Разпореждане № 4472 от 26.05.2026, Софийски градски съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 4472 гр. София, 26.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-22, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева като разгледа докладваното от Нели Алексиева Търговско дело № 20261100900476 по описа за 2026 година

С разпореждане от 10.03.2026 г. на ищеца е дадена възможност да изложи фактически твърдения за правния си интерес от предявявне на иска по чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ и да отстрани нередовности на исковата молба по чл. 127, ал. 1, т. 4 и чл. 128, т. 2 от ГПК. На ишеца е указано да изложи конкретни фактически твърдения за правния си интерес от водене на производството, като съобрази, че от изложените такива в исковата молба не става ясно по какъв начин установяването на пороци на оспореното вписване ще се отрази на негови законни права и защитими интереси Указанията по чл.

129, ал. 2 вр. чл. 129, ал. 1, т. 4 от ГПК касаят отстраняване на противоречията между изложените в исковата молба твърдения и отправено към съда искане /от една страна се иска да бъде установено несъществуването на вписано обстоятелство по реда на чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ, евентуално на недопустимост на това вписване, а от друга страна не са изложени твърдения, които да могат да бъдат отнесени към установените в чл. 29, ал. 1, предл. 3 и предл. 2 от ЗТРРЮЛНЦ хипотези/.

Тези указания са съобщени на 20.03.2026 г., като в срока за изпълнението им е постъпила молба от 27.03.2026 г., с която се изпълняват указанията за отстраняване на нередовността по чл. 128, т. 2 от ГПК и се уточнява, че ищецът Б. Г. има личен, пряк и непосредствен правен интерес от предявяване на исковете, тъй като оспореното вписване - № 20260306174821 по електронното дело на ответника фондация „Европейско бъдеще“ в ТРРЮЛНЦ, засяга пряко нейното собствено правно положение като председател и член на управителния съвет на ответната фондация. Пояснява, 1 че е била вписана като председател на УС на фондацията в периода от 10.01.2020 г. до 06.03.2026 г., като именно това нейно органно качество е засегнато от процесното вписване, с което тя е заличена като председател и член на УС, а на нейно място са вписани други лица. Счита, че при уважаване на предявения иск ще отпадне противопоставимостта на това вписване спрямо ищцата, респективно ще отпадне и правното действие на вписаната промяна по отношение на нейното лично правно положение. Твърди, че с процесното вписване са вписани несъществуващи обстоятелства, тъй като същите се основават на взето решение от Управителния съвет на Съюза на транспортните синдикати в България от лица, който към момента на вземане на това решение не са били вписани като членове на УС на Синдикалната организация, като заявеното искане за вписването им като такива е спряно с определение от 20.02.2026 г. на СГС, ТО, 8 състав, по ф. д. № 5600/1996 г. до приключване с влязъл в сила акт на т. д. № 320/2026 г. по описа на СГС, ТО, 11 състав. Твърдението за наличие на недопустимо вписване извежда от заявяването на искането от ненадлежно легитимиран орган на учредителя, съответно от липса на извършена от длъжностното лице проверка дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство се установява от представените документи.

При съобразяване на така уточнените фактически твърдения и отправено към съда искане, настоящият съдебен състав намира, че предявеният от ищеца иск е процесуално недопустим. Съображенията за този извод на съдията-докладчик са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/, иск за установяване на нищожност или недопустимост на вписването, както и за установяване на вписано несъществуващо обстоятелство, може да предяви само лице, което има правен интерес от търсеното установяване. Правният интерес от предявяване на иск за установяване на несъществуване на вписано обстоятелство е налице, ако искът е предявен от лице, чието правно положение се засяга, зависи от вписаното обстоятелство и би се променило вследствие на заличаването му. Ищецът не излага никакви твърдения, от които може да се обоснове качеството му на трето лице, което има правен интерес от предявяване на такъв иск. В случая последиците от обстоятелствата, вписани с процесното вписване /промяна в представителството, персоналния състав на 2 управителния орган и адреса на управление/ се отразяват пряко единствено в правната сфера на фондация „Европейско бъдеще“. В решение № 234/ 23.12.2016 г. на ВКС, І ТО, по т.д. № 54/ 2016 г. е разяснено, че по иска по чл.

29 ЗТРРЮЛНЦ, предявен от трето лице, преценката за наличие на правен интерес е винаги конкретна и е обусловена от твърденията за засегнати негови съществуващи реални права и вида на търсената защита, и кумулативно – от възможността като последица при успешно провеждане на иска, да се постигне целеното изменение на съществуващото правно положение на ищеца.

В случая правният интерес на ищеца от предявяването на иска се извежда от възможността му да се легитимира спрямо трети лица като органен представител на фондацията и председател на управителния съвет, както и от възможността му да участва в управлението и представителството на фондацията. Константната практика на ВКС /напр. решение № 234/ 23.12.2016 г., по т.д. № 54/2016г. на I ТО/ приема, че освободеното като управител лице няма правен интерес от предявяване на иск по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ във връзка с вписванията в търговския регистър, касаещи, както заличаването му като управител, така и за вписването на друг управител на негово място. Този извод е обусловен от липсата на регламентирано в закона „право” за едно лице, което не е съдружник/член на търговското дружество/юридическото лице с нестопанска цел да бъде управител или представляващ същото. В случая процесното вписване касае фондация, която по своята правна същност е персонифицирано имущество, поради което членствени отношения няма, а оттам произтича и невъзможността ищецът, в качеството му на член на управителния орган на фондацията да разполага с установено в закона право да участва в управлението и представителството на фондацията. Съгласно обявения в ТРРЮЛНЦ учредителен акт на фондацията, председателят на фондацията се избира от управителния й съвет, който се състои от три лица, които се избират от учредителя на фондацията. Следователно правата на ищеца, в качеството му на член на управителния орган на фондацията, са посочени изчерпателно в учредителния акт. Ищецът, в това си качество, не може да влияе върху решенията на учредителя кои лица да бъдат избрани за членове на този орган, съответно не може да попречи на учредителя да извърши свободна преценка дали са налице основания за освобождаване на членовете на управителния съвет и замяната им с нови такива. Ищецът не е 3 изложил никакви самостоятелни фактически твърдения за правния си интерес от предявяване на иска относно процесното вписване в частта, с която е вписана промяна на адреса на управление на фондацията, поради което не се установява така вписаната промяна да засяга по някакъв начин негови права или законни интереси.

Предвид изложеното, следва да се приеме, че ищецът не установява правен интерес от предявяване на иска по чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ.

Единствено фондацията има правен интерес да предяви иск за защита срещу вписване на такива промени, ако се твърди, че те се основават на нищожно решение. Ищецът би имал единствено интерес да защити свои имуществени права, произтичащи от прекратеното с решението на учредителя мандатно правоотношение, но наличието на такъв интерес не обосновава извод, че ищецът може да атакува вписването в ТРРЮЛНЦ на освобождаването му като представляващ фондацията и член на нейния управителен орган.

Предвид констатираната от Съда липса на правен интерес за ищеца от предявяване на иска, който правен интерес представлява абсолютна процесуална предпоставка, за наличието на която Съдът следи служебно по време на цялото производство, то е безпредметно да се обсъжда доколко ищецът е изпълнил дадените указания за отстраняване на нередовността по чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК, съответно изложил ли е конкретни фактически твърдения, които да могат да бъдат отнесени към установените в чл. 29, ал. 1, предл. 3 и предл. 2 от ЗТРРЮЛНЦ хипотези.

Предвид изложеното, съдът приема, че предявеният иск е недопустим, съответно исковата молба следва да бъде върната – по арг. от чл.

130, изр. 1 ГПК.

Мотивиран от горното, Съдът

РАЗПОРЕДИ:

ВРЪЩА, на основание чл. 130, изр. 1 ГПК, исковата молба с вх. № 31689/09.03.2026 г., във връзка с която е образувано т. дело № 476/2026 г. по описа на СГС, ТО, VІ-22 състав и ПРЕКРАТЯВА образуваното по тази искова молба съдебно производство.

Разпореждането може да бъде обжалвано от ищеца, с частна жалба пред Софийски апелативен съд, в едноседмичен срок от съобщаването му.

4

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 5