Решение № 322 от 10.02.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 322 гр. Пловдив, 10.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Милена Ат. Георгиева при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова като разгледа докладваното от Милена Ат. Георгиева Административно наказателно дело № 20225330200293 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш на ОДМВР Пловдив, серия К №4238666, с който на Б. М.. Ч., ЕГН:********** - законен представител на ЕТ „***“, ЕИК:***, е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 100 /сто/ лева на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателката, чрез процесуалния си представител – адв. Н.П. от АК - Хасково, оспорва издадения срещу нея електронен фиш /ЕФ/, като неправилен и незаконосъобразен. Редовно призована, не се явява в съдебното заседание и не се представлява от процесуален представител. Ден след съдебното заседание по делото е постъпило допълнително изложение по жалба с вх.№10279 от 08.02.2022г., подписана от адв. П., в което се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш, прави се искане за отмяната му и се претендират разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна - ОД МВР Пловдив, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. До съда е депозирано писмено становище от старши юрисконсулт Г.Б., в което се излагат доводи за неоснователност на жалбата. Прави се искане за потвърждаване на процесния електронен фиш, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В условията на алтернативност се прави възражение и за прекомерност на разноските за адвокат.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната 1 съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На жалбоподателката Б. М.. Ч., в качеството й на законен представител на ЕТ „***“, ЕИК:***, е бил издаден Електронен фиш за налагане на административно наказание глоба серия К №4238666 за нарушение, извършено на 11.11.2020г. в 14:31ч. в гр. Пловдив, бул. „Цариградско шосе“ – пътен възел „Скобелева майка“ северното платно на надлеза в посока „Запад“, установено и заснето с автоматизирано техническо средство CORDON – M2 сер. № MD 1196, за превишаване на разрешената скорост с 24 км/ч при управление на МПС – товарен автомобил Ситроен Джъмпер с рег.

№***. Моторното превозно средство, собственост на едноличния търговец, се движило със 74 км/ч при разрешена скорост за населено място от 50 км/ч.

Скоростта от 74 км/ч е с 3 км/ч по-ниска от отчетената от автоматизираното техническо средство от 77 км/ч – т.е. след приспаднат толеранс от минус 3 км/ч.

Нарушението било заснето с автоматизирано техническо средство – видео – радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на номера и комуникации тип CORDON – M2 сер. № MD 1196, която е от одобрен тип, вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под №В - 46 /видно от приложеното към административнонаказателната преписка писмо на Директора на Дирекция „Изпитване на средства за измерване, устройства и съоръжения“ към Българския институт по метрология/. Техническото средство е преминало и през първоначална проверка, от която се заключава, че същото отговаря на метрологичните изисвания /видно от протокол за проверка №10 - С – ИСИС от 21.02.2020г. на Главна Дирекция „Мерки и измервателни уреди“, отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ към Българския институт по метрология/.

На жалбоподателката, в качеството й на законен представител на ЕТ „***“, ЕИК:***, е наложено административно наказание глоба в размер на 100 /сто/ лева на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Същата не е посочила лице, което да е било водач на това МПС по време на нарушението, а се възползва от правото си да обжалва така издадения против нея електронен фиш.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото и приложени по преписката писмени доказателства, които съдът кредитира.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

По делото са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от жалбоподателката административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като моторното превозно средство се е движило със скорост от 2

74 км/ч при разрешена в населеното място скорост от 50 км/ч. Касае се за ангажиране на административнонаказателна отговорност на правен субект, който е посочен по изричната разпоредба на закона по чл.188, ал.2 от ЗДвП – когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. Жалбоподателката в законоустановения срок от получаване на обжалвания електронен фиш не е представил в ОД на МВР - Пловдив, сектор „ПП“ писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението. Ето защо по безсъмнен начин е установено в какво качество е ангажирана отговорността на жалбоподателката, а именно като законен представител на отразения във фиша едноличен търговец.

При извършената служебна проверка съдът констатира, че обжалваният електронен фиш съдържа реквизитите по чл.189 ал.4 от ЗДвП – посочени са данните за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство и лицето, което следва да носи отговорност на основание чл.188, ал.2 от ЗДвП, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане. За по - голяма прецизност е необходимо да се отбележи, че сред посочените реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП няма изискване фишът да е датиран, да съдържа имена, адрес и подпис на издателя, нито се изисква посочване пред кого и в какъв срок може да се обжалва, както и посочване на вида техническо средство /мобилно или стационарно/. Съгласно цитираната разпоредба на ЗДвП образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. И въпреки, че няма изискване за посочване на дата на издаване на електронния фиш от доказателствата по делото се установява, че същият е издаден на 08.12.2020г. Мястото на извършване на нарушението е конкретно и точно посочено в атакувания електронен фиш – гр. Пловдив, бул. „Цариградско шосе“ – пътен възел „Скобелева майка“ северното платно на надлеза в посока „Запад“. Повече конкретизация не е необходима, за да се приеме, че е ясно отразено мястото на нарушението. За да е изпълнено изискването на чл.189, ал.4 от ЗДвП, досежно мястото на извършване на нарушението, не е необходимо нито да са посочени GPS координатите, нито пък точният километър от пътната отсечка. Нарушението е описано надлежно в обжалвания електронен фиш, като ясно, точно и достатъчно подробно са отразено всичките му индивидуализиращи белези време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено.

Действително съобразно разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДвП влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление.

Това приравняване обаче е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила НП и електронните фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата, относно процедурата за съставяне и 3 изискването за задължителни реквизити по чл.57 от ЗАНН, както и пренасяне, респ. прилагане на сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.3 от ЗДвП, условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, каквато в случая се явява Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Съдебният състав счита, че са спазени изискванията на посочената Наредба. Нарушението е било заснето с автоматизирано техническо средство - видео - радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на номера и комуникации тип CORDON – M2 сер. № MD 1196, със съответната снимка, в която скоростта била отразена като 77 км/ч и бил отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на водача, за което е прието, че последният се е движел със 74 км/ч. Отчетеният толеранс е заложен в техническите характеристики на автоматизираното техническо средство, при което винаги се отчита грешка при измерване на скоростта в пътни условия /+ - 3 км/ч до 100 км/ч. и + - 3% над 100 км/ч./ В настоящия случай толерансът е в полза на водача, а именно минус 3 км/ч. Автоматизираното техническо средство е техническо изправно и от одобрен тип. За посочените обстоятелство по административно – наказателната преписка са приложени подробно цитираните по – горе писмо на Директора на Дирекция „Изпитване на средства за измерване, устройства и съоръжения“ към Българския институт по метрология /от което е видно, че видео – радарната система е от одобрен тип, вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № В - 46/, както и протокол за проверка №10 - С – ИСИС от 21.02.2020г. на Главна Дирекция „Мерки и измервателни уреди“, отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ към Българския институт по метрология /от който се установява, че същата отговаря на метрологичните изисвания/. Спазени са изискванията на чл.10, ал.1 от Наредбата, като в случая за използваното мобилно автоматизирано техническо средство е бил съставен протокол, в който отразените данни съответстват на процесното време и място, както и на номера на статичното изображение. По делото е наличен и снимков материал, на който е заснето нарушението, както и такъв, относно разположението на техническото средство.

Разпоредбата на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП предвижда административно наказание „глоба“ в размер от 100 лева, за водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място с 21 до 30 км/ч. В конкретния случай разрешената максимална скорост за движение в населено място е 50 км/ч.

Същата е превишена с 24 км/ч. Налице е абсолютно определена санкция, която не подлежи на корегиране от страна на съда.

Установеното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не може да намери разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

При извършената служебната проверка съдът не констатира 4 допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на атакувания електорен фиш.

При този изход на спора и съобразно с чл.63д, ал.4 от ЗАНН, основателно е искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, която предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намира, че следва да определи възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в минималния размер от 80 лева. Производството по делото е продължило в едно съдебно заседание, в което не се е явил процесуалният представител на въззиваемата страна, като от същия е приложено единствено писмено становище, с изложени съображения по съществото на делото. Поради това следва да се присъди възнаграждение на минимума от 80 лева.