Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 16178 от 16.08.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 19561/2023
Вид
Решение № 16178
Подписан
16.08.2026
Състав
Антоанета Георгиева Ивчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 6, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37, ал. 2 · Закон за защита на конкуренцията
  • чл. 2, ал. 2 · Закон за защита на търговската тайна
  • чл. 3 · Закон за защита на търговската тайна
  • чл. 8, ал. 2, т. 3 · Закон за защита на търговската тайна
  • чл. 76 · Закон за марките и географските означения
  • чл. 2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 60м · Закон за съдебната власт
  • чл. 126, т. 9 · Кодекс на труда
  • чл. 326, ал. 1 · Кодекс на труда
  • чл. 631а · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 16178 гр. София, 16.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20231110119561 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Образувано е по искова молба на Б срещу С. В. И., с която са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: 10 000 лева, частична претенция от общо заявено вземане в размер на 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от извършвана рекламна дейност в периода м.03.2023 г. – м.04.2023 г., причинени от неправомерни действия на ответника, изразяващи се в отклоняване на клиенти на ищеца към Л, в резултат на злоупотреба със служебно положение и станала му известна при и по повод изпълнение на трудовите му функции информация, ведно със законната лихва за периода от 12.04.2023 г. до изплащане на вземането, и 1000 лева, частична претенция от общо заявено вземане в размер на 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на доброто име и накърняване на репутацията на дружеството, причинени от неправомерни действия на ответника, изразяващи се в отклоняване на клиенти на ищеца към Л, в резултат на злоупотреба със служебно положение и станала му известна при и по повод изпълнение на трудовите му функции информация, ведно със законната лихва за периода от 12.04.2023 г. до изплащане на вземането.

Ищецът извежда съдебно предявените права с твърдения, че през периода от 04.02.2019г. до 13.03.2023г. между страните било налице трудово правоотношение, като ответникът заемал длъжността „технически сътрудник“. Ответникът осъществявал контакти с клиенти на дружеството, подготвял оферти за сключването на договори и осъществял действия по оперативна комуникация при изпълнението на проекти. Сочи, че през март 2023г. получил информация, че ответникът разговарял и 1 изпращал по електронна поща съобщения на клиенти на дружеството, че съвместната дейност вече ще продължи със същия екип, но с дружество с наименование Л.

Допълва, че след извършена справка в ТР установил, че едноличен собственик на капитала на процесното дружество е ответникът С. В. И., като впоследствие на 13.03.2023г. трудовото правоотношение било прекратено по взаимно съгласие на страните. Твърди, че ответникът осъществявал комуникация с клиентите на дружеството, въвеждал ги заблуждение и по този начин отклонявал техните поръчки към собственото си дружество и ги осъществявал в своя лична облага. Ответникът използвал търговска тайна и вътрешна информация, станала му известна при и повод изпълнението на трудовите му функции, злоупотребил с доверието на ищеца, като с тези действия бил нарушен чл. 126, т. 9 КТ. Поддържа, че вследствие на изброените действия претърпял имуществени вреди, изразяващи се в пропусната полза /загуба на приходи/ от извършвана рекламна дейност в периода м.03.2023 г. – м.04.2023 г., до която довело намаляването на поръчките с К, А и К, както и прекратяването на договора с К. Описва, че претърпял и неимуществени вреди под формата на накърняване на доброто име и репутацията на дружеството, нарушаване нормалното управление и положение на несигурност, безпокойство и неудобство, причинени на управляващия дружеството. Поради изложените съображения счита, че в негова полза е възникнало притезание за обезщетяване на претърпените вреди. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е представил отговор на исковата молба, с която излага становище за неоснователност на исковите претенции. Оспорва наличието на противоправност и причинно-следствена връзка между действията и твърдените вреди, като навежда аргументи, че дружеството Л е учредено след прекратяване на трудовото му правоотношение, а именно на 16.03.2023г. Възразява срещу твърденията, че е използвал търговска информация, придобита от работата при ищеца, както и че е отклонявал клиенти на дружеството за своя изгода. Не оспорва, че е в търговски отношения с А, К и К, но излага, че възлагането на услуги от тези компании е започнало през 2024г. Релевира възражение относно възможността юридическо лице да претърпи неимуществени вреди. Оспорва размера на претендираните имуществени вреди, като намира същите за прекомерни. Моли за отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От приетия като писмено доказателство трудов договор № 10/04.02.2019г. е видно, че на 04.02.2019г. между Б и С. В. И. е възникнало трудово правоотношение, по силата на което ответникът е заемал длъжност „Технически сътрудник“ в отдел „Администрация“ при условията на пълно работно време и основно месечно трудово възнаграждение от 1 289 лева. В чл. VIII, ал. 3 от процесния трудов договор е предвидено задължение за работника да не разкрива на трети лица, каквато и да било конфиденциална информация, която му е станала известна при изпълнение на задълженията му по договора или по какъвто и да било друг начин, освен ако такова разкриване не се изисква от закон или предварително съгласие за това, предоставено от работодателя. Според дефиницията в ал. 4 под конфиденциална информация следва да се разбират всички онези сведения, факти и данни, в това число и личнни данни по смисъла на Регламент (ЕС) 2016/679, станали му известни при или по повод осъществяване на задълженията му по договора, чието разгласяване на трети лица може да нанесе вреди (независимо от техния характер) на работодателя или на трети лица. С допълнително споразумение от 31.05.2022г. страните са постигнали съгласие за изменение на трудовия договор в частта, касаеща работното време, като същото се променя от 8-часов работен ден на 4-часов, както и в размера на основното трудово 2 възнаграждение, чиято нова стойност е 355 лева. С последващо съглашение от 03.01.2023г. стойността на основното трудово възнаграждение е увеличена на 390 лева.

Със Заповед № 007/06.03.2023г. трудовото правоотношение на ответника е прекратено на основание чл. 326, ал. 1 КТ, считано от 13.03.2023г.

Установява се, че на 16.03.2023г. в ТРРЮЛНЦ е вписано търговско дружество Л с предмет на дейност – маркетинг и реклама, консултантска дейност, търговия със стоки и услуги, търговско представителство, посредничество, търговска дейност на едро и дребно в страната и чужбина, покупка на стоки или други вещи с цел препродажба в първоначален, преработен или обработен вид, вътрешна и външна търговия със стоки и услуги, агентство и представителство на местни и чуждестранни лица, внос, износ, както и всякаква друга стопанска дейност, незабранена от закона, а за тези с разрешителен режим – след снабдяване с лиценз. Като управител и едноличен собственик на капитала на дружеството е отбелязан С. В. И..

От приетата електронна кореспонденция е видно, че на 20.03.2023г. от електронен адрес ...lgaria.com до трети за производството лица e изпратено електронно съобщение, с което им е представено създаването на рекламна агенция Л, с изразена готовност за продължаване на съвместната работа при познатия им ниво и ритъм на работа. Като писмено доказателство е представена електронна кореспонденция между електронен адрес.. от 03.08.2023г., касаеща изготвяне на оферта за изработка на два дисплея, която не е приета. Искане за изготвяне на оферта за изработка на 70 дисплеи е отправена от електронен адрес .. и на 23.12.2024г. На 23.07.2023г. от електронна поща .. .. до .. е отправена покана за регистрация в платформа ...

На 21.05.2024г. между К и Л е сключен рамков договор, по силата на който второто търговско дружество се задължава да изработва уеб сайтове, „Фейсбук“ приложения, мобилни приложения, уеб банери и други формати, предназначени за дигитална среда, както и да организира и координира провеждането на събития, промоционални активности, производство и доставка на рекламни материали и цялостна брандировка на обекти, разработване на дизайни и цялостни рекламни концепции, за 1-годишен срок срещу възнаграждение. Съгласно чл. 2 тези дейности следва да се извършват от изпълнителя по отделни писмени възлагания от страна на възложителя и в рамките на конкретно определен бюджет за всяко производство, мероприятия или кампания, и чийто размер се посочва в изготвена от изпълнителя подробна оферта.

За установяване на обстоятелствата относно неправомерните действия на ответника са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля МЙ – служител на Б на длъжност „Акаунт мениджър“ от септември 2022г. По негови сведения С. И. директно ръководел проектите с дългодишните клиенти на ищцовото дружество - К и А, като след прекратяването на трудовото му правоотношение през април 2023г. тези клиенти преустановили възлагането на поръчки. Съобщава, че при връщането на материалите от мероприятията клиентите започнали да му задават въпроси защо дружеството е променило наименованието си на Л, за каквото обстоятелство ръководството не е уведомяло служителите. Споделя, че след напускането на ответника последният му предложил работа при него, но от съображения за лоялност му отказал.

Като свидетел по делото е разпитана и ВХ – също служител на Б на длъжност „Промоутър и хостеса“ от 2016г., а от 2023г. на длъжност „Акаунт мениджър. Заявява, че преди 2023г. ответникът и Ббили „главни акаунти“, които поддържали контакти с К и провеждали самите мероприятия, в които свидетелят участвал като хостеса. След напускането на С. И. този клиент и А преустановили работата с ищцовото дружество, а клиентът К бил с убеждението, че Б вече е с наименование Л. Ищецът изпаднал в 3 криза след прекратяването на трудовото правоотношение с ответника, тъй като същият напуснал с част от екипа и двама от клиентите.

Гласни доказателства са събрани и чрез разпит на свидетеля ББ – бивш служител на Б в периода от 2018г. до есента на 2022г. и настоящ служител на Л на длъжност „Технически сътрудник“. Описва, че заедно с ответника отговаряли за организацията на промоционални кампании и събития, в това число събиране на оферти, изготвяне на бюджет, поддържане на комуникация с екипите. Имало сериозно текучество в персонала. Управителят Зина била в отпуск за отглеждане на дете, а съпругът

– К не присъсвал физически в офиса да контролира работния процес, поради което контролът се осъществявал от С. И.. В отделни разговори ответникът споделял за нежеланието си да изпълнява възложената му работа в тази среда, както и намерението си да потърси финансиране от сестра си за учредяването на фирма. Сочи, че мотивите да прекрати трудовото си правоотношение с ищцовото дружество било неблагоприятната атмосфера и обема от работа. През лятото на 2023г. започнала работа в Л, като основните функции били в криейтива и дизайна, но не си спомня с точност кои са били първите клиенти, като назовава клиента К. Не е известно в кой момент и по какви причини К и А възлагали проекти на Л. Описва, че тези клиенти работели с различни маркетингови агенции, като за въвеждането на нови брандове на пазара използвали няколко подизпълнители.

Като свидетел по делото е разпитан и МА – бивш служител на Б в периода от 2018г. до 2023г. и Л през 2023г. на различни длъжности. Описва, че през 2021г. фактически ръководител на ищцовото дружество бил КЗ, който на моменти изоставял работата си на С. И.. Към този момент работната обстановка била тягостна, трудовите възнаграждения не били заплащани своевременно и често служители напускали търговското дружество. Към края на месец март 2023г. прекратил трудовото си правоотношение с Б и започнал работа в Л, като това решение било взето преди да му стане доС.ие намерението на С. И. за учредяване на ново дружество. Заявява, че първоначално единствено били отправяни запитвания към Л, а работата с клиенти се осъществила през май-лятото на 2023г., когато стартирали проекти с К и А. През 2024г. били създадени търговски отношения и с К. Финансирането на проекта било извършено с подкрепа от семейството на ответника. Не му е известно последният да е предлагал работа на свидетелите ВХ и МЙ. Съобщава, че в този бранш било характерно клиентите да възлагат индивидуални проекти на различни агенции, като често имало и съревнования между тях.