Решение № 22 от 12.01.2026, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Видин, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, VII СЪСТАВ ГО, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: В. К. Крумов при участието на секретаря Полина Ст. Въткова като разгледа докладваното от В. К. Крумов Гражданско дело № 20251320101014 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 200, ал. 3 от КТ от Е. Ц. С., ЕГН **********, от гр.

Видин, ж.к.”Бонония” бл. 12, вх. Д, ап. 81, против „ВИПОМ” АД, ЕИК : **********, седалище и адрес на управление гр. Видин, ул.”Цар Иван Асен ІІ” № 9.

Твърди се от ищеца, че като работник - шлосер в ответното дружество, на 28.12.1986г. е претърпял трудова злополука, при която загубил напълно зрението на едното си око.

Поддържа се, че ответното дружество му е съставил акт за трудова злополука. Сочи се, че ищецът бил пенсиониран пожизнено с ІІІ - та група инвалидност. Твърди се, че редовно поддържа регистрация в Бюрото по труда -гр. Видин, за да бъда устроен на работа съгласно предписанието на ТЕЛК, но все още не е намерил подходяща за здравето и състоянието си работа. Поддържа, че заемащите длъжността на ищеца шлосери, получават непрекъснато увеличение на трудовото си възнаграждение, докато ищецът получава само една минимална пенсия, с която трябва да издържа себе си и семейството си. Твърди се, че за предходни периоди, посочени в обстоятелствената част на исковата молба, ищецът предявил искове, по които са образувани съответните граждански дела.

Поддържа, че и след 01.01.2025г. ищецът продължава да търпи и ще търпи същите имуществени вреди и пропуснати ползи.

Иска се от Съда да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за претърпените имуществени вреди, настъпили в резултат на станалата с него трудова злополука, изразяващи се в разликата между трудовото възнаграждение, ведно с всички добавки към същото, предоставяни от работодателя, които би могъл да получи като здрав на длъжността „шлосер” и пенсията по инвалидност за 1 периода от 01.01.2025г. до 01.05.2025г. в общ размер на 2 200,00лева, представляваща сбор от по 550,00лева ежемесечно обезщетение за същия период, ведно със законната лихва за забава върху всяко ежемесечно обезщетение, считано от първия ден на следващия месец, за който се дължи до окончателното издължаване. Претендират се разноските по делото.

Ответното дружество е подало писмен отговор на исковата молба. Оспорва допустимостта и основателността на иска. Твърди, че е предлагана работа на ищеца на длъжност „портиер“, както и други длъжности, но същият отказал.

По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебносчетоводна експертиза.

След като взе предвид събраните по делото доказателства, Съдът намира за установено от фактическа страна :

Не се спори от страните, че ищецът работел като работник - шлосер в ответното дружество и през месец декември на 1986г. е претърпял трудова злополука, при която загубил напълно зрението на едното си око. Съставен е акт за трудова злополука № 37 / 28.12.1986 г. С Експертно решение на ТЕЛК от 11.06.1987 г. на ищеца е призната трета група инвалидност пожизнено. От представените по делото писмени доказателства, е видно, че и към настоящия момент ищецът е регистриран в Бюрото по труда като лице търсещо работа. През периода от 26.07.2018г. до 07.04.2025г. на ищеца е предложено работа на 12.09.2024г. (Програма за заетост по ЗНЗ) Национална програма „Заетост и обучение на хора с трайни увреждания“. Работодателят – Община Видин, е отказала да наеме лицето. С писмо изх. № 2590/08.12.2010г. ответната страна е предложила на ищеца да заеме длъжността „портиер“ в дружеството. С ЕР № 0338 от 114/09.09.2011г. НЕЛК е отменил решението на ТЕЛК относно трудова препоръка и е дал ново, а именно: че длъжността „портиер” е противопоказана за ищеца.

Вещото лице по назначената и изслушана съдебно-счетоводна експертиза е дало заключение за разликата между трудовото възнаграждение, което би получавал ищецът, ако е на работа в ответното предприятие, и размера на получаваната пенсия за инвалидност, като е използван метода на сравнение с лица, които работят на същата длъжност – В. П. Г. и В. Н. Г.. На база брутното трудово възнаграждение за исковия период и получаваната от ищеца пенсия за същия период, разликата за процесния период е в общ размер от 2 762,84лева. Вещото лице е дало заключение и относно размера на получаваната от ищеца месечна финансова подкрепа по чл. 70, ал. 1 от ЗХУ.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна :

Предявените искове са с правно основание чл. 200, ал. 3 от КТ във вр. с чл. 45 от ЗЗД.

Претендира се обезщетение за имуществени вреди от трудова злополука, представляващи разликата между трудовото възнаграждение, което ищецът би получил, ако беше здрав и полагаше труд в ответното дружество и получаваната от ищеца пенсия за инвалидност за периода от 01.01.2025г. до 01.05.2025г., ведно със законната лихва за забава.

Налице е неработоспособност у ищеца за претендирания период поради заболяването 2 му вследствие настъпила трудова злополука в ответното дружество на длъжност „шлосер”.

Същият е пенсиониран пожизнено с ІІІ – та група инвалидност. От приложената по делото регистрационна карта на лице, търсещо работа е видно че за претендирания период ищецът не е имал работа и не е получавал трудово възнаграждение.

Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 3 от КТ работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда-неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване.

Съгласно Постановление № 4 от 30.Х.1975г., Пленум на ВС, т. 6, при причинена трайна нетрудоспособност, вредите се състоят в разликата между средно получаваното трудово възнаграждение преди увреждането и размера на отпуснатата пенсия, като това обезщетение се дължи до навършване на предвидената за придобиване право на пенсия за изслужено време и старост възраст. Този срок може да бъде продължен най - много с толкова време, колкото би било необходимо за достигане на пълния трудов стаж.

В настоящия случай, ищецът търпи имуществени вреди, които се изразяват в разликата между възнаграждението, което би получил, ако беше здрав и работеше в ответното дружество и получаваната от него пенсия за инвалидност.

С оглед на горното, Съдът намира, че са налице условията на чл. 200 от КТ за ангажиране отговорността на работодателя за заплащане на обезщетение за претендираните от ищеца имуществени вреди на посоченото основание, включително и тези за в бъдеще време, тъй като при данните по делото/ ищецът е пенсиониран пожизнено с трета група инвалидност и е на 64 г. към момента/, същите са предвидими и размерът им установим /В този смисъл е Решение № 155 от 22.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3836/2008 г., III г. о., ГК, докладчик Т. М./.

При определяне размера на обезщетението, Съдът намира, че на ищеца ще следва да се присъди разликата между брутното трудово възнаграждение, което би получил на длъжността „шлосер” съгласно разпоредбата на чл. 228 от КТ и пенсията по инвалидност.

Възражението на ответната страна, че на ищеца му е предлагано да постъпи на работа на длъжност, която е съобразена със здравословното му състояние, а именно „портиер” е неоснователно. С Експертно решение на НЕЛК, както и от Решение № 6159/16.11.2012г., постановено по адм.д. № 8865/2011г. по описа на АС - София, предложената от ответника на ищеца длъжност „портиер” е противопоказна, за това, че съдържа дейности, които крият риск и създават опасност за здравето му.

По реда на чл. 242, ал. 1 от ГПК следва да се постанови предварително изпълнение на решението в частта на присъденото обезщетение.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца ще следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 255,65евро, равностойност на 500,00лева, съразмерно уважената част на иска. Възражението за прекомерност на адвокатско възнаграждение е неоснователно. Размера на последното е съобразен с цената на иска.

3

Ответникът ще следва да бъде осъден да заплати държавна такса по сметка на Районен съд Видин в размер на 44,99евро, равностойност на 88,00лева, и сумата от 40,90евро, равностойност на 80,00 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице.

Воден от горното, Съдът :

РЕШИ:

Осъжда „ВИПОМ” АД, ЕИК : **********, седалище и адрес на управление гр.

Видин, ул.”Цар Иван Асен ІІ” № 9, да заплати на Е. Ц. С., ЕГН **********, от гр. Видин, ж.к.”Бонония” бл. 12, вх. Д, ап. 81, сумата в общ размер от 1 124,84евро, равностойност на 2 200,00лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляваща разликата между трудовото възнаграждение, което би получил за периода от 01.01.2025г. до 01.05.2025г. на длъжността „шлосер” в ответното дружество, ако не бе получил заболяване вследствие на претърпяна трудова злополука и бе останал на работа, и получената от него за този период пенсия за инвалидност, която сума е сбор от по 281,21евро, равностойност на 550,00лева, обезщетение за всеки месец за същия период, ведно със законната лихва за забава върху всяко ежемесечно обезщетение, считано от първия ден на следващия месец, за който се дължи съответното обезщетение, до окончателното издължаване.

Осъжда „ВИПОМ” АД, ЕИК : **********, седалище и адрес на управление гр.

Видин, ул.”Цар Иван Асен ІІ” № 9, да заплати на Е. Ц. С., ЕГН **********, от гр. Видин, ж.к.”Бонония” бл. 12, вх. Д, ап. 81, сумата от 255,65евро направени разноски по производството за възнаграждение за адвокат съразмерно уважената част на иска.

Отхвърля искането на „ВИПОМ” АД, ЕИК : **********, седалище и адрес на управление гр. Видин, ул.”Цар Иван Асен ІІ” № 9, за присъждане разноски по производството, като неоснователно.

Осъжда „ВИПОМ” АД, ЕИК : **********, седалище и адрес на управление гр.

Видин, ул.”Цар Иван Асен ІІ” № 9, да заплати в полза на Районен съд Видин сумата в размер на 44,99евро за държавна такса.

Осъжда „ВИПОМ” АД, ЕИК : **********, седалище и адрес на управление гр.

Видин, ул.”Цар Иван Асен ІІ” № 9, да заплати в полза на Районен съд Видин сумата в размер на 40,90евро за възнаграждение за вещо лице.

Постановява предварително изпълнение на решението по гр. д. № 1014 / 2025г. по описа на Районен съд Видин в частта на пресъденото обезщетение.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Видин в двуседмичен срок считан от връчването му на страните.

4

Съдия при Районен съд – Видин: _______________________

5