Решение № 261229 от 10.11.2020, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ№ 261229 гр. Пловдив, 10.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на двадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АННА ДЪБОВА при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 4188 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от “Агенция за събиране на вземания”

ЕАД против А.А.Й. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед от 12.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 15440/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V брачен състав, както следва: за сумата от 4 791, 99 лв. – представляваща предсрочно изискуема главница – за периода от 20.09.2017 г. до 20.11.2019 г., по договор за потребителски кредит № PLUS-11857858/16.11.2015 г., сключен между ответника и “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с приложение № 1 от 13.12.2017 г. към Рамков Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г., сключен между “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и “Агенция за събиране на вземания” ЕАД; сумата от 2 168, 79 лв. - договорна лихва за периода от 20.09.2017 г. до 20.11.2019 г. и сумата в размер от 693, 37 лв. - обезщетение за забава за периода от 21.10.2017 г. до 01.10.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 01.10.2018 г., до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че е кредитор на ответника в качеството му на цесионер по силата на сключен на 13.12.2017 г. договор за цесия с Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г. Договорът бил сключен между кредитора на длъжника - „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, чиито универсален правоприемник е „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД. По силата на последния в полза на цесионера било прехвърлено вземането на цедента по Договор за потребителски кредит № ****-***** от **.**.**** г., като в този договор изрично била предвидена възможността за прехвърляне на вземането на кредитодателя в полза на трети лица. Твърди, че цедентът изрично го упълномощил в качеството му на цесионер да уведоми от негово име длъжника за осъщественото прехвърляне на вземането. По силата на изричното упълномощаване ищецът изпратил от името на стария кредитор три уведомления до длъжника, които се връщали като непотърсени. Уведомленията били изпратени до адреса на длъжника, посочен в сключения договор за кредит. Посочва, че към исковата молба прилага препис от уведомлението до длъжника за осъщественото прехвърляне на вземането от цедента, което следва да се връчи ведно с препис от исковата молба, като ответникът – длъжник следва да се счита уведомен. В този смисъл се позовава на практика на Върховния касационен съд. Поддържа, че длъжникът следва да се счита уведомен на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД, дори в производството по делото да е представляван от назначен на основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител. Вземането произтичало от сключен с длъжника договор за потребителски кредит, по силата на който в полза на длъжника била предоставена сумата от 600 лв., платима на погасителни вноски съобразно установен към договора погасителен план, като всяка погасителна вноска била формирана, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на кредита и определена добавка, съставляваща печалбата на кредитора. Лихвеният процент бил фиксиран за срока на договора и – посочен в него. При сключване на договора била сключена и застраховка при застрахователна премия от 1 612, 80 лв., платима на застрахователния агент „Директ Сървисис“ ЕАД. Премията била разсрочена на равен брой месечни вноски, съответстващи на погасителните вноски по кредита. Застрахователната премия, в размер на 1612, 80 лв., била разделена на равен брой вноски, съответстващи на месечните погасителни вноски. С подписването на договора за кредит, кредитополучателят се съгласил да заплати на кредитора и такса ангажимент - в размер на 210 лв., платима от кредитополучателя при заплащане на кредита. Сочи, че общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 12 431, 04 лв., от които - договорна лихва в размер на 6 431, 04 лв. Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 20.11.2019 г. на 48 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които в размер от 258, 98 лв., при първа погасителна вноска с падеж на 20.12.2015 г. Твърди, че кредитополучателят не е изпълнявал в срок задължението си за плащане на погасителните вноски, поради което и на основание чл. 5 от Условия към договора за кредит, цялото вземане по договора за кредит е обявено за предсрочно изискуемо - при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост. В случая, поради допусната от страна на длъжника забава в плащането на две месечни погасителни вноски била настъпила предсрочна изискуемост на цялото вземане, считано от 20.10.2017 г. - падежът на двадесет и трета погасителна вноска. Поддържа, че доколкото кредитодателят представлява небанкова финансова институция, в случая не следва да намерят приложение постановките на т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК ма ВКС и предсрочната изискуемост следва да се счита обявена и без изпращане на уведомление до длъжника. Твърди, че длъжникът е заплатил по кредита сумата от общо 5 470, 26 лв., с която са погасени, както следва: договорна лихва от 4 262, 25 лв. и главница от 1 208, 01 лв. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове, ведно със законните последици.

Ответникът А.А.Й., чрез назначения му от съда особен представител – адв. М. - П., е депозирал в законоустановения за това срок отговор на исковата молба, в който излага подробни съображения за нейната неоснователност. Счита, че договорът за цесия не е породил своето правно действие по отношение на длъжника, тъй като последният не е бил уведомен за прехвърляне на вземането, нито към момента на депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, нито към момента на подаване на исковата молба. Посочва, че съгласно константната съдебна практика задължително условие, за да е противопоставим на длъжника договор за цесия, е последният да бъде известен за наличието на нов кредитор. Счита за неправилни поддържаните в исковата молба твърдения, че получаването на препис от исковата молба, ведно с приложеното към нея уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, стабилизира легитимацията на цесионера като титуляр на спорното право. Твърди, че личното получаване от длъжника на исковата молба и приложените към нея документи не може да бъде заместено от получаването на същите от назначен особен представител, тъй като особеното представителство е форма на процесуално представителство, което има за цел да гарантира правото на защита на отсъстващата страна по конкретен правен спор. Сочи, че представителната власт на особения представител се изчерпва с осъществяване на процесуалното представителство по конкретното гражданско дело и не обхваща получаването на материалноправни изявления, адресирани до представлявания от особения представител отсъстващ ответник, който не е бил открит на своя постоянен или настоящ адрес. Поддържа, че предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит не е настъпила, тъй като длъжникът не е уведомен преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Сочи, че по делото не са представени доказателства, от които да се установява, че изявлението на кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост на вземането е достигнало до длъжника. Счита, че към момента на подаване на заявлението не е настъпила предсрочната изискуемост на останалите непогасени вземания по договора, поради което не е настъпила и забава за заплащането им от претендирания начален момент. Оспорва размера на дължимите суми, както и началната дата на изискуемостта им. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал.

1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Производството е по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземанията, обективирани в Заповед от 12.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 15440/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V брачен състав, както следва: за сумата от 4 791, 99 лв. – представляваща предсрочно изискуема главница – за периода от 20.09.2017 г. до 20.11.2019 г., по договор за потребителски кредит № ****/**.**.**** г., сключен между ответника и “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с приложение № 1 от 13.12.2017 г. към Рамков Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г., сключен между “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и “Агенция за събиране на вземания” ЕАД; сумата от 2 168, 79 лв. - договорна лихва за периода от 20.09.2017 г. до 20.11.2019 г. и сумата в размер от 693, 37 лв. - обезщетение за забава за периода от 21.10.2017 г. до 01.10.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 01.10.2018 г., до окончателното й изплащане.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на основание чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и съдът на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е дал указания на заявителя да предяви установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, като представи доказателства за изпълнение на указанията на съда в срок.

Искът е предявен в законоустановения за това едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, поради което отговоря на специалните изисквания за неговата допустимост.

От договор за потребителски заем № **** – ******, сключен на **.**.****г. между А.А.Й. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, се установява, че между страните е породено правоотношение по договор за заем, по силата на което заемодателят се е задължил да предостави на заемополучателя сумата от 6 000 лв. – главница, срещу насрещното задължение на заемополучателя да върне сумата от 12 431, 04 лв. на 48 равни месечни погасителни вноски от по 258, 98 лв., с падеж на първата вноска на 20.12.2015 г. и на последната вноска – 20.11.2019 г. Установено е задължение за заплащане на такса ангажимент от 210 лв. и застрахователна премия за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ в размер от 1 612, 80 лв.

В договора е установен е фиксиран годишен лихвен процент от 32, 42 % и годишен процент на разходите от 40, 76 %. В договорът за кредит е обективиран погасителен план, в който е посочен падежът на всяка дължима погасителна вноска и нейния размер.

Договорът е сключен при отнапред установени Общи условия, които са представени по делото и са подписани от страна на потребителя – длъжник. В чл. 1 от Общите условия е посочено, че договорът за заем влиза в сила с полагането на подписите на заемателя и на оторизиран представител на заемодателя, при получаване на сумата на заема по банковата сметка на и предоставена от кредитополучателя. В Общите условия е установено, че длъжникът заплаща и такса ангажимент, срещу която кредиторът фиксира лихвения процент за срока на договора, която такса се заплаща към момента на усвояване на кредита и се удържа от общия размер на кредита. Установено е, че размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ подлежи на заплащане директно ма застрахователния агент „Директ Сървисис“ ЕАД, която сума подлежи на връщане на равен брой вноски и е част от всяка месечна погасителна вноска.