Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1859 от 21.04.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 13133/2025
Вид
Решение № 1859
Подписан
21.04.2026
В сила
15.05.2026
Състав
Ирена Славова Аврамова - Смит

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1859 гр. Пловдив, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20255330113133 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Застрахователна компания „Лев Инс“ АД против А. И. Ч., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 782,25 лева/399,96 евро, представляваща изплатено от ищеца на собственика на лек автомобил марка "***", модел „О.“, с рег. № *****, застрахователно обезщетение по щета № **********, за ПТП, настъпило на 27.12.2021 г. в гр. Пловдив, ул. „Коматевско шосе“ № 31, причинено от ответника, който е напуснал местопроизшествието преди идването на органите за контрол на движението, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 11.08.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се излагат съображения, че на 27.12.2021 г. около 09:40 часа в гр. Пловдив, ул. „Коматевско шосе“ № 31, ответникът е управлявал МПС марка „А.“, модел „***”, с рег. № *****, като пред него се е движил лек автомобил марка "***", модел „О.“, с рег. № *****. Последният намалил скоростта си и спрял, при което ответникът, който не е бил на достатъчно разстояние от него, не е успял да спре безопасно и го блъснал, реализирайки ПТП с материални щети. След настъпване на произшествието ответникът напуснал мястото без да уведоми и изчака органите на МВР. За настъпилото ПТП бил съставен протокол № ***** г. Към датата на настъпване на ПТП за управлявания от ответника автомобил е имало сключена с ищцовото 1 дружество застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, обективирана в полица № **********, със срок на валидност от 18.08.2021 г. до 17.08.2022 г. Собственикът на уредения лек автомобил марка "***", модел „О.“, с рег. № *****, предявил претенция пред ищеца за заплащане на имуществени вреди, вследствие на настъпилото ПТП, за което била щета № **********. Повредите по лекия автомобил били констатирани по вид и степен, като с платежно нареждане от 27.01.2022 г. било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 772,25 лева. Допълнително били осъществени ликвидационни разноски в размер на 10 лева. Поддържа се, че съгласно чл. 500 КЗ застрахователят има право да получи платеното от него застрахователно обезщетение, когато при настъпване на ПТП водачът на МПС е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата. Поради изложеното се предявяват исковите претенции. Претендират се направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на искова молба от ответника А. И. Ч..

В съдебно заседание ответникът А. И. Ч. признава фактите изложени в исковата молба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Основателността на предявения иск с правна квалификация чл. 500 КЗ е обусловена от установяване от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване на следните материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: 1/ наличие на валидно застрахователно отношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ищеца - застраховател и застраховано при него лице по отношение на лек автомобил марка „А.“, модел „***”, с рег. № *****, 2/ настъпване на покрит застрахователен риск – описаното в исковата молба ПТП; 3/ претърпени от пострадалото лице имуществени и неимуществени вреди; 4/ пряка и непосредствена причинна връзка между настъпилия застрахователен риск и претърпените вреди; 5/ изплащане от застрахователя-ищец в полза на пострадалото лице на застрахователно обезщетение за причинените вреди; 6/ пряка и непосредствена причинна връзка между действията на ответника и реализираното застрахователно събитие; 7/ ответникът е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, 8/ посещението на органите за контрол за движение по пътищата да е задължително по закон.

От събраните по делото доказателства се установява, че между ищцовото застрахователно дружество и собственика на лек автомобил марка „А.“, модел „***”, с рег. № ***** е сключен договор за задължителна 2 застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ № ********** г., със срок от 12 месеца, считано от 18.08.2021 г. до 17.08.2022 г. Предвид изложеното съдът приема, че е налице валидна застраховка „гражданска отговорност“ по отношение на лек автомобил марка „А.“, модел „***”, с рег.

№ *****.

По отношение на механизма на настъпване на процесното ПТП, по делото не се спори, като от приложения Протокол за ПТП № ***** г., издаден от служител при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Пловдив. В същия като механизъм на настъпване на ПТП е посочено, че ответникът, управлявайки лек автомобил марка „А.“, модел „***”, с рег. № *****, не се е движил на достатъчно разстояние от движещия се пред него лек автомобил марка "***", модел „О.“, с рег. № *****, който намалил скоростта си и спрял, при което ответникът не можал да спре безопасно и го блъснал, предизвиквайки ПТП с материални щети, като напуснал мястото на ПТП.

Същите обстоятелства са описани и в уведомление за настъпило застрахователно събитие, подадено от собственика на пострадалото МПС – Симеон Арсенов Чокоевски. Посоченият механизъм на ПТП не се оспорва от ответника, като направеното от него признание на фактите се преценява от съда по реда на чл. 175 ГПК с оглед всички събраните по делото доказателства.

По делото са представени описи по щета № **********, в които са посочени увредените части и детайли, установени при извършени огледи на лек автомобил марка "***", модел „О.“, с рег. № *****.

От представеното по делото преводно нареждане се установява, че на 27.01.2022 г. застрахователното дружество е изплатило на С.А.Ч., като собственик на увредения лек автомобил марка "***", модел „О.“, с рег. № *****, сумата в размер на 772,25 лева. Ищцовото дружество претендира и направени ликвидационни разноски в размер на 10 лева. Ответникът не оспорва видът на причинените щети и размера на изплатеното застрахователно обезщетение, поради което тези обстоятелства следва да се приемат за доказани от представените от ищеца писмени доказателства.

По делото несъмнено се установи, че ответникът е напуснал местопроизшествието преди да пристигането на контролните органи. В тази връзка следва да се отбележи, че основание за регресната претенция на застрахователя е хипотеза, при която причинителят е напуснал местопроизшествието преди пристигане на органите на МВР, когато посещението на органите за контрол за движение по пътищата е задължително по закон. Случаите, при които органите за движение по пътищата следва да посетят местопроизшествие, са регламентирани в разпоредбата на чл. 125 от ЗДвП, като една от предвидените хипотези е, когато при произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него. Настоящият случай е именно такъв, поради което и ответникът е имал задължение съобразно нормата на чл. 125, ал. 1, т. 7 ЗДвП да остане на местопроизшествието до 3 пристигане на контролните органи. С факта на самоволно напускане на местопроизшествието ответникът препятства възможността участниците в процесното ПТП да установят при съвместен оглед нанесените щети на автомобилите, респ. да бъде установено водачът, който е отговорен за настъпване на ПТП. Приемането на противното би означавало ответникът да черпи права от собственото си недорбосъвестно поведение.

В контекста на изложеното съдът намира, че са налице предпоставките за ангажиране на регресната отговорност на виновния водач, поради което предявеният иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ се явява основателен и следва да бъде уважен.

По отношение на разноските:

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът. Дружеството се представлява от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК има право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 лева до 360 лева. Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да се определи възнаграждение от 100 лева/51,13 евро. При това положение в тежест на ответника следва да се възложи сумата в общ размер на 76,69 евро, от която 51,13 евро за юрисконсултско възнаграждение и 25,56 евро за държавна такса.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА А. И. Ч., ЕГН: **********, да заплати на Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК: 121130788, на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ сумата в размер на 399,96 евро /триста деветдесет и девет евро и деветдесет и шест евроцента/, представляваща изплатено от ищеца на собственика на лек автомобил марка "***", модел „О.“, с рег. № *****, застрахователно обезщетение по щета № **********, за ПТП, настъпило на 27.12.2021 г. в гр.

Пловдив, ул. „Коматевско шосе“ № 31, причинено от ответника, който е напуснал местопроизшествието преди идването на органите за контрол на движението, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 11.08.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА А. И. Ч., ЕГН: **********, да заплати на Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК: 121130788, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 76,69 евро /седемдесет и шест евро и шестдесет и девет евроцента/ за направени по делото разноски.

4

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________ 5