Определение № 147 от 30.01.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 147 гр. Стара Загора, 30.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Орлин Н. Летов Въззивно частно гражданско дело № 20255500500067 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Д. Р. С., ЕГН **********, подадена чрез адвокат К. А. от АК - Стара Загора, против определение № 3560/16.12.2024 г. по гр. д. № 3298/2024 г. на Районен съд – Стара Загора, II граждански състав, с което е върната подадената от жалбоподателя молба вх.

№ 20982/22.07.2024 г. по чл. 542 и сл. ГПК и е прекратено производството по делото.

Първоинстанционният съд е приел, че молителят не е изпълнил в срок дадените му с разпореждане от 15.10.2024 г. указания за отстраняване на констатираните нередовности по молбата, доколкото не е представил доказателства относно невъзможността да се снабди с акт за раждане от компетентните органи на Кралство И.. Ето защо същата следва да бъде върната, а производството по делото - прекратено.

Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че не е разполагал с правна възможност да изпълни така дадените указания, доколкото видно от представеното по делото становище на МВнР районният съд е бил длъжен да предприеме действия по снабдяване с необходимата информация по реда на чл. 5 от Регламент (ЕС) 2020/1783 на Европейския Парламент и на Съвета от 25.11.2020 г. относно сътрудничеството между съдилищата на държавите-членки при събирането на доказателства по граждански и търговски дела. Твърди, че в случая е необходимо да бъде изготвена съдебна поръчка по реда на Европейската конвенция за обмен на правна информация между държави от 07.06.1968 г. или по Договора за взаимна правна помощ по граждански дела между Република България и Кралство И., съставен в София на 23.05.1993 г. Ето защо моли обжалваното определение да бъде отменено, а делото да бъде 1 върнато за разглеждане по същество.

Въззивният съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и материалите по делото, достигна до следните фактически и правни изводи:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като е заплатена дължимата за разглеждането й държавна такса. Ето защо същата е процесуално допустима и редовна.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В подадената пред Районен съд – Стара Загора молба вх. № 20982/22.07.2024 г. се твърди, че молителят има издадени документи за самоличност и че същият е български гражданин. Същият посочва, че е роден във В., Кралство И., като неговата майка е български гражданин, а баща му – испански гражданин. С решение № 000063/2013 г., постановено от съд в Кралство И., е прието, че баща на детето е лицето Х.Х.Б.М., като е разпоредено издаването на нов акт за раждане. След навършване на пълнолетие, молителят представил решението в Община Стара Загора и поискал да му бъде издаден нов акт за раждане, в който да е отразено новото му име, като с писмо с изх. № 10-11-255/16.01.2024 г. на Дирекция „Гражданско състояние“ му бил поискан оригиналът на съдебното решение и удостоверение, че същото е влязло в сила. Молителят представил исканите документи, като обяснил, че първоинстаницонен съд № 1 Пикасент /В./ не издава удостоверения за влизане в сила на съдебни решения. Въпреки това обаче актът за раждане не му е издаден и до момента от органите на общинската администрация. В молбата се съдържа искане съда да признае за установено, че Д. Р. С. е роден на *** г. в гр. В., Кралство И., с майка - А.А.С., ЕГН **********, и баща – Х.Х.Б.М., както и да задължи органите на общинската администрация да му издадат акт за раждане, удостоверяващ признатите с решението факти.

С разпореждане № 7183/15.10.2024 г. по гр. д. № 3298/2024 г. на Районен съд – Стара Загора, I I граждански състав, молбата е оставена без движение, като на молителя са дадени указания да посочи кой е документа, който не е бил или не може да бъде съставен, респ. съставеният е бил унищожен или изгубен, без да може да бъде възстановен, както и да докаже, че не може да се снабди с исканите документи от органите на чуждата държава, в която твърдените факти са настъпили. За изпълнение на указанията съдът е определил едноседмичен срок от връчване на разпореждането, като е посочил, че при тяхното неизпълнение молбата ще бъде върната.

С определение № 2956/25.10.2024 г. на Районен съд – Стара Загора даденият на молителя срок е продължен с две седмици на основание чл. 63, ал.

1 ГПК, а впоследствие с определение № 3178/15.11.2024 г. срокът е продължен с още един месец, считано от изтичане на предходния срок.

С молба вх. № 22514/21.11.2024 г. жалбоподателят е представил писмо на Министерството на външните работи 24ПР-4013/18.11.2024 г. В същото се 2 съдържа становище на Генералното консулство на Република България в гр.

В., Кралство И., в което е разяснена процедурата за снабдяване с акт за раждане на молителя от компетентните органи на Кралство И. по реда на Регламент /ЕС/ 2020/1783 на Европейския Парламент и на Съвета от 25.11.2020 г., както и за изготвяне на съдебна поръчка за установяване съдържанието на испанското законодателство относно процедурата по регистрация на актове за раждане.

Съгласно разпоредбата на чл. 542, ал. 1 ГПК, когато законът предвижда, че известен факт с правно значение трябва да бъде удостоверен с документ, съставен по надлежен ред /като например свидетелство за завършено образование, акт за гражданско състояние и други/, и такъв документ не е бил съставен и не може да бъде съставен или съставеният е бил унищожен или изгубен, без да има възможност да бъде възстановен, лицето, което черпи права от този факт, може да иска с молба до районния съд да установи факта и когато това е необходимо, да разпореди да се състави съответният документ.

В процесната молба се твърди изрично, че молителят е роден в гр. В., Кралство И., като същият не разполага с акт за раждане, в който да е отразено обстоятелството, че негов баща е лицето Х.Х.Б.М., съобразно влязло в сила решение № 000063/2013 г., постановено от съдебен орган в Кралство И..

С оглед на горното настоящият съдебен състав намира, че така изложените от молителя фактически твърдения обосновават квалификацията на искането му по чл. 548 ГПК. Според тази разпоредба, когато фактите по чл.

542 ГПК са настъпили в чужбина, тяхното установяване може да се иска по реда на Глава петдесета от ГПК само ако бъде доказано, че молителят не може да се снабди с необходимия му документ или със заместващото го удостоверяване от органите на държавата, на чиято територия е настъпил фактът. Доказването на тази пречка се извършва с документи, издадени от компетентните органи на чуждата държава, или с удостоверение на Министерството на външните работи, че органите на чуждата държава са отказали да разгледат молбата на заинтересованото лице или че няма възможност да се отправи такова искане.

Представянето на визираните в чл. 548 ГПК документи е положителна процесуална предпоставка, относно допустимостта на молбата за установяване на факти, настъпили в чужбина. По делото се установява, че районният съд е предоставил на молителя възможност да представи доказателства във връзка с наличието на предпоставката по чл. 548 ГПК за допустимост на производството, като срокът за изпълнение на указанията е продължаван двукратно. Въпреки това до неговото изтичане такива документи не са представени, а без тях не може да се прецени допустимостта на молбата.

В този смисъл е и съществуващата практика на ВКС, според която допустимостта на производството по установяване на факт с правно значение, настъпил в чужбина, е поставен в зависимост от отказа на чуждите органи да удостоверят този факт- чл. 548 ГПК. Доказването на отрицателното условие е 3 изцяло в тежест на молителя, тъй като се касае за охранително производство за съдебно съдействие за установяването на факт, и се упражнява чрез представянето на документи, издадено от органите на чуждата държава или от Министерството на външните работи /определение № 4177/01.11.2022 г. по ч. гр. д. № 3809/2022 г. на ВКС, IV г.о.; определение № 48/15.02.2017 г. по ч. гр. д. № 188/2017 г. на ВКС, III г.о. и др./.

В процесната молба не се твърди, а и молителят не е представил доказателства за това, че не е налице възможност същият да се снабди с необходимия му документ или със заместващото го удостоверяване от органите на държавата, на чиято територия е настъпил фактът. В предоставения от съда срок молителят е депозирал единствено писмо на МВнР, възпроизвеждащо получено от Генералното консулство на Република България в гр. В., Кралство И., правно становище. В него обаче не се удостоверява обстоятелството, че компетентните органи в Кралство И. са отказали разглеждане на отправена до тях молба за издаване на акт за раждане с посоченото по-горе съдържание, респ. че молителят няма възможност да отправи такова искане, съобразно изискванията на чл. 548 ГПК. Дадените със становището разяснения относно процедурата за снабдяване с акт за раждане от компетентните органи на Кралство И. по реда на Регламент /ЕС/ 2020/1783 на Европейския Парламент и на Съвета от 25.11.2020 г., както и за изготвяне на съдебна поръчка за установяване съдържанието на испанското законодателство, се отнасят до хипотезата на снабдяване с вече издаден акт за раждане, с оглед прилагането му като доказателство по гражданско или търговско дело. А в процесния случай молителят обосновава интереса си от предявяване на молбата по реда на чл. 542 и сл. ГПК с твърдения, че такъв акт липсва, поради което моли националния съд да разпореди неговото издаване.

Следователно посочените в писмото на МВнР разяснения се явяват неотносими към предмета на настоящото дело. Освен това, наличието на посочения по-горе ред за събиране на доказателства, не може да доведе до извод за съществуване на фактическа или правна невъзможност за молителя сам да поиска издаване на акт за раждане от органите на чуждата държава.

Следователно, доколкото дадените от първоинстанционния съд указания не са били надлежно изпълнени в предоставения за това срок, то следва да се приеме, че правилно молбата е била върната, а производството по делото прекратено.

Предвид изложеното, частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3560/16.12.2024 г. по гр. д. № 4

3298/2024 г. на Районен съд – Стара Загора, II граждански състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с касационна частна жалба при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.

ПРЕПИС от определението да се връчи на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5