Решение № 93 от 09.03.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Русе, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боян П. Войков при участието на секретаря Елка Цигуларова като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно наказателно дело № 20254520200771 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Т. Г. К., ЕГН: **********, с адрес *****, **** (***) **, против Наказателно постановление № 25-0453-000052/10.03.2025 г. на началника на РУ Сливо поле към ОД МВР – Русе, с което на основание чл.

175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са му наложени наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.

140, ал. 1 ЗДвП.

Жалбоподателят излага съображения за неправилност, нецелесъобразност и незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Счита, че няма вина, защото нямал намерение да осъществи нарушението. Застрахователите имали задължение да уведомяват застрахованите за прекратяването на застраховката поради неплащане.

Молителят имал качеството на потребител и следвало да се ползва със засилена защита. Неправилно било твърдението, че наказателното постановление било връчено и че същото е приведено в предварително изпълнение. Моли за отмяната на обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с упълномощения 1 си защитник адв. М. Р. от АК – Русе, като поддържа жалбата и моли за нейното уважаване.

Административнонаказващият орган – началникът на РУ Сливо поле към ОД МВР – Русе, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Районна прокуратура – Русе не изпращат представител.

С Разпореждане № 2541/07.11.2025 г. съдът е изложил съображения за допустимостта на жалбата, като е съобразил указанията, дадени от Административен съд – Русе в Определение № 2528/17.09.2025 г. по КЧАНД № 557/2025 г.

По същество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Наказателното постановление е издадено за това, че на 30.06.2024 г., около 18,18 ч, в гр. Сливо поле на бул. „България“ № 2В жалб. Т. К. е установен да управлява лек автомобил марка „Волво В 50“, с рег. № ****, по пътищата, отворени за обществено ползване, след като МПС е било с прекратена служебно регистрация и същото към момента на нарушението не било регистрирано по съответния ред. Водачът бил уведомен за прекратената регистрация с писмо, което му било връчено лично на 22.05.2023 г.

Съгласно фактическата обстановка, която не е спорна между страните, от разпита на свидетелите и приложените писмени доказателства се установява, че жалб. Т. К. е собственик на лек автомобил „Волво В 50“, с рег.

№ ****, като на 03.05.2023 г. в системата на МВР постъпила информация от Гаранционния фонд, че за този лек автомобил била прекратена задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за която имало сключен договор. Така от този момент регистрацията на този автомобил била прекратена от органите на МВР, а на жалб. К. било изпратено писмо с обратна разписка, че регистрацията на автомобила е прекратена.

Същото било получено на 22.05.2023 г. лично срещу подпис от жалб. К.. На 30.06.2023 г. жалб. К. бил спрян за рутинна проверка от служителите на РУ Сливо поле св. С. Б. и св. П. П., които, след извършена служебна справка в системата на МВР, установили, че автомобилът му бил с прекратена регистрация. Предвид установеното св. Б. съставил АУАН Серия GA № 943425/30.06.2023 г., като с него му били отнети контролният талон към издаденото на негово име СУМПС и СРМПС част II. На 03.07.2023 г. жалб. К. сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на 2 автомобилистите при застрахователното дружество „Лев Инс“ АД с номер на п о л и ц а т а BG/22/123001999077/03.07.2023 г., която представил пред полицейския инспектор С. С. И. от РУ Сливо поле, който му върнал контролния талон и СРМПС част II, а регистрацията на автомобила му била служебно възстановена. Във връзка с деянието било образувано досъдебно наказателно производство за престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК – пр. пр. № 4286/2023 г. по описа на РП – Русе ( ДП № 453-69/2023 г. по описа на ОД МВР – Русе), което впоследствие било прекратено с Постановление от 31.01.2025 г., с което наблюдаващият прокурор приел, че деянието се явявало малозначително и не е обществено опасно по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК, което го дисквалифицира като престъпление и изпратил материалите от преписката за произнасяне на наказващия орган – началника на РУ Сливо поле.

Съдът констатира, че на фазата на издаване на наказателното постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е ограничило правото на защита на наказаното лице. Видно от материалите по пр. пр. № 4286/2023 г. по описа на РП – Русе това производство е било образувано за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК на дата 30.06.2023 г. Действително изпълнителното деяние на това престъпление и останалите белези от обективна страна се припокриват с тези на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, доколкото последното се изразява в управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, и в случай че държавното обвинение счете деянието, за което е образувано досъдебно наказателно производство, за непопадащо в състава на престъплението поради своята незначителна обществена опасност, но съставляващо административно нарушение, е длъжно да изпрати материалите на компетентния административнонаказващ орган съгласно правилото на чл.

243, ал. 3 НПК, който следва да се произнесе. В този случай според чл. 36, ал.

2 ЗАНН се образува административнонаказателно производство, без да е необходимо да бъде съставен АУАН, когато наказателното производство е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува досъдебно производство. В светлината на тези разпоредби обаче следва да се отбележи, че както постановлението, с което прокурорът прекратява наказателно производство или отказва да образува такова, така и наказателното постановление, издадено от административнонаказващия орган, трябва да обсъждат една и съща фактическа обстановка, т.е. да има 3 идентитет по отношение на главните обстоятелства, свързани с извършеното деяние – кое е лицето, което го е извършило, кога го е извършило, къде го е извършило, по какъв начин и кои са съставомерните обстоятелства на деянието и съпътстващите фактори, имащи отношение към реализиране на неговата отговорност. В този смисъл, макар и законодателят да не е предвидил съставянето на АУАН като иницииращ производството документ, постановлението на прокурора играе ролята на такъв и наказващият орган не може да излезе извън рамките на фактическите положения, които са установени в постановлението.

В настоящия случай досъдебното наказателно производство е било образувано за деяние, извършено на 30.06.2023 г., а наказателното постановление, макар и в него да е посочено, че се издава въз основа на Постановление от 31.01.2025 г. за прекратяване на досъдебно наказателно производство по пр. пр. № 4286/2025 г. по описа на РП – Русе (като годината на преписката всъщност не е 2025 г., както е отразено в обстоятелствената част на НП, а 2023 г.), говори за деяние, извършено на 30.06.2024 г., поради което е налице допуснато съществено процесуално нарушение, възпрепятстващо наказаното лице да разбере за какво деяние е наказано, защото е налице драстично разминаване от една година между това, което е установено от РП – Русе в постановлението за прекратяване на досъдебното наказателно производство като дата на деянието, и това, което е установено като фактическа обстановка досежно датата на деянието в обжалваното наказателно постановление. Разбира се, най-вероятно тези несъответствия в посочената година се дължи на допуснати технически грешки, но ЗАНН не разполага с възможност за отстраняване на очевидни фактически грешки в наказателното постановление, още повече че наказващият орган, сред писмените материали, върху които се е позовал, изброени схематично в обстоятелствената част на издаденото от него наказателно постановление, е цитирал и АУАН № GA 943425/30.06.2024 г., а сред материалите по делото е приложен такъв със същия сериен номер, но от дата 30.06.2023 г. Цялото това несъответствие в датите на деянието и издадените процесуални документи очевидно е възпрепятствало възможността на жалбоподателя да разбере за какво деяние е наказан, като в този контекст са и представените от него доказателства за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, валидна и платена към посочената в 4 наказателното постановление дата – 30.06.2024 г.

От доказателствата по делото се установява, че на жалб. К. все пак му е било връчено известие за служебното прекратяване на неговия собствен автомобил, връчено му по пощата лично на 22.05.2023 г., като към 30 юни, но 2023 г., когато жалбоподателят е бил спрян за проверка от свидетелите Б. и П. в гр. Сливо поле, същите са установили, че лекият автомобил „Волво В 50“, с рег. № **** е с прекратена регистрация, съставили са му АУАН за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, отнели са му контролния талон към СУМПС и СРМПС част II, като на трети юли, отново 2023 г., жалб. К. е представил сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за това МПС и регистрацията му е била възстановена. В този смисъл действително се установява от доказателствата по делото жалб. К. да е осъществил състав на административно нарушение по чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, като са неоснователни твърденията на защитата, че жалбоподателят е следвало да бъде уведомен за прекратяването на договора за задължителна застраховка, първо защото е налице практика в тези застрахователни договори да бъде включена клауза за прекратяване, по силата на която договорът се счита за прекратен автоматично след изтичането на 14 дни от датата на падежа на последната изискуема падежна вноска в случай на нейното неплащане, второ – защото жалб. К. е бил уведомен от органите на МВР за това, че лекият автомобил „Волво“ е с прекратена регистрация поради получено уведомление от Гаранционния фонд, поради което не е следвало да предприема управление на това МПС, докато не сключи такава застраховка.

Въпреки това, доколкото е налице допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, настоящата съдебна инстанция не е в състояние да потвърди наказателното постановление при такова съществено разминаване във фактическата обстановка

Предвид гореизложеното наказателното постановление следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото жалбоподателят има право да му бъдат присъдени сторените в хода на производството разноски, но той не е направил такова искане, поради което съдът не може служебно да се произнесе по този въпрос, доколкото съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН страните в съдебните производства по обжалване на НП и електронни фишове имат право на 5 разноски съгласно разпоредбите на АПК. Самият АПК не сочи изрично обстоятелството дали разноските следва да бъдат присъдени служебно или по искане на страна по делото, но чл. 144 АПК препраща за прилагането на ГПК касателно неуредените въпроси, като в този случай са валидни задължителните указания на Тълкувателно решение № 6/2012, постановено на 6.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, дадени в т. 11, според която искане за присъждане на разноски може да бъде направено от страната, а не служебно от съда, най-късно до приключване съдебното заседание по разглеждане на делото. Такова искане не е направено нито с подаване на жалбата, нито в хода на съдебните прения, поради което съдът не е валидно сезиран с искане за присъждане на разноски и не следва да се произнася по тях.

Мотивиран така, Русенският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0453-000052/10.03.2025 г. на началника на РУ Сливо поле към ОД МВР – Русе, с което на Т. Г. К., ЕГН:

**********, с адрес *****, **** (***) ** са му наложени административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП за нарушение на чл.