Присъда № 190 от 04.09.2023, Районен съд - Пловдив

Мотиви към присъда № 190/04.09.2023 г. по НОХД № 20235330203153 по описа за 2023 г. на Районен съд – Пловдив, XXI нак. състав Районна прокуратура – Пловдив е внесла в съда обвинителен акт срещу Л.М.П., ЕГН: ********** по обвинение в това, че за периода от месец юни 2012 г. до месец октомври 2022 г. включително, в гр. Р., обл.П., след като е бил осъден с Решение № 2140 от 28.05.2012 г. по гр. дело № 20256/2011 г. на Районен съд гр. Пловдив, влязло в законна сила на 20.06.2012 г., да издържа свой низходящ – детето си М.Л.П., ЕГН: **********, като заплаща чрез нейната *** и законен представител Е.А.П., с ЕГН: **********, месечна издръжка в размер на 250 лв., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 125 /сто двадесет и пет/ месечни вноски в размер на 250 лв. всяка, всичко на обща стойност 31 250 лв.

– престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

Производството по делото е по реда на глава двадесет и седма от НПК – съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК. Съдът на основание чл.372, ал.4 от НПК, като установи, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, обяви на страните, че при постановяване на присъдата си ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В хода на съдебните прения прокурорът поддържа изцяло внесеното обвинение срещу подсъдимия П., което намира за доказано по несъмнен начин от съвкупния анализ на самопризнанието на подсъдимото лице и останалите събрани по делото доказателствени материали. Моли подсъдимият да бъде признат за виновен, като предлага по реда на чл. 54 от НК да му бъде наложено наказание пробация. Взема становища смекчаващи отговорността обстоятелства да представляват чистото съдебно минало на подсъдимия П. и неговото самопризнание, а отегчаващо отговорността обстоятелство да е големият период от време, през който не е заплащана дължимата издръжка.

Защитникът адв. Н.Д. отправя искане да бъде наложено възможно найблагоприятното наказание за нейния доверител. Предлага на съда инкриминираният по делото период на неизпълнение на задължението за издръжка да не се разглежда като отегчаващо обстоятелство. Мотивира се с липсата на предявена от пострадалия претенция за събиране на дължимата издръжка по принудителен ред. Моли наложеното наказание по вид да е пробация и да бъде определено в размер на 9 месеца.

Подсъдимият Л.М.П. признава изцяло фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, и заявява, че е съгласен да не се събират доказателства за тези факти. В хода на съкратеното съдебно следствие посочва, че не оспорва фактическата обстановка и се възползва от правото си да не дава други обяснения. В съдебните прения заявява, че се 1 признава за виновен, както и че през инкриминирания период никой не го е търсил с искане за заплащане на издръжката. С последната си дума моли за по-леко наказание.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Л.М.П. е роден на *** в гр. Р., обл.П., б.,б.г., живущ в гр.

Р., обл.П., ***, с основно образование, разведен, работещ, неосъждан, с ЕГН:

**********.

В периода от 2004 г. до 2012 г. включително подсъдимият П. и свид.

Е.А.П. живеели в едно общо домакинство, след като сключили граждански брак на *** От съвместното им съжителство през 2004 г. се родила дъщеря им – свид. М.Л.П., ЕГН: **********.

През 2012 г. сид. Е. П. и подсъдимият Л. П. стигнали съвместно до решението да се разделят. Така с Решение № 2140 от 28.05.2012 г. по гр. дело № 20256/2011 г. на Районен съд – Пловдив, влязло в сила на 20.06.2012 г., бракът между двамата съпрузи бил прекратен. Със същото решение подсъдимият П. бил осъден да заплаща на дъщеря си свид. М.Л.П. чрез нейната *** и законен представител – свид. Е.А.П., месечна издръжка в размер на 250 лева, считано от влизане на съдебното решение в сила до настъпване на причини за нейното прекратяване или изменение, ведно със законна лихва върху всяка закъсняла вноска.

Въпреки своето задължение, вменено му по силата на съдебния акт, и въпреки че свидетелката Е. П. и дъщеря й очаквали подсъдимият да започне да заплаща дължимата издръжка, той умишлено не я заплащал, бездействал и не извършвал никакви плащания след влизане на решението в сила. Така за периода от месец юни 2012 г. до месец октомври 2022 г. включително в гр. Р., обл.П., където живеели свидетелките Е. и М.П., въпреки че бил осъден с Решение № 2140/28.05.2012 г. по гр.дело № 20256/2011 г. на Районен съд – Пловдив, влязло в законна сила на 20.06.2012 г. да издържа свой низходящ – детето си М.Л.П., като заплаща чрез нейната *** и законен представител – свид. Е.А.П., месечна издръжка в размер на 250 лева, подсъдимият съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно на 125 /сто двадесет и пет/ месечни вноски в размер на 250 лева всяка, или всичко на обща стойност от 31 250 лева.

Едва през месец ноември и месец декември 2022 г., когато свид. М. П. навършила пълнолетие, подсъдимият заплатил на два пъти суми от по 250 лева, за които изрично посочил, че се отнасят за месеците ноември и декември 2022 г.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена от самопризнанията на подсъдимия, дадени по реда на чл. 371, т. 2 от НПК и въз 2 основа на събраните и проверени по делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите М.Л.П. (лист 39-40 от досъдебното производство) и Е.А.П. (лист 42 от досъдебното производство), от писмените доказателства – справка от ТД на НАП – Пловдив за актуално състояние на всички трудови договори за подсъдимия Л.М.П. (лист 22 от досъдебното производство); заверен препис от Решение № 2140 от 28.05.2012 г. по гр. дело № 20256/2011 г. по описа на Районен съд – Пловдив (лист 26-27 от досъдебното производство); справка за регистрирани ППС, собственост на подсъдимия Л.М.П. (лист 29-30 от досъдебното производство); протокол за предупреждение от 11.11.2022 г. (лист 31 от досъдебното производство); характеристична справка за подсъдимия П. (лист 38 от досъдебното производство); покана-потвърдително за паричен превод за сумата от 250 лева (лист 44 от досъдебното производство); покана за доброволно изпълнение с изх. № 12683/28.04.2015 г. (лист 45 от досъдебното производство); изпълнителен лист № 3472 от 14.04.2015 г., издаден по гр. дело № 20256/2011 г. по описа на Районен съд – Пловдив (лист 46 от досъдебното производство); справка от ДСИ при Районен съд – Пловдив по изп. дело № 5040/2015 г., V район (лист 48 от досъдебното производство); справка за лице от АИС „БДС“ за подсъдимия Л.М.П. (лист 55 от досъдебното производство); справка за съдимост за подсъдимия Л.М.П. (лист 13-14 от делото).

В събраните и проверени по делото доказателствени материали не се съдържат съществени противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт и призната от подсъдимия, поради което и по аргумент за противното от чл. 305, ал. 3 от НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.

От правна страна:

При така установените факти съдът намира, че подсъдимият Л.М.П. е извършил от обективна и от субективна страна престъплението по чл. 183, ал.

1 от НК, за което му е повдигнато обвинение.

От обективна страна за периода от месец юни 2012 г. до месец октомври 2022 г. включително, в гр. Р., обл.П., след като е бил осъден с Решение № 2140 от 28.05.2012 г. по гр. дело № 20256/2011 г. на Районен съд – Пловдив, влязло в сила на 20.06.2012 г., да издържа свой низходящ – детето си М.Л.П. с ЕГН: **********, като заплаща чрез нейната *** и законен представител Е.А.П. с ЕГН: **********, месечна издръжка в размер на 250 лева месечно, подсъдимият П. съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 125 (сто двадесет и пет) месечни вноски в от по 250 лв. всяка, или всичко на обща стойност от 31 250 лева.

Доказано е по делото осъществяването на съставомерните признаци от обективната страна на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК. Подсъдимият 3

П. е осъден с влязъл в сила съдебен акт – Решение № 2140 от 28.05.2012 г. по гражданско дело № 20256/2011 г. по описа на Районен съд – Пловдив, II брачен състав, да издържа на свой низходящ – дъщеря си М.Л.П. с ЕГН:

**********, като заплаща издръжка в размер на 250 лева месечно до настъпване на причина за изменение или прекратяване на издръжката.

Съдебното решение е в сила от 20.06.2012 г. Установява се, че след този момент подсъдимият не е изпълнил задължението си за заплащане на издръжка в размер на повече от две месечни вноски, а именно 125 (сто двадесет и пет) месечни вноски от по 250 лева всяка, или издръжка на обща стойност 31 250 (тридесет и една хиляди двеста и петдесет) лева. Деянието е съставомерно, тъй като е спазено изискването броят на неизпълнените месечни вноски да е две или повече, като в процесната хипотеза не са заплатени 125 месечни вноски. Неизпълненото парично задължение на подсъдимия П. има за свой предмет именно заплащането на издръжка, а кредитор по вземането е негов низходящ – дъщеря му М.Л.П., следователно лице от кръга по чл. 183, ал. 1 от НК. Доказано е и авторството на деянието от страна на подсъдимия, тъй като той е лицето, което е осъдено да заплаща издръжката и в този смисъл е носител на паричното задължение.

Съдът приема, че правилно е определено от обективна страна и мястото на извършване на престъплението. Според правилата на гражданското право, ако не е уговорено друго местоизпълнение между страните, паричните задължения са носими, а не търсими, тоест тяхното принципно местоизпълнение е по местоживеене на кредитора. По делото се установява, че низходящата на подсъдимия М.Л.П. живее заедно със своята *** Е.А.П. в гр. Р. , където и престъплението се явява извършено. Същото е формално и с факта на осъществяване на изпълнителното деяние е било довършено от обективна страна, без необходимост от настъпване на конкретни вредоносни последици.

Съгласно чл. 143, ал. 2 от Семейния кодекс родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Според трайната съдебна практика плащането на издръжка до навършване на пълнолетие на децата се дължи безусловно от родителите. В тази връзка преценката за финансовата възможност на подсъдимия да изплаща издръжката вече е съобразена от гражданския съд при определяне на нейния размер, а след това П. не е искал промяна в размера на задължението си.

Фактът на съставомерното бездействие на подсъдимия по незаплащане на дължимата издръжка в полза на свид. М.Л.П. се доказва при съвместната оценка на справката от *** Б.П. по изп. дело № 5040/2015 г. по описа на СИС при Районен съд – Пловдив, приложена на лист 48 от досъдебното производство, както и на показанията на свидетелките М.Л.П. и Е.А.П.. От тези материали се доказва, че по изпълнителното дело няма постъпили никакви плащания нито от длъжника (подсъдимия П.), на когото е връчена покана за доброволно изпълнение, нито от трети лица. В този смисъл са и 4 показанията на двете свидетелки, от които се установява, че такива плащания за погасяване на задължението за издръжка не са извършвани и за частта от инкриминирания по делото период, която попада преди образуването на изпълнителното дело. Това бездействие на подсъдимия П. представлява изпълнителното деяние на престъплението. От свидетелските показания се установява да е заплатена издръжката за месеците ноември и декември 2022 г., за които липсва повдигнато обвинение. В съобщението за пощенския паричен превод, приложено на лист 44 от ДП, подсъдимият изрично е определил периода, за който се отнася направеното плащане, поради което то не може да бъде отнасяно към друг, по-стар период. От показанията на свид.

Е.А.П. се изяснява, че същото важи и за извършеното плащане за периода м. декември 2022 г.