Решение № 1163 от 02.10.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1163 гр. Варна, 02.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стояна Илиева при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно дело № 20243110201434 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Б. Е. М. с ЕГН ********** от гр.Провадия, чрез адв.Хр.Х., АК-Варна против НП № 230002628/05.02.2024 год. на директора на РД АА Варна.

С жалбата се иска отмяна на обжалваното НП, като се оспорва фактическата обстановка.

В съдебно заседание жалбоподателя се явява лично и с адв.Х., АК Варна, който поддържа жалбата, моли НП да бъде отменено и претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание представител.Депозирано е писмено становище.Претендират се разноски. не изпраща

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

От фактическа страна:

На 23.11.2023 год. в 10:44 часа в с.Нова Шипка, обл.Варна, до жп гара Нова Шипка, в посока центъра на селото, жалбоподателя като водач на МПС-Ман ТГС 18.440 БЛС с рег.

№*** от кат. N3,с прикачено към него ремарке МЕНЧИ СА 700 Р с рег. №*** от кат. О4 е извършвал превоз на товари за собствена сметка на територията на Р България по маршрут с.Нова Шипка-Провадия, видно от пътен лист сер. А № 0014866/23.11.2023 год. и товарителница сер. С № 012253/23.11.2023 год., превозвайки пясък.

При извършената проверка било установено, че :

1. при извършване на превоз за собствена сметка, моторното превозно средство не е 1 обозначено с табели с надпис „Превоз за собствена сметка“;

2.водачът на МПС извършва превоз за собствена сметка на товари с МПС с рег. № *** от кат. N3 / над 12 тона /, за което няма редовно издадено заверено копие към лиценз на Общността номер 15535 за извършване на международен превоз на товари, издаден на лицето за чиято сметка се извършва превоза – "ЗСК Девня" АД;

3. при извършване на превози на товари за собствена сметка водачът не представя при поискване от контролните органи заповед на управляващия Ю.дическото лице, за чиято сметка се извършва превозът или на упълномощено от тях със заповед лице посочено в нея датата или периодът за извършване на превоза, часовете на тръгване и маршрутът на движение, както и вида на товара.

Като виновно нарушени законови разпоредба се сочат чл. 19, ал.1 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г.на МТ, чл.93 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози и чл.18 т.4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 год. на МТ.

Акта бил съставен в присъствието на жалбоподателя, който отбелязал, че нарушенията са по вина на фирмата.

В законоустановения срок по чл.44 от ЗАНН са депозирани възражения от "ЗСК Девня" АД, в които е отразено, че автомобила с рег. № *** е бил новозакупен от дружеството, както и че жалбоподателя като нов служител в дружеството не е бил запознат със Заповед №2/23.11.2023 год., която е трябвало да получи от диспечера.Твърди се също така, че със заявление от 21.11.2023 год. е поискано от ИА АА да впише в лиценза, издаден на дружеството посочения автомобил.

АНО не приел така направените възражения и въз основа на така съставения акт АНО издал процесното НП, с което за извършено нарушение на чл. 19, ал.1 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ, на осн. чл.105 ал.1 от ЗАвтПр наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 200 лв., за нарушение на чл.93 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози, на осн. чл.93 ал.1 от ЗАвтПр наложил административно наказание глоба в размер на 2000 лв., а за нарушение на чл.18 т.4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 год. на МТ, на осн. чл.93 ал.2 от ЗАвтПр – глоба в размер на 100 лв.

Разпитани в хода на съдебното производство актосъставителят Р. и свидетеля при установяване на нарушението и съставяне на акта Ю. потвърждават констатациите в акта за установяване на административно нарушение.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, като ги намира за обективни и безпристрастни и съответстващи на установената фактическа обстановка.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетелите Р. и Ю., дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства , прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

От правна страна:

2

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

НП е издадено от компетентен орган – съгласно приложената Заповед № РД-0167/29.02.2024 год. на изпълнителния директор на ИА АА, Заповед № РД -08-107/29.02.2024 год., като АУАН също е съставен от компетентно лице.

АУАН е съставен в присъствието на надлежно упълномощено лице и свидетел, присъствал при установяване на нарушението.

Според състава на съда това, че акта за административно нарушение е съставен в присъствието на един свидетел не се явява нарушение от категорията на съществените, водещи до опорочаване на производството, тъй като то не рефлектира пряко върху правото на защита на наказаното лице да разбере за какво точно нарушение е наказан.

Въз основа на извършена служебна проверка съдът приема, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Както в акта, така и в наказателното постановление изрично са посочени законовите разпоредби, които са били нарушени от жалбоподателя, като по този начин е изпълнено изискването на чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН. Нарушенията са описани достатъчно ясно и конкретно, така че да не възниква съмнение относно тяхното съдържание. Всички елементи от съставите на отделните нарушения са изброени във фактическото описание, поради което правото на защита на жалбоподателя е гарантирано.

По пункт 1 от НП

Видно от приложената по преписката товарителница, превозът е извършван за нуждите на едно и също лице - "ЗСК Девня“ АД, което се явява изпращач, превозвач и получател на товара. Тези обстоятелства сочат, че е осъществен превоз за собствена сметка, съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в § 1, т. 4 ДР на ЗАП, 4, отговарящ на легалното определение по чл. 9, ал.1 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка. Характера на превоза задължава водача да означи неговия вид, като постави с табела с надпис "Превоз за собствена сметка", в долния десен ъгъл на предното стъкло на автомобила. Превозът е извършен по път отворен за обществено ползване, при което е следвало да се изпълни това задължение. Правилно е издирена и приложена съответстващата на това нарушение санкционна разпоредбата на чл. 105, ал. 1 ЗАП, в която размерът на санкцията е в абсолютна стойност, а именно 200 лева, какъвто именно размер на административното наказание е наложен на жалбоподателя.

От субективна страна, деянието е осъществено по непредпазливост, като водачът е бил длъжен да съзнава възложеното му от закона задължение и е могъл да го изпълни.

3

Не е налице маловажност на случая. Нарушението е формално, при което законодателят е предвидил, че този вид деяния винаги застрашават обществените отношения свързани с извършването на автомобилен превоз и не налице изискване за наличието на съставомерни общественоопасни последици. Няма други обстоятелства, което да се явяват смекчаващи, според които случая да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на подобни деяния.

По пункт 2 от НП.

Жалбоподателят е санкциониран и за това, че управлява товарен автомобил, извършващ обществен превоз на товари, без в МПС да е налице заверен препис на издаден лиценз на Общността. По делото по делото безспорно е установено, че превозвачът не е разполагал с лиценз, съответно такъв не е бил наличен и в МПС.

Водачът на автомобила е субект на нарушението на този текст, видно от съдържанието на санкционната норма. От субективна страна, деянието е извършено виновно, тъй като водачът е длъжен по силата на закона да се увери, че в автомобила е налице лиценз на Общността, при извършване на обществен превоз.

Съдът счита, че нарушението не е маловажно по смисъла на чл. 28 ЗАНН, като същото по никакъв начин не се отличава от други нарушения от същия вид и определената от законодателя санкция за извършването му отразява степента на обществената му опасност.

Съгласно приетата за нарушена санкционна разпоредба на чл. 93, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, административното наказание за виновния водач е в твърдо установен размер на 2000 лева, поради което и е безпредметно обсъждането на индивидуализацията на това наказание.

По пункт 3 от НП.

Съдът намира, че законосъобразно е констатирано, че е налице допуснато нарушение на чл.

18, т. 4 Наредбата от страна на въззивника М., в качеството му на водач, извършващ превоз на товари за собствена сметка. Същият не е представил заповед на ръководителя, за чиято сметка се извършва превозът, с минимално определеното от чл. 18, т. 4 от Наредбата съдържание, а именно – заповед на едноличния търговец или управляващия Ю.дическото лице, за чиято сметка се извършва превозът, или на упълномощено от тях със заповед лице; в заповедта се посочват датата или периодът за извършване на превоза, часовете на тръгване и маршрутът на движение, както и видът на товара. Жалбоподателят като водач на товарен автомобил, извършващ превоз за собствена сметка, е бил длъжен по време на самия превоз да разполага с определен набор от документи, изчерпателно изброени в чл. 18 от Наредба Н8 от 27.06.2008 г., респективно да представи същите при проверка от страна на контролните органи, но не е изпълнил това свое задължение.

Нарушението е извършено виновно, при форма на вина умисъл, като нарушителят е съзнавал факта, че като водач на товарен автомобил, извършващ превоз за собствена сметка, има задължение да носи и представи на контролните органи заповед на ръководителя, за чиято сметка се извършва превозът, но въпреки това не е изпълнил същото.

4

Наказващият орган е приложил правилно санкционната норма на чл.93 ал.2 от ЗАвтПр, тъй като нарушението се заключава в не представяне на съответен документ, изискан от проверяващите в момента на проверката.

Доколкото нормата на чл. 93, ал. 2 ЗАвПр предвижда наказание глоба в размер на 100 лева т. е. санкцията е абсолютно определена, то същата не се нуждае от допълнително обсъждане.

Не са налице основания за третиране на извършеното като маловажен случай по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, доколкото нарушението по никакъв начин не се отличава от други нарушения от същия вид, в посока снижаване на обществената му опасност. Напротив деянието е типично проявление на пропуска на водачите да разполагат със и да представят на контролните органи документи, свързани с превоза, като същото по правило е формално и простия факт на извършването му е преценен от законодателя като достатъчно основание за налагане на административно наказание.

По разноските

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски. Поради неоснователността на жалбата право на разноски възниква единствено за въззиваемата страна, която изрично е направила искане за тяхното присъждане в хода на съдебните прения. Съгласно правилото на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.

58д от ЗАНН, се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от Ю.сконсулт или друг служител с Ю.дическо образование. При определяне на Ю.сконсултското възнаграждение следва да се съблюдава правилото на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН, съгласно което размерът му не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя страна препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от 17.01.2006 г.), като съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 150 лева. Препращането е единствено към максималния размер, като съдът определя възнаграждението по справедливост и в рамките на посочената горна граница.