Решение № 2521 от 02.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2521 гр. Пловдив, 02.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20235330101379 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от В. А. С. против К.

С. П., с която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2080 лв.- платена от ищеца в полза на ответника, с която се е обогатила за негова сметка, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от ***** г. до окончателното й изплащане.

Претендират се разноски.

Ищецът посочва, че с ответницата са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с развод по взаимно съгласие с решение по гр.д. № ***** г. по описа на ПРС, *-ви бр. с-в., влязло в сила на ***** г. Посочва, че със същото решение, родителските права по отношение на роденото от брака дете С. С. са предоставени на майката К. П., а ищецът е бил осъден да заплаща в полза на детето, чрез неговата майка и законен представител – К. С. П. издръжка в размер на 160 лв. месечно. За събиране на издръжката ищецът сочи, че било образувано по искане на К. П. и изпълнително дело № ***/*** г. по описа на ЧСИ – ******, по което дело извършил плащания за издръжка.

На **** г. ищецът сочи, че е завел дело за промяна на мерките относно упражняването на родителските права, което приключило с решение № ***/**** г. на ПОС, с което е потвърдено първоинстанционното решение , с което родителските права по отношение на детето са предоставени на бащата – ищец по делото, а ответницата е осъдена да заплаща издръжка в размер на 170 лв. месечно.

Ищецът сочи, че още в хода на производството по промяна на мерките относно упражняването на родителските права на ***** г. детето С. В. С. заживяло при него и от 1 тази дата за детето се грижил той, осигурявал й всичко необходимо, издържал я пряко и заплащал всички необходими за нея разходи. Посочва, че с решението за промяна на родителските права този факт е отчетен, като е посочено, че именно от тази дата ответницата следва да заплаща издръжка.

Ищецът посочва, че въпреки че от ****** г. до влизане в сила на съдебното решение през лятото на **** г. ищецът е продължил да заплаща определената с предходния съдебен акт издръжка чрез ЧСИ ******, които са получавани от ответницата, като последната не е уведомила за промяната на обстоятелства съдебния изпълнител.

С оглед горното ищецът сочи, че в периода от **** г. до месец ю. *** г. е заплатил 13 месечни вноски от по 160 лв. всяка или общо сумата в размер на 2080 лв., както и 140 лв. в полза на частния съдебен изпълнител за разноски. Счита, че е платил сумите на отпаднало или несъществуващо основание, като ответницата неоснователно се е обогатила за негова сметка, приемайки тези недължими пари. Моли предявеният иск да се уважи. Претендира разноски.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, като в законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор, с който се оспорва исковата молба, като нередовна, тъй като не става ясно дали се претендира връщане на сумата на отпаднало или на несъществуващо основание.

Не оспорва, че са бивши съпрузи с ищеца, както и че с влязло в сила решение е осъдена да заплаща, считано от ***** г. издръжка в полза на ненавършилото пълнолетие дете. Не оспорва, че ответникът е заплащал издръжка за периода от юни **** г. до юни **** г. Не се оспорва, че от *** г. ищецът С. отказал да върне детето и го задържал при себе си, като за това е подаден сигнал от майката, но не е получено съдействие от съответните органи.

Ответницата счита, че не дължи връщане на заплатената от ищеца издръжка, тъй като задължението му е отпаднало едва с влизане в сила на Решение от **** г. т.е. от ***** г.

Моли искът да се отхвърли. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

На първо място относно възраженията на ответника за неправилна квалификация на предиявения иск, съдът е изложил съображения в приетия като окончателен доклад по делото.

С оглед на изложеното в исковата молба и твърдените факти, съдът счита, че предявеният иск е такъв по чл. 59 от ЗЗД.В този смисъл е и задължителната съдебна практика в постановеното ТР № 12/22.03.1971г. на ВС по гр.д.№ 112/70г., ОСГК, според която лицето, давало издръжка вместо задълженото да я дава, има право да води иск за неоснователно обогатяване срещу последното лице независимо от това дали имащият право да търси издръжка е предявил или не иск за такава. В така цитираното решение се приема, че това е така, защото се касае до изпълнение на едно законно задължение, с изпълнението на което 2 задълженото по закон лице да плаща издръжката се е обогатило неоснователно за сметка обединяването на лицето, което е платило това задължение. Възникването и упражняването на правото на иск по чл. 59 от ЗЗД се поражда, независимо от това дали имащият право да търси издръжка е предявил или не иск за такава, защото то възниква с даването на дължащата се по закон издръжка или както се твърди в настоящия случай с плащането на определената с предходно решение издръжка. В следствие на това лицето, което по закон е било длъжно да дава издръжка, неоснователно и несправедливо се е обогатило за сметка на обединяването на лицето, платило издръжката, защото с това се е накърнило имуществото на последното, докато обогатилият се с неплащането на издръжката е спестил разходи, които е бил длъжен да извърши. В цитираното решение се приема, че в това именно се състои причинната връзка между обогатяването на единия и обедняването на другия, което именно е неоснователно. Законът не допуска неоснователно обогатяване на едно лице за сметка на обедняване на друго лице.

Ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е налице обедняване за ищеца, обогатяване на ответницата, както и, че обедняването, респективно обогатяването произтичат от общ факт или група факти, посочени в исковата молба.

Ищецът следва да установи обедняването си по размер.

Ответникът по иска с правно основание чл.59 ЗЗД следва да докаже пълно и главно, че е налице основание за твърдяното имуществено разместване.

Съгласно разпоредбите на чл. 141 и чл. 142 от СК, правото на издръжка принадлежи на ненавършилите пълнолетие деца. Неговата същност е осигуряване на средства за задоволяване на техни основни и ежедневни жизнени потребности – независимо дали в парично или в натурално изражение.

Не се оспорва, че бракът между страните е прекратен с влязло в сила решение, както и че първоначално родителските права по отношение на детето С. С. са предоставени на майката- ответник по делото, а с влязло в сила на **** г. същите се предоставят на бащата – ищец по делото.

Не се оспорва, че през исковия период детето С. е живяло при бащата, както и че с влязлото в сила решение за промяна на родителските права ответницата е осъдена да заплаща издръжка в полза на детето в размер на 170 лв., считано от **** г.

Не се оспорва, че ищецът е заплащал издръжка през исковия период, поради което съдът приема, че не се оспорва да е заплатена претендираната от ищеца за връщане сума.

Предвид гореизложените обстоятелства съдът счита, че по делото е безспорно установено, че ищецът е заплатил на ответника обща сума в размер на 2080 лв. за издръжка на дъщеря им С. С., която в периода, през който е заплащана издръжката е живяла при баща си и съответно последният е осигурявал средствата за задоволяване на нейните основни и ежедневни жизнени потребности, като именно поради тази причина с влязло в сила решение е осъдена ответницата да заплаща в полза на детето издръжка в размер от 170 лв.

Не се оспорва и от приетото по делото като писмено доказателство Постановление за отказ 3 да се образува досъбедно производство се установява, че ищецът не е изпълнил съдебното решение относно личните контакти с детето С. С., като не е образувано досъдебно производство, тъй като се касае за престъпление по частно правен характер, което се възбужда по тъжба на пострадалия до компетентния съд. Ответницата посочва, че в интерес на детето не е подала тъжба срещу ищеца, като това твърдение не се опровергава от ищеца, който не е представил доказателства, нито твърди да е образувано такова наказателно производство.

Ищецът не оспорва, че през периода от **** г. до юни **** г. родителските права са предоставени на ответника, както и че в този период е действало съдебно решение, по силата на което е бил осъден да изплаща издръжка на детето. Не се оспорва и че са подадени сигнали във връзка с отказа му да върне детето на майката, като сочи, че това се е наложило поради отказа на детето да се върне при нея.

Ответникът акцентира върху неправомерното поведение на бащата, което се сочи, че обуславя и наличие на основание за задържане на сумите за издръжка на детето, която той е осъден да заплаща.

Действително е налице общото правило, че „никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение“, но същото не се установява от ответника да е приложимо в настоящия случай. Претенцията на ищеца не касае суми, които той е заплащал в полза на ответницата във връзка с уговорка, различна от тази, удостоверена в одобреното от съда споразумение за заплащане на месечна издръжка в размер от 160 лв. Заплатени от ищеца суми, съгласно действащото към исковия период решение са предназначени за издръжка на детето, което обаче към този момент не е живяло при майка си и съответно последната не установява тези средства да за използвани за целите, за които са били заплатени от ищеца.

Както беше посочено по – горе, титуляр на правото на издръжка е детето, а предназначението на издръжката е да му осигури средства за съществуване. В този смисъл, интересът на детето не предполага да получава повторно издръжка под формата на парични средства след като задълженото лице за заплащане на издръжка е предоставяло в натура дължимото се, като е осигурило ежедневните нужди и е поело разходите за отглеждането му. Задължението за издръжка в този случай се счита изпълнено, респективно правото на такава на детето следва да се счита за погасено чрез предоставянето й в натура, независимо от обстоятелството, че между даващия и получаващия издръжка може да не е било налице изрично съгласие в този смисъл. Законът защитава правото на лицето, имащо право на издръжка да получи необходимите средства за съществуване, независимо от юридическата правомерност или неправомерност на фактическото му пребиваване при единия или при другия родител.

Съгласно възприетата практика на ВКС по сходни въпроси, която напълно се споделя от настоящия състав, в случаите, когато детето е живяло с родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права и този родител е полагал за него дължимите грижи, включително като му е предоставял необходимите средства за задоволяване на потребностите му, задължението му за издръжка следва да се счита 4 изпълнено, респективно правото на такава на детето следва да се счита погасено чрез предоставянето й. Прието е също, че е без значение за този извод дали ищецът е имал правно основание да упражнява родителските права, включително чрез постигнато извънсъдебно споразумение, дали са били налице законна причина за прекратяване или изменение на издръжката или друго обстоятелство, при настъпването на което законът да предвижда освобождаване от задължението за плащане на издръжка. Съгласно постановената съдебна практика, да се приеме противното, би означавало родителят да престира два пъти по едно и също задължение и ответницата да се обогати неоснователно /в този см. Решение № 134 от 25.06.2012 г., по гр. д. № 90/2011 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 225 от 01.10.2014 г. по гр. д. № 6884/2013 г. на ВКС, III г. о. /.

Съгласно Решение № 134 от 25.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 90/2011 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК по въпроса "следва ли да бъде събирана принудително издръжка от родител, на когото не е предоставено упражняването на родителските права и който е осъден да заплаща такава, но който през целия период на претендираната издръжка фактически е упражнявал родителски права и е отглеждал малолетно дете; следва ли да се приеме, че по този начин родителят е изпълнил установеното със съдебното решение задължение" е прието, че в случаите, когато решението относно родителските права не е приведено в изпълнение, след приключване на съдебното дирене в производството относно издръжката детето е живяло с родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, и този родител е полагал за него дължимите грижи, включително като му е предоставял необходимите средства за задоволяване на потребностите му, задължението му за издръжка следва да се счита изпълнено, респективно правото на такава на детето следва да се счита погасено чрез предоставянето й.