА ЦАНКОВА, ГЕОРГИ БОЙЧЕВ ХРИСТОВ
Цитирани разпоредби
- чл.210, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.211 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.218 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.220 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 221 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.40 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 43, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 52, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 131, ал.1, т.5 · Закон за храните
- чл.131, ал.1, т.5 · Закон за храните
- чл. 131, ал.2 · Закон за храните
- чл.348 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.141,ал.2 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ № гр.
Ловеч, 13.04.2023година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи касационен състав в публично заседание на четвърти април две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
Членове: ГЕОРГИ
ХРИСТОВ
ЙОНИТА ЦАНКОВА при секретар Татяна Тотева и с участието на прокурор Цветомир Папурков сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА к.а.н.д. № 39 по описа за 2023 година на същия съд, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба от Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/ гр. Ловеч, чрез пълномощник, против решение № 5 от 27.01.2023 година, постановено по административно наказателно дело № 252 по описа за 2022 година на Районен съд - Тетевен. С решението трети състав на РС е отменил като незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 1163 от 11.11.2022 година, издадено от директора на ОДБХ гр. Ловеч, въз основа на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 75 от 13.05.2022 г., с което на „****“
ООД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление с. ****, Ловешка област на основание чл. 131, ал.2 във връзка с чл. 131, ал.1, т.5 от Закона за храните /ЗХ/ е наложена имуществена санкция в размер на 4000 /четири хиляди/ лева.
В касационната жалба се излагат доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Касационният жалбоподател не е съгласен с изводите на първоинстанционния съд, че със съставяне и връчване на АУАН на лице, което е съдружник в ООД е допуснато нарушение на правилата за надлежно представителство на дружество, съгласно чл. 141, ал.2 от Търговския закон /ТЗ/. Сочи, че в АУАН, който е съставен в присъствие на съдружника Р.Д., същата е вписана, че подписва АУАН с особено мнение и не е направила възражение за липса на представителна власт, като юридическото дружество жалбоподател несъмнено е бил запознат с АУАН тъй като е подал Възражение вх. № 1188/20.05.2022 г. в законовия срок до ОДБХ – Ловеч, приложено по преписката и в него не се въвеждат твърдения за липсата на представителна власт на Р.Д. и ненадлежно връчване. Счита, че не е налице нарушение на процесуалните правила, защото то не е довело до ограничаване правото на защита на нарушителя и опорочава административно наказателното производство. Сочи, че неопускането му не би могло да доведе наказващия орган до различен правен резултат, тъй като същия е упражнил правото си на защита в пълния му потенциал подавайки възражение срещу АУАН и жалба срещу НП в законовите срокове. В касационната жалба се поддържа и изложеното по същество пред първата инстанция. В заключение моли за отмяна на съдебния акт и потвърждаване на издаденото наказателно постановление. Претендира да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д от ЗАНН.
Връчен е препис от подадената касационна жалба на ответника „****“ ООД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление с. ****, Ловешка област представлявано от управителя Р.Р.Д., който в предоставения му 14-дневен срок е депозирал отговор на касационната жалба, чрез адв. В.И. - К..
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, чрез упълномощения процесуален представител поддържа аргументите в жалбата си и моли да се отмени решението на РС, като неправилно и незаконосъобразно. Счита, че процесуалното нарушение прието от първоинстанционния съд не е съществено по вида си и не е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
В съдебно заседание ответникът – „****“***, чрез процесуалният си представител адв. К. застъпва становище, че не са налице твърдените в касационната жалба пороци и основания за отмяна на решението, поради което моли да бъде оставена без уважение, а обжалвания съдебен акт – в сила. Претендират се разноски по представения списък.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Ловеч, в съдебно заседание дава заключение за неправилност на решението на районния съд, като моли да се постанови решение, с което да бъде отменено първоинстнационното решение и да се потвърди НП на Директора на ОДБХ Ловеч.
Административен съд Ловеч, в настоящият касационен състав, прецени събраните по делото доказателства, съобрази наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите на страните и като извърши служебна проверка по чл.218 ал.2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, от надлежна страна по чл.210, ал.1 от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу решение, подлежащо на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Изведените в касационната жалба основания са за неправилно приложение на закона по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
В съответствие с разпоредбата на чл.220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, първоинстанционният съд е приел за установено, че на 04.05.2022 година инспектори в ОДБХ Ловеч, заедно със свои колеги от гр.София и гр.Враца извършили проверка в месопреработвателно предприятие в с.****, Ловешка област, улица „****, собственост на ответника по касационната жалба „****" ООД. При извършената проверка в обекта инспекторите установили количества и видове храни от животински произход, намиращи се в хладилна камера №9 и хладилна камера за съхранение на трупно месо, за които не били представени търговски документи за произход и липсвала идентификационна маркировка, поради което не било възможно да се направи проследяемост на храните от животински произход. На място в деня на проверката контролните органи съставили констативен протокол, в който изрично описали вида и количеството храни от животински произход, съставили разпореждане на забрана. В последствие на дата 09.05.2022 година контролните органи съставили и разпореждане за насочване на храни и констативен протокол от същата дата. На извършената проверка на дата 04.05.2022 година присъствала Р.Д., която подписала констативния протокол от същата дата и разпореждането за забрана, след което подписала и разпореждането за насочване на храни и констативен протокол. На дата 13.05.2022 година в присъствието на Р.Д., посочена като собственик в с. **** е съставен акт за установяване на административно нарушение на ответника по касационната жалба по чл.18 т.1 от Регламент /ЕО/ №178/2002 година на Европейския парламент и на Съвета от 28.01.2002 година за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните, който акт бил връчен на Р.Д. и същата подписала акта с особено мнение и разписка, че е получила препис от акта в качеството и на съдружник. Въз основа на акта на дата 11.11.2022 година било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл.18, т.1 от Регламент /ЕО/ №178/2002 година на Европейския парламент и на Съвета от 28.01.2002 година за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните във връзка с чл.131, ал.1, т.5 от Закона за храните и на основание чл.131, ал.2 във връзка с чл.131, ал.1, т.5 от ЗХ на ответника е наложена имуществена санкция в размер на 4000 лева.
Първоинстанционният съд е установил, че Р.Д. е съдружник в дружеството-ответник, че същата е участвала при извършване на проверката от контролните органи, че акта за нарушение е бил съставен в нейно присъствие и тя в качеството си на съдружник е подписала акта за нарушение с особено мнение. Установено е също, че Р.Д. е посочена в акта за нарушение като собственик и представляващ дружеството, а в НП е посочена като представляващ дружеството- ответник.
При така установено от фактическа страна районният съд е приел, че при издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до незаконосъобразността му. За да отмени обжалваното наказателно постановление въззивният съд е приел, че АУАН е съставен в нарушение на чл. 40, ал.1 и чл. 43, ал.1 от ЗАНН, като е връчен на лице, което няма представителна власт, с което е опорочено правото на защита на нарушителя и административно наказателното производство. Първоинстанционният съд е приел, че са нарушени и императивните разпоредби на чл. 43, ал.4 и ал.5 от ЗАНН при предявяване и връчване на АУАН, с което е ограничено правото на защита на дружеството – ответник, което се явява съществено процесуално нарушение и доколкото недопускането му би могло да доведе наказващия орган до различен правен резултат. Въззивният съд е приел, че липсват данни за надлежно предявяване на съставения АУАН, като наказващият орган е следвало да упражни правомощието си по чл. 52, ал.2 от ЗАНН и да върне АУАН на актосъставителя за предявяване и едва след това да издаде НП, ако са налице условията на чл. 53 от ЗАНН, но това не е сторено, с което е опорочена административнонаказателната процедура по санкциониране на нарушителя.
Настоящият състав намира посочените касационни основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а решението – предмет на проверка, за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Настоящият състав споделя изводите на решаващият състав за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство водещи до незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление. Като е стигнал до цитираните правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт.
Съществено е нарушен чл.40 от ЗАНН, който изисква съставянето на АУАН, поставящ началото на административно-наказателното производство, да е в присъствието на нарушителя.
Нарушена е и разпоредбата на чл.43,ал.1 от ЗАНН изискваща предявяване на АУАН на нарушителя. В разглеждания случай с издаденото НП е ангажирана отговорността на юридическото лице „****“***, което има за управител Р.Р.Д..
АУАН е съставен на 13.05.2022 г. в присъствието на лицето Р.Д. и предявен на същата дата чрез същото това лице. От приложената на л.6 от делото на РС извадка от Търговския регистър безспорно се установява, че Р.Д. е управителят на ТД, а Р.Д. има качеството на съдружник в „****“***. Последният няма надлежна представителна власт по отношение на юридическото лице. Аргумент за това е нормата на чл.141,ал.2 от ТЗ, съгласно която дружеството с ограничена отговорност се представлява от управителя. Следователно, валидни действия от името и спрямо дружеството е могло да бъдат извършени от представляващия го по закон - управителя Р.Р.Д. или от нарочно упълномощено от него лице. Съставянето и предявяването на акта чрез друго лице, извън посочения кръг, е ненадлежно. При това няма никакво значение, че това друго лице е съдружник в търговското дружество или че е в роднински връзки с управителя. В хода на съдебното производство не е установено упълномощаване на соченото лице да представлява дружество в хода на административно-наказателното производство.
Разпоредбите на чл.40 и чл.43,ал.1 ЗАНН гарантират правото на защита на наказаното лице, включващо: да разбере обвинението, да прави възражения и представя доказателства, с оглед установяване на обективната истина по случая. Поради това нарушението на тези производствени правила винаги се явява съществено и е достатъчно основание за отмяна на издаденото НП в цялост, без да се разглежда спора по същество.
В тази връзка районният съд е анализирал в пълнота събраните писмени и гласни доказателства и правилно е стигнал до направените изводи в оспореното решение за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство относно предявяването и връчването на АУАН, които се споделят изцяло от настоящата инстанция, поради което не е необходимо и тяхното повтаряне, а ги препраща съгласно чл. 221 ал.2 от АПК - към мотивите на първоинстанционния съд.
Разпечатката съдържа 31 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ea30e3f9-5ef9-43c3-97a0-742a610f80f6