Решение № 86 от 02.09.2026, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. С., 02.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Янко В. Чавеев при участието на секретаря Екатерина Ал. Бандрова като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Административно наказателно дело № 20261870200073 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

В. Й. М. от гр. С. обжалва Наказателно постановление № 26-0338-000004, издадено на 19.01.2026 г. от Началника на РУ – С., с искане за неговата отмяна поради незаконосъобразност.

Пред съда жалбоподателят не се явява, не се представлява и не заявява допълнително становище по жалбата.

Ответникът по жалбата (въззиваема страна) Началник на РУ – С. не се явява, не се представлява и не заявява становище по жалбата.

Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по Глава Трета, раздел V от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Жалбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок против НП, подлежащо на обжалване пред РС – С., поради което е допустима и по същество е основателна.

Обжалваното наказателно постановление (НП) е издадено въз основа на постановление на прокурор в РП – С. от 22.12.2025 г. по пр. преписка № 2236/2025 г. по описа на РП – С., с което е постановен отказ да се образува досъдебно производство 1 за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК по писмените материали по преписка № 338р14996/2025 г. по описа на РУ – С. и е разпоредено копие от постановлението, ведно с преписката да се изпрати на Началника на РУ – С. за продължаване на административнонаказателното производство, образувано със съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 3796711/03.12.2025 г. според правилата на ЗДвП и ЗАНН. Независимо от някои формулировки в постановлението на РП – С. в конкретния случай посоченият АУАН няма функция по чл. 36, ал. 1 от ЗАНН по образуване на административнонаказателно производство, тъй като съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗАНН такава е функцията на гореобсъденото постановление на РП – С.. Препис от същото е заведен в РУ – С. с УРИ 3380007225/23.12.2025 г.

С обжалваното НП на жалбоподателя В. Й. М. са наложени административните наказания глоба в размер 255,65 евро/500,01 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от 6 месеца за административно нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), изразяващо се в това, че на 03.12.2025 г. около 23,14 ч. в гр. С. по ул. „Х. М.” същият управлява собствения си лек автомобил марка „Пежо”, модел „5008“ с рег. № СО 1009 КВ с прекратена регистрация считано от 02.12.2025 г. на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП поради неплатена в срок задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

От събраните по делото доказателства не се установява към момента на извършване на вмененото на жалбоподателя деяние той като собственик на управляваното от него моторно превозно средство (МПС) да е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията на това МПС считано от 02.12.2025 г. на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП или да е узнал за това по какъвто и да било друг начин – в справката за МПС е посочено единствено, че е налице уведомление от Гаранционния фонд към сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР – С., което очевидно е уведомлението по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането за наличие на основание за прекратяване на регистрацията на превозното средство. Отделно от това компетентният държавен орган по регистрация на превозните средства е длъжен след служебното прекратяване на регистрация на превозно средство на основание чл.

143, ал. 10 от ЗДвП да уведоми за това неговия регистриран собственик. Това правно задължение е установено в чл. 18, ал. 2, вр. ал. 1, т. 8 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (обн. ДВ, бр. 31/2000 г.) и не е отпаднало с изменението на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП (обн. ДВ, бр. 64/2025 г., в сила от 07.09.2025 г.).

Това е така, защото ЗДвП установява основанията за прекратяване, включително и служебно, на регистрацията на превозните средства, а в Наредба № І-45/2000 г. е 2 детайлизиран редът, по който тя се извършва. Това е допустима нормотворческа техника, защото не съществува конституционно изискване материята да бъде изцяло уредена със закон, следователно и посочените разпоредби от Наредба І-45/2000 г. не противоречат на изменената разпоредба на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП в настоящата й редакция.

Следователно, щом като до извършване на деянието, за което е административно наказан жалбоподателят като водач на МПС, собственикът на това МПС – включително и когато това е самият водач – не е бил уведомен от компетентния държавен орган по регистрация на превозните средства за служебното прекратяване на регистрацията му считано от 02.12.2025 г., то деянието му е субективно несъставомерно като административно нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП. От субективна страна, в съответствие с чл. 7, ал. 1 и 2 от ЗАНН това нарушение може да бъде извършено умишлено или по непредпазливост. Незнанието у жалбоподателя за прекратяването на регистрацията като фактическо обстоятелство не се дължи на непредпазливост, поради което той не е извършил деянието виновно – нито умишлено, нито по непредпазливост. Изрично в този смисъл е и тълкувателната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. на Общото събрание на съдиите от НК на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС по т. д.

№ 3/2022 г.

Основание за ангажиране на личната административно-наказателна отговорност на физическо лице е виновното извършване на конкретно административно нарушение. Затова и след като не се установява вмененото на жалбоподателя административно нарушение да е извършено от него виновно, обжалваното НП, с което е ангажирана такава негова отговорност, е издадено в нарушение на материалния закон и следва да бъде изцяло отменено на основание чл. 63, ал. 3, т. 1, вр. ал. 2, т. 1 от ЗАНН.

Независимо от изхода на делото разноски на жалбоподателя не се присъждат поради липса на доказателства за извършването им.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 26-0338-000004, издадено на 19.01.2026 г. от Началника на РУ – С..

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд – С.-област в 14-дневен срок от съобщенията до страните за обявяването му.

Съдия при Районен съд – С.: _______________________

3

4