Протокол № 21379 от 19.12.2022, Софийски районен съд

ПРОТОКОЛ

№ 21379 гр. С. 15.12.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: БОРЯНА В. ПЕТРОВА при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. Т.А

Сложи за разглеждане докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20221110106014 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:31 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ А. Д. Н. – редовно уведомена за днешно съдебно заседание, не се явява, за нея се явява адв. Ц., с пълномощно по делото.

ОТВЕТНИКЪТ С. А. М. - редовно уведомена за днешно съдебно заседание се явява лично и с адв. Я., с пълномощно по делото.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ А. Т. М. - редовно уведомен за днешно съдебно заседание, не се явява.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ П. В. В. - редовно уведомен за днешно съдебно заседание се явява.

Страните /поотделно/: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ като констатира липсата на процесуални пречки за това

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ ДОКЛАДВА молба, депозирана на 14.12.2022 г. от вещото лице д-р М..

Същият е заявил, че на посочената дата в 10:00 часа и в 10:30 часа се намира в Градски съд и ще направи всичко възможно след последното дело да дойде в районния съд, но със сигурност ще закъснее за заседанието. Ако види, че се бави повече от разумното, ще уведоми по телефона д-р В.. Поднася извинение на страните и на съда.

Адв. Ц.: Водим свидетеля, който ни е допуснат.

СЪДЪТ въведе в съдебна зала допуснатия до разпит свидетел на ищеца при режим на довеждане и пристъпи към снемане на неговата самоличност.

М.И.А.. На 52 г., родена на ..... г. Без дела и родство със страните. Със С. М. сме колеги и към настоящия момент.

1

Самоличността на свидетеля се сне по документ за самоличност л.к. с № ....., издадена на .... г., МВР С.

Съдът предупреди свидетеля за наказателната отговорност, която носи за лъжесвидетелстване, която е до 5 г. лишаване от свобода и същият обеща да каже истината.

Свидетелят А. на въпроси на адв. Ц.: За инцидента знам, защото се случи в моя кабинет. През 2019 г. март месец, аз бях в своя кабинет, където по това време бях началник отдел Правно-нормативно обслужване в централно управление на ФИРМА. и бях пряк ръководител на двамата колеги С. М. и А. Н.. В деня, в който се случи инцидента имаше една служебна задача, която ни постави архитект И.Н.. Имаше едно изменение в Закона за местните данъци и трябваше да се пише заповед. На моя етаж работеше А. Н. и я извиках да й възложа тази задача. Тя дойде и говорихме за това, и тогава влезе колегата М. така доста рязко, и даде с реплики насока на А. да напусне стаята, а ако не напусне ще й плесне шамар.

Такава реплика отправи и мисля, че тогава Н. й каза, че ние говорим служебно. Понеже и М. искаше да говори с мен каза: „Искам да говоря с А.“. Н. каза: „И аз говоря в момента с А. и то служебно“, и ответницата каза: „Излизай, защото ще ти плесна шамар“. Другата стана и тръгна към вратата. Вратата се отваря навътре, по посока на помещението и тоест тя като излиза аз не я виждам, но видях С., която я изрита. Тук пропускам, че А. й каза: „Говори така на майка си“, нещо в този смисъл. Може би това ядоса още повече С. и тя я изрита. Аз видях замахването на крака й, а другото момиче е зад вратата вече, така се пада.

Свидетелят А. на въпроси на Съда: След този инцидент А. мисля, че излезе в болничен. Веднага след инцидента тя си отиде в нейния кабинет на същия етаж и аз отидох при нея. Тя плачеше и беше много разстроена. Другото момиче после дойде и то, това, което е срещу моя кабинет. Тя се казваше М.. Беше много разстроена и после не идваше на работа, мисля, че беше в болничен. Не мога да си спомня колко време продължи този болничния.

После се върна на работа. Тя беше по заместване при нас и се върна, но твърдеше „искам да напусна, срам ме е от хората, унизително ми е, нали аз й казвам: „абе то ще мине, сега станалото, станало, няма връщане назад, ясно е, наистина максимално неприятно, обаче ще се разминат нещата“. Не, не казва, срамувам се. Спря да идва и при мен в кабинета, аз отивах да я виждам, отчужди се и от другите колеги. Изпитваше голямо унижение, неудобство. Казваше: „Ти не ме разбираш, но това минава всеки ден пред очите ми, то се случва. Ищцата и ответницата работеха на различни етажи към момента на този инцидент.

Към днешна дата ищцата не работи там, а ответницата работи в регионалната структурата на друг адрес, в друга сграда. Тогава трябва да са работили заедно, защото в по-късен етап се върна момичето, на чието място беше А. и тя трябваше да напусне, защото се върна титуляра на длъжността. Трябва да са се засекли с ответницата, но те не работят заедно, не са на един етаж. Сега като се замисля май излиза, че не са се засекли, защото си спомням, че ответницата излезе в продължителен отпуск по болест, мисля някъде около година, трябваше да се лекува. Може и да не е година, но десет, единадесет месеца тя отсъства. Поскоро не са се засекли, така като ме провокирате да се замисля.

Свидетелят А. на въпроси на адв. Ц.: Понеже непрекъснато има назначения, някой си тръгва и си намира друга работа, казах на А.: „Независимо, че се върна титулярката, наясно е с работата, тази специфика за ЗУТ, пак ще дойдеш, ще работиш при нас“, тя категорично отказа. Каза: „Аз не мога да се върна там, защото просто не мога да гледам хората в очите, чувствам се зле, унизена“. Поведението на С. по време на инцидента беше много рязка така, много груба, тонът й не търпеше възражение. С. не си взе веднага болничен. На следващия ден дойде на работа, даже в моя кабинет. Беше пак емоционална, приповдигната. В кабинета беше и колегата М.. Тя каза нещо в духа, че „въобще не се притеснявайте, образувайте ми дисциплинарно, хората ме поздравяват“. Беше така спокойна и каза: „Каквото искате правете, образувайте ми дисциплинарно, мене хората ме поздравяват“. Това беше като реплики и факти. Попитах я защо го направи, нали работим тук? Нейните думи бяха: „Аз тъпи хора мразя“, като я попитах защо така е постъпила.

Свидетелят А. на въпроси на адв. Я.: С. по принцип е преповдигната. Не бих казала емоционална, така една самоувереност има. Намирам я за самоуверена. То е добро качество в повечето случаи, но в случая тя беше така, като видя А. се изнерви. Вече, когато 2 изрита А. ми каза: „М., отивам на изследвания за рак“. Предполагам, че дългосрочното лечение, за което споменах в началото, е свързано с това заболяване. Аз видях крака и тя каза: „Ти не видя, но аз я ритнах“, а аз казах: „Напротив, видях“. Видях крака, беше вдигнат до 90 градуса. Не си спомням с какви обувки беше обута С., знам с какви ходи обичайно.

Обичайно ходи с красиви маратонки. На следващия ден С. се върна на работа. По мой спомен, след като й приключи дългосрочния болничен, тя не се върна в същата дирекция на работа.

Свидетелят А. на въпроси на Съда: Не се върна на същото място, където се случи инцидента. Върна се в ФИРМА, не в ФИРМА. ФИРМА, където физически се случи инцидента се намира на бул. ..., сградата на ФИРМА централно управление. Другото място е ФИРМА С. намира се на ул. ....

Адв. Ц.: Казахте, че нейното поведение е уверено и го изтъкнахте като качество. За да дадем яснота какво разбирате Вие под увереност, заявявали е С. М. пред Вас „извади си главата от задника“?

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска въпроса. Неотносим е.

Страните /поотделно/: Нямам други въпроси.

Доколкото СЪДЪТ намира, че са изчерпани въпросите към свидетеля в днешно съдебно заседание, намира, че същият следва да бъде освободен от съдебната зала, като му върна документа за самоличност.

Вещото лице В.: Току-що получих съобщение електронно от д-р М., който заявява, че към сегашния момент 10:53 часа, делото му от 10:30 часа не е започнало в Градски съд.

Страните /поотделно/: Съгласяваме се да изслушаме в днешно съдебно заседание единствено д-р В., доколкото той се явява в днешно съдебно заседание и има готовност да бъде изслушан, предвид обстоятелството, че д-р М. .

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпилата в срока експертиза, изготвена от вещите лица д-р В. и д-р М..

Съдът пристъпва към снемане на самоличност на вещото лице.

П. В. В., на 74 г., неосъждан, без дела и родство със страните.

Съдът предупреди вещото лице за наказателната отговорност, която носи по реда на чл. 291 от НК. Вещото лице обеща да даде вярно и безпристрастно заключение.

Вещото лице В.: Поддържам заключението, което съм депозирал в срок.

Адв. Ц.: Нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме заключението в тази част.

Вещото лице В. на въпроси на адв. Я.: Не съм имал задача поставена изрично, да направя преглед на страната, предвид което съм работил само по материалите по делото. Да, запознат съм какъв е този медикамент Д.. Д.а е медикамент, съставен от два антидепресанта, от доста старичка генерация. Единият е флуанксол, а другият е мелитрацин.

Вещото лице В. на въпроси на Съда: Най-честата употреба на този препарат в практиката е за туширане на тревожност и леки депресивни състояния.

Адв. Я.: В случай че бъде поставена диагноза, такава, която е по ...., трябва ли да се изпише такъв препарат или може това състояние да се овладее с някакви други препарати?

Вещото лице В.: Диагнозата не определя с каква психофармака ще се повлияват симптомите. Констелацията от симптоми насочва лекаря какъв медикамент да избере.

3

Адв. Я.: Конкретно Ви питам, Вие сте запознат с делото. В този случай, каквито са били оплакванията на ищцата А. Н., тя твърди, че е приемала други средства, твърденията са, че е приемала валидол, мента, глог и валериан на чай. Необходимо ли е и достатъчно ли е да се приемат тези средства за да се овладее това състояние, което тя е описала при консултацията, която е извършена на 22.03.?

Вещото лице В.: Биха били достатъчни при положение, че са подкрепени с една адекватна и продължителна психотерапевтична намеса.

Адв. Я.: А ако няма такава психотерапевтична намеса, не би ли следвало да се изпишат някакви други медикаменти?

Вещото лице В.: Разумно е да е тръгне с възможно най-лекия медикамент, като преценката на колегата очевидно е било да посегне към Д.. Тази е била преценката на колегата.

Адв. Я.: Д. понеже е използван на по-ранен етап около 2012 г., за това ми беше въпроса този Д. по-лек медикамент ли е или по-тежък? Не знам как са медицинските термини. Ако състоянието е било по-тежко, не би ли следвало вместо валидол да се препоръча да се използва пак този Д., който преди това е приеман от ищцата, във връзка с други нейни състояния?

Вещото лице В.: Това е преценка на лекуващия лекар на съответния пациент и аз не мога да коментирам какви са били неговите възприятия при снемане на анамнеза в конкретния случай на пациента и статус.

Адв. Я.: Ако може да ми кажете има ли някакви обективни проявления на това състояние, което е описано там при прегледа? В смисъл обективни, да може чрез външни прояви да се разбере, а не само субективни от това, което е посочило лицето, което е било освидетелствано?

Вещото лице В.: Може ли да поясните какво означава външни прояви?

Адв. Я.: Ами по някакъв начин това психическо състояние по някакъв начин да се проявява, защото аз бих могъл примерно да дойда при Вас и да кажа: „Не съм спал последните три нощи, чувствам се тревожен“, в този смисъл. Въпросът ми е такъв: Ако аз дойда при Вас като специалист и кажа: „В последните три нощи не съм спал, чувствам се с повишена тревожност, избягвам определени места да ги посещавам, тъй като ги свързвам с някакви негативни емоции“.

СЪДЪТ: По правило тревожните състояния имат ли обективна находка в поведението на пациента или не могат да бъдат установени по този начин?