Решение № 4072 от 26.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4072 гр. София, 26.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-З, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър Ангелов

Членове:

Петя Т. Стоянова Владимирова

Даниела Попова като разгледа докладваното от Александър Ангелов Въззивно гражданско дело № 20241100501203 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 435, ал. 2, т. 6 вр. с чл. 274 и сл. ГПК.

Производството е образувано по жалба на „Еко-тех про“ ЕООД срещу разпореждане от 23.11.2023 г. по изп. д. № 20218440401205 на ЧСИ с рег. № 844, с което съдебният изпълнител е отказал да спре изпълнителното производство поради откриването на производство по несъстоятелност срещу длъжника. Жалбоподателят посочва, че е направил искане за спиране на изпълнителното производство поради откриване на производство по несъстоятелност срещу длъжника, като също така изтъква, че съдебният изпълнител е отказал да спре изпълнението без мотиви за това.

Ответникът по жалбата и взискател в изпълнителното производство „Корпоративна търговска банка“ АД (н) изразява становище за недопустимост на жалбата, тъй като е подадена от трето за изпълнението лице, извън предвидените в закона случаи. Счита и че жалбата е неоснователна, като посочва, че откриване на производството по несъстоятелност по отношение на залогодателя не спира изпълнението по особения залог, още повече доколкото в случая заложеното имущество е собственост на трето лице, а не на дружеството, по отношение на което е открито производство по несъстоятелност.

В мотивите си по отношение на подадената жалба съдебният изпълнител изразява становище за нейната недопустимост и неоснователност. Посочва, че жалбоподателят е трето за изпълнението лице, поради което не може да обжалва отказа за спиране на изпълнението, а само насочването на изпълнението върху вещ, която към момента на запора се намира в негово владение. Тъй като в случая описът на вещта (лек автомобил) е бил отменен, съдебният изпълнител счита, че липсва правен интерес от подадената жалба.

1

Излага и съображения за неоснователност на жалбата, като посочва, че пристъпването към изпълнение по особения залог е вписано през 2015 г., а откриването на производство по несъстоятелност по отношение на залогодателя е с решение на съда от 2019 г., поради което не е налице основание за спиране на изпълнителното производство, започнало по искане на заложния кредитор. Освен това посочва и че в случая изпълнението е насочено към имущество на трето лице, а не на длъжника, спрямо който е открито производство по несъстоятелност, поради което също не са налице основания за спирането му.

След като се запозна с доказателствата по делото и становищата на страните и на съдебния изпълнител, съдът намира следното:

Изпълнителното производство е образувано въз основа на молба от 23.06.2021 г. на ответника по жалбата и взискател в изпълнителното производство „Корпоративна търговска банка“ АД (н) като кредитор, в чиято полза е учреден особен залог, като предмет на производството е продажбата на имуществото, обект на залога, учреден от длъжника „Партнер лизинг“ АД. Към молбата са представени заявления и потвърждения за вписването на особения залог в Централния регистър на особените залози (ЦРОЗ), както и за подновяването на вписването и за пристъпването на кредитора към изпълнение. Видно от тези доказателства особеният залог е вписан на 14.04.2011 г., като залогодател е длъжникът в изпълнителното производство „Партнер лизинг“ АД, а заложен кредитор е взискателят „Корпоративна търговска банка“ АД (н). Заложеното имущество включва различни движими вещи, сред които и л.а. „Тойота Версо“ с рег. № ********* Впоследствие на 08.10.2015 г. заложният кредитор е вписал в ЦРОЗ пристъпване към изпълнение по особения залог, а на 23.11.2020 г. е вписано и подновяване на вписването на залога. По изпълнителното дело е представен и договор за продажба на МПС от 20.07.2015 г., видно от който залогодателят „Партнер лизинг“ АД е продал на жалбоподателя „Еко-тех про“ ЕООД посоченият л.а.

„Тойота Версо“ – обект на особения залог. След като съдебният изпълнител е насрочил опис на автомобила, с молба от 09.11.2023 г. жалбоподателят е поискал спиране на изпълнението поради това, че спрямо длъжника е открито производство по несъстоятелност, като с обжалваното разпореждане от 23.11.2023 г. съдебният изпълнител е оставил искането за спиране без уважение.

Съгласно чл. 12, ал. 1 ЗОЗ особеният залог е противопоставим на трети лица от момента на вписването му, а според чл. 13 ЗОЗ всяко лице, на което залогът може да бъде противопоставен, придобива правата върху заложеното имущество, обременени със залога, и има положението на залогодател. В случая особеният залог върху л.а. „Тойота Версо“ е вписан през 2011 г., а през 2015 г. жалбоподателят е придобил автомобила. Следователно залогът е противопоставим на жалбоподателя, т.е. заложният кредитор може да изпълни по отношение на автомобила, независимо от промяната на собствеността. Съответно жалбоподателят, според посоченото правило на чл. 13 ЗОЗ, има положението на залогодател, т.е. той е в същото положение като трето лице, учредило реално обезпечение (залог или ипотека) за чужд дълг.

Според чл. 10, ал. 2 ЗОЗ заложният кредитор може да избере дали да продаде 2 заложената вещ по реда на ЗОЗ, т.е. като я продаде сам, или по реда на ГПК. В случая заложният кредитор е предпочел реда по ГПК, при което той е взискател в изпълнителното производство, а продажбата на заложената вещ се извършва от съдебен изпълнител по реда на ГПК. Съответно залогодателят „Партнер лизинг“ АД има качеството на длъжник в изпълнителното производство. Жалбоподателят „Еко-тех про“ ЕООД, след придобиването на заложената вещ, също има положението на залогодател, но такъв, който обезпечава чужд дълг. Поради това при насочване на изпълнението по отношение на заложения автомобил жалбоподателят има качеството на длъжник в изпълнителното производство (в този смисъл т. 2 на ТР № 4/2019 г. на ОСГТК на ВКС). Като длъжник той може да обжалва и отказа на съдебния изпълнител да спре изпълнението (чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК), какъвто е и предметът на настоящата жалба. Тъй като жалбоподателят не е трето за изпълнението лице при насочването на изпълнението върху притежавания от него и заложен автомобил, по посочените съображения жалбата е допустима.

След служебна справка в търговския регистър се установява, че с решение от 30.08.2019 г. на СГС е открито производство по несъстоятелност спрямо длъжника „Партнер лизинг“ АД. Тъй като предмет на изпълнителното производство е само продажбата на заложените вещи, а не изобщо събирането на вземането на взискателя от длъжника, то всъщност всяко от лицата, които е придобило права върху заложеното имущество и на които залогът е противопоставим, се явява длъжник по изпълнението по изложените по-горе съображения. В този смисъл, за да се спре изпълнението по отношение на конкретна вещ, обект на залога, при започнало производство по несъстоятелност срещу длъжника в хипотезата на чл. 638, ал. 1 ТЗ, е необходимо спрямо собственика на тази вещ, който има положението на залогодател и длъжник в изпълнителното производство, да е открито производство по несъстоятелност. Тъй като в случая не е открито производство по несъстоятелност по отношение на жалбоподателя, който е настоящият собственик на вещта и съответно залогодател, няма основание да бъде спряно и изпълнителното производство по отношение на тази вещ. Отделно от това, съгласно чл. 43, ал.1 ЗОЗ поначало откриването на производство по несъстоятелност не спира започналото вече изпълнение по залога, т.е. след като заложният кредитор вече е вписал пристъпване към изпълнение, както е и в случая (производството по несъстоятелност е открито през 2019 г., а пристъпването към изпълнение е вписано през 2015 г.). При това законът не разграничава случаите, когато след вписването на пристъпване към изпълнение заложният кредитор е избрал да продаде заложеното имущество по реда на ЗОЗ, т.е. самостоятелно, или по реда на ГПК.

Неоснователно е и последното възражение на жалбоподателя относно липсата на мотиви на акта на съдебния изпълнител, с който е отказано спирането на изпълнението.

Законът не съдържа изискване за съдебния изпълнител да мотивира актовете си, като едва при обжалване на извършените от него действия, той излага мотиви във връзка с тях (чл. 436, ал. 3 ГПК). Освен това поначало липсата на мотиви, дори и по отношение на съдебен акт, постановен в производства по ГПК, не е самостоятелно основание за отмяна на акта, доколкото мотивите са съпътстващи акта, а не са неговата същност (напр. според чл.

3

236, ал. 2 ГПК мотивите се излагат към решението на съда, но не са част от задължителното съдържание на решението, определено в чл. 236, ал. 1 ГПК).

По тези съображения жалбата срещу отказа на съдебния изпълнител да спре изпълнението по отношение на л.а. „Тойота Версо“ следва да се остави без уважение.

С оглед на гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Еко-тех про“ ЕООД срещу разпореждане от 23.11.2023 г. по изп. д. № 20218440401205 на ЧСИ с рег. № 844, с което е съдебният изпълнител е оказал да спре изпълнителното производство по искане на „Еко-тех про“ ЕООД.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4