Решение № 356 от 28.10.2025, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 356 гр. П., 28.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Андрей Ив. Николов при участието на секретаря Величка Андреева като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело № 20251230100787 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдебното производство е по Глава тринадесета от ГПК.

Ищцата Т. В. Д., с адрес в гр. П., ул. „Б.“ № 10, ЕГН **********, е предявила срещу ответника „П. К. Б.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул.

„Б.“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ЕИК ***, искове, както следва:

- главни искове – за обявяване на недействителност по чл. 22 ЗПК на договор за потребителски кредит, сключен между тях, и

- евентуални искове – за прогласяване на нищожността на клауза от същия договор, регламентираща допълнителни услуги по кредита.

Ищцата пояснява, че на 12.03.2024 г. между нея (като кредитополучател) и ответника (като кредитодател) е бил сключен Договор за потребителски кредит с № 40024203441, с главница от 600 лв. Твърди, че договорът е недействителен по чл.22 ЗПК, тъй като противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 9 от с.з. Изтъква, че съгласно раздел VI от договора, наименуван „Параметри“, тя трябва да заплати на кредитодателя и възнаграждение за допълнителни услуги, наречени „Фаст“ и „Флекси“, на обща стойност от 600 лв. Смята, че уговорката, уреждаща допълнителните услуги, влиза в колизия с добрите нрави (заради характеристиките й, описани в обстоятелствената част на исковата молба), заобикаля императивни разпоредби на ЗПК и противоречи на повелителни норми на ЗЗП (визирани в исковата молба). Претендира съдебни разноски и предлага в полза на адвоката, който й е 1 предоставил безплатна правна помощ по настоящото дело, да бъде присъдено съответно възнаграждение.

Ответникът намира ищцовите претенции за неоснователни, настоява за отхвърлянето им и за присъждане на съдебно-деловодни разходи. Изтъква, че договорът е валиден и не страда от пороците релевирани от другата страна, а относно валидността на уговорката, свързана с допълнителните услуги, на практика не излага ясна позиция.

Съдът приема следното:

1. По съществото на спора (изводи от фактическа и от правна страна):

С доклада по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, са отделени за ненуждаещи се от доказване признатите от страните обстоятелства за сключването на процесния договор, включително и по отношение на клаузата му, касаеща предоставянето на допълнителни услуги.

От съдържанието на договора и на погасителния план към него, копия от които са приобщени към доказателствения материал, се изясняват и базисните параметри на кредитното правоотношение, а именно:

- главница – 600 лв.;

- годишен процент на разходите – 46,84 %;

- годишен лихвен процент – 40,90 %;

- обща стойност на плащанията, включваща главницата и договорната лихва – 729,54 лв., от което следва, че размерът на самата договорна лихва е 129,54 лв.;

- погасяване – чрез 11 месечни вноски;

- предоставяне на пакет от допълнителни услуги, наименувани „Фаст“ и „Флекси“, с обща цена от 600 лв., без практически да е ясно в какво се изразяват те;

- липса в договора на яснота и по въпроса как се формира годишният процент на разходите по кредита.

Сключеният между ищцата и ответника договор разкрива признаците на такъв за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК (обнародван в бр. 18/10 г. на ДВ, в сила от 12.05.2010 г.). Ищцата е физическо лице, за което няма данни при встъпването в кредитното отношение да е действало при упражняването на професионална или търговска дейност, а ответникът е търговско дружество, част от чиято базова дейност е кредитиране, включително предоставяне на потребителски кредити. Следователно, при сключването на договора за кредит, ответникът е действал в качеството на „кредитор", според легалната дефиниция, дадена в чл. 9, ал. 4 ЗПК, а ищецът е имал качеството на „потребител“, съобразно легалното определение на чл. 9, ал. 3 от с. з.

Правилото на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК въвежда изискването, че договорът за потребителски кредит следва да включва годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на 2 договора, като се посочат взетите предвид допускания, използвани по начина, определен в Приложение № 1 към закона. Касае се за ясна императивна разпоредба, която във връзка с чл. 22 ЗПК установява елемент от специалната форма за действителност на договорите за потребителски кредит. В коментирания аспект допълнително трябва да се отчете, че годишният процент на разходите по потребителския кредит изразява общите разходи по него за потребителя - настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредници за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит (чл. 19, ал. 1 ЗПК).

Изчисляването му пък се извършва по специалната формула, която също е разписана в Приложение № 1 към закона (чл. 19, ал. 2 ЗПК). Систематичното и телеологическото (смислово) тълкуване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от с. з. водят до извода, че посочването в договора за потребителски кредит само на цифрово изражение на годишния процент на разходите не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания на тези разпоредби. Целта на нормативния текст на чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които ще стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Ето защо е нужно в потребителската кредитна сделка да бъдат ясно упоменати и компонентите, включени в годишния процент на разходите, както и математическият алгоритъм (методиката), по който (която) тези компоненти формират самия годишен процент на разходите (вж. в този смисъл Решение № 336/13.03.2018 г. по в. гр. д. № 3025/17 г. на Окръжен съд гр. П., Решение № 229/18.10.2018 г. по в. гр. д. № 229/18 г. на Окръжен съд - гр.

Кюстендил, Решение № 198/07.11.2019 г. по в. гр. д. № 256/19 г. на Окръжен съд - гр.

Разград и Решение № 260121/29.03.2021 г. по в. гр. д. № 110/21 г. на Окръжен съд - гр.

Пазарджик).

В този контекст се налага констатацията, че договорът за кредит, оспорван от ищцата, наистина не съответства на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото в него отсъства ясно и конкретно визиране как всъщност е бил формиран годишният процент на разходите, щом като не е уточнен конкретният начин, по който е била получена крайната му величина.

Отклоненията от императива на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК имат за последица недействителността на потребителския кредитен договор (чл. 22 ЗПК).

В обобщение на казаното дотук трябва да се подчертае, че първият главен иск за недействителността на оспорвания договор, на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, е основателен, поради което не подлежи на разглеждане по същество другият такъв, който е ориентиран към идентичен процесуален резултат, но на различно основание – за недействителност на същата кредитна сделка, съгласно чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК.

3

Аналогично е положението и с евентуалните претенции по чл. 26, ал. 1, предл.

3, предл. 2 и предл. 1 ЗЗД, свързани с нищожността на клаузата за допълнителните услуги по кредита.

2. По съдебните разноски:

Изходът от спора предоставя право на съдебни разноски само на ищцата (чл. 78, ал. 1 ГПК).

Съдебно-деловодните разходи, които й се полагат, се формират от заплатената държавна такса – 54,49 лв.

Ищцата е получила безплатна правна помощ (по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв) в производството пред настоящата инстанция. На адвоката, който я предоставил – Д. В.

М. от Адвокатска колегия- гр. П., с адрес на кантората в гр. П., ул. „П. „О. и К.“ № 3Б, ет. 2, ап.5, трябва да бъде присъдено съответно възнаграждение (по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.).

То е нужно да се фиксира на 360 лв. (с вкл. ДДС в размер от 60 лв.). Определянето му е извършено от сегашния съдебен състав на базата на действителната фактическа и правна сложност на делото и при зачитане на принципните постановки, приети в Решението от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. на СЕС. Според тълкуването, дадено в този акт на общностния съд, съдилищата от държавите-членки на Европейския съюз не са длъжни да прилагат ограничение от националното законодателство за минимален размер на адвокатските възнаграждения, ако този размер не кореспондира с действителната фактическа и правна сложност на конкретното дело. А преценката на съда в една така ситуация трябва да се концентрира върху характеристиките на защитата, възложена по съответното дело, неговия предмет, извършените процесуални действия в хода на производството, събраните доказателства, броя на проведените съдебни заседания, като също така не следва да се забравя, че все пак се касае за строго квалифициран труд, полаган от лице с юридическа правоспособност, което носи завишена отговорност за дейността си. Пренасянето на тези критерии в полето на разглеждания казус показва, че горепосочените адвокатски възнаграждения кореспондират напълно с проблемите, които сегашното дело поставя от фактическа и от правна страна. В хода на съдебното производство е изготвена подробна искова молба, която обаче е ориентирана към доводи за недействителност/нищожност на процесния договор и на оспорваната негова клауза. Проведено е само едно открито заседание, в което процесуален представител на ищцата не е взел лично участие.

Събрани са единствено писмени доказателства и то в много малък обем. Разгледаната правна проблематика е с невисок интензитет на сложност, включително по нея има трайно установена съдебна практика.

Тъй като адвокатът, на когото се присъждат възнагражденията за безплатната правна помощ, е регистриран по реда на ЗДДС, съобразно представеното копие на удостоверение за регистрация, издадено от органите на Националната агенция по 4 приходите, в тях е включен и дължимият ДДС (вж. Определение № 280/14.06.2018 г. по ч. гр. д. № 1704/18 г., IV г. о. на ВКС, Определение № 216/19.06.2018 г. по т. д. № 1587/17 г., II т. о. на ВКС и Определение № 429/19.07.2018 г. по ч. т. д. № 1673/18 г., II т. о. на ВКС).

Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд - гр. П., Гражданско отделение, Трети състав

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА, на основание чл. 22 ЗПК, за недействителен Договор за потребителски кредит с № 40024203441/12.03.2024 г., сключен между Т. В. Д., с адрес в гр. П., ул. „Б.“ № 10, ЕГН ********** (като кредитополучател) и „П. К. Б.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Б.“ № 49, бл.53Е, вх. В, ЕИК *** (като кредитодател), поради нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „П. К. Б.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Б.“ № 49, бл.53Е, вх. В, ЕИК ***, да заплати на Т.

В. Д., с адрес в гр. П., ул. „Б.“ № 10, ЕГН **********, сумата от 54,49 лв. – съдебни разноски, дължими за производството по делото.

ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., „П. К. Б.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Б.“ № 49, бл.53Е, вх. В, ЕИК ***, да заплати на адвокат Д. В. М. от Адвокатска колегия- гр. П., с адрес на кантората в гр. П., ул. „П.

„О. и К.““ № 3Б, ет. 2, ап. 5, сумата от 360 лв. – възнаграждение за безплатната правна помощ, която последният е оказал на ищцовата страна по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд - гр.

Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба, която се подава чрез Районен съд - гр. П..

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

5