Определение № 806 от 01.10.2025, Окръжен съд - Добрич
- Съд
- Окръжен съд - Добрич
- Дело
- Въззивно гражданско дело 650/2025
- Вид
- Определение № 806
- Подписан
- 01.10.2025
- В сила
- 01.10.2025
- Състав
- Жечка Николова Маргенова Томова, Анна Великова, Станимир Тодоров Ангелов
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 262 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 262, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 806 гр. гр. Добрич, 01.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Жечка Н. Маргенова Томова
Членове:
Анна Великова
Станимир Т. Ангелов като разгледа докладваното от Анна Великова Въззивно гражданско дело № 20253200500650 по описа за 2025 година и, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава XX от ГПК по повод подадена от адв. И. Р., процесуален представител на ответника по гр.д.
№ 456/2024г. по описа на РС – Генерал Тошево, срещу решение № 58/08.07.2025г. по посоченото дело, с което Д. Н. Н. с ЕГН **********, гр. Г.
Т., ул. ***, е осъден да заплати на Г. А. Ж. с ЕГН **********, гр.Д., ул. ***, сумите от: - 1750.56 лева, представляваща част от дължимо и незаплатено наемно възнаграждение за стопанската 2022-2023г. за отдадената под наем земеделска земя, представляваща 25 008 кв.м. в идеални части от Поземлен имот с кадастрален идентификатор *** по КККР с. Ч., общ. Г. Т., целия имот с площ 35008 кв. м, със стар номер 034014, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-883/08.12.2017 г. на ИД на АГКК, по сключения между страните договор за наем от 30.03.2022г., както и законна лихва за забава считано от 01.01.2024г. до 25.10.2024г. в размер на 199.59 лева, ведно със законната лихва върху главница, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.10.2024г., до окончателното изплащане на сумата, а също и 1120,02 лв., представляваща сторените по делото разноски, от която:
120,02лв. - платената държавна такса и 1 000лв. - адвокатско възнаграждение.
Като постави на разглеждане подадената жалба, въззивният съд установи следното:
Първоинстанционният съд не е изпълнил в цялост задълженията си по 1 чл. 262 от ГПК във връзка с администриране на въззивната жалба. Последната е нередовна на основание чл. 261, т. 4 от ГПК, защото по делото няма доказателство за внесена изцяло дължима държавна такса за въззивното обжалване. Към въззивната жалба е приложен платежен документ за удостоверяване внасянето на такса в размер на 50 лева, която е недостатъчна.
Дължимата такса по правилото на чл. 18 вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, възлиза на 60,01 лева. Това е така, защото дължимата за първоинстанционното производство държавна такса по предявените два иска с цена от 1750,56 лева и 199,59 лева възлиза на 120,02 лева (70,02 лева по първия и 50 лева по втория иск). Половината от тази такса, която е дължимата за въззивното производство, възлиза на 60,01 лева (35,01 лева по първия и 25 лева по втория иск). При внесена сума от 50 лева, въззивникът следва да довнесе още 10,01 лева, за което районният съд следва да му даде указание на основание чл. 262, ал. 1 от ГПК.
В жалбата се съдържа оплакване за неправилно определяне от районния съд на размера на разноските относно адвокатското възнаграждение, поради необсъждане на направено възражение за неговата прекомерност, което по естеството си е молба по чл. 248 от ГПК. Компетентен да разгледа тази молба е първоинстанционният съд, който дължи произнасяне с подлежащо на обжалване определение.
Предвид горното настоящото производство следва да бъде прекратено, а делото - върнато на Районен съд – Генерал Тошево, който да постави на разглеждане молбата за изменение на решението в частта за разноските по чл.
248 от ГПК и да даде по реда чл. 262, ал. 1 от ГПК на жалбоподателя указания за отстраняване на констатираната нередовност на въззивната жалба, като представи доказателство за внесена по сметката на Окръжен съд – Добрич държавна такса от още 10,01 лева. При изпълнение на указанията относно отстраняване на недостатъка, жалбата заедно с делото следва да се изпрати отново на Окръжен съд – Добрич, ведно с евентуално подадена частна жалба срещу определението по чл. 248 от ГПК след надлежното й администриране.
Настоящото определение е необжалваемо, тъй като не е преграждащо развитието на производството.
По изложените съображения, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№ 650/2025г. по описа на Окръжен съд - Добрич.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Генерал Тошево за поставяне на разглеждане на молбата по чл. 248 от ГПК, обективирана във въззивната жалба и за провеждане на процедурата по чл. 262, ал. 1 от ГПК за отстраняване на констатираната нередовност на въззивната жалба, съобразно разясненията в мотивите.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3
----- следващ документ -----
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 806 гр. гр. Добрич, 01.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Жечка Н. Маргенова Томова
Членове:
Анна Великова
Станимир Т. Ангелов като разгледа докладваното от Анна Великова Въззивно гражданско дело № 20253200500650 по описа за 2025 година и, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава XX от ГПК по повод подадена от адв. И. Р., процесуален представител на ответника по гр.д.
№ 456/2024г. по описа на РС – Генерал Тошево, срещу решение № 58/08.07.2025г. по посоченото дело, с което Д. Н. Н. с ЕГН **********, гр. Г.
Т., ул. ***, е осъден да заплати на Г. А. Ж. с ЕГН **********, гр.Д., ул. ***, сумите от: - 1750.56 лева, представляваща част от дължимо и незаплатено наемно възнаграждение за стопанската 2022-2023г. за отдадената под наем земеделска земя, представляваща 25 008 кв.м. в идеални части от Поземлен имот с кадастрален идентификатор *** по КККР с. Ч., общ. Г. Т., целия имот с площ 35008 кв. м, със стар номер 034014, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-883/08.12.2017 г. на ИД на АГКК, по сключения между страните договор за наем от 30.03.2022г., както и законна лихва за забава считано от 01.01.2024г. до 25.10.2024г. в размер на 199.59 лева, ведно със законната лихва върху главница, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.10.2024г., до окончателното изплащане на сумата, а също и 1120,02 лв., представляваща сторените по делото разноски, от която:
120,02лв. - платената държавна такса и 1 000лв. - адвокатско възнаграждение.
Като постави на разглеждане подадената жалба, въззивният съд установи следното:
Първоинстанционният съд не е изпълнил в цялост задълженията си по 1 чл. 262 от ГПК във връзка с администриране на въззивната жалба. Последната е нередовна на основание чл. 261, т. 4 от ГПК, защото по делото няма доказателство за внесена изцяло дължима държавна такса за въззивното обжалване. Към въззивната жалба е приложен платежен документ за удостоверяване внасянето на такса в размер на 50 лева, която е недостатъчна.
Дължимата такса по правилото на чл. 18 вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, възлиза на 60,01 лева. Това е така, защото дължимата за първоинстанционното производство държавна такса по предявените два иска с цена от 1750,56 лева и 199,59 лева възлиза на 120,02 лева (70,02 лева по първия и 50 лева по втория иск). Половината от тази такса, която е дължимата за въззивното производство, възлиза на 60,01 лева (35,01 лева по първия и 25 лева по втория иск). При внесена сума от 50 лева, въззивникът следва да довнесе още 10,01 лева, за което районният съд следва да му даде указание на основание чл. 262, ал. 1 от ГПК.
В жалбата се съдържа оплакване за неправилно определяне от районния съд на размера на разноските относно адвокатското възнаграждение, поради необсъждане на направено възражение за неговата прекомерност, което по естеството си е молба по чл. 248 от ГПК. Компетентен да разгледа тази молба е първоинстанционният съд, който дължи произнасяне с подлежащо на обжалване определение.
Предвид горното настоящото производство следва да бъде прекратено, а делото - върнато на Районен съд – Генерал Тошево, който да постави на разглеждане молбата за изменение на решението в частта за разноските по чл.
248 от ГПК и да даде по реда чл. 262, ал. 1 от ГПК на жалбоподателя указания за отстраняване на констатираната нередовност на въззивната жалба, като представи доказателство за внесена по сметката на Окръжен съд – Добрич държавна такса от още 10,01 лева. При изпълнение на указанията относно отстраняване на недостатъка, жалбата заедно с делото следва да се изпрати отново на Окръжен съд – Добрич, ведно с евентуално подадена частна жалба срещу определението по чл. 248 от ГПК след надлежното й администриране.
Настоящото определение е необжалваемо, тъй като не е преграждащо развитието на производството.
По изложените съображения, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№ 650/2025г. по описа на Окръжен съд - Добрич.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Генерал Тошево за поставяне на разглеждане на молбата по чл. 248 от ГПК, обективирана във въззивната жалба и за провеждане на процедурата по чл. 262, ал. 1 от ГПК за отстраняване на констатираната нередовност на въззивната жалба, съобразно разясненията в мотивите.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________