Решение № 966 от 15.11.2022, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 966 гр. Стара Загора, 15.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Емилия Енчева при участието на секретаря Ивелина Б. Костова като разгледа докладваното от Емилия Енчева Гражданско дело № 20225530101109 по описа за 2022 година

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК.

Ищцата В. Д. А. твърди в исковата си молба, че на 22.03.2022 г. е узнала за връчено чрез работодателя й ПДИ, че срещу нея се водило ИД № 20227650400750, по описа на ЧСИ Г. И., с peг. № 765, с район на действие Окръжен съд Стара Загора, образувано по молба на „Банка ДСК“ ЕАД, въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение № 2737/28.10.2011 г., по реда на чл. 417 ГПК, постановено по ЧГД № 3356/2011 г., по описа на ЯРС, като в полза на „Банка ДСК“ ЕАД бил издаден изпълнителен лист от 01.11.2011 г., който обективирал задължението на ищцата да плати: сума в размер 5349,39 евро главница; сума в размер 667,68 евро - договорна лихва за периода от 27.08.2011 г. до 26.10.2011 г.; сума в размер 230,95 евро - наказателна лихва за периода от 27.09.2011 г. до 26.10.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.10.2011 г. до окончателното й изплащане, както и направени разноски по делото в размер на 244,40 лв. държавна такса и 454,40 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Сочи, че след издаване на горепосочения изпълнителен лист по молба на кредитора от 28.07.2014 г. е било образувано изпълнително производство по ИД № 20148780400645, по описа на ЧСИ И.Х с peг. № 878, с район на действие Окръжен съд Ямбол. На 22.01.2015 г. била постъпила молба от взискателя да бъде насрочен опис на недвижимите имоти, ипотекирани в тяхна полза и с последваща молба от 07.09.2016 г. поради нестанала публична продан по изпълнителното дело имало искане за насрочване на нова публична продан. Такава последваща молба има и от 30.01.2017 г. за насрочване на нова публична продан. От молбата на 22.01.2015 г. за извършване на изп. действия е започнал да тече и преклузивния срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, а също и е започнала нова погасителна давност. На 22.01.2017 г. по силата на закона, поради липса на извършени последващи 1 изпълнителни действия и на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК делото било прекратено по силата на закона, като всички последващи изпълнителни действия следвало да се приемат, че са нищожни. Т.е. новата погасителната давност била започнала от последното изпълнително действие прекъсващо давността и то било молбата от 22.01.2015 г., също делото следва да бъде прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК на 22.01.2017 г. по силата на закона, като погасителната давност е продължила да тече, и петата година е настъпила на 22.01.2020 г. Но делото не е било прекратено, като впоследствие през 2020 г. било прехвърлено за продължаване на изпълнителните действия от ЧСИ И.Х с peг. № 878, с район на действие Окръжен съд Ямбол при ЧСИ Г. И., с peг. № 765, с район на действие Окръжен съд Стара Загора, като било образувано изп.дело и.д. № 20207650403262 от 2020 г. по нейния опис. С нарочна молба от 24.02.2022 г. поискали от ЧСИ да прекрати делото и изрично се позовали на изтекла погасителна давност. Действително изп. дело 20207650403262 по описа на ЧСИ Г. И. било прекратено, но на гърба на изпълнителния лист неправилно било посочено, че последното изпълнително действие е било на 30.01.2017 г. вместо на 22.01.2015 г. След прекратяването на това изпълнително дело било образувано ново такова при същото ЧСИ, което било под № 20227650400750, което е и висящо. Но дори и да се приеме, че е вярно отразеното на гърба на изпълнителния лист, че последното изпълнително действие е било на 30.01.2017 г. вместо на 22.01.2015 г., то отново това задължение е погасено по давност защото на 30.01.2022 г. са изтекли петте години.

Заявява, че в общия случай, когато съдебното решение влезе в сила започвала да тече нова давност. Следователно началото на давностния срок в изпълнителното производство започвало да тече от влизане в сила на съдебно изпълнително основание. В заповедното производство, след изтичане на срока за възражение и при неоспорване на заповед за изпълнение от длъжника, какъвто бил настоящият случай, издадената заповед за изпълнение влиза в сила. Продължителността на новия давностен срок по правило било съответен на предходния давностен срок - общ, специален или особен, но предвид, че правото било установено със съдебно решение, давността се превръщала в обща /5 г./. В процесния случай изпълнителният лист, въз основа на който било образувано изпълнителното производство по ИД № 20148780400645, по описа на ЧСИ И.Х с peг. № 878, с район на действие Окръжен съд Ямбол, бил издаден въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение № 2737/28.10.2011 г., по реда на чл. 417 ГПК, постановено по ЧГД № 3356/2011 г., по описа на ЯРС, в производство по реда на чл. 417 ГПК. Следователно нова давност в полза на длъжника - ищец в настоящото производство, била започнала да тече от 28.10.2011 г. и ако не е била спряна или прекъсната, щеше да е изтекла на 28.10.2016 г.

Сочи, че съобразно разясненията дадени в ТР № 2/26.06.2015 г., по ТД № 2/2013г., в изпълнителния процес давността не спирала, защото кредиторът можел да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). Изпълнителният процес не можел да съществува сам по себе си. Той съществувал само доколкото чрез него се осъществявали един или повече конкретни изпълнителни способи. Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсвала с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането, при което с предприемането на всяко такова действие започвала да тече нова давност. Следователно, нова давност започвала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Хипотезата на „Прекъсване на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. "в" ЗЗД“, не случайно законодателят е уредил отделно, без да възпроизведе правилата за спиране и отпадане на ефекта на прекъсването в исковия процес. Тези правила били неприложими при прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. "в" ЗЗД не защото ефектът на спирането в този случай настъпвал безвъзвратно, а защото в този случай нямало спиране на давността нито отпадане на ефекта на прекъсването. Исковото производство като динамичен фактически състав било уредено по различен начин от изпълнителното производство. При изпълнителния процес давността се прекъсвала многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсвало давността, защото съдебният изпълнител бил длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсвала с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Ищецът 2 нямал нужда да поддържа висящността на исковия процес, но взискателят трябвал да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внасял съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като искал повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ прекъсвал давността (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ). Изпълнителни действия, които прекъсвали давността били: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана; присъединяването на кредитора; възлагането на вземане за събиране или вместо плащане; извършването на опис и оценка на вещ; назначаването на пазач; насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Затова Молби от 07.09.2016 г. и от 30.01.2017 г. по и.д. 645/2014 г. по описа на ЧСИ И.Х, не прекъсвали давността, защото не били изпълнителни действия: образуването на изпълнително дело; изпращането и връчването на ПДИ; проучването на имущественото състояние на длъжника; извършването на справки; набавянето на документи, книжа и др.; назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга; извършването на разпределение; плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.. В този смисъл били разясненията в ТР № 2/26.06.2015 г., по ТД № 2/2013 г., т. 10 на ОСГТК. С предприемането на всяко валидно действие за принудително изпълнение започва да тече „нова давност“. От правилото, че когато започвала да тече „нова давност“ се възстановявал съответният давностен срок – общ, специален или особен, предвид, че се прекъсвал давностен срок установен със СР, поради което се е превърнал в общ, то и тази „нова давност“, като съответна, също е обща /5 г./.

Моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено, че ищцата не дължи сума в размер 5349,39 евро – главница; сума в размер 667,68 евро. – договорна лихва за периода от 27.08.2011 г. до 26.10.2011 г.; сума в размер 230,95 евро – наказателна лихва за периода от 27.09.2011 г. до 26.10.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.10.2011 г. до окончателното й изплащане, както и направени разноски по делото в размер на 244,40 лв. държавна такса и 454,40 лв. юрисконсултско възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист от 01.11.2011 г. по ЧГД № 3356/2011 г., по описа на ЯРС, въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение № 2737/28.10.2011 г., по реда на чл. 417 ГПК поради изтекла абсолютна погасителна давност.

Претендира за направените разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от „БАНКА“ ДСК, в който моли съда да отхвърли иска като неоснователен.

Сочи, че предявеният иск е за установяване на факти, които не били предвидени в закона, поради което бил недопустим

Счита, че искането за установяване недължимост на вземания по конкретно изпълнително дело, при положение, че не се оспорвало самото присъдено вземане на „Банка ДСК“ АД сочи на недопустим иск за установяване на факт, който не бил предвиден в закона и бил в нарушение на разпоредбата на чл. 124, ал. 4, изр. 2 от ГПК. Както се приемало в правната теория (Сталев, Ж. Българско гражданско процесуално право, 2012 г., с. 189) установителни искове „за други факти, които законът не е въздигнал изрично в предмет на УИ, са недопустими. Те били неподведомствени на съдилищата и противоречали на изискванията за процесуална икономия“. Това било така, доколкото съществувало друг ред за защита – всеки факт, релевантен за гражданско правоотношение, можел да бъде проверен и установен по повод на дело относно това правоотношение. Следователно, доколкото именно фактът на погасяването по давност на вземанията бил предмет на установяване с предявените от ищеца искове, само на това основание същият бил недопустим. В този смисъл било Определение № 1344/12.05.2014 г. по гр. д. № 1037/2014 г. на ОС-Варна.

Сочи, че по силата на сключен Договор за ипотечен кредит от 25.08.2008 г. „Банка ДСК“ АД е предоставила на В. Д. А., ЕГН ********** кредит в размер на 5 400 /пет хиляди 3 и четиристотин/ евро, който е усвоен в пълен размер от кредитополучателя.

Твърди, че за обезпечаване на отпуснатия кредит била учредена втора по ред договорна ипотека върху следния недвижим имот: Дворно място с площ от 1430 кв. м., ведно с построената върху него Жилищна сграда със застроена площ от 60 кв. м., находящи се в с. Кабиле, общ. Тунджа, ул. „Пейо Яворов“ № 10, собственост на В. Д. А. и Нихат А..