Решение № 25 от 17.01.2025, Районен съд - Лом

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. гр. **, 17.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – **, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елица Юл. Орманова при участието на секретаря Станислава Ив. Геренска като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело № 20241620100492 по описа за 2024 година

Иск с правно основание чл. 108 ЗС.

Съдебното производство е образувано по искова молба на К. К. Б. с ЕГН **********, адрес: гр. *****, чрез пълномощник адв. Р. Б. от МАК, против „АНИ НИКОДИМОВА” ЕООД с ЕИК *******, представлявано от Р. В. И., със седалище и адрес на управление: гр. ****.

Иска се да бъде признато за установено по отношение на ответника „АНИ НИКОДИМОВА” ЕООД с ЕИК *******, че ищецът К. К. Б. с ЕГН ********** е собственик на: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *** съгласно КККР на гр. **, одобрени със Заповед № РД-18-5/26.01.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: гр. **, *****, с площ от 240 кв.м., а по скица с площ от 257 кв.м., при съседи на имота: поземлени имоти с идентификатори: ***, ***,

*** и ***, и да бъде осъден ответника „АНИ

НИКОДИМОВА” ЕООД с ЕИК *******, да отстъпи собствеността и предаде на ищеца К. К. Б. с ЕГН ********** владението върху 58,60 кв.м. реална част от поземления имот с идентификатор № ***, разположена при съседи: север – сграда 1 в поземлен имот с ид. № ***, изток – собствен двор, юг – сграда 1 в поземлен имот с ид. № ***, запад – 1 част от собствен двор към улица *** в гр. **, съгласно приложена от вещото лице В. К. В. скица с вх. № 11189/09.12.2024 г. Претендират се деловодни разноски.

В исковата молба се твърди, че с Нотариален акт № 189/11.03.1993 г., том 1, дело 351/93 г. на нотариус при PC - ** ищецът е придобил следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *** съгласно КККР на гр. **, одобрени със Заповед № РД-18-5/26.01.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: гр. **, *****, с площ от 240 кв.м., а по скица с площ от 257 кв.м., при съседи на имота: поземлени имоти с идентификатори: ***, ***, *** и

***, с данъчна оценка 6106.32 лв. В имота има поставен и метален павилион, преустроен за магазин, който ищецът е отдавал под наем през различни периоди от време, като за последно ищецът, действащ чрез баща си, е сключил договор за наем от 20.06.2004 г., като ищецът никога не е имал договорни отношения с ответника. Преди около година ищецът разбрал, че имотът му и павилионът в него се ползват от ответника. С Нотариална покана с per. № 4955/30.06.2023 г., том 2, акт 25 на нотариус С.С. с per. № 577 в НК, връчена на ответника на 03.07.2023 г., ищецът поканил ответника да му плати 7200 лв. обезщетение за ползване на имота за 1 г. назад и да започне да заплаща на ищеца по 600 лв. месечен наем за ползването на имота, считано от 01.07.2023 г., но липсвала ответна реакция. Счита, че ответникът владее имота без основание и явно се надява да се снабди с КНА за собственост по давностно владение.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден от ответника чрез пълномощника, адв. Н. А. от МАК. В отговора си ответникът заявява, че искът е допустим, но неоснователен. Твърди се, че никога и под каквато и да е форма Търговско дружество „АНИ НИКОДИМОВА" ЕООД не е оспорвало правата на собственост на ищеца по отношение на поземлен имот с идентификатор № *** съгласно КККР на гр. **, одобрени със заповед N° РД- 18-5/26.01.2009 г. Имотът на място представлява незастроено дворно място. В имота има монтиран метален павилион с площ от около 80,00 кв.м., като от години се ползва като търговски обект. Павилионът е закупен през 1991 година като метална барака от лицето Г.Б.Г.. Впоследствие през годините няколкократно е препродаван, както следва: На 29.05.2014 г. чрез договор с нотариална заверка на подписите рег. № 33/5 /20.06.2014 г. на 2

Нотариус Д.М. е продаден от Г.Б.Г. на Търговско дружество „ВЕНИ **" ЕООД - гр. ** с управител А.Й.Н.. На 20.11.2020 г. чрез договор с нотариална заверка на подписите с рег. № 3557/20.11.2020 г. на Нотариус Б.К. е продаден от Търговско дружество „ВЕНИ **" ЕООД - гр. ** с управител А.Й.Н. на Т.Р.Т..

На 26.10.2022 г. чрез договор с нотариална заверка на подписите рег.№ 5181/26.10.2022 г. на Нотариус Д.М. е продаден от Т.Р.Т. и съпругата му Т.Е.Т. на Р. К.а Ф. от гр. **. Към настоящият момент този павилион е на това лице.

Търговско дружество „АНИ НИКОДИМОВА" ЕООД действително ползва този павилион за търговската дейност на дружеството по силата на договор за послужване. Действително на управителя на дружеството на 03.07.2023 г. е връчена нотариалната покана, препис от която е приложена от ищеца към исковата молба. Дружеството-ответник нито е завладявало, нито е правило опити да завладее имота на ищеца или част от него, като Дружеството ползва само и единствено павилиона в имота по силата на договора за послужване, сключен със собственика на тази вещ. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. Р. Б. от МАК, който поддържа иска и излага подробни съображения досежно неговата основателност в представена писмена защита.

Ответникът в съдебно заседание се представлява от адв. Н. А. от МАК, който оспорва иска като неоснователен и недоказан в частта, в която се иска предаване владението върху имота, като не оспорва иска в установителната му част.

В хода на съдебното дирене са събрани писмени и гласни доказателства.

Съдът приема за установени от фактическа страна следните обстоятелства:

Съгласно Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 189/11.03.1993 г., том 1, дело 351/1993 г. на нотариус при **ски районен съд – П.Т. ищецът К. К. Б. от гр. ** е закупил от В.В.Д. и Н.С.Д. от гр. *** недвижим имот - празно дворно място, находящо се в гр. **, цялото от 240 кв.м. площ, урегулирано в парцел VІІ – 748 в кв. 115 по плана на града, съставляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *** съгласно Кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на гр. **, одобрени със Заповед № РД-18-5/26.01.2009 г. на изпълнителния директор на 3

АГКК, с административен адрес: гр. **, *****, с площ по скица 257 кв.м., при съседи на имота: поземлени имоти с идентификатори: ***, ***, *** и ***.

Видно от приложената скица на поземления имот, сгради в същия не са налични, а от Удостоверение с изх. № ТУ – 12- 107/1/ от 08.02.2024 г. на Община ** става ясно, че е имало построена в имота сграда с ид. № ***, със застроена площ от 89 кв.м., която е била съборена.

От Писмо с изх. № ТУ – 24- 537/1/ от 26.01.2024 г. на Община ** е видно, че в архива на общината за въпросния поземлен имот не са намерени строителни документи, както и документи за поставяне на преместваем обект в имота.

Видно от редица договори, приложени по делото, в поземления имот е поставен павилион от метална конструкция, преустроен за магазин. Това става ясно от приложения от ищеца Договор за наем на магазин от 20.06.2004 г. с наемодател К. Б. Н. и наемател ЕТ „Цвети – Цветана И.“. Също така съгласно Договор за продажба на павилион с нотариална заверка на подписите рег. № 3315/29.05.2014 г. на Нотариус Д.М. Г.Б.Г. е продал на „ВЕНИ **“ ЕООД –гр.

** въпросният павилион с площ от 80 км. м.

С Договор за продажба на павилион с нотариална заверка на подписите 3587/20.11.2020 г. на Нотариус Б.К. „ВЕНИ **“ ЕООД продава на Т.Р.Т. въпросният павилион, разположен в имота на ищеца.

С Договор за продажба на павилион с нотариална заверка на подписите рег. № 5151/ 26.10.2022 г. на Нотариус Д.М. Т.Р.Т. и Т.Е.Т. продават на Р. К.а Ф. същия описан павилион, поставен в имота на ищеца.

С Договор за заем за послужване от 10.12.2022 г. Р. К.а Ф. като заемодател предоставя за временно и безвъзмездно ползване на Р. В. И. павилион – магазин на ул. *** № 39 в гр. **. Р. В. И. е представляващ ответното дружество.

С Нотариална покана с per. № 4955/30.06.2023 г., том 2, акт 25 на нотариус С.С. с per. № 577 в НК, връчена на ответника на 03.07.2023 г., ищецът поканил ответника да му плати 7200 лв. обезщетение за ползване на имота за 1 г. назад и да започне да заплаща на ищеца по 600 лв. месечен наем за ползването на имота, считано от 01.07.2023 г.

Видно от писмо с изх. № РД – 02-06-822 /1/ от 14.06.2024 г. на Община ** е, че 4 няма преписка относно регистрация на търговски обекти на адрес гр. **, ул.

*** 39 на името на ответника „Ани Никодимова“ ЕООД.

Съгласно приетото и неоспорено от страните СТЕ, изготвена от вещото лице В. К. В., която съдът кредитира с доверие като обективно дадена, на разстояние от 0,70 м. от регулационна линия на ул. *** в ПИ 505.748 има изграден от ПВЦ - материали търговски обект – павилион, с размери: лице към улицата 9,94 м. и към двора 5,90 м. Вещото лице сочи, че в недвижим имот с ид. № *** е разположен търговски обект – павилион върху площ 58,65 кв..м., при съседи: север – сграда 1 в поземлен имот с ид. № ***, изток – собствен двор, юг – сграда 1 в поземлен имот с ид. № ***, запад – част от собствен двор към улица *** в гр. **, като прилага и скица на заетата от павилиона площ. В съдебно заседание вещото лице допълва, че павилионът заема цялата лицева част на имота, а всички сгради съставляват свързано строителство, което означава, че от гранична линия до гранична линия е застроено и са направени проходи за влизане в жилищата, като между сградите няма отстояние, а самият павилион е долепен до сградата и няма никакво отстояние. Вещото лице пояснява, че за да се навлезе във вътрешността на поземления имот, следва да се премине през павилиона, или евентуално да се влезе през задния двор на имота, като се премине през проход, който не отговаря според габаритите си за улица, тъй като липсва достатъчна ширина.

Съдът приема от правна страна следното:

Предвид наведените от ответника доводи, съдът приема, че по делото не е спорно, че ищецът е собственик на поземления недвижим имот с идентификатор № *** съгласно КККР на гр. **, предмет на иска, и че ответникът ползва находящ се в същия имот павилион.

Видно от представените от ответника договори – за продажба, за наем, заем за послужване, е, че процесният павилион е бил собственост на различни лица през годините, като е отдаван под наем и в заем за послужване, а понастоящем е отдаден за ползване на Р. В. И.. По настоящия спор предметът на разглеждане не съставлява собствеността върху движимата вещ – въпросния павилион, нито правото на ползване върху същия, т.е. ирелевантно е за спора кому принадлежи собствеността върху павилиона и кое лице ползва същия павилион и дали го полза въз основа на някакво правно основание.

5

Спорът се свежда до това ответникът държи ли поземления имот на ищеца на валидно правно основание, противопоставимо на ищцовото искане за предаване владението върху реалната част от имота, върху която е поставен павилионът.

Няма спор, че ответното дружество ползва павилиона, който е поставен в ищцовия имот и не съставлява строеж, а преместваем обект и този факт не се отрича от ответника. Чрез самото ползване на така поставения павилион, разположен в лицевата част на поземления имот, се препятства достъпът на ищеца до самия поземлен имот и той е принуден да търпи чуждата движима вещ в своя имот. Релевантен е въпросът има ли основание ответникът за поставяне на павилиона в ищцовия имот и за какъв срок. От представените доказателства не се установи да е налице правно основание, въз основа на което преместваемият обект – павилион, да е поставен в ищцовия поземлен имот – нито разрешение за поставяне от Община **, нито договорни отношения между ищеца и ответника под каквато и да било форма. С определение от 02.09.2024 г. е указано, че ако ответникът твърди, че ползва преместваем обект по смисъла на чл. 56 от ЗУТ, разположен в ищцовия имот, то следва да докаже при пълно и главно доказване наличието на изрично писмено съгласие от собственика на поземления имот или писмен договор за наем на заетата от преместваемия обект площ съобразно изискването на чл. 56, ал. 5 от ЗУТ, а ако ответникът твърди, че павилионът съставлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, следва да докаже, при пълно и главно доказване, че е учредено право на строеж от собственика на поземления имот в полза на ответника, респ. в полза на праводателите му, по смисъла на чл. 63 от Закона за собствеността. В случая от твърденията на ответника и от обясненията на вещото лице може да се направи извод, че павилионът съставлява преместваем обект по смисъла на чл.

Разпечатката съдържа 39 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ea24cf01-02d0-42df-bbc1-62271d2d952a