Решение № 111 от 28.04.2025, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. ХАСКОВО, 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ при участието на секретаря Р.З. Т. като разгледа докладваното от ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ Въззивно гражданско дело № 20255600500080 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Община ***, представлявана от кмета - С.Д., с която се обжалва Решение № 882/25.11.2024 г., постановено по гр. д. № 72/2024 г. по описа на Районен съд Хасково, с което Община *** е осъдена да заплати на К. Г. Ш. с ЕГН:**********, сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие непозволено увреждане – ухапване от безстопанствено куче, настъпило на 24.11.2022г., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 24.11.2022г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски в размер общо на 480 лева. С решението ответника е осъден да заплати и на Адвокатско дружество „Г. и М.“, код по Булстат 177430738, с адрес гр. ***, представлявано от адв. К. К. Г., адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗАдв в размер на 600 лева с ДДС.

В жалбата са наведени доводи, че обжалваното решение е постановено при нарушения на материалния процесуалния закон. Твърди се, че първоинстанционният съд не е обсъдил правилно събраните по делото 1 доказателства. Твърди, че съдът не е приложил чл. 172 ГПК спрямо свидетелските показания по делото. Развити са съображения за липса на мотиви на обжалвания съдебен акт. На следващо място е въведено оплакване, че съдът не е обсъдил възражението за съпричиняване. Твърди, че първоинстанционния съд несправедливо е завишил размера на присъденото обезщетения за неимуществени вреди, като същото не било определено съобразно критериите в чл. 52 ЗЗД. Молбата към въззивната инстанция е да се отмени обжалваното решение и вместо него се постанови друго, с което исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло или евентуално присъденото обезщетение да бъде намалено, включително и като се приеме съпричиняване от пострадалото лице. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от К. Г. Ш., чрез процесуалният му представител – адв. М. Х., с което се изразява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Излага съображения за правилност на първоинстанционното решение и моли въззивния съд да го потвърди. Претендира разноски за производството пред въззивната инстанция.

Окръжен съд - Хасково, след като обсъди направените в жалбата доводи и прецени доказателствата по делото, приема за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е своевременно подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Производството пред Районен съд – Хасково е образувано по искова молба, подадена от К. Г. Ш. с ЕГН:********** от гр.*** против „Община ***, представлявана от кмета С.Д., с която е предявен иск с правно основание чл.

49, във вр. с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че на 24.11.2022 г. около 19 ч. в гр. *** се разхождал с негов приятел, като от близките храсти изневиделица изскочило бездомно/безстопанствено куче. То имало ушна марка, било голямо на ръст, бяло с черни и кафяви петна и с гладка козина. Бездомното животно започнало непровокирано да лае и ръмжи към приятеля на ищеца и след това се спуснало към последния и го захапало по стъпалото на левия крак. Тъй като изпитал изключително силна болка и стрес, ищецът се развикал и успял да прогони кучето, което преустановило 2 атаката си и избягало в междублоковите пространства. Непосредствен очевидец на инцидента станал приятеля на ищеца, с когото бил заедно на вън.

След инцидента ищецът се прибрал у дома и не потърсил веднага лекарска помощ. Раната му започнала да се възпалява и тогава потърсил медицинска помощ, като бил прегледан в спешното отделение на „МБАЛ- ***“ АД.

Лекарите констатирали, че в областта на лявото стъпало е ухапан от куче, като раната била 3 – 4 сантиметра. Раната била обработена, сложена била стерилна превръзка и на ищеца била поставена противобясна ваксина.

Възстановителния и оздравителен период продължил около един месец, като първите няколко седмици след инцидента изпитвал изключително силни и непрестанни болки в областта на левия си крак, поради което му се налагало да приема болкоуспокоителни и седативни медикаменти, бил и трудноподвижен.

Този инцидент се отразил изключително тежко и на психиката на ищеца. И към момента ищецът изпитвал панически страх и напрежение при вида на бездомни кучета, както и на такива, които се разхождат свободно и не са на каишка. След инцидента за продължителен период от време ищецът се чувствал безпричинно тревожен и напрегнат, изпитвал нарушения на съня и вниманието. Редовно сънувал кошмари, свързани с нападения от кучета и животни и се будел нощем облян от студена пот и не можел отново да заспи спокоен сън.

Съгласно нормите на чл.50, т.2, вр. чл.49, чл.40, ал.1, ал.3, ал.4, чл.41, ал.1-3, чл.47, ал.1 и ал.3 и чл.48 от ЗЗЖ, като задължения на служители на общината били възложени действия за предотвратяване агресивното поведение на безстопанствените кучета, за настаняване на безстопанствените животни в приюти и осъществяване на надзор и грижи за върнатите по места след маркиране животни. Общинските власти били длъжни да вземат под надзор всички безстопанствени кучета чрез залавянето им, кастрирането, обезпаразитяването, ваксинирането им срещу бяс и настаняването им в изградени и стопанисвани от тях приюти /чл.47, ал.1 от ЗЗЖ/. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да му присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 000 лева.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозирал отговор на исковата молба, с който оспорил иска като неоснователен. Според него, не било налице 3 бездействие от страна на Община ***, не било налице извършено противоправно и виновно деяние. Вредата не била причинена от ухапване на безстопанствено куче и не била налице причинно-следствена връзка между действието/бездействието на ответната община и настъпилата вреда.

Оспорват се получените от ищеца психологически увреждания. Според ответника, не можело да се установи по безспорен начин, че ищеца е ухапан от безстопанствено куче, за което следвало общината да носи отговорност.

Твърди, че вредата не е произлязла от посоченото животно, както и че не е налице причинно-следствена връзка между действието/бездействието на общината и настъпилата вреда. Твърди наличието на съпричиняване на вредата, тъй като ищецът провокирал и подразнил кучето при преминаване покрай него, в резултат на което то проявило агресия. Възможно било и самото преминаване на ищеца покрай кучето да е станало причина за ухапването.

При условията на евентуалност възразява относно размера на исковата претенция, като счита същата за прекомерно завишена и твърди, че последиците от инцидента не са с толкова висок интензитет, оправдаващ размера на обезщетението, поради което оспорва размера на предявения иск.

Предвид гореизложеното искал искът да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен.

За да постанови обжалваното решение Районен съд Хасково е приел, че от събраните по делото доказателства се установило, че ищецът бил пострадал от ухапване от безстопанствено куче, с поставена ушна марка. Съгласно общото правило на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, което в настоящия случай обуславяло гаранционно-обезпечителната отговорност на общината, която отговаряла за вреди, причинени от ухапвания от безстопанствени кучета, тъй като деянието било осъществено на нейна територия. В конкретния случай ответникът бил проявил бездействие, като не е изпълнил свои задължения по нормативната уредба, свързани със залавяне на безстопанствени кучета, настаняването им в определените за целта приюти, неполагане на дължимата грижа и надзор над тези животни, отсъствие на взети мерки за предотвратяване на агресивното им поведение спрямо хората. Първоинстанционният съд е приел за установено наличието на причинна връзка между ухапването от куче по крака на ищеца и настъпилите физически и психически /емоционален/ дискомфорт за него, 4 поради което същият следвало да бъде адекватно компенсиран за причинените му болки и страдания. Съдът е приел за недоказани възраженията за наличието на съпричиняване от страна на ищеца за настъпването на вредоносния резултат. Поради което, преценявайки при условията на чл. 52 ЗЗД принципите за справедливост, отчитайки и съдебната практика в подобни случаи, при които претърпените увреждания се преценят конкретно, като е аргументирал подробно характера им, настъпилия вредоносен резултат, продължителността на лечението и понесените болки и страдания Районен съд Хасково е приел предявения иск за основателен в размер на 2 000 лева, който размер като парична стойност се явявал напълно съобразен с процесната фактическа обстановка и реално причинените неимуществени вреди.

Настоящият състав на Окръжен съд Хасково приема постановеното от първоинстанционния съд решение за правилно. така

Съобразно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. За да намери проявление предвидената в чл. 49 от ЗЗД гаранционно – обезпечителна отговорност на ответника, която е безвиновна по своя характер, следва да се установи, че вредите са причинени от лица, на които последният е възложил определена работа, при или по повод нейното изпълнение. Същевременно трябва да са налице и общите предпоставки, обуславящи ангажирането на деликтната отговорност, съгласно чл. 45 от ЗЗД, а именно: действие или бездействие на съответното физическо лице, натоварено с извършването на определена работа; вреда; противоправност на извършените действия; причинна връзка между деянието и настъпилото увреждане. При защита по реда на чл. 49 от ЗЗД вината на преките извършители се презюмира и в тежест на ответника е да установи, че липсва такава. Обезщетение се дължи за всички вреди – имуществени и неимуществени, явяващи се пряка и непосредствена последица от увреждането.

Задълженията на Община *** по повод безстопанствените животни, вкл. кучета, са нормативно установени съгласно приложимият в случая Закон за защита на животните, който в редакцията на чл. 41, чл. 47, чл. 49, чл. 50 и чл. 59 към 2022 г. ( датата на увреждането) предвижда задължения на 5 общините за: 1 овладяване популацията на безстопанствените кучета чрез приемане на програми и предвиждане на средства за изпълнението им; 2 надзор върху безстопанствените кучета чрез настаняването им в приюти, кастриране, обезпаразитяване и ваксинирането им срещу бяс; 3 надзор и грижа за върнатите по места кучета; 4 вземане на мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни; 5 / контрол върху кучетата и приютите чрез периодични проверки и проверки по сигнали.

Съгласно § 5 от ПЗР на ЗЗЖ в 3 - годишен срок от влизането в сила на закона (който е бил продължен с § 17 от ЗИДЗЗЖ - ДВ, бр. 92/2011 г. до 31.12.2015 г., и отменен с ДВ, бр. 34/2016 г.), общинските съвети и кметовете на общини осигуряват настаняването на безстопанствените животни в приютите по чл.

41, ал. 1 ЗЗЖ. Същевременно, в чл. 47, ал. 3, изр. 2 ЗЗЖ и чл. 50, т. 2 от ЗЗЖ изрично е предвидено, че кучетата са под надзора и грижите на общините, което означава, че чрез взетите от тях мерки същите следва да гарантират безопасното им поведение спрямо хората, независимо от вида на тези мерки (дали чрез настаняване в приют или чрез връщане по места), което е задължение на общината, респ. организациите и лицата по чл. 49 от ЗЗЖ.

Изпълнението на това задължение обаче нито възниква, нито е обвързано със срока по § 17.

По делото е установена проявата на агресивно поведение на куче за което се твърди, че като безстопанствено, е под надзора на общината. Подобна проява свидетелства за бездействие от страна на общината по отношение на задължението по чл. 50, т. 2 ЗЗЖ да вземе мерки за предотвратяване на подобни прояви. По делото е представено единствено решение на Общински съвет *** за приемане на Програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на Община *** за периода 20212025 година. Сред целите на програмата липсва такава за овладяване агресивното поведение на безстопанствените кучета. Не са представени и никакви доказателства за взети мерки и извършени действия в съответствие с представената програма и задълженията на общината по ЗЗЖ. Така по делото е останало недоказано, както че ответникът е набелязал адекватни на правомощията си по чл. 50 и чл. 59 ЗЗЖ мерки, така и че е предприел изпълнението им, поради което, първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице противоправно бездействие, което е основание за ангажиране отговорността на СО по чл. 49 ЗЗД.