Решение № 856 от 22.07.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 856 гр. София, 19.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Н.а

Миглена Йовкова при участието на секретаря Ваня Ил. И. като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело № 20231000502534 по описа за 2023 година

С въззивна жалба М. Ж. М., чрез пълномощника си адв. Д. Н., атакува Решение №3619 от 04.07.2023г. по гр.д. №705/2023г. по описа на СГС, в частта в която е отхвърлен искът му за неимуществени вреди за сумата над 4 000лв. до 15 000лв., ведно със законната лихва върху нея от 20.01.2020г. до окончателното плащане. Изложени са оплаквания, че първоинстанционният съд не е оценил правилно събраните доказателства и необосновано е приел, че физическите травми не са причинили големи по интензитет и продължителност неимуществени вреди. Ето защо счита, че присъденото му обезщетение е несъразмерно спрямо неговите негативни преживявания и иска да бъде завишено. С доводи оспорва възприетото от съда, че няма трайни последици от получените травми и иска въззивният състав да направи нови обосновани изводи за справедливия размер на обезщетението, което му дължи застрахователя на деликвента. Пълномощникът на жалбоподателя претендира адвокатско възнаграждение, което да се определи на осн. чл. 38 от ЗА.

Отговор на ВЖ е подаден от процесуалния представител на ЗАД “Асет иншурънс“ АД, в които е изразено становище за неоснователност на същата.

Застъпени са съображения за правилно приложение на материалния закон от съда и за липсата на основания за изменение на решението му и за уважаване на претенцията на ищеца в по – висок размер. Въззиваемата страна претендира разноски, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.

Във въззивната инстанция не са приети нови доказателства.

Въз основа на приобщения доказателствен материал, първоинстанционният съд е приел за безспорно установена следната фактическа обстановка :

1

На 01.07.2019г. в гр.София около 18.50ч. е настъпило ПТП на кръстовището на ул. „Подп. Йордан Тодоров“ и ул. „Неделчо Бонев“, по описания в Констативен протокол № К – 379, изготвен от дежурен ПТП при ОПП – СДВР, механизъм, като движещият се по ул. „Подпоручик Йордан Тодоров“ в посока от ул. „Подп.Васил Златарев“ към ул. „Неделчо Бонев“ л.а.

„БМВ 520 И“ с рег.№ ********, не е спазил знака Б1 при навлизане в кръстовището, който го задължавал да пропусне превозните средства по пътя с предимство, и е причинил удар с л.а. „Мерцедес А140“ с рег.№ ********, който е навлизал в кръстовището отляво на този автомобил от път, обозначен със знак Б3 - път с предимство. На водача на л.а. „БМВ“ е бил съставен АУАН.

В КП е удостоверено, че пострадал от инцидента е пътник в л.а. „Мерцедес“, различен от водача, а също и че за увреждащото МПС е сключен договор за застраховка ГО със „ЗАД Асет Иншурънс“ АД, валиден към датата на събитието.

Установено е от първоинстанционния съд, че водачът на л.а. „Мерцедес“ М. Ж. М. е провел рентгенография в Отделение „Образна диагностика“ на „ДКЦ 28 София“ ЕООД на 02.07.2019г., при която е установена фрактура на третия пръст на лявата ръка.

Заедно с изложеното в удостоверение от 11.07.2019г., издадено от УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, е констатирано, че същият пациент е с ясно изразена оточна лява длан и поставена имобилизираща превръзка на трети пръст, с подкожен хематом на ляво коляно, който бил болезнен и леко флуктуиращ при палпация, както и че образното изследване сочи, че е налице косо разместено счупване на проксималната фаланга на трети пръст на лява ръка с ангажиране на основата й, като увреденият участък бил все още болезнен.

Ищецът е отправил искане на 22.08.2019г. до ЗАД „Асет Иншурънс“ АД за определяне и изплащане на обезщетение за нанесените му неимуществени вреди от процесното ПТП, като по образуваната щета е бил постановен отказ от застрахователя на 20.09.2019г.

Като свидетел в производството е разпитан В. Т., които сочи, че веднага след ПТП – то М. му се е обадил и той е отишъл на място. Лично е транспортирал съпругата на М. - Н., която не е можела да се движи, а първият е бил с контузена лява ръка – неподвижна и безчувствена. Твърди, че е придружил ищеца на следващия ден, когато след направена ренгенова снимка на ръката, му е поставена шина и гипс. Установено е било счупване на средния пръст, за което лекарите са му предложили операция, но той е отказал, за да не спира работа бизнесът му. Установява, че след инцидента ищецът е продължил да ходи на работа, както и че при шофиране почти спира на кръстовище, тъй като ударът при ПТП – то е бил отдясно.

Съдът счита, че не следва да кредитира показанията на свидетеля за това възстановен ли е М. М. и до каква степен, тъй като за тези обстоятелства е прието заключение на СМЕ, която съдържа оценка на състоянието му от вещо лице със специални знания в областта на медицината, каквито свидетелят няма. Заедно с това, за тези обстоятелства свидетелят пресъздава разкази на 2 ищеца, с който очевидно са близки, поради което те са субективни.

Последните противоречат на заключението на вещото лице д-р Г..

От заключението на съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице по материалите в делото и извършен личен преглед на ищеца, е установено, че М. М. е бил диагностициран с фрактура на трети пръст на лявата ръка, установена с рентгеновото изследване в „ДКЦ 28 София“ ЕООД.

Поради това ръката е била имобилизирана с шина, но на пациента е било предложено оперативно лечение с поставяне на Кришнерова игла, представляваща остеосинтеза, ефективна при счупване от този вид, която той отказал. Експертът е установил, че пострадалият е свалил сам шината след около месец и половина и не е провеждал след това контролни прегледи.

Констатирано е било при прегледа леко ограничено движение на счупения пръст в дланно- фалангеалната става, както и леко намаление в силата на захвата на тази ръка, но без дефицит в основната функция на ръката. Не е установено проведено физикално лечение. Вещото лице заключава, че лекото ограничение на движението с болки в крайната фаза на движенията се дължи на непълното и своевременно провеждане на необходимото лечение на тази травма. При изслушването му в с.з. д-р Г. пояснява, че най – адкеватното лечение е било предложеното поставяне на Кришнерова игла.

Относно възстановителния период заключава, че имобилизационното лечение е 3-4 седмици, а за пълно възстановяване са необходими 5-6 седмици.

Сочи, че болките и функционалните нарушения от счупения пръст са били интензивни и може да са налагали медикаментозно купиране за около 12 седмици.

От медицинската документация експертът е констатирал и данни за мекотъканно увреждане на ляво коляно с хематом (отразено в СМУ).

Прави категоричен извод, че описаните травми са причинени от действие на твърди, тъпи предмети и получаването им може да бъде обяснено като травмиране в резултат на удари в интериора на автомобила.

За да се произнесе по въззивната жалба, съставът на САС съобрази следното:

Правната квалификация на предявения иск против ЗАД „Асет иншурънс“ АД е чл. 432, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 409 и чл. 380 от КЗ и чл. 45 от ЗЗД. По силата на първата норма, лице увредено от пътно - транспортно произшествие може да претендира обезщетяване на претърпените вреди от застрахователя, при който делинквентът има застраховка “Гражданска отговорност”. Предвид това, пострадалият от ПТП следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водача на МПС (елементите от фактическият състав на непозволеното увреждане) и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка “Гражданска отговорност” между причинителя на увреждането и ответника застраховател.

Пред въззивната инстанция не са спорни елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, както и съществуването към датата на ПТП – то на валидно застрахователно правоотношение между ответника ЗАД 3

„Асет иншуръсн“ АД и деликвента П. В. А., установени с писмените доказателства. Ето защо за пълнота на изложението настоящият състав маркира, че съобразно описаната по – горе фактическа обстановка, извършител на процесното Д.ие е А., който на 01.07.2019г. около 18:50ч. в гр.

София при управлението на лек автомобил „БМВ 520 И“ с рег. №******** по ул.“Подп. Тодоров“ в посока от ул.“Подполковник Златарев“ към ул.“Неделчо Бончев“ поради отнемане на предимство при наличие на пътен знак Б-1 от ЗДвП не пропуска и реализира ПТП с движещия се от ляво срещу пътен знак Б-3 от ЗДвП лек автомобил „Мерцедес А-140“ с рег. №********, управляван от М. М., с което е нарушил правилата на чл. 47 и чл. 50, ал.1 от ЗДвП, изискващи водачът на пътно превозно средство, приближаващо се към кръстовище, да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство, както и водачите на пътни превозни средства от други пътища да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство. Поради това Софийският апелативен съд прави категоричен извод, че в казуса са установени Д.ието, деецът, противоправността на Д.ието и вината на деликвента, какъвто е извел и първоинстанционният съд.

Не се спори между страните и относно вида на претърпените от ищеца травми, които детайлно са описани в медицинската документация в делото и в заключението на СМЕ.

Спорен пред настоящата инстанция е единствено въпросът за справедливия размер на обезщетението.

Апелативният съд приема, че по отношение на справедливия размер на обезщетението за неимуществените вреди от физическите травми, СГС е изложил обоснован извод за левов еквивалент на същите в размер на 4 000лв.

Безспорно е, че съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД е необходимо да се отчете какви вредите са търпени от ищеца, като се съобразят всички конкретни обстоятелства около самото произшествие, характера и тежестта на уврежданията, интензитета, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и обществото и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Конкретните обстоятелства, които имат значение за определяне на справедливия размер на обезщетението са тежестта на травмите и продължителността на болките и неудобствата в ежедневието, който е преживял ищецът. Травмите в казуса не са тежки и негативното им влияние върху М. М. е малко, защото дори най – тежката от тях - фрактурата на средния пръст на лявата ръка не е променила ежедневието му, тъй като той е продължил да ходи на работа след ПТП - то. Заедно с това, не се твърди и не се представят доказателства да е бил обслужван от близките си в ежедневието за хранене, обличане и лична хигиена. Не се изтъква лявата ръка на ищеца да му е основна ръка при физически труд и не е доказано такова обстоятелство.

Действително вещото лице е установило леко ограничение в силата и 4 хватателната способност на ръката, но е категорично, че са резултат от нереализирането на най – доброто възможно лечение на травмата, поради отказа на М. М. да му се постави Кришнерова игла и поради непровеждане на физиотерапия.

Контузията с хематом на лявото коляно му е причинила болезненост при настиск върху травмираната повърхност за няколко дни. Идентично леко негативно изживяване му е причинил и отокът на лявата ръка.

Относимо към индивидуализацията на обезщетението е и обстоятелството, че ищецът е мъж в зряла възраст и без констатирани съпътстващи заболявания, които да са били влошени от обсъдените травми или други заболявания да са усложнили възстановяването от травмите, причинени от ПТП - то.

Съдът съобрази също, че нито едно от уврежданията не е застрашавало живота на пострадалия и не е променило качеството му на живот.

Поради изложеното, обосновано СГС е приел, че справедливото обезщетение за него е в размер на 4 000лв. При индивидуализиране на размера на обезщетението е отчетено, че към момента на настъпване на ПТП – то през 2019г. икономическите условия в страната не се характеризират с висока инфлация, както и че цената на живота и средния доход за страната според НСИ са по – ниски от тези към момента на предявяване на иска и към момента на определяне на размера на обезщетението от съда. Настоящият състав застъпва становището, че поскъпване на живота след датата на деликта не може да е единственият критерий за завишен размер на обезщетението, тъй като инфлационните процеси се поемат от завишаването на законната лихва, определяна от БНБ. Поради това, претендираното обезщетение от 15 000лв. е необосновано високо и от гледна точка на икономическия критерий.