Решение № 468 от 09.12.2022, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Административно наказателно дело 1240/2022
- Вид
- Решение № 468
- Подписан
- 09.12.2022
- В сила
- 17.03.2023
- Състав
- Таня Петкова
Цитирани разпоредби
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.40 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.40 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 83 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.92 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.38 ал.1 т.1 · Закон за счетоводството
- чл.74 ал.1 · Закон за счетоводството
РЕШЕНИЕ
№ 468 гр. Пазарджик, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Таня Петкова при участието на секретаря Мая Владова като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20225220201240 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „СЕТ ФЮЖЪН“ ЕООД, с ЕИК 201818066, със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Ю. представлявано от управителя Ф. Г. К., против Наказателно постановление № 640241-F658176 от 08.06.2022 г., издадено от заместник директор на ТД на НАП Пловдив, с което за нарушение на чл.38 ал.1 т.1 Закон за счетоводството (ЗСч) на основание чл.74 ал.1 от ЗСч е наложена имуществена санкция в размер на1 692 лева.
Релевираните в жалбата оплаквания обобщено се свеждат до допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, водещи до незаконосъобразност и неправилност на издаденото НП, поради което се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател не се явява законовия представител. Не се явява и упълномощения от него процесуален представител, от който с писмено становище се поддържа жалбата и се иска отмяна на НП по съображенията изложени в жалбата. Прави искане за присъждане в полза на дружеството-жалбоподател сторените от същото разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно представените договор за правна защита и съдействие и списък на разноските.
Въззиваемата страна- АНО, редовно призован не се явява, но се представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата, ангажира доказателства и излага доводи за законосъобразност на НП, като пледира за 1 неговото потвърждаване. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.
Районният съд провери основателността на жалбата, като прецени доводите изложени в нея и становищата на страните, съблюдавайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Дружеството-жалбоподател е санкционирано с НП за това, че като предприятие по смисъла на Закона за счетоводството и търговец по смисъла на Търговския закон, като е било длъжно не е публикувало годишния си финансов отчет (ГФО) за 2020 г., като не го е заявило за вписване и представило за обявяване в Търговския регистър при Агенцията по вписванията в законоустановения срок до 30 септември на следващата година, т.е. до 30.09.2021 г. (съгласно §33 от ПЗР на Закон за мерките и действията по време на извънредното положение обв. с решение на НС от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците- бел. моя).
През отчетния период 2020 г. „Сет Фюжън“ било извършвало дейност, което било видно от подадената в ТД на НАП Пловдив, годишна данъчна декларация (ГДД) по чл.92 от ЗКПО с вх. № 1300И0254110/ 27.06.2021 г. и от приложения към нея годишен отчет за дейността. От данните в част V на ГДД се установявало, че нетните приходи от продажби за 2020 г. били в размер на 1 692 561,18 лева.
Към датата на съставянето на АУАН, ГФО на дружеството за 2020 г. не бил заявен за вписване и представен за обявяване в Търговския регистър към Агенцията по вписванията.
Нарушението било извършено на 01.10.2021 г. в гр. Пазарджик.
Нарушението било установено на 24.02.2022 г.- датата, на която НАП била уведомена от Агенцията по вписванията с писмо вх. № 12-00-48 от 24.02.2020 г.
Всичко това съставлявало нарушение на чл.38 ал.1 т.1 ЗСч.
За констатираното нарушение против дружеството-жалбоподател в отсъствие на неговия управител или упълномощено от него лице бил съставен АУАН № F658176 на 20.05.2022 г. Впоследствие АУАН е предявен и връчен екземпляр от него на управителя на дружеството-нарушител на 03.06.2022 г. срещу подпис.
Въз основа на акта на 08.06.2022 г. било издадено атакуваното НП, което било връчено лично на управителя на дружеството-жалбоподател на 23.08.2022 г. Жалбата против НП била подадена от управителя на наказаното дружество чрез АНО до съда на 01.09.2022 г., когато била входирана в деловодството на ТД на НАП Пловдив, Офис Пазарджик, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.
2
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и от показанията на актосъставителя- св. И. А..
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка, разгледана по същество жалбата против НП е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Като инстанция по същество в производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. При извършената такава, съдът констатира, че административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН в присъствието на свидетел. Съставен е от компетентен орган в кръга на правомощията му. АУАН е съставен на основание чл.40 ал.2 от ЗАНН в отсъствие на нарушителя, след като дружеството е било поканено с покана изпратена на ел. адрес на дружеството (л.8-10) и не се е явил законния му представител или упълномощено от него лице. Впоследствие АУАН е бил надлежно предявен и връчен на управителя на дружеството.
Съставянето на АУАН в тази хипотеза съдът намира за абсолютно законосъобразно, имайки предвид изложеното по-горе, а именно че дружеството е било надлежно поканено и неговият управител или упълномощен представител не се е явил на указаната дата за съставяне на акта. С оглед на това съдът не споделя направеното в жалбата възражение за това, че АУАН неправилно бил съставен в отсъствие на нарушителя, с което било допуснато съществено процесуално нарушение, накърняващо правото на защита, тъй като дружеството не било изрично поканено.
Неоснователно е и възражението, че АУАН бил съставен при нарушение на разпоредбата на чл.40 ал.1 от ЗАНН, тъй като актосъставителят и свидетелят по акта не били очевидци на извършеното нарушение. Веднага следва да се отбележи, че не е необходимо и задължително условия актосъставителят и свидетелят при съставяне на АУАН да са очевидци на извършеното нарушение. Законът и цитираната разпоредба не разписват такова императивно изискване. Освен това свидетелят в акта е свидетел на съставянето му, а не на установяване на нарушението, а актосъставителят, както е посочено и в АУАН и заяви в показанията си пред съда, е установил нарушението въз основа на получената информация от Агенция по вписванията и извършената проверка на водената документация и счетоводство от дружеството свързана с изпълнението на задължението му по чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч.
По-нататък съдът намира, че АУАН и НП отговорят на изискванията на чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН. В тях са отразени датата и мястото на извършване на нарушението. Датата на неговото установяване. Направено е пълно, ясно и 3 точно описание на нарушението, като са отразени всички съставомерни обстоятелства, а дадената правна квалификация на нарушението съответства на словесното му описание.
НП е издадено от компетентен орган, надлежно упълномощен (Виж Заповед на министъра на финансите на л.21). В този смисъл съдът не споделя направеното в жалбата възражение относно компетентността на зам. директора на ТД на НАП- Пловдив да издаде процесното НП.
Съдът намира също така, че АУАН и НП са съставени в законоустановените срокове. АУАН е съставен в тримесечния срок за съставяне на АУАН съгласно чл.34 ал.1 от ЗАНН, тъй като нарушението е било установено на 24.02.2022 г., когато АВ е уведомила НАП че дружеството не е заявило за вписване и не е обявен в ТР ГФО на дружеството за 2020 г. и от този момент тече 3-месечния срок за съставяне на АУАН, като изтича на 24.05.2022 г. АУАН е бил съставен на 20.05.2022 г., след като дружеството е било надлежно поканено да се яви за съставяне на акта, но същият е съставен в условията на чл.40 ал.2 от ЗАНН, след което е надлежно връчен, като по този начин е нарушено правото на защита на нарушителя да узнае какво нарушение му е вменено.
Тук следва да се отбележи и това, че начина на изпълнение на задължението на Агенцията по вписванията да обяви публично незаявяването на ГФО от дружеството-жалбоподател е без значение за задължението на административния контролен орган. Няма значение и това дали тази информация е постъпила в информационните масиви на НАП. За АНП и спазването на сроковете е от значение дали тази информация, съдържаща данни за извършено нарушение от конкретен нарушител е достигнала до знанието на административния (контролен) орган, който има право да повдигне административнонаказателно обвинение. Казано с други думи дали в съответната институция към която принадлежи адм. орган има информация, не е достатъчно за да се приеме, че има установено нарушение с установен автор. В случая Агенцията по вписванията е информирала ТД НАП с писмо вх. № 12-00-48 постъпило на 24.02.2022 г. Но дори и тази дата не би могла да се приеме като дата на установяване на нарушението и нарушителя, тъй като е неясно кога св. А.- актосъставителят (адм. контролен орган с правомощия да състави АУАН) е узнала предоставената от агенцията информация, още повече че и тя самата не можа да посочи това обстоятелство. А видно от доказателствата по делото въпросното уведомително писмо е постъпило в ТД на НАП Пловдив на 15.04.2022 г. Тоест в производството не е установено категорично кога актосъставителят е узнал за конкретното нарушение и неговия автор. Безспорно е обаче, че най-ранната възможна дата за това е именно 24.02.2022 г., когато в НАП е постъпила информацията със списъците на предприятия не публикували ГФО за 2020 г. От тази дата следва да се изчислява тримесечния срок по чл.34 от ЗАНН и той изтича на 24.05.2022 г. В рамките на този срок срещу дружеството жалбоподател е било повдигнато адм. обвинение със съставения на 20.05.2022 г. АУАН, а именно преди 4 изтичане на тримесечния срок.
Настоящият съдебен състав намира, че безспорно по делото е установено, че дружеството-жалбоподател като задължено лице (предприятие и търговец) не е изпълнило задължението си по чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч, с което е извършило вмененото му административно нарушение. Няма спор, че дружеството-жалбоподател е предприятие по смисъла на ЗСч и търговец по смисъла на ТЗ и като такова е задължено да публикува ГФО за предходната година до опредения в закона срок, чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в ТР при АВ. Няма спор и за това, че дружеството през 2020 г. е извършвало дейност, което безспорно се установява от представената ГДД по чл.92 от ЗКПО. Установи се категорично и че дружеството не е изпълнило своето задължение по чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч. Този факт се установява категорично от показанията на актосъставителя- св. А. и приетите писмени доказателства, като не се опровергава от нито едно друго доказателство, включително не се отрича и от страна на дружеството-жалбоподател в подадената въззивна жалба.
Неоснователно е направеното възражение в жалбата и ангажираното доказателство- извадка от ТР, в смисъл че ГФО на дружеството бил публикуван. Видно от отразеното в ТР е, че е публикуван отчета на дружеството за 2019 г., а не за отчетната 2020 г., така както е вменено неизпълнението на това задължение. Последното нито е изпълнено в срок до 30.09.2021 г., нито и към настоящия момент.
Тъй като наказаният субект е юридическо лице, въпросът за субективната страна на нарушението не следва да бъде обсъждан, защото в случая се касае за ангажиране на отговорност, която е обективна и безвиновна, чрез налагане на имуществена санкция по чл. 83 от ЗАНН.
С оглед на всичко това съдът счита, че правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател на основание чл.74 ал.1 от ЗСч. В посочената разпоредба се предвижда санкция в случай на непубликуване на ГФО в определения срок, като не се допускат изключения от това задължително публикуване освен в случаите, в които дружеството не е осъществявало търговска дейност през отчетния период и е подало декларация за това обстоятелство съгласно разпоредбата на чл.38 ал.9 от ЗСч. Както се посочи по-горе дружеството е осъществявало търговска дейност през отчетния период- 2020 г. и е реализирало приходи. В случая е без значение размерът на последните, каквато претенция се изтъква от процесуалния представител.