Решение № 73 от 26.05.2026, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Търговище, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЙОРДАН П. ИВАНОВ

Членове:

АНГЕЛ Г. ПАВЛОВ

ПЛАМЕН М. ДРАГАНОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА в присъствието на прокурора В. Анг. В. и М. К. А. като разгледа докладваното от ЙОРДАН П. ИВАНОВ Въззивно административно наказателно дело № 20263500600103 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от обвиняемия Н.

С. А., чрез защитника му адв. Р. Р. от ТАК, срещу Решение с рег. № 22/05.02.2026 г., постановено по НАХД № 971/2025 г. по описа на Районен съд – Търговище, с което Н. А. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 313, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

На основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК съдът го е освободил от наказателна отговорност, като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 511,29 евро.

В жалбата си Н. А. посочва, че обвинението не е доказано по несъмнен начин. Счита, че от събраните доказателства не може да се направи категоричен извод, че е извършил двете деяния, за които е признат за виновен.

По първото обвинение – относно обичайното пребиваване – не било доказано, че не е пребивавал през необходимия период на територията на България. По отношение на второто деяние – относно СУМПС – се посочва, че не е предавал съответното свидетелство. Твърди, че впоследствие е изгубил свидетелството, след като върху него е бил поставен печат. Моли решението на първата инстанция да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което да бъде оправдан по двете обвинения.

В съдебно заседание въззивникът Н. А., редовно призован, се явява в първото съдебно заседание. Делото е отложено за събиране на допълнителни доказателства, като при разглеждането му по същество не се явява. За него се явява защитникът му адв. Р., който поддържа жалбата. Моли да бъде отменено решението на първата инстанция. Навежда доводи, че от събраните 1 доказателства – справката от ОДМВР – Търговище и гласните доказателства – не е установено, че обвиняемият Н. А. не е пребивавал 185 дни през последните 12 месеца преди подаване на декларацията пред органите на полицията. Относно СУМПС посочва, че няма категорични доказателства същото да е било реално отнето. Твърди, че върху свидетелството е бил поставен печат,и му е забранено да управлява МПС за срок от един месец.

През този период изгубил свидетелството, след което му било издадено ново.

Моли да бъде отменено решението на първата инстанция и да бъде постановено ново, с което обвиняемият да бъде признат за невиновен.

Представителят на Окръжна прокуратура счита жалбата за неоснователна, а решението на първата инстанция – за правилно и законосъобразно, поради което предлага същото да бъде потвърдено. Навежда доводи, че от получената справка е установено, че през 2023 г. обвиняемият е пребивавал в страната за срок от около един месец. Счита, че дори да се приеме, че за периода от 27.11.2022 г. до 01.01.2023 г., за който липсват данни дА. е влизал или излизал от страната, обвиняемият е бил в България, този период, заедно с доказаното пребиваване през 2023 г., е значително под изискуемите 185 дни. По отношение на второто деяние прокуратурата сочи, че свидетелството за управление на МПС е било отнето, маркирано с черен печат и върнато на обвиняемия. Посочва се, че самото поставяне на този печат означава лишаване от право да управлява МПС. Излага се, че редът за повторно придобиване на правоспособност е уреден в Наредба № I157/01.10.2002 г., регламентираща начина за възстановяване на отнето СУМПС, след което се издава ново свидетелство.

Съдът, след преценка на наведените в жалбата доводи, развити и в съдебно заседание, както и след цялостна проверка на правилността на постановеното решение по реда на чл. 314, ал. 1 от НПК, констатира следното:

Районният съд е приел следната фактическа обстановка:

Обвиняемият Н. С. А. до 2024 г. живеел и работел във Федерална република Германия. Притежавал свидетелство за управление на МПС с № *********, издадено от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Търговище.

Във връзка с извършени многократни нарушения на правилата за движение по пътищата във Федерална република Германия, със Заповед от 05.10.2023 г. обвиняемият бил лишен от право да ползва посоченото СУМПС на територията на Германия и същото било отнето от компетентните германски власти. Обвиняемият решил да заобиколи тази забрана, като се снабди с дубликат на отнетото свидетелство. За целта на 26.11.2023 г. се прибрал в България, а на 27.11.2023 г. посетил сградата на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Търговище, където подал заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин с вх. № 3772/27.11.2023 г., с искане да му бъде издадено СУМПС. Към заявлението обвиняемият приложил декларация по чл. 160, ал. 1 от ЗДвП, в която декларирал, че свидетелството му за управление е изгубено, въпреки че знаел, че същото е било отнето в Германия.

Съгласно чл. 151, ал. 5 от ЗДвП българско СУМПС може да бъде издадено само на лица, установили обичайното си пребиваване в Република България. Поради това служителката в сектор „Пътна полиция“ обяснила на обвиняемия изискването за „обичайно пребиваване“ по смисъла на § 6, т. 46 от ДР на ЗДвП.

След дадените разяснения обвиняемият попълнил декларация по чл.

151, ал. 5 и ал. 7 от ЗДвП, в която декларирал, че е установил обичайното си 2 пребиваване в Република България – с. М., общ. А., обл. Търговище, ул.

„Н.Н.“ № 11.

На 29.11.2023 г. обвиняемият лично получил новото си СУМПС – дубликат на заявеното за изгубено свидетелство.

На 13.12.2023 г. в Главна дирекция „Национална полиция“ постъпило писмо от компетентните германски власти, с което българските власти били уведомени за наложеното на обвиняемия наказание лишаване от право да управлява МПС, както и било изпратено копие от отнетото свидетелство.

В хода на разследването била назначена съдебно-почеркова експертиза, от която се установява, че подписите в подадените декларации са положени лично от обвиняемия.

От приложеното удостоверение за идентичност на лице с различни имена се установява, че имената Н. С. А. и И.С.С. принадлежат на едно и също лице. Спрямо обвиняемият Н. А. са били предявени две обвинения:

- на 27.11.2023 г. в гр. Търговище, сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Търговище, потвърдил неистина - че е установил обичайното си пребиваване в Република България, а именно в с. М., общ. А., обл. Търговище, ул. „Н.Н.“ № 11, в писмена декларация, която по силата на закон - чл. 151, ал. 5 и ал. 7 от ЗДвП се дава пред орган на власт - Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Търговище при ОД на МВР за удостоверяване истинността на това обстоятелство и

- на 27.11.2023 г. в гр. Търговище, сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Търговище, потвърдил неистина - че свидетелството му за управление на моторно превозно средство с № *********, издадено от сектор „ПП“ при ОДМВР - Търговище е изгубено на 10.11.2023 г. в Германия, в писмена декларация, която по силата на закон - чл. 160, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, чл. 8, ал. 2 от Закона за българските лични документи и чл. 17, ал. 1 и чл. 35 т. 3 от Правилника за издаване на българските лични документи се подава пред орган на власт - Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Търговище за удостоверяване истинността на това обстоятелство, като двете деяния са извършени при условията на продължавано престъпление, с което е осъществил състава на престъплението по чл. 313, ал. 1 във вр. с чл.

26, ал. 1 от НК.

Първата инстанция е признала обвиняемия за виновен и за двете деяния, като го е освободил от наказателна отговорност на основание чл.78а, ал.1 от НК, и му е наложил наказание „Глоба“.

Настоящият съдебен състав приема, след преценка на събраните гласни и писмени доказателства от първата инстанция и тези събрани пред въззивната, че приетата фактическа обстановка е частично непълна и неправилно възприета от първата инстанция, като въззивната инстанция прави следните промени в нея:

От представените доказателства се установява, че на обвиняемия не е било физически отнето свидетелството за управление на МПС. Същият е бил лишен от право да управлява МПС на територията на Германия, като върху свидетелството са били поставени стикери /печати/, удостоверяващи тази забрана. Това се доказва от следното: видно от превода на получения отговор от Федерална агенция за автомобилен транспорт на Германия (л.52 от ДП) е посочено, че на засегнатите лица са отнети свидетелствата за правоуправление за територията на Германия „Шофьорската книжка е маркирана и предадена отново“. Във второ писмо получено пак от Германия (л.55 от ДП) е посочено, че спрямо И.С. притежаващ СУМПС № *********, заради многократни 3 нарушения на пътя е бил признат за негоден да управлява МПС, като с административна заповед от 05.10.2023 год. е бил лишен от право да ползва чуждестранното си свидетелство за правоуправление в Германия. Заповедта е влязла в сила на 14.11.2023 год.. и в шофьорската книжка му е вписана възбрана за Федералната република. Приложена е и самата административна заповед (видно от превода на същата) е посочено: - „Вашата шофьорска книжка се отнема с настоящото“. Към изпратените документи са посочени и какви нарушения е извършил обвиняемият и колко точки съответно са му били отнети. Тези писмени доказателства, че е бил лишен от право да управлява МПС се потвърждават и от самите обяснения дадени от обв. А. при разпита му като обвиняем (л.84 на гърба), в които той посочва: „На 14.10.2023 год. отидох в КАТ гр. К., Германия, като преди това бях получил писмо да се явя там, и служителката ми заяви, че трябва да ми залепят стикер на българската ми шофьорска книжка, с което ми се забранява да управлявам МПС на територията на Р Германия, поради нарушения на пътя. Аз тогава си дадох на служителката там тогавашната българска шофьорската, служителката ми сложи два стикера на задната страна на шофьорската книжка, с което ми се забраняваше да карам с тази ми книжка в Германия, след което тази служителка ми върна шофьорската книжка, като разбрах, че нямам право да карам с тази книжка в Германия“. Тези обяснения на Н. А. относно поставените стикери или печати се подкрепят и от приложеното копие на свидетелството за управление приложено на л. 38-39 от ДП. Вижда се, че на гърба има поставени два стикери (печати).

Основното възражение на обвиняемия и неговия защитник е, че свидетелството не е било отнето, а впоследствие било изгубено, поради което не е извършено престъпление по чл. 313 от НК.

Въззивната инстанция не споделя това становище.

Несъмнено обвиняемият е извършил множество нарушения на правилата за движение по пътищата в Германия, в резултат на което е бил лишен от право да управлява МПС. Поставените върху свидетелството стикери /печати/ са удостоверявА. именно това ограничение. СУМПС физически не е отнето, но след поставените стикери /печати/ е станало невА.дно.

След като е разбрал, че не може да управлява МПС с това свидетелство в Германия, обвиняемият се е завърнал в България и е подал декларация, че свидетелството е „изгубено, с цел да получи дубликат и да избегне процедурата по възстановяване на контролните точки.

Въззивната инстанция следва да посочи следното: Несъмнено обв. А. е извършил множество нарушения на ЗДвП в Германия, резултат на което на същият е лишен от всички контролни точки. В различните страни в ЕС тези точки може да са различни като брой, факт е обаче, че А. е изчерпил всички контролни точки. Същият е лишен от право да управлява МПС, като това лишаване е станало с издаване на административна заповед, която е била връчена на Н. А., поставили са на свидетелството стикери (печати), с което свидетелството за управление е станало невА.дно. След като на водача Н. А. са били отнети всички контролни точки, същият е лишен от право да управлява МПС, като реда за възстановяването им в България става по реда на Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 за определяне на максималния размер, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от нА.чните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки, съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за 4 провеждане на допълнително обучение (в сила от 23.03.2018 г.), а именно след провеждане на допълнително обучение. Като след това положи изпит и едва тогава по Наредба № I-157 от 01.10.2022 г. за условията и реда за издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина съгласно чл. 14, ал.1 от същата „При възстановяване на правоспособност поради отнемане на контролните точки на водача се издава ново свидетелство за управление на МПС въз основа на служебно изпратен от регионалното звено на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" оригинален протокол за успешно положен изпит, ….“, му се издава свидетелство. Видно от чл. 24, ал.4 от Наредбата „Отнетите свидетелства за управление на МПС с наложено наказание лишаване от право да се управлява МПС поради отнемане на всички контролни точки не се връщат на лицето. На водача се издава ново свидетелство по реда на чл. 14, ал. 1 във връзка с чл. 12, ал. 1, т.