Решение № 12644 от 17.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12644 гр. С., 17.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА при участието на секретаря СВЕТОСЛАВА В. ОГНЯНОВА като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20221110112646 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от И. Б. С. срещу З.

Ищецът И. Б. С. е предявил срещу ответника З. иск с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ за сумата от 10 000,00 лева /след изменение на същия в частта относно размера му, допуснато в съдебно заседание на 09.05.2023г./, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от ПТП, реализирано на 12.10.2021г. в гр. С., ведно със законна лихва от 21.02.2022г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че на 12.10.2021г. в гр. С., на бул. „С.“ в участъка след моста на „З.“ в посока Центъра настъпило ПТП, при което водачът на лек автомобил „.”, модел „.“ с рег.

№ ., управляван от Х., вследствие на виновно и противоправно поведение й причинило телесни увреждания. За настъпилото ПТП бил съставен Протокол за ПТП № 1776208/12.10.2021г. на СДВР и Протокол № 1776209/12.10.2021г. на СДВР, а също така на виновния водач бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/.

След ПТП ищцата постъпила в У. с оплаквания от болки в шията, като след рентгенография и преглед било установено изправена шийналордоза с диагноза навяхване на шията при камшичен удар. Ищцата посочва, че на 15.10.2021г. е посетила невролог с оплаквания за пристъпно главоболие в теменната област, напрежение в очите, болки в шията с ир.ация към раменните стави, след преглед й е поставена диагноза увреждане на шийните коренчета. Лекарят също така констатирал ограничена инклинация в шиен сегмент напред и встрани. Ищцата посочва, че вследствие на уврежданията ползвала болничен отпуск в периода 13.10.2021г. до 15.11.2021г., все още не се чувства добре, изпитва болки в травмираната област, уплашена и стресирана е.

Към момента на настъпване на ПТП, лекият автомобил марка „.”, модел „.“ с рег. № ., 1 управляван от виновния водач, имал сключена застраховка „Гражданска отговорност” в З.

Ищцата посочва, че на 23.11.2021г. отправила извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение от неимуществени вреди от ПТП от 12.10.2021г., но застрахователят се е произнесъл с отказ на 23.02.2022г.

Пор. това в настоящото производство претендира обезщетение за болки и страдания от ПТП от 12.10.2021г. в размер на 1 0000,00 лв., ведно със законна лихва от 21.02.2022г. до окончателно плащане.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът З.е подал отговор на ИМ, в който оспорва иска по основание и размер. Твърди неизпълнение от страна на ищцата на задължението й по чл.

498, ал. 2 КЗ за представяне на изискани релевантни документи от застрахователя. Не оспорва наличието на сключена застраховка „Гражданска отговорност” на водачите на процесния автомобил към датата на ПТП. Оспорва твърдения механизъм на настъпване на ПТП. Оспорва виновното поведение на водача Х.. Претендира съпричиняване от страна на ищцата И. Б. С. пор. непоставяне на предпазен колан. По този начин тялото й след удара свободно се е движело в купето на автомобила, удряйки се в различни тъпи и твърди предмети, вследствие на което са причинени телесните увреждания. Оспорва вида и размера на вредите с твърденията, че видно от представените документи ищцата е освободена на 12.10.2021г. без вътрешен травматизъм, а настъпилото увреждане е определено като леко.

Оспорва претенцията за лихви, както и началния момент на начисляването им. Претендира присъждането на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства намира следното:

По допустимостта на исковете по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ:

Нормата на чл. 498, ал. 3 КЗ обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка „ГО на автомобилистите“ и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител – чл. 496, ал. 1 КЗ. Касае се за рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ. Уредбата е повелителна и за спазването на срока съдът следи служебно.

Изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите.

От представеното по делото писмено доказателство – писмо от ответника до З. с вх.

№ 99-15708/23.11.2021г. и уведомление от „У.” /л. 12 и л. 16 от делото/, се установява, че на посочената дата, ищецът отправил към ответника-застраховател писмена претенция по чл.

380 КЗ за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на пътен инцидент, настъпил на 12.10.2021г. Претендирана е сумата от 30 000 лева. Видно от приложенията към претенцията, с нея са били представени следните документи: 2 бр. протокол за ПТП, лист за преглед на пациент в КДБ/СО, фактура от 13.10.2021г., болничен лист от 13.10.2021г., амбулаторен лист от 15.10.2021г., амбулаторен лист от 28.10.2021г., болничен лист от 28.10.2021г., удостоверение за банкова сметка.

2

Този факт не се оспорва и от ответника по делото, но твърди непредставяне на изисканите от застрахователя документи. Отново на база визираното писмо, съдът приема, че с подаването на претенцията пред застрахователя, ищецът е посочил съобразно изискването на чл. 380, ал. 1 КЗ, пълни и точни данни за банковата сметка, по която плащанията да бъдат извършени.

Видно от писмо от ответното дружество – застраховател до ищцата /л. 14-15 от делото/, ответникът е отказал изплащане на обезщетение, като се е мотивирал, че липсвали документи, установяващи безспорно основателността на претенцията, тъй като представените до момента не били достатъчни, за да обусловят заплащане на претенцията.

Към датата на депозиране на исковата молба в съда – 09.03.2022г., несъмнено е изтекъл предвиденият от разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ, вр. чл. 496, ал. 1 КЗ, с начало 23.11.2021г. тримесечен рекламационен срок относно претърпените от ищеца неимуществени вреди, като по делото не се твърди и не се установява ответникът да е извършил плащане в полза на ищеца на застрахователно обезщетение по ликвидационната преписка, предвид на което за ищеца не е налице предвидената от нормата на чл. 498, ал. 3 КЗ процесуална пречка, препятстваща защитата му по исков ред. Ето защо предявените от него искове са допустими.

По иска по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ за неимуществените вреди:

Релевантните факти по иска по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ са: наличие на договор за застраховка гражданска отговорност, сключен от ответника, който да покрива риска от възникване на отговорност за вреди в правната сфера на водача при управление на л.а. марка „.” с рег. № .; реализиран в хода на действие на същия застрахователен риск – вследствие на противоправно и виновно поведение на водача на застрахования автомобил, да е настъпило застрахователно събитие, за които застрахованият отговаря съобразно българското законодателство, в причинна връзка с което на ищеца са причинени телесни увреждания; вид и размер на вредите – твърдените от ищеца болки и страдания вследствие на процесното ПТП. Доказателствената тежест за установяване на горните групи факти е за ищеца.

При установяване на горното, в тежест на ответника е да установи в процеса положителния факт на погасяването на дълга. В тежест на ответника е да обори презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД на водача на застрахования при него автомобил, както и да докаже възраженията си, в това число възражението за съпричиняване.

По възражението за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД в тежест на ответника е да установи противоправно поведение на ищцата при настъпване на процесното ПТП в причинна връзка с претърпените от нея вреди.

На осн. чл. 154 ГПК всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които основана своите искания или възражения. Като безспорни и ненуждаещи се от доказване следва да бъдат приети обстоятелствата, че към датата на настъпване на ПТП – 12.10.2021г. отговорността на водача на лек автомобил „.”, модел „.“ с рег. № . е била застрахована по 3 застраховка „Гражданска отговорност” при ответника З.

С оглед процесуалното поведение на страните съдът приема за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към датата на настъпване на ПТП – 12.10.2021г. отговорността на водача на лек автомобил „.”, модел „.“ с рег. № . е била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност” при ответника З.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства – 2 броя Констативен протокол за ПТП, 5 броя болнични листа и фактура № 982 от 13.10.2021г., от материалите по административно-наказателната преписка, включваща: удостоверение от ОПП-СДВР, НП, АУАН /л. 66-74 от делото/, както и от приетата по делото комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза /неоспорена от страните - л. 81-90 от делото/ съдът приема за установено, че на 12.10.2021г. в гр. С., на бул. „С.“ в участъка след моста на „З.“ в посока Центъра, настъпило ПТП, виновно причинено от водача на лек автомобил „.”, модел „.“ с рег. № ., управляван от Х.. Вследствие на виновно и противоправно поведение – несъобразена скорост, удря спрелия пред него лек автомобил „М.” с рег. № ., управляван от ищцата С., който от своя страна се удря в спрелия пред него автомобил „Ф.” с рег. № ..

Конкретно механизмът на ПТП, както и виновното и противоправно поведение на водача на „.” с рег. № . се установява от приобщеното по делото НП № 21-4332-022142 от 02.11.2021г., с което на водача на посочения автомобил за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП – движение с несъобразена скорост с условията на пътя /мокра настилка/, и на основание чл.

179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лева.

От показанията на свидетелката Й. /очевидец на ПТП/ се установява, че на визираната дата, докато тя заедно с ищцата били спрели на червен сигнал на светофарната уредба на бул. „С.”, били ударени отзад от лек автомобил „.”, в резултат на което път тяхната кола се удря в спрелия пред тях автомобил. Установява се също така, че както тя, като пътник в автомобила, управляван от ищцата, така и самата ищца, били със сложени предпазни колани, както и че веднага след ПТП на ищцата й прилошало - получила световъртеж, имала болки в шийните плешлени, като била откарана в болница от линейка на Бърза помощ. Впоследствие започнали и болки в ръцете. Установява се също така, че след ПТП ищцата си взела болничен около месец, направила рехабилитация, взимала предписани медикаменти, както и, че към момента част от симптомите продължават да се появяват, което налагало посещение на невролози.

Показанията на свидетелката Й. относно механизма на ПТП и здравословното състояние на ищцата непосредствено след ПТП, а и към момента, намират подкрепа в приетото по делото комплексна експертиза и показанията на свидетелката Христина С..

От показанията на Христина С. /сестра на ищцата/ се установява, че след прибирането си в къщи ищцата не се чувствала добре – имала силно главоболие, силни болки във врата, виело й се свят, повръщало й се. Болката слизала от врата надолу към ръцете. Сложила си яка за врата, приемала медикаменти, които й били предписани, ходила на физиотерапия. Свидетелката потвърждава в корелация на заявеното от свид. И., че и към момента болките от врата към ръцете продължават да се появяват, както и главоболието.

4

Първите три седмици имала нужда от помощ, а след ПТП станала по-плаха, притеснителна, на моменти получавала паник-атаки.

Въпреки наличието на роднинска връзка между свидетелката Х. и ищцата, съдът даде вяра на свидетелката, като съобрази, че показанията й относно здравословното състояние на нейната сестра, съвпадат с тези на свид. И., а така също на заключението на комплексната АТЕ и СМЕ.

Съдът кредитира изцяло заключението на комплексната експертиза, като съобрази, че вещите лица са отговорили в пълнота на поставените въпроси.