Определение № 44 от 10.01.2025, Районен съд - Левски

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 44 гр. ЛЕВСКИ, 10.01.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в закрито заседание на десети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стойка Г. Манолова Стойкова като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Гражданско дело № 20244410100995 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от М. Л. П. срещу община Б, представлявана от кмета М П Д, с която се иска да бъде признато за установено, че сумите по Актове 043-169/27.06.2014; №6501-МДТ-88-1/31.12.2019г. и №6501-МДТ-8041/18.09.2024г., издадени от община Белене са недължими; да се присъдят в нейна полза имуществени и неимуществени вреди.

Твърди се, че с акт №6501-МДТ-88-1/31.12.2019г. от община Б са установени задължения по чл. 107, ал.3 ДОПК в размер на **** лв. за данък земя и сграда в с. П, че е заплатила това задължение на 24.01.2020г. по сметка на община Б, която неправомерно погасила по – стари вземания за периода 2009 – 2013г., констатирани с предходен акт и които вземания са в размер на **** лв.

За събиране на вземанията е образувано ИД№20248150401196/ 21.11.2024г.

Ищцата твърди в ИМ, че е получила ПДИ по изпълнителното дело.

Съдът приема, че предявените искове са недопустими.

Оспореното от ищеца вземане на община Белене се установява по акт по чл. 107, ал.3 ДОПК. Вземанията за данъци и такси са публични общински вземания по смисъла на чл.162, ал.2, т.1, т.3 ДОПК. В ДОПК е предвиден специален ред за защита, по който ищецът може да предяви основанията си, за него не е налице правен интерес от установяване на тези обстоятелства по общия гражданскоправен ред.

Публичните общински вземания се установяват с административен акт, подлежащ на обжалване по реда на административното производство, то тези вземания не могат да бъдат предмет на исково производство пред съда.

Съдебната практика приема, че от публичноправния характер на вземанията следва и че липсва гражданскоправен спор относно дължимостта им и че спорът за недължимост на платено публично задължение не е 1 гражданско по смисъла на чл. 14, ал.1 от ГПК.

Предявеният иск за несъществуване на вземането се основава на давност, текла в периода преди влизане в сила на АУДЗ, от което следва, че ищцата не се позовава на нови по смисъла на чл. 439, ал.2 от ГПК факти, поради което предявеният иск не е с правна квалификация по чл. 439, ал.2 от ГПК.

В конкретния случай ищцата твърди, че община Белене неправомерно е погасила по – стари свои вземания за периода 2009 – 2013г., констатирани с предходен акт от 27.06.2014г., че е възразила срещу това действие, тъй като задължението за периода 2009 – 2013. е погасено по давност.

С оглед на изложеното съдът приема, че съдебното производство следва да бъде прекратено поради недопустимост на иска.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без разглеждане исковата молба, предявена от М. Л. П., ЕГН**********, срещу община Б, представлявана от кмета М П Д.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №995/2024г. по описа на РС – Левски като НЕДОПУСТИМО.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПОС в едноседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Левски: _______________________ 2