Определение № 372 от 09.02.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 372 гр. София, 09.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Н.а

Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Анна Н.а Касационно търговско дело № 20258002902186 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Д. Д. срещу решение № 190 от 04.07.2025г. по в.т.д. № 180/2025г. на Апелативен съд – Варна, с което, като е отменено решение № 46 от 07.02.2025г. по т.д. № 514/2024г. на Окръжен съд – Варна, е отхвърлен предявеният от касатора срещу ЗД“Бул Инс“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за сумата от 40 000 лева, със законната лихва за забава от 22.01.2020г. до окончателното плащане. Претендираното обезщетение е за претърпените неимуществени вреди от смъртта на Д. Д. Д., брат на касатора, в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 27.10.2019г. в гр. Аксаково по причина на водач, чиято гражданска отговорност е била застрахована при застрахователното дружество.

Оплакванията на касатора са, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост - касационно основание по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна.

Предявен е иск от брат на починалия, по отношение на който категорично може да се приеме, че е установено наличието на трайна и дълбока емоционална връзка, отличаваща се от обичайната връзка брат-брат. Ищецът е живял заедно с брат си в една къща от раждането до смъртта му на 27.10.2019г. Заедно са създали семействата си. Там са се родили децата им.

1

След смъртта на баща им касаторът чувствал по-големия си брат Д. като баща и наставник. Отношенията им били като в едно семейство – празнували заедно, помага ли си. Починалият брат е помагал в отглеждането на сина на касатора, роден с детска церебрална парализа, трудно подвижен, със специални образователни потребности. Когато касаторът бил нощни смени, Д. помагал на съпругата му в обслужването на детето, което с годините ставало по-тежко и била необходима по-голяма физическа сила. Съпругата на касатора починала и липсата на брата се чувствала все по-осезаемо. Смъртта на Д. Д. Д. се отразила стресиращо върху психиката на ищеца, който преживял остра стресова реакция от смъртта на своя брат. Това безспорно е довело до трайни негативни изменения и последствия за психическото му състояние.

Въззивният съд не е съобразил всички тези обстоятелства. Не е извършил анализ на събраните по делото доказателства и тяхното съдържание.

Конкретно се сочи приобщеното н.о.х.д. № 205/2021г. Окръжният съд е оставил без уважение искането за допускане на съдебно-медицинска експертиза, но въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не я е назначил по повод възраженията на въззивника в подадената въззивна жалба.

В. Д. Д. иска да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Апелативен съд – Варна, то да бъде отменено и да му се присъдят 40 000 лева обезщетение, със законната лихва от 22.01.2020г. до окончателното плащане.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото материалноправни и процесуалноправни въпроси, решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и на Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Формулираните от касатора въпроси са:

1. Задължена ли е въззивната инстанция да обсъди и изложи мотиви по всички доказателства и възражения на страните с оглед нормите на чл. 235, ал.

2 и чл. 12 от ГПК?

2

2. Задължена ли е въззивната инстанция да действа като инстанция по същество, като прави собствена преценка на събраните доказателства и изложи доводи и мотиви, обосноваващи собствената преценка?

3. Длъжен ли е въззивният съд като инстанция по същество да обсъди в съвкупност всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство?

Във връзка с тези въпроси касаторът се позовава на ТР № 1 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и решение № 44 от 10.07.2020г. по гр.д. № 1963/2019г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., решение № 288 от 28.02.2020г. по гр.д. № 134/2019г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 69 от 26.07.2019г. по т.д. № 2556/2018г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 37 от 30.03.2020г. по т.д. № 2206/2018г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 8 от 15.02.2019г. по гр.д. № 1953/2018г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение № 8 от 05.06.2019г. по гр.д. № 1295/2018г. на ВКС, ГК, І г.о., решение № 112 от 23.10.2018г. по гр.д. № 486/2018г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., решение № 376 от 11.02.2019г. по т.д. № 3180/2017г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 253 от 15.02.2019г. по гр.д. № 5011/2017г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 115 от 17.09.2018г. по гр.д. № 2150/2017г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 147 от 31.07.2018г. по т.д. № 1715/2017г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.

4. Какви са критериите и от къде се извеждат същите за липса на „особена близост и духовна връзка“ между пострадалия и починалия, когато е установена по безспорен начин родствената им връзка?

Касаторът сочи Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 на ОСНГТК на ВКС, на което, според него, въззивното решение противоречи.

Въззивното решение се определя и като очевидно неправилно, тъй като в мотивите му се съдържат произволни и недоказани твърдения, противоречащи на доказателствата по делото.

От насрещната страна по жалбата ЗД“Бул Инс“ АД е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора.

3

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и е допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост на въззивното решение или негова очевидна неправилност, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

За да постанови решението си, съставът на Апелативен съд – Варна е приел, че към 27.10.2019г. ЗД„Бул Инс“ АД е било застраховател по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите относно лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с ДК № СН 1554 ВН. На същата дата, в гр. Аксаково, е настъпило пътнотранспортно произшествие. В нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП Х. Т. Х., водач на автомобила „Фолксваген Голф“, го е управлявал с превишена скорост и след удар е причинил по непредпазливост смъртта на пресичащия пътното платно пешеходец Д. Д. Д., тогава на 56 години. Виновното и противоправно поведение на водача на лекия автомобил е било прието за установено по реда на чл. 300 от ГПК въз основа на влязлата в сила присъда № 19 от 16.03.2021г. на Окръжен съд – Варна по н.о.х.д. № 205/2021г. Съгласно присъдата Х. Т. Х. е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1 б. „в" вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. За механизма на ПТП в първоинстанционното производство е била изслушана също съдебна автотехническа експертиза.

Посочените обстоятелства не са били и спорни между страните, при което въззивният съд се е произнесъл по конкретните направени от застрахователя оплаквания във въззивната жалба - за необоснован извод на Окръжен съд – Варна за наличие на предпоставките за справедливо обезщетяване на страдания на родственик извън най-близкия кръг на починалия. Съгласно изложеното във въззивната жалба събраните по делото доказателства не са установявали страдания, превишаващи нормална скръб от загубата на родственик или изключително въздействие върху психиката (изискващо експертно заключение) Не са били установени отношения между 4 ищеца и починалия, които да се характеризират с емоционална интензивност, отличаваща ги от типична, обичайна за българското семейство обич, близост и взаимопомощ.

Съгласно изложеното от въззивния съд починалият пешеходец е бил поголям брат на ищеца В. Д. Д., на 47 години към датата на ПТП. Наред с него семейството на починалия е включвало съпругата З. Д.а (47 години), пълнолетни син Д. и дъщеря М., която от своя страна е майка на детето И., както и майката на починалия Я. Д.а, на 76 години към момента на смъртта му, междувременно починала. Нейният съпруг и баща на В. и Д. е починал през 2009г. Ищецът също е имал свое семейство – съпруга Р. Д.а (починала на 28.05.2024г.) и деца - Д., на 13 години, и Ц. – на 21 години.

От въззивния съд изцяло са били възприети обстоятелствата, за които са свидетелствали свидетелите по делото И.В. М. (съсед, живеещ в същата сграда, в която в отделни домакинства са живеели братята със своите семейства) и М. Д.ова Д.а, дъщеря на починалия Д. Д. Д.. И двамата свидетели са потвърдили, че те са обитавали една наследствена многофамилна къща (на два етажа, разделена на четири апартамента според Мургов), като поголемият брат, наред с грижите за своето семейство, често помагал и на семейството на по-малкия при отсъствията му по работа, особено в грижите на съпругата за болното им дете Д.. Свидетелката Д.а е дала показания за изграждане на общността в тази къща, където братята израснали под грижи на своите двама родители и изградили своите семейства в условия на взаимопомощ и подкрепа, като в течение на времето ежедневието на близките семейства се преплитало. Тази свидетелка също е описала общите усилия на братята, подпомагащи се при грижи за къщата, при финансови проблеми и при други поводи, както и за споделеното доверие помежду им. Свидетелите са описали и преживяната мъка от ищеца - с прояви на тъга и затвореност, подтиснато настроение и често споделяне на спомени за починалия.

Също съгласно посоченото от въззивния съд твърдения за някакви съществени патологични изменения в психиката или емоционалната сфера на личността при ищеца не са били посочени, при което не е следвало да се събират доказателства, изискващи специални знания в тази област.

Въззивният съд е посочил още, че в писмено изявление на ищеца, участвал като пострадало лице в разследването на престъпното Д.ие на 5 автомобилиста (л.55 от приложено ДП № 338/19 та РУ- Аксаково), са били описани обстоятелства по бита на семействата към момента на застрахователното събитие. Изявлението е съдържало признание, че макар да живеят във фамилната къща, поради служебната му заетост с работа на смени, ищецът рядко се виждал с починалия и не успявал да си говори много с него.

При тези приети за установени фактически обстоятелства съставът на Апелативен съд – Варна е счел предявеният иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ за неоснователен. Изложил е, че за разлика от пряко пострадалите при ПТП лица, правото на справедливо обезщетяване на косвено засегнатите от причинена смърт на родственик увредени лица изисква допълнително окачествяване на конкретните неимуществени вреди като изключителни по своята тежест. В тази връзка въззивният съд се е позовал на указанията по приложението на закона, дадени с ТР №1/2016г. на ОСГТНК на ВКС. Отречено е било по делото да се касае за изключителен случай – когато особени житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и страдащото лице да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди или да има необичайно продължаваща траурна скръб. В случая са се установявали традиционни за българското общество семейни отношения между братя, характеризиращи се с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, и нормално присъщите за тази родствена връзка морални болки и страдания.