Определение № 1005 от 24.10.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1005 гр. София, 24.10.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Маргаритка Шербанова

Петър Гунчев като разгледа докладваното от Петър Гунчев Въззивно частно наказателно дело № 20231000601273 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава ХХІІ НПК

Образувано е по жалба от Д. Б. Б., чрез защитника си адв. Ю., срещу определение от 05.10.2023г. на Софийски градски съд, НО, 16 с-в, по н.ч.д. № 4376/2023г., с което съдът е оставил без уважение, като неоснователна, молбата на Б. за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наказанието, наложено по НОХД № 345/15г. на ОС – Видин. В жалбата се моли за преразглеждане решението на съда и постановяването на условно предсрочно освобождаване. Излагат се съображения, че неправилно е преценено, че не са налице предпоставките за постановяване на УПО, тъй като от една страна Б. е изтърпял повече от ½ от наказанието си, а от друга, с поведението си е дал доказателства за своето поправяне. Защитникът акцентира, че съдът безкритично е приел доклада на ИСДВР, като в същото време не е отчел, че с подзащитния му не се работи в пенитенциарното заведение, а участието му в груповите практики е невъзможно поради езиковата бариера. Поради това защитникът поддържа, че на практика Б. е лишен от възможността да се поправи, което не следва да бъде тълкувано в негова вреда. Също така, не е обсъдено в достатъчна степен възрастта и здравословното състояние на осъдения. Моли се за отмяна на определението и постановяване на ново, при което да бъдат съобразени всички релевантни 1 данни за личността и поведението на Б., като бъде постановено УПО спрямо него.

Съдът, като прецени доводите, изложени в жалбата и пред първоинстанционния съд, и доказателствата по делото, намира за установено следното:

С присъда по НОХД № 345/15г. на ОС – гр. Видин, Д. Б. Б. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 4 и 6, вр. Чл. 115 от НК, като му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ОСЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ. Определен е първоначален СТРОГ режим за изтърпяване. Към 05.10.23г., а именно – постановяването на атакуваното определение, осъденият фактически е изтърпял 11 години, 8 месеца и 10 дни, от работа –1 месец и 13 дни, като е налице остатък от 6 години, 2 месеца и 7 дни.

Настоящият въззивен състав намира и в тази насока споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, че не са налице всички предпоставки за постановяване на условно предсрочно освобождаване на осъдения Д. Б.. Действително, налице са формалните предпоставки по смисъла на чл. 70 от НК, като Б. е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание. От друга страна обаче, налице е един голям остатък, като, видно от представената справка, налице е риск от рецидив в размер на 46 точки, който е в рамките на средния, поради което опровергава твърденията, че е налице трайно поправяне у осъдения, като така констатираната стойност на риска от рецидив не е намаляла в рамките на немалкия период, през който осъденият е търпял наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Респективно, няма как да се приеме, че този констатиран риск от рецидив обуславя постановяването на условно предсрочно освобождаване.

Съдът споделя довода на защитата, свързан с това, че немалка част от така констатираните точки се определят от тежестта на деянието, което няма как да бъде компенсирано, но се чувства длъжен да отБ.ежи, че този факт няма как и не следва да бъде пренебрегван, защото той отразява обществената опасност на извършеното умишлено престъпление, респективно, необходимостта от значително въздействие върху личността му, за да се 2 приеме, че е налице трайно поправяне. На следващо място, споделят се и трудностите в работата с осъдения, следващи се от факта, че същият е чужд гражданин, но следва да се посочи, че в разглежданата хипотеза същите няма как да бъдат противопоставени на липсата на каквито и да било обективни данни за резултатите от корекционния процес и преценката, която подлежи на извършване в настоящото производство. Не може да бъде игнориран и фактът, че същият не е проявил необходимата активност в както в изучаването на български език, така и в последвалите от това евентуални възможности. В тази насока, следва да бъдат взети предвид също така и данните за личността на осъдения, извеждащи се от съдържащите се в досието доклади, които доклади няма как да бъдат неглижирани, като изготвени от съответните компетентни лица, наблюдаващи личностното развитие на лишените от свобода. По отношение на осъдения не са постановявани награди, а има наложени в миналото наказания, които са заличени. Продължават да са налице проблемни зони с немалки дефицити, като става въпрос за зони, които са от ключово значение за преценката за поправянето на дееца като „отношение към правонарушението“ и „умения за мислене“ Поради това и няма как да се приеме, че целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК са изпълнени преди изтичането на предвидения в присъдата срок. Видно от изготвените по отношение на Б. становища, у същия е налице минимален прогрес, което е намерило отражение както в обстоятелството, че същото продължава да търпи наказанието при СТРОГ РЕЖИМ, така и в липсата на положителна промяна в риска от рецидив. В тази насока следва да се приеме, че по отношение на него не е приложена в достатъчна степен прогресивната система. Ето защо и този съдебен състав намира, че данните по делото, свързани с личността на осъдения, наличните дефицити и риск от рецидив не позволяват за да се формира извод, че целите на наказанието са постигнати в достатъчна степен, че да позволяват постановяването на УПО. Не са представени убедителни доказателства, че е налице сериозно и трайно поправяне на Б. и няма как да бъде направен обоснован извод, че при извеждането му от затворническото общежитие няма опасност същият да извърши други престъпни деяния. Ето защо, преценявайки всички тези обстоятелства, а именно –риска от рецидив в размер на 46 точки, както и невъзможността до този момент в достатъчна степен да бъде проследен процесът на поправяне на осъдения, настоящата 3 въззивна инстанция споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, че не следва да бъде постановявано условно предсрочно освобождаване по отношение на осъдения Д. Б. Б.. Правилно молбата му за постановяване на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието се явява неоснователна и обосновано същата е оставена без уважение от страна на първоинстанционния съд.

Изводите на същия намират опора в данните по делото и целите и изискванията на закона, поради което постановеното определение следва да бъде потвърдено изцяло.

С оглед пълнотата на изложението, следва да се посочи, че твърденията, свързани с напредналата възраст на осъдения и здравословното му състояние се възприемат от този съдебен състав, но няма как да намерят място и приоритет в настоящото производство, тъй като излизат извън предметния обхват на разпоредбата на чл. 70 от НК. Правилно в тази насока първоинстанционният съд е отБ.язал, че преценката им се дължи от други органи и в друго производство.

Водим от горното, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение от 05.10.2023г. на Софийски градски съд, НО, 16 с-в, постановено по н.ч.д. № 4376/2023г., с което съдът е оставил без уважение, като неоснователна, молбата на Д. Б. Б. за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наказанието, наложено по НОХД № 345/15г. на ОС – гр. Видин.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5