Определение № 2862 от 22.10.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2862 гр. Пловдив, 22.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20245300502623 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.248 и чл.414 и чл.410 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК 200644029, със седалище и адрес на управление: град ***, против Определение № 9184/29.07.2024г., постановено от Районен съд – Пловдив, IV бр.с., по гр.д.№ 18928/2023г., с което дружеството е осъдено да заплати на адв.Т. П. И., АК – Пловдив, адвокатско възнаграждение за осъществено на длъжника Н. К. И., ЕГН- **********, безплатно процесуално представителство по делото, в размер на 400 лв., определено на осн. чл. 38 ал.

1 т.2 от Закона за адвокатурата. Моли да бъде отменено за присъдената сума 400 лв. и да се постанови друго определение, с което да се определи адвокатско възнаграждение в справедлив размер, евентуално в размер на 200 лв.

От адв. Т. И., в качеството му на пълномощник на Н. К. И., ЕГН**********, е депозиран писмен отговор, че частната жалба е неоснователна.

Въвежда доводи, че въззивният съд при постановяване на своя съдебен акт следва да съобрази и практиката на ВКС, формирана след 25.01.2024г. според която макар НМРАВ няма обвързващ характер, същата следва да служи за ориентир при определяне на размера на разноските за адвокатско 1 възнаграждение, включително и при служебното определяне на адвокатското възнаграждение.

Позовава се на Определение №638/18.03.2024г. по ч.т.д.№ 757/2023г. на ВКС, I т.о. и на Определение № 474/28.02.2024г. по ч.т.д.№ 961/2023г. на ВКС, I т.о.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана. По заявление, подадено по реда на чл.410 от ГПК от „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД е издадена Заповед № 9044/20.12.2023г. за изпълнение на парично задължение. В едномесечен срок от длъжника Н. К.

И., чрез адв.Т. И., е подадено Възражение по чл.414 от ГПК. Тъй като кредиторът не е завел иск по чл.422 от ГПК срещу длъжника в указания му едномесечен срок от получаване на съобщението, с Определение № 6234/23.05.2024г. Районният съд е обезсилил изцяло Заповед № 9044/20.12.2023г. за изпълнение на парично задължение и е прекратил производството по делото. Срещу определението не е подадена частна жалба от кредитора „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД.

От адв.Т. И. в срок е постъпила на осн. чл.248 от ГПК Молба с вх.№ 73128/09.07.2024г. за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. за Възражението по чл.414 от ГПК, съгласно приложения ДПЗС, на осн. чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв.

С атакуваното Определение № 9184/29.07.2024г., Районният съд е уважил молбата и е присъдил адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., на осн. чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв., за безплатно процесуално представителство.

С частната жалба „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД поддържа, че по своя характер подаването на възражение по чл.414 от ГПК представлява действие по подаване на молба, поради което би следвало да се определи в размер на 200 лв., предвид на чл.6 т.5 от НМРАВ.

Окръжен съд – Пловдив, в настоящия съдебен състав, намира, че частната жалба следва да се уважи за сумата до 200 лв. В конкретното заповедно производство процесуалните действия на длъжника са сведени само до подаване на възражение по чл.414 от ГПК против заповедта за 2 изпълнение, издадена на осн. чл.410 от ГПК. Достатъчно е било длъжникът само да възрази срещу заповедта за изпълнение. Възражението по чл.414 от ГПК се подава в писмена форма. Съгласно чл.414 пр.2 от ГПК – Обосноваване на възражението не се изисква освен в случаите по чл.414а от ГПК. В конкретния случай по делото, налице е подадено възражение по чл.414 пр.1 от ГПК, като е ирелевантно дали има направено обосноваване от длъжника. Ето защо, адвокатското възнаграждение следва да се определи при условията на сравними действия по извършването на писмена консултация или подаване на молба от адвокат до съда, а именно в размер на 200 лв.

Обжалваното определение ще бъде отменено само за сумата за разликата над 200 лв. до 400 лв., а в останалата част за сумата до 200 лв. ще бъде потвърдено като законосъобразно.

По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя Определение № 9184/29.07.2024г., постановено от Районен съд – Пловдив, IV бр.с., по гр.д.№ 18928/2023г., с което е осъдено „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК - 200644029, със седалище и адрес на управление: град ***, да заплати на адв.Т. П. И., АК – Пловдив, с адрес: гр. ****, с рег. номер от Единния адвокатски регистър ***, адвокатско възнаграждение за осъществено на длъжника Н. К. И., ЕГН- **********, безплатно процесуално представителство по делото, определено на осн. чл. 38 ал. 1 т.2 от Закона за адвокатурата, в частта за разликата над 200 лв. до 400 лв.

Потвърждава Определение № 9184/29.07.2024г., постановено от Районен съд – Пловдив, IV бр.с., по гр.д.№ 18928/2023г., в частта до 200 лв. за осъждането на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК: 200644029, със седалище и адрес на управление: град *** да заплати на адв.Т. П. И., АК – Пловдив, с адрес: гр. ****, с рег. номер от Единния адвокатски регистър ***, адвокатско възнаграждение за осъществено на длъжника Н. К. И., ЕГН********** за безплатно процесуално представителство по делото, определено на осн. чл. 38 ал. 1 т.2 от Закона за адвокатурата.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4