Решение № 2537 от 23.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2537 гр. Пловдив, 23.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Иванка Анг. Боева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20245330109147 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

В исковата молба от „Дженерали Застраховане“ АД против Община Пловдив и уточняваща молба от 11.06.2024г. се твърди, че на дата *** в гр.П., на *** било настъпило ПТП, при което л.а. „Мерцедес Ц 250 ЦДИ“ с рег.№ ***, собственост на З. Д. Г., управляван от А. Д., преминал през необезопасена и необозначена неравност – дупка, като били нанесени материални вреди. За описаното ПТП бил съставен протокол за ПТП № *** от сектор „ПП“ при ОД на МВР Пловдив. След ПТП МПС не можело да се придвижва на собствен ход, като била оказана пътна помощ. На основание сключена застраховка „Автогрижа“ за лекия автомобил по полица № *** при ищеца била образувана ликвидационна преписка ***, като за извършените услуги по предоставената пътна помощ била представена фактура и справка на стойност 137.28 лв. за репатрирането на описания автомобил. Била предявена и претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, като същото било определено на сумата от 347 лв. С изплащане на застрахователното обезщетение – на дата 30.03.2022г. на правоимащия – З. Г., ищецът погасил задължението си по договора и встъпило в правата на застрахования срещу Община Пловдив. Съдържа се позоваване на чл.3 от Закона за пътищата, както и на разпоредбата на чл.49 ЗЗД, тъй като била налице отговорност за ответника като възложител на работа по поддържане на общинския път в изправно състояние. Съдържа се позоваване на чл.19 и чл.31 ЗП, като се сочи, че е налице бездействие на Община Пловдив. Твърди се, че е изпратена регресна покана от 31.05.2022г. за възстановяване на платената сума и обичайните разноски, но ответникът не бил погасил 1 задължението си. Поради това е направено искане за осъждане на Община Пловдив да заплати на ищеца сумата от 499.28 лв. – изплатени от ищцовото дружество застрахователно обезщетение по застраховка „Автогрижа“ – 347 лв. и разходи за пътна помощ – 137.28 лв., и обичайните разноски – 15 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащане на сумата. Претендирани са разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, според който нямало такъв административен адрес, какъвто бил посочен от ищеца като място за настъпване на ПТП. Оспорва се настъпването на ПТП по описания в исковата молба начин, вредите, наличието на причинно-следствена връзка. Не било доказано застрахователно правоотношение. Застрахователят не бил изследвал дали не са налице някои от изключените рискове. Направено е възражение за съпричиняване от страна на водача на МПС, тъй като същият не се бил съобразил с нормативно установените правила за движение. Направено е искане за отхвърляне на предявените искове. Претендирани са разноски.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

Представен е Протокол за ПТП № ***, съставен от П. Д., за настъпило ПТП на дата *** в ***.

Представена е застрахователна полица № *** за комбинирана автомобилна застраховка „Автогрижа“, със застраховател „Дженерали Застраховане“ АД, със застрахован З. Д. Г. за л.а. „Мерцедес“ с рег.№ ***, със срок на застраховката 13.01.2022г. – 12.01.2023г.

По делото са представени и документите по преписката по образуваната при застрахователя щета – ликвидационен акт № ***, искане за оценка на вреди по застраховка „Каско на МПС“, опис-заключение за вреди на МПС от дата 21.03.2022г., фактура от 24.03.2022г., издадена от „***“ ЕООД на стойност 70 лв. за монтаж и демонтаж и баланс на гуми, както и фактура от 25.03.2022г., издадена от „***“ ЕООД на стойност 420 лв. за гуми – 2 бр., опис – заключение по претенция № 211136756 от 28.03.2022г., ликвидационен акт № *** на стойност 347 лв.

Представено е преводно нареждане от дата 30.03.2022г. за сумата от 347 лв., с наредител „Дженерали Застраховане“ АД и получател З.Д.Г..

С регресна покана от 31.05.2022г. Община Пловдив е поканена да заплати на застрахователното дружество сумата от 362 лв. – изплатено застрахователно обезщетение.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на св.Д., *** в сектор „***“ към датата на ПТП, който разяснява, че е попълнил протокола за ПТП /на л.10 от делото/, посетил е ПТП, подписал е протокола. Посочва, че щом е посетил произшествието е установил, че ПТП е настъпило поради необезопасена и необозначена дупка на пътното платно. Разпитан е в качеството на свидетел и А. Д., който разяснява, че си спомня, че в дупка спукал и двете гуми на колата на бащата на неговата жена. Автомобилът бил „Мерцедес С220“ комби, с пазарджишки номер. Преминал през дупката и две чисто нови гуми се спукали. Това станало в П., на крайна улица в „***“, като дупката не била 2 обозначена или обезопасена. Станало в светлата част на денонощието, като не могъл да я избегне. Трябвало да се купят чисто нови гуми. Викнал Пътна помощ, защото автомобилът не можел да се придвижва на собствен ход след преминаването през дупката. Викнал и Пътна полиция, направили протокол, описали въпросната дупка, като собственикът на автомобила се обърнал към застрахователя. Не бил сигурен, но смята, че по каското изплатили две нови гуми.

По делото е прието заключение на изготвената съдебна автотехническа експертиза, според което най-вероятният механизъм за настъпване на ПТП е следният – на *** водачът А. Д. е управлявал л.а. „Мерцедес“ с рег.№ *** по платното за движение на ***, като в района на № *** на същата улица автомобилът е преминал, като се е ударил с десните колела, в необезопасена и необозначена неравност с остри ръбове – дупка на пътната настилка, в резултат на което е настъпило ПТП с материални щети по автомобила – предна дясна и задна дясна автомобилна гума в степен за подмяна. Увредите по л.а. добре съответстват да са настъпили по описания в исковата молба и Протокол за ПТП № *** механизъм на ПТП, като се открива пълно припокриване на увредени зони и детайли с описаните в опис-заключения за вреди на МПС от 21.03.2022г. и 23.03.2022г. Има причинно-следствена връзка между описания механизъм на ПТП и увредата на автомобилните части. Общата стойност на вложените при отремонтирането на автомобила части възлиза на 420 лв., стойността на вложения труд – на 70 лв., обща стойност на вложените нови части, детайли, консумативи и труд е 490 лв. При начисляване на търговска отстъпка 25 % на части и стойност за труд 16 лв./ч.ч. общата стойност на щетата е 347 лв. Среднопазарната стойност на настъпилата увреда към датата на ПТП е 460 лв. Предвид настъпилите увреди по предна дясна и задна дясна автомобилни гуми изследваният автомобил не е можел да се движи на собствен ход и репатрирането му е било технически необходимо.

По делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, според което в информационната и счетоводната система на дружеството – ищец се установява, че има сключен договор за застраховка „Автогрижа“ по полица № *** и съответно налични вноски.

Размерът на застрахователната премия е 772 лв., разпределена на 4 вноски по полицата за Каско – 182.17 лв., Злополука – 4.71 лв., Автомобилен асистънс – 6.12 лв. Към датата на събитието 20.03.2022г. е платена първа вноска – на 12.01.2022г., като втора вноска е дължима на дата 24.03.2022г.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира за безспорно установено по делото наличието на застрахователно правоотношение по застрахователна полица № *** за комбинирана автомобилна застраховка „Автогрижа“ за л.а. „Мерцедес“ рег.№ ***, сключена на ***, валидна до 12.01.2023г. между увредения и ищцовото дружество – застраховател. Не е спорно по делото, установява се и от представеното преводно нареждане изплащането на застрахователно обезщетение във връзка с увредите по посочения автомобил.

В представения протокол за ПТП е отразено, че посоченият автомобил попада в необезопасена и необозначена дупка на пътното, с остри ръбове, което става причина за 3

ПТП с материални щети. Механизмът на настъпилото ПТП и причинените вреди подлежат на пълно и главно от доказване от страна на ищеца, посредством всички допустими по реда на ГПК доказателства и доказателствени средства. От събраните по делото доказателства според съда се установяват по безспорен начин, както обстоятелствата, при които е настъпило твърдяното ПТП, така и претендираните вреди, а така също и причинноследствената връзка между ПТП и вредите. Съдът възприема изцяло показанията на св.Д., като обективно дадени, тъй като същият, управлявайки увреденото МПС, има преки и непосредствени впечатления от произшествието. Същият разясни, че е преминал през дупката и две чисто нови гуми на управлявания от него автомобил „Мерцедес С 220“ се спукали. Дупката не била обозначена или обезопасена, като ПТП станало в светлата част на денонощието, като не могъл да я избегне. Свидетелят викнал Пътна помощ, защото автомобилът не можел да се придвижва на собствен ход след преминаването през дупката.

Викнал и Пътна полиция, като направили протокол и описали въпросната дупка. По делото е представено и искане за оценка на вреди по застраховка „Каско на МПС“, като в описание на събитието е отразено „дупка на пътното платно с остри ръбове“, а настъпилите вреди са „два броя гуми и джанти“. Съдът намира, че механизмът на ПТП се установява както от събраните гласни доказателства, които си кореспондират, така и от заключението на САТЕ, което съдът възприема като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните, поради което и следва да се приеме, че механизмът е установен и съвпада с посочения в исковата молба.

Не се спори, че ПТП е настъпило в ***, тоест на общински път. Съгласно чл. 8, ал. 3 ЗП, общинските пътища са публична общинска собственост, като със законовата разпоредба на чл. 31 ЗП на общината като юридическо лице е вменено задължението да поддържа общинската пътна мрежа в състояние, отговарящо на изискванията на движението, което означава отстраняване на всяка настъпила неизправност на пътната настилка, която създава опасност от повреждане на движещите се по нея моторни превозни средства. Съответно чл.

167, ал. 1 от Закона за движението по пътищата предвижда, че лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. От събраните по делото гласни доказателства се установява, че дупката на пътното платно не е била обозначена и обезопасена, поради което съдът приема, че ответната община не е изпълнила законовото си задължение да поддържа в изправност общинската пътна мрежа. Доколкото общината като юридическо лице осъществява правни действия, респ. бездействия, чрез натоварени от нея лица, същата отговаря за причинените от тези лица вреди при и по повод изпълнението на възложената им работа.

Според заключението на изготвената САТЕ общата стойност на вложените при отремонтирането на автомобила нови части, детайли, консумативи и труд е 490 лв., а при начисляване на търговска отстъпка 25 % на части и стойност за труд общата стойност на щетата е 347 лв., която съвпада с претендираната от ищцовото застрахователно дружество стойност на застрахователното обезщетение по застраховка „Автогрижа“. Установи се от 4 показанията на св.Д., че след преминаване през дупката автомобилът не е могъл да се движи на собствен ход. В тази насока е и заключението на автотехническата експертиза, според което репатрирането на автомобила е било технически необходимо, а стойността на тази услуга, претендирана и от застрахователя, възлиза на сумата от 137.28 лв., видно от представения ливидационен акт № ***. Като част от общо претендираната с исковата молба сума в размер от 499.28 лв. се претендира и сумата от 15 лв. реализирани обичайни разноски за определяне на обезщетението. Обичайните разноски или т. нар. ликвидационни разноски представляват преките разходи на застрахователя, свързани с оценката на застрахования обект, обработване на документите по щетите и извършване на застрахователно плащане при настъпване на застрахователно събитие, т. е. те се извършват вследствие на настъпилата щета и с оглед необходимостта да се определи застрахователното обезщетение. Тези разноски са предмет и на изпратената до Община Пловдив регресна покана от 31.05.2022г. Поради това съдът намира, че предявеният осъдителен иск е установен както по основание, така и по размер и следва да бъде уважен. Сумата от 499.28 лв. следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 27.05.2024г. до изплащане на сумата.