Решение № 282 от 07.11.2025, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Въззивно гражданско дело 288/2025
- Вид
- Решение № 282
- Подписан
- 07.11.2025
- В сила
- 07.11.2025
- Състав
- БИСЕР ЦВЕТАНОВ ПЕТРОВ, КАЛИНА КРЪСТЕВА ФИЛИПОВА, КРИСТИАН БОЖИДАРОВ ПЕТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.20 ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 258 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 47 - 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 47 - 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 3, ал. 2 · Закон за пътищата
- чл. 410, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 89, ал. 3 · Наредба № РД-02-20-2 от 28 август 2018 г. за проектиране на пътища
РЕШЕНИЕ
№ 282 гр. Перник, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:
КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря МАГИ ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Въззивно гражданско дело № 20251700500288 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е във връзка с въззивна жалба, депозирана от Агенция „Пътна инфраструктура“ -София срещу решение № 160/20.02.2025 г., постановено по гр. д. № 555/2024г. по описа на Районен съд – гр. Перник, с което съдът на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД е осъдил Агенция „Пътна Инфраструктура“, гр. София да заплати на „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК 030269049 сума в размер на 1805,89 лева, ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба – 13.10.2023 г. до окончателно изплащане на задължението, представляваща сбор от изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ и ликвидационни разходи по щета, заведена при ищеца под № ***, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетение за забава в размер на 420,95 лева в периода от 23.08.2021 г. до 12.10.2023 г. и е отхвърлил изцяло като неоснователен предявения обратен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл.
258 от ЗЗД, кумулативно обективно съединен с иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК 000695089 за осъждане на „Автомагистрали“ ЕАД с ЕИК 831646048 да му заплати 2226,84 лева, формирана от сбора - главница в размер на 1805,89 лева, ведно със законна лихва от депозиране на иска – 23.11.2023 г. на основание сключения договор между страните и обезщетение за забава в размер на 420,95 лева в периода от 23.08.2021 г. до 12.10.2023 г.
Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, въз основа на които жалбоподателят твърди, че съдебното решение е неправилно. Сочи се, че неправилно и в противоречие с материалния закон районният съд е приел за установен твърдения 1 от ищцовото дружество механизъм на ПТП, като в тази връзка се навеждат доводи за липса на доказателства и доказателствени средства извън показанията на водача на МПС, като се поддържа, че длъжностното лице, съставило представения констативен протокол за ПТП, не е било пряк свидетел на същото. Твърди, че заключението на приетата по делото САТЕ е базирано на предположения. Оспорва наличието на противоправно деяние, осъществено от лица, на които въззивният жалбоподател ответник пред първоинстанционния съд, е възложил работа. Твърди, че с оглед констатираните щети по МПС неоснователно районният съд е приел, че дивото животно, причина за ПТП, не се е движело в момента на удара. Излага доводи, че в случая е налице случайно събитие. Навежда, че водачът на МПС се е движил в нарушение на чл.20 ал.2 ЗДвП с несъобразена с пътните условия и обстановка скорост, като в тази връзка поддържа релевирано възражение за съпричиняване. Поддържа, че по делото са установени всички правнорелевантни факти, относими към основателността на предявения обратен иск. Моли за отмяна на първоинстанционното решение, за отхвърляне на предявения главен иск, респ. за уважаване на обратния иск срещу третото лице-помагач „Автомагистрали“ ЕАД. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Дженерали Застраховане“ АД е изразила становище за неоснователност на жалбата, като е изложила подробни аргументи за правилност и законосъобразност на обжалваното първоинстанционно решение. Претендира разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца-„Автомагистрали“ ЕАД, е депозирало становище за неоснователност на въззивната жалба, като моли за нейното отхвърляне.
При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
Във връзка с доводите в жалбата следва да се добави и следното:
По главния иск:
РС-Перник е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
В разглеждания казус искът е предявен срещу ответника Агенция „Пътна инфраструктура“, в качеството й на носител на гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД, поради виновно бездействие на нейни служители по обезопасяване на участък от магистрала "Струма", част от републиканската пътна мрежа.
От приетата като писмено доказателство по делото застрахователна полица се установява, че към датата на процесното ПТП между ищеца и собственика на лек 2 автомобил " „Опел Инсигния Спорт Турър СВ“, ДК № *** е съществувало валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка "Каско на МПС".
По делото е представен протокол за ПТП № ***, съставен в 22.10 часа от длъжностно лице при ОД на МВР-Перник, за настъпило ПТП на същата дата в 21.00 часа, в който е описано, че водачът на процесното МПС, при движението си по АМ – Струма в посока от гр.Дупница към гр.София блъска дива котка /рис/, което пресича пътното платно, с което реализира ПТП. В протокола е отразено, че щетите по процесното МПС са предна броня, предна решетка, теч от двигателен отсек и др. От приетите по делото писмени доказателства – уведомление за щета № ***/23.02.2021 г. с посочени щети – предна броня, предна решетка, теч от преден двигателен отсек; опис – заключение за щета; фотоснимки, приемо-предавателен протокол от 25.02.2021 г.; фактура от 12.04.2021 г. и платежно нареждане от 13.04.2021 г., се установява, че застрахователната претенция е заведена от собственика на лек автомобил „Опел Инсигния Спорт Турър СВ“, ДК № *** до застрахователя ищец, като последния е заплатил застрахователно обезщетение за отстраняване на вредите от застрахователното събитие в общ размер на 1790,89 лв., както и 15 лева ликвидационни разходи, въз основа на валидния към момента на настъпване на процесното ПТП застрахователен договор, сключен между ищеца и собственика на увредения автомобил.
Въззивният съд споделя доводите на въззивника, че приетият по делото протокол за ПТП е частен документ относно механизма на произшествието. Неоснователно обаче е възражението в жалбата, че механизмът на ПТП и причинно-следствената връзка не са установени по делото. От приетия по делото протокол за ПТП се установява наличието на щети по процесния автомобил, неговото местоположение, както и местоположението на дивата котка след инцидента, което се потвърждава и от показанията на свидетеля М. В тази си част протокола за ПТП е официален свидетелстващ документ, тъй като, видно от същия, длъжностните лица са посетили мястото на настъпване на ПТП и са установили горните обстоятелства лично в рамките на служебните си задължения като длъжностни лица. Следователно в тази си част за горните обстоятелства протоколът има материална доказателствена сила.
Механизмът на ПТП и причинно-следствената връзка, за които протоколът за ПТП няма материална доказателствена сила, се установяват от приетата по делото експертиза, както и показанията на свидетеля. Видно от приетата и неоспорена от страните съдебна автотехническа експертиза, която съдът кредитира като компетентна и обективно дадена, вещото лице дава заключение, че описаните щети на процесния автомобил могат да бъдат получени при ПТП, отразено в протокол за ПТП № *** и се намират в причинно-следствена връзка с него. От експертизата се установява, че общият размер на причинените щети към датата на настъпване на ПТП по средни пазарни цени възлиза на 1795,11 лв., която е по- голяма от претендираната сума от 1790,89 лева. Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че от приетата по делото САТЕ не се установява категорично механизма и причинно-следствената връзка. Вещото лице подробно и обосновано е изложило какви материали е използвало и как е направило експертните си изводи. Съдът намира заключението за обосновано и компетентно дадено. Същото кореспондира и с показанията на свидетеля И. М., във връзка с изложения от него механизъм на ПТП, които показания настоящата инстанция кредитира, тъй като същите са подробни, последователни, логични и непротиворечиви, като същите съответстват на останалия доказателствен материал.
По делото не са представени доказателства, въз основа на които да се приеме, че 3 водачът на процесното МПС не е спазил установеното в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП изискване за съобразяване на поведението си като водач с пътните и метрологични условия. Съдът намира, че свидетелят като водач на МПС не е заинтересуван от изхода на делото, доколкото се касае до претенция на суброгиралия се в правата на увреденото лице кредитор, което се предхожда от извършено спрямо застрахованото лице плащане. Съгласно данните по делото, вещото лице е изчислило, че водачът на МПС е предприел изпреварване с минимално по – висока скорост (10 км/ч.) от тази на изпреварваните тирове, които са се движили с 70 км/ч., а скоростта на автомобила е 80 км/ч. Вещото лице е изчислило, че с оглед шофирането на „къси светлини“ водачът е могъл да възприеме обект на пътното платно на не повече от 55 м. от дясната си страна и на не повече от 58 м. от ляво, а предвид скоростта му на движение опасната зона за спиране е 78,13 м., поради което той не би могъл да спре пред неосветен обект, разположен на платното при тази скорост.
Налице са и предпоставките по чл. 49 от ЗЗД за ангажиране отговорността на Агенция "Пътна инфраструктура". Обемът на суброгационното право включва както правата срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 от ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978 г.
Отговорността е по чл. 49 от ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило и вредата не следва от обективното качество на вещта. Не се спори пред настоящата инстанция, че пътят, на който е реализирано произшествието (Автомагистрала "Струма ", в района на гр.Перник, при км.30+600), е част от републиканската пътна мрежа по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата. Като вид изключителна държавна собственост автомагистралите се управляват от АПИ, а управлението им включва и организиране, възлагане, финансиране и контрол на дейностите, свързани непосредствено с проектирането, изграждането, управлението, ремонта и поддържането на пътищата, както и организиране, и осъществяване защита на пътищата, вкл. и на пътните съоръжения и на принадлежностите на пътя- чл. 19, ал.
1, т. 1 от ЗП. Съгласно т. 14 от § 1 от ДП на ЗП, "поддържане на пътищата" е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата.
Съгласно чл. 3, ал. 7, т. 6 от ЗП автомагистралите са национални обекти. Те са специално изградени и означени пътища за движение само на моторни превозни средства с високи скорости и една от основните им характеристики е че са обезопасени с предпазна телена ограда, която съставлява вид пътна принадлежност според определението на § 1, т. 4 от ДР на ЗП. Републиканските пътища съгласно чл.
19, ал. 1, т. 1 от ЗП се управляват от Агенция "Пътна инфраструктура". Съгласно чл.
30, ал. 1 от ЗП, дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища се осъществява от Агенция "Пътна инфраструктура".
Разпечатката съдържа 34 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ea29f117-ce41-4a5a-96c6-fccfd8d33585