Определение № 424 от 21.08.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 424 гр. Варна, 18.08.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно частно гражданско дело № 20233000500320 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на К. Т. К., ЕГН ********** против протоколно определение от 22.06.2023 г. на ОС – Варна по гр.д. № 1851/2022 г., с което е прекратено производството по предявения от жалбоподателя срещу М. В. К. иск с правно основание чл.240 ЗЗД за връщане на сумата от 32000 евро, ведно със законната лихва - поради недопустимост на иска.

Направено е искане за отмяна на определението

В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна, с който жалбата се оспорва като неоснователна.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от жалбоподателят против М. В. К. иск за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 32000 евро, представляваща обезщетение за изплатена 1/2 ид. ч. от недвижим имот, находящ се в гр.***. Твърденията са, че при съжителстването им на семейни начала, през 2014 г. ищецът инвестирал част от спестяванията си в покупката на недвижим имот на стойност 64 000 евро, като намерението му било да придобие 1/2 ид.ч. за себе си и по 1/4 ид.ч. - за всяко от родените от съжителството между страните деца. Ответницата поискала половината от имота да бъде на нейно име, като след това децата им щели да придобият същия по наследство. Тъй като ответницата по жалбата нямала средства, с които да заплати 1/2 от цената, страните устно се 1 договорили ищецът да заплати цената по договора за покупко-продажба, а ответницата впоследствие да му предаде сумата от 32000 евро. През лятото на 2018 г. отношенията между страните се влошили, жалбоподателят поискал да му бъде заплатена обещаната сума, но това не било сторено, а вместо това ответницата инициирала производство по съдебна делба. В тази връзка исковата молба е изразено становище, че ответницата се е обогатила за сметка на ищецът със сумата от 32000 евро, представляваща 1/2 от цената заплатена за покупката на имота.

С молба с вх.№ 4096/16.02.2023 г. ищецът е уточнил, че претендираната сума от 32000 евро следва да се приеме като предоставена на ответницата в заем при закупуването на имота. С молба вх. № 7430/23.03.2023 г. ищецът е уточнил, че предявява три обективно евентуално съединени искове основани на изложените в исковата молба фактически твърдения: 1. главен иск с правно основание чл.240, вр. чл.79 и чл. 86 ЗЗД; 2. евентуален иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД; 3. евентуален иск с правно основание чл.59 ЗЗД.

Първоинстанционният съд е прекратил производството по евентуалния иск по чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД, тъй като ищецът не е навел твърдения за пряко предаване на исковата сума, а твърденията за наличие на заемно правоотношение логически изключват възможността за разместване на имуществени блага без основание.

В съдебно заседание на 22.06.2023 г. процесуалният представител на ищеца е уточнил, че не е сключен договор за заем, а е извършен превод на сума в полза на трето лице, което е увеличило имуществото на ответницата с 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху процесния имот. С оглед твърденията за липса на договор за заем, съдът е приел, че главният иск с правно основание чл. 240 ЗЗД е недопустим и е прекратил производството по него. За допустим за разглеждане е приет единствено евентуалния иск по чл.

59 ЗЗД.

Съдът намира, че правилно първоинстанционният съд е прекратил производството по осъдителния иск по чл.240 ЗЗД. За страната липсва правен интерес от предявяването му, тъй като наличието на заемно правоотношение като елемент от фактическия състав на претенцията, е изрично отречено от ищеца. В съответствие с диспозитивното начало, правилно първостепенният съд е прекратил исковото производството в тази част като е констатирал, че допустим в случая е евентуалният иск по чл.59 ЗЗД, тъй като се твърди неоснователно обогатяване на ответницата за сметка на ищеца, произтичащо от заплащане на цената за покупко-продажба на недвижимия имот.

Постановеното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено, поради което Варненският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 22.06.2023 по гр. д. № 1851/2022 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е прекратено производството по иска с правно основание чл.240 от ЗЗД, предявен от К. Т.

К. против М. В. К., за осъждане на ответницата да заплати сумата от 32000 евро.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му при наличие на предпоставките по чл. 280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3