Определение № 1922 от 31.08.2026, Районен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1922 гр. Враца, 31.08.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Цв. Иванов като разгледа докладваното от Иван Цв. Иванов Гражданско дело № 20261420103487 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството се развива по общия исков ред на Глава 13 от ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК от страна на ответника „Чайка Турист“ ЕООД гр.

Враца е постъпил писмен отговор.

Делото е образувано по искова молба на ЕТ „Гого – Ваньо Петров“ с ЕИК 106014303, седалище и адрес на управление квартал ************ срещу „Чайка Турист“ ЕООД с ЕИК 106576776, седалище и адрес на управление ************, с която са предявени искове с правно основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 9 696,80 евро – главница, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди под формата на законна лихва, формирана като сбор от сумата 7 514,75 евро за периода от 09.04.2023 г. до 09.04.2026 г. и сумата 2 182,05 евро за периода от 09.04.2023 г. до 09.04.2026 г., поради лишаването от достъп на ищеца до собствените му парични средства чрез събирането на вземанията по изпълнително дело № 132/2020 г. на ЧСИ Г.Б. с рег. № 722 в КЧСИ и изпълнително дело № 453/2021 г. на ЧСИ Г.Б. с рег. № 722 в КЧСИ, като основанието за осъществяване на принудително изпълнение е отпаднало с издаването на обратен изпълнителен лист № 92 от 04.03.2026 г. по търг. дело № 27/2025 г. на Апелативен съд гр. София.

В исковата молба се твърди, че с влязло в законна сила решение № 218 от 22.01.2020 г. на Апелативен съд гр. София, недопуснато до касационно обжалване с определение № 266 от 18.05.2021 г. по търг. дело № 1359/2020 г. на Върховния касационен съд, ищецът бил осъден да заплати на ответника сумата 27 780,00 левавреди от неизпълнен договор за покупко-продажба на зърно № W 22-2018 от 28.07.2018 г. , ведно със законната лихва върху сумата от 19.09.2018 г. до 1 окончателното й изплащане, както и разноските по делото. Въз основа на влязлото в сила решение № 218 от 22.01.2020 г. ответникът предприел срещу ищеца принудително изпълнение, като събрал по изпълнително дело № 132/2020 г. на ЧСИ Г.Б. с рег. № 722 в КЧСИ обща сума 37 257,98 лева, както и събрал по изпълнително дело № 453/2021 г. на ЧСИ Г.Б. с рег. № 722 в КЧСИ обща сума 10 818,52 лева. С решение № 2 от 08.01.2025 г. по търг. дело № 1957/2024 г. на Върховния касационен съд на основание чл. 303, ал. 1, т. 2, предложение 2 от ГПК било отменено влязлото в сила решение № 218 от 22.01.2020 г. на Апелативен съд гр. София, а впоследствие с влязло в законна сила като недопуснато до касация решение по търг. дело № 27/2025 г. на Апелативен съд гр. София било отменено решение № 61 от 03.04.2019 г. по търг. дело № 101/2018 г. по описа на Окръжен съд гр. Враца и били отхвърлени предявените от ответника срещу ищеца искове. Сочи се също, че за времето от момента на събирането на сумите по изпълнително дело № 132/2020 г. на ЧСИ Г.Б. с рег. № 722 в КЧСИ и изпълнително дело № 453/2021 г. на ЧСИ Г.Б. с рег. № 722 в КЧСИ до момента на възстановяването им въз основа на обратен изпълнителен лист № 92 от 04.03.2026 г. по търг. дело № 27/2025 г. на Апелативен съд гр. София ответникът без основание (на отпаднало основание) е лишил ищеца от собствените му парични средства, от които е могъл да реализира приходи в размер на законната лихва.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК от страна на ответника „Чайка Турист“ ЕООД гр.

Враца е постъпил писмен отговор, с който се оспорва предявения иск.

Съдът намира, че исковата молба е процесуално недопустима и подлежи на връщане, като съображенията за това са следните:

Искът на ищеца се основава на твърдения, че пропуснатите ползи под формата на законна лихва произтичат от издаването на обратен изпълнителен лист на длъжника по изпълнението срещу взискателя по изпълнението за връщане на сумите, получени въз основа на допуснато изпълнение на впоследствие отменено решение.

Съгласно чл. 422, ал. 2 ГПК, ако искът бъде отхвърлен с влязло в сила решение, изпълнението се прекратява и се прилага чл. 245, ал. 3, изр. второ – съдът, който е постановил решението издава обратен изпълнителен лист на длъжника срещу взискателя за връщане на сумите, получени въз основа на допуснатото изпълнение на отмененото решение, както и за събраните от длъжника такси и разноски в изпълнителното производство, освен ако искът е отхвърлен поради неизискуемост на вземането. Отмяната по реда на чл. 303 от ГПК на решението и постановяването на ново решение с противоположен правен резултат по съществото на спора означава, че и предприетото принудителното изпълнение е неоснователно. В мотивите към ТР № 4 от 11.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 4/2017 г., ОСГТК, т. 6, е изяснено, че привидният кредитор не може да запази правата, придобити в материално незаконосъобразния изпълнителе процес. Той винаги дължи да върне всичко получено, дори и в качеството 2 на купувач от публична продан (поради своята недобросъвестност, в това качество той не може да придобие нито възложената му движима вещ на оригинерно основание, нито възложения му недвижим имот с кратка давност), тъй като то е получено без основание. Възможно е от неоснователното принудително изпълнение да бъдат причинени вреди и пострадалият има право да ги претендира. Неоснователно принудително изпълнение съществува винаги, когато със сила на присъдено нещо е отречено, че изпълняемото право съществува. Правото да се търси обезщетение е различно от правото да се иска връщане на даденото/платеното по неоснователното предварително изпълнение. Обезщетението за вредите, причинени от незаконното принудително изпълнение лежи на плоскостта на отговорността на непозволеното увреждане, като специфичното е, че тя е невиновна. Ищецът не може да се освободи от нея, като докаже, че е положил дължимата грижа да провери допустимостта или основателността на иска/вземането. Понеже е невиновна, отговорността се отличава и от отговорността за злоупотреба с процесуални права, която предпоставя умисъл. За всички вземания на длъжника, които могат да бъдат несъмнено удостоверени от съдебния изпълнител, защото за тях има данни в изпълнителното дело, се издава обратен изпълнителен лист. Така длъжникът трябва да води иск само за останалите настъпили вреди, които трябва да докаже. Такива вреди са например обезценяването на запорираната или възбранената вещ през време от извършване до отмяна на изпълнението, както и настъпилата през този период преоценка на лева при даден паричен залог; дадената между платената по ползвани банкови заеми лихва и пр. Тези вреди подлежат на обезщетение чрез предявяване на деликтен иск – чл. 45/49 от ЗЗД.

Вземането за законната лихва върху дължимата за възстановяване от взискателя сума до окончателното й заплащане е също безспорно като основание и размер, и също не се налага установяване в отделно производство - аргумент от чл. 499 от ГПК (чл. 397 от ГПК, отм.). По отношение на законната лихва върху събраните суми е налице константна практика на Върховния касационен съд (ВКС), намерила израз в определение № 243/03.05.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 221/2012 г. на ВКС, ГК, І г. о., определение № 528/26.11.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 471/2012 г. на ВКС, ГК, ІІ г. о., определение № 11/08.01.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 520/2009 г., определение № 473/26.11.2012 г., постановено по гр. д. № 304/2011 г., определение № 698/26.09.2014 г., постановено по ч. гр. д. № 4700/2014 г., трите по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., определение № 716/23.10.2013 г., постановено по ч. т. д. № 3863/2013 г., определение № 466/06.08.2015 г., постановено по ч. т. д. № 1137/2015 г., определение № 56/03.04.2019 г., постановено по т. д. № 3103/2017 г., определение № 11/14.11.2020 г., постановено по т. д. № 1824/2018 г., четирите на ВКС, ТК, І т. о., а също т а к а определение № 314/30.12.2011 г., постановено по т. д. № 450/2010 г. и определение № 1061/30.12.2011 г., постановено по ч. т. д. № 575/2011 г., двете по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о. Лихвата не попада сред вредите от материално 3 незаконосъобразното принудително изпълнение, които следва да бъдат установявани в отделен процес и по смисъла на мотивите на т. 6 от ТР № 4/11.03.2019 година, постановено по тълк. д. № 4/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Така и определение № 441 от 24.11.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2685/2020 г., IV г. о., ГК.

От това следва, че длъжниковият интерес да получи законната лихва върху събраните суми е защитен в производството по издаване на обратен изпълнителен лист. Липсва правен интерес от нарочно исково производство, а ако иск е предявен, то той се явява недопустим.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 130 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА на ищеца ЕТ „Гого-Ваньо Петров“ исковата молба, по която е образувано делото, като процесуално недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 3487/2026 г. на Врачански районен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в едноседмичен срок от получаване на препис от него от ищеца-чрез пълномощник адв.

В. Ч. и от ответника-чрез пълномощник адв. Н. Н..

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________

4