Решение № 1438 от 16.10.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1438 гр. Русе, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен Ив. Бойчев при участието на секретаря А.П.Х. като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело № 20264520103995 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази:

Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК.

Постъпила е искова молба от И. И. М. срещу „Кредирект“ ЕООД, в която се твърди, че страните по делото са страни по Договор за потребителски паричен кредит, по силата на който ищцата е получила като кредитополучател от ответното дружество като кредитор паричен кредит в размер на 1200 евро.

Посочени са известните на ищцата параметри на кредита – че общо дължимата от нея сума за връщане възлизала на 2724 евро, които следвало да заплати на 12 вноски от по 227 евро. Твърди, че не разполага с екземпляр от договора, но с оглед известните му параметри, би следвало да се приеме, че същият се явява недействителен поради противоречието му с императивни правни норми на ЗПК, уреждащи изискванията за начин на формулиране и размер на ГРП по договора. Счита, че дължи връщане само на чистата получена по договора сума съгласно чл. 23 ЗПК.

Моли се да бъде постановено съдебно решение, с което сключеният между страните Договор за потребителски кредит с размер на отпусната сума 1200 евро от ***г. да бъде прогласен за нищожен като противоречащ на закона. В условията на евентуалност, в случай че съдът приеме договора за действителен, да се прогласи нищожността на клаузите, с които е уговорено 1 начисляване на допълнителни суми в тежест на кредитополучателя.

В срока по чл.131 ГПК, ответното дружество изразява становище за недоказаност и неоснователност на исковата претенция. Не се оспорва наличието на облигационно отношение между страните по Договор за потребителски кредит, като се развИ.т съображения за неоснователност на направените с исковата молба възражения срещу действителността на процесния договор, без да се излагат подробности относно неговото съдържание или пък същият да се представя от страна на ответника.

Ответникът счита, че непредставянето от ищеца на оспорения договор води до недоказаност на исковата му претенция.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че на ***г. между ответното дружество „Кредирект“ ЕООД като кредитор и ищцата И. И. М. като кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит с №***, по силата на който й е отпусната в заем сумата от 1200 евро, преведена по банковата й сметка на същата дата.

По делото не е представено съдържанието на процесния договор.

Видно от представените по делото писмени доказателства, процесуалният представител на ищцата е отправил извънсъдебна молба до ответното дружество-кредитор за предоставяне на екземпляр от договора, но въпреки това такъв не й е представен.

С определението си по чл. 140 ГПК, съдът също е задължил ответното дружество да представи екземпляр от сключения между страните договор за потребителски кредит, но указанието не е изпълнено от ответното дружество.

След образуване на настоящото производство, с разписка от 24.06.2026г., чрез „Изи Пей“, ищцата е върнала на ответното дружество отпуснатата й в заем сума от 1200 евро. Въпреки това, според представената справка за кредитна задлъжнялост от Централния кредитен регистър, към 16.09.2026г., задължението й по процесния договор съществува като непогасено и просрочено, в размер надвишаващ значително отпуснатата в заем главница от 1200 евро.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

2

Съобразявайки становищата на страните и представените по делото писмени доказателства, безспорно се установява наличието на облигационно отношение между И. И. М. и „Кредирект“ ЕООД, възникнало по договор за потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК от ***г. с №***, с предоставена в заем сума от 1200 евро. Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

По делото не е представено съдържанието на процесния договор, което да бъде преценено от съда дали противоречи на императивни правни норми и съответно дали договорът се явява недействителен поради противоречието му със закона. Независимо от това, доколкото ответникът не е оспорил наличието на договор между страните и въпреки указанията на съдът не е представил същия, следва да понесе последиците от това свое процесуално поведение, за които е бил и изрично предупреден, а именно, че съдът ще приеме за доказани твърденията на ищцата относно известните й параметри на договора. В производство по което се оспорва действителността на кредитно правоотношение на основание чл. 22 ЗПК, в интерес на кредитора е да установи, че сключения от него с потребител договор е действителен, тъй като в противен случай ще е принуден да понесе последиците на чл. 23 ЗПК и да не му бъдат дължими от потребителя всички допълнителни плащания по договора извън връщането на главницата, като договорни лихви, такси, комисионни, неустойки и пр. След като в случая безспорно се установява наличието на сключен между страните договор за потребителски кредит, но без ответникът-кредитор да установява, че неговото съдържание съответства на императивните правила на закона или, че е различно от твърдяното от потребителя (ищцата), единствената възможност за съда е да прогласи неговата недействителност и то на посоченото в исковата молба основание – чл. 26, ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК. Допълнителен аргумент за това становище е и обстоятелството, че направените от ищцата твърдения за претендирани от нея плащания по договора и общия размер на дължимата от нея сума се потвърждават от справката от Централния кредитен регистър към БНБ, което самостоятелно обосновава основателността на направеното възражение за недействителност на процесния договор поради противоречието му с разпоредбата на 11, ал.1 т.10 ЗПК. Видно и от размера на претендираната за 3 връщане сума и периода на кредита (според неоспорените твърдения в исковата молба), очевидно е, че ГПР в случая надвишава и максимално допустимия размер по чл. 19, ал.4 ЗПК.

По изложените съображения следва да бъде уважен предявеният главен иск за прогласяване цялостната недействителност на договора между страните.

При този изход на спора в тежест на ответника следва да се възложи и дължимото на адв. И. Д. З. адвокатско възнаграждение за предоставено процесуално представителство по делото в хипотезата на чл. 38, ал.1 т.3 ЗА в размер на 273,38евро. Размерът на това възнаграждение не може да бъде приет за прекомерен спрямо материалния интерес на спора и спрямо правната и фактическа сложност на производството, още повече като бъдат съобразени и положените усилия от процесуалния представител за снабдяване с необходимите писмени доказателства за настоящото производство и явяването в открито съдебно заседание. На съдебният състав е служебно известно (от друго съдебно производство с тяхно участие) наличието на роднинска връзка между процесуалния представител и ищцата по делото (леля по майчина линия), поради което не следва да бъдат уважени възраженията на ответника срещу дължимостта и размера на посоченото адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на РС – Русе държавна такса по делото в размер на 25,56 евро.

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА недействителността на Договор за предоставяне на потребителски кредит №***, сключен на ***г. между „Кредирект“ ЕООД ЕИК207024290 със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

„Цариградско шосе“ №115 Е, ет.5 и И. И. М. ЕГН********** с постоянен адрес гр. Русе, *******, поради противоречие със закона.

ОСЪЖДА „Кредирект“ ЕООД ЕИК207024290 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ №115 Е, ет.5, представлявано от Николай Пенчев Пенчев да заплати на основание чл. 38, ал.2 ЗА на адвокат И. Д. З. от САК, личен №1000021610 с адрес гр. София, ул. „Триадица“ №6, офис №104 сумата от 273,38 евро адвокатско 4 възнаграждение за настоящото производство.

ОСЪЖДА „Кредирект“ ЕООД ЕИК207024290 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ №115 Е, ет.5, представлявано от Николай Пенчев Пенчев да заплати по сметка на Районен съд – Русе сумата от 25,56 евро държавна такса.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5