Определение № 29007 от 10.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29007 гр. София, 10.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. СТОЙКОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20251110154960 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК:

Гражданското дело е образувано по предявени от Н. И. Р. (ищец) срещу „АйбанФърст“ АД – клон България КЧТ искове, както следва: 1) конститутивен иск по чл.344, ал.1, т.1 от Кодекса на труда (КТ) за признаване уволнението за незаконно и отмяна на Заповед № 1516/17.01.2025г. на работодателя; 2) конститутивен иск по чл.

344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „финансов контрольор“ при ответника; 3) осъдителен иск по чл. 344, ал.1, т.3 КТ вр.чл.225, ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останала без работа поради уволнението в размер на 19999.27 евро – равностойността на 39114.00 лева за периода 15.10.2025г. 15.04.2026г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 15.12.2025г., до окончателното плащане.

Производството по делото е приключило с решение № 11814 от 16.06.2026г., с което уволнението е признато за незаконно и отменено, ищецът е възстановен на работа. Искът за обезщетение за оставане без работа е отхвърлен частично поради извършено в хода на процеса плащане на вземането. Присъдена е останалата неплатена разлика между дължимото и платеното обезщетение в размер на сумата от На 09.07.2026г. е постъпила молба от ответника с искане за изменение на решението в частта на присъдените на ищеца разноски, които да бъдат намалени поради прекомерност и с довода, че делото не се отличава с правна и фактическа сложност и съдът не е обвързан от минималните размери на възнаграждения.

Препис от молбата е изпратен на насрещната страна, която в становище моли молбата да се остави без уважение като излага подробни съображения за правната и фактическа сложност на делото.

Съдът като съобрази доказателствата по делото и взе предвид становищата на страните, намира следното:

Искането касае за изменение на решението в частта на разноските, тъй като има произнасяне от съда по тях, допустимо е – подадено е в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от лица с правен интерес, като ответникът иска изменение на разноските, присъдени на насрещната страна, в който случай не се изисква списък по чл. 80 ГПК. Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните съображения.

1

С оглед изхода на делото разноски се дължат на ищеца, както е посочено и в крайния съдебен акт, съгласно правилата на чл. 78, ал. 1 ГПК. Изводът, че разноски се дължат на ищеца, се обосновава с приетото в мотивите на акта за неоснователност на предявения иск.

Както е посочено, ищецът своевременно е поискал присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение за оказано му процесуално представителство в размер на 2760.97 евро с ДДС.

Възражение за прекомерност на разноските, претендирани от ищеца, е релевирано в срок от ищеца. В отговор на възражението в мотивите си съдът е отбелязал, че разноските не се явяват прекомерни, който извод не следва да бъде променян.

Адвокатско възнаграждение съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа се определя съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете. Казано по друг начин, възнаграждение в случая се дължи по трите иска. По отношение на размера на възнаграждението, съдът още в решението си е констатирал, че е определен минималния размер по Наредбата, служеща като ориентир и допълнително основание той да бъде намален не се извежда.

Претендираното и присъдено адвокатско възнаграждение отговаря на фактическата и правна сложност на делото, извеждаща се от вида на уволнението. Признаването на иска в последствие влияе върху размера на разноските, но до присъждането им в минимален размер. Присъждането на разноски под минималния размер не би оправдало риска, който адвоката поема при завеждане на делото. Съгласно § 2 от Наредба № 1/2004 г. за регистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) адвокати дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по наредбата и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, поради което и след като по делото е изводима такава регистрация, то ДДС се включва в хонорара. В допълнение, съдът не е длъжен да намали размера на разноските под минималния праг по Наредбата. Намаляването на разноските под минималния размер би следвало да е съпътствано със злоупотреба с право в различните и форми, в това число генериране на разноски или изначално неоправдано високо възнаграждение с оглед правната и фактическа сложност на делото. В настоящия случай възнаграждението е в минимален размер за всеки един от исковете и предоставянето на качествена адвокатска защита предполага заплащането му поне в този размер. Намаляването на възнаграждението под минимума би омаловажило адвокатската работа по дело с подобен характер.

Изложеното дава основание на този състав да остави без уважение искането на ищеца за изменение на решението в частта на разноските.

Мотивиран от горното, съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на “АЙБАНФЪРСТ АД- клон България“ КЧТ с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на решение № 11814 от 16.06.2026г., постановено по гр.д. № 54960/2025г. по описа на СРС, 55 състав, в частта на разноските и съдържащо се в молба с вх. № 220513/09.07.2026г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

2

ДА СЕ ДОКЛАДВА делото след изтичане на срока за обжалване.

Препис от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3