Решение № 4615 от 17.12.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4615 гр. Варна, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20253110101518 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от М. И. М., ЕГН **********, действащ чрез адв. П. Й. Н. – АК - В., против „Ф. Б.“ ЕООД, ЕИК *, установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 1 750.00 лева, представляваща уговорена възнаградителна лихва по договор № 1407296 за предоставяне на потребителски кредит от 30.11.2024 г.

В исковата молба ищецът твърди, че на 30.11.2024 г. сключил с „Ф. Б.“ ЕООД договор № 1407296 за предоставяне на потребителски кредит. Излага, че по силата на договора ответното дружество предоставя заем в размер на 5 000.00 лева на ищеца. Сочи, че освен връщане на главницата по договора за кредит, ищецът се задължава да плати годишна възнаградителна лихва в общ размер на 1 750.00 лева при лихвен процент 23.33 % и годишен процент на разходите 49.66 %.

Твърди, че в договор № 1407296 от 30.11.2024 г. е посочено, че заемната сума се дължи на 18 вноски с първа падежна дата 30.12.2024 г., а в т. 2 от договора е посочено, че начина на изплащане на заемната сума е съгласно погасителен план, който е неразделна част към договора.

Ищецът сочи, че в т. 5 от договора е предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от M. B. в полза на дружеството, като след одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето предоставило обезпечението.

Излага, че оценката за платежоспособността се извършва преди разрешаване отпускането на кредита, като едва след предоставяне на исканите обезпечения се сключва договора за кредит. Сочи, че на длъжника се вменява задължение да осигури гаранция, която да обезпечи кредита, след като той е вече отпуснат. Смята, че клаузата, съдържаща се в т. 5 от договора, се намира в пряко противоречие с преследваната от закона цел.

1

Твърди, че договор № 1407296 противоречи на добрите нрави и е нищожен, понеже е нарушен основен правен принцип - на добросъвестността. Счита, че има несъответствие на правата и задълженията на страните.

Сочи, че не е спазено изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит да се сключи в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, в два екземпляра за всяка от страните.

Излага, че в договор № 1407296 от 30.11.2024 г. не е посочено дали по задължението за обезпечаване на кредита се дължи такса или комисионна.

Ищецът счита, че клаузата на чл. 5 от процесният договор за потребителски кредит, сключен между страните по делото, е недействителна. Излага, че е налице нарушение на чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност по смисъла на чл. 22 от ЗПК, защото не е посочен начина на определяне на ГПР – липсва начинът на формиране на лихвения процент и условията за неговата промяна, условията за издължаване на кредита от потребителя, информация за дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания.

Сочи, че в случай, че по т. 5 от договора се дължи възнаграждение в полза на поръчителя – гарант, то същото представлява разход, свързан с предмета на договора за паричен заем, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора.

Счита, че клаузата, според която потребителят е задължен да сключи договор за предоставяне на гаранция, е неравноправна. Изискването за обезпечение чрез поръчителство на дружество, одобрено от заемодателя, което предоставя гаранционни сделки, води до извода, че с оглед на данните за свързаност с кредитополучателя и обстоятелствата около избора на поръчителя в деня на сключване на кредитния договор, целта не е обезпечаване на договора, а оскъпяване на кредита чрез кумулиране на скрито възнаграждение под формата на възнаграждение за поръчителя, свързан с кредитора.

Ищецът твърди, че гореизложеното съставлява неравноправно третиране на потребителите с оглед изпълнение на задължението по договора за заем в полза на тези, които са посочили, че ще обезпечат вземането с поръчителство на юридическо лице – поръчител, което освен това и следва да е одобрено от кредитодателя. Сочи, че анализът на клаузите относно обезпечението на кредита не подкрепя извод за доброволност при избора на обезпечение.

Смята, че гаранцията има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което е в противоречие с предвиденото в чл.

16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции.

Счита, че клаузите на договор № 1407296 за предоставяне на потребителски кредит от 30.11.2024 г. целят заобикаляне изискванията на ЗПК и конкретно на чл. 10 от ЗПК.

Моли за присъждане на сторените по делото съдебни разноски в полза на ищеца.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва основателността на предявения иск, заедно с това предявява и насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 9, ал. 1 вр. чл. 23 от ЗПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обща сума в размер на 5 000.00 лева, представляващи главница по договор за потребителски кредит № 1407296, ведно със законната лихва върху главницата от завеждането на исковата молба до окончателното й изплащане

Излага, че твърдението, че поръчителството от „М. Б.“ (М.) е задължително условие за сключване на кредитен договор, е неоснователно. Сочи, че кредитополучателят може да избере свой поръчител или този, предложен от кредитора. Ищецът твърди, че според сайта на „Ф. Б.“, потребителят сам избира обезпечението.

Ищецът смята, че исковете за нищожност или унищожаемост на договора за гаранция са недопустими, тъй като не са насочени срещу правилната страна – „М. Б.“, а не „Ф. Б.“ ЕООД.

Излага, че „М. Б.“ е самостоятелно юридическо лице, банкова институция, лицензирана в М., която предоставя услуги на територията на Република Б. по силата на 2 свободата на предоставяне на услуги, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, и е вписана по № 178 в нарочния регистър на БНБ.

Сочи, че договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по което „Ф. Б.“ ЕООД не е страна.

Ответникът твърди, че ищецът сам е избрал „М. Б.“ като поръчител и след като е бил информиран за дължимите такси, е подал заявление за кредит. Излага, че ищецът е получил преддоговорна информация по e-mail, която изрично посочва, че за сключването на договора за кредит „Ф. Б.“ изисква поръчителство. Ищецът е получил и документи от „М. Б.“, включително договор за гаранция. Сочи, че след като е бил информиран, ищецът е потвърдил чрез SMS желанието си да сключи договора.

Ответникът излага, че не е въвел ищеца в заблуждение относно избора на поръчител или дължимите суми и на всеки етап е бил информиран за последствията от своя избор.

Смята, че твърденията за нарушение на чл. 143 от ЗЗП са неоснователни и чл. 5 от договора ясно посочва избраната от ищеца опция за поръчител, без задължение за сключване.

Излага, че договорът за гаранция е възмездна услуга от трето лице, а разходът за нея не се включва в ГПР, тъй като е незадължителна и твърдението на ищеца за допълнителни разходи е неоснователно.

Сочи, че е предоставил необходимата информация за ГПР и условията, като ищецът е имал време да избере обезпечение и правото да се откаже в 14-дневен срок, но не е упражнил това си право.

Излага, че поради сериозното неизпълнение на договора от страна на кредитополучателя и на основание чл. 6 от договор № 1407296 и чл. 13, ал. 1 от общите условия на „Ф. Б.“ ЕООД, всички вземания по кредита се обявяват за предсрочно изискуеми.

Моли за присъждане на направените по делото разноски.

В писмения отговор на насрещния осъдителен иск ответникът М. И. М. изрично признава същия. Оспорва претенцията за присъждане на разноски, като поддържа приложението на чл. 78, ал. 2 от ГПК, доколкото твърди, че не е дал повод за предявяване на насрещния осъдителен иск.

В хода на откритото съдебно заседание първоначалният ищец М. М., редовно призован, не се явява и не се представлява. С молба от 17.11.2025 г. поддържа исковата молба и моли за уважаването й и поддържа писмения отговор. Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.

Ответникът по пъроначалния иск "Ф. Б." ЕООД, редовно призован за същото съдебно заседание, с молба от 10.11.2025 г. поддържа писмения отговор и насрешната искова молба.

Претендира сторените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:

Ищецът по иска с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 от ГПК следва да докаже в условията на пълно и главно доказване, че между страните е сключен процесния договор за кредит от 30.11.2024 г., в който ГПР е неточно посочен, доколкото не е отразен като разход дължимото възнаграждение в полза на поръчителя-гарант, обезпечаващ връщането на заетата сума по арг. от т. 5 от договора, което обуславя недействителността на сделката по арг. от чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, с оглед на което се дължи връщане единствено на чистата стойност – заетата главница, по кредита, на оснвоание чл. 23 от ЗПК.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по горепосочените факти и да докаже, че правната сделка, от която произтоича вземането му за договорна лихва не страда от пороци и същата е действителна.

Не се спори по делото, че между ищеца М. М. и ответника е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1407296, сключен между страните на 30.11.2024г., 3 който юридически факт се контатира по несъмнен начин и от представения на л. 47 писмен документ.

От договора е видно, че заетата сума е в размер на 5000.00 лева. Връщането на същата е разсрочено на 18 броя месечни погасителни вноски, които включват главница и договорна лихва, възлизаща на 1 750.00 лева. Падежът на последната вноска е 24.05.2026 г.

Договореният ГЛП е 23.33%, който е фиксиран, а ГПР възлиза на 49.66%. При изчисляване на ГПР са взети следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, като лихвеният процент и другите разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер и ще се прилагат до изтичането на срока на договора; общият размер на кредита е усвоен незабавно и изцяло.

В чл. 5 от договора е договорено кредитополучателят да обезпечи кредита с поръчителство предоставено от M. B. в полза на кредитодателя „Ф. Б.“ ЕООД.

По делото са ангажирани и Общите условия към процесния договор – л. 54 и следв. и погасителен план – л. 52.

Видно е от чл. 10 от ОУ към договора, че при забава на кредитополучателя освен обезщетението за забава, съизмеримо със законната лихва за периода на забавата, последният дължи и такси в размери, посочени в тарифата на кредитодателя. Размерът на таксите е обусловен от дните забава и действията, които кредитодателят следва да да извърши или да не извърши при заплащането на съответната такса. Така при забава до пет 5 от падежа на вноската, кредиторът, за да отложи с 20 дни прехвърлянето на вземането на дружество за събиране на вземания, кредитополучателят дължи такса; при забава до 10, отново дължи такса, за това че кредиторът му изпраща напомнително; при забва до 15 дни отново такса за изпращането на второ напомнително; при забава до 20 дни длъжникът дължи нова такса, за това че кредитодателят отлага с 10 дни събирането на вземането по съдебен ред. Уговорено е, че при частично изпълнение от страна на длъжника, най-напред се погасяват обезщетителните лихви (неустойки); после начислените възнаградителни лихви; след това дължимата просрочена главница; след това редовната лихва и редовната главница.

Разпечатката съдържа 49 от 89 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ea283ece-1812-453b-a414-5f5172d712be