Решение № 2935 от 30.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2935 гр. София, 30.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА КР. ТОШЕВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА ЕМ. НАНКОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА КР. ТОШЕВА Административно наказателно дело № 20251110213885 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на „***“ ЕООД, с ЕИК ***, представлявано от управителя Николай Пенчев Пенчев, срещу наказателно постановление (НП) № 007284/14.08.2025 г., издадено от Председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП), с което на жалбоподателя, на основание чл. 210а от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева, за нарушение на чл. 68в, вр. чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68д, ал. 1, предл. 1 от ЗЗП.

В жалбата се съдържат твърдения, че описаното деяние не е административно нарушение, тъй като в процесния случай е приложим специален закон – Законът за потребителския кредит (ЗПК). Във връзка с материалната незаконосъобразност се посочва това, че нелоялна търговска практика се установява от КЗП, а не от нейния председател. Относно съставомерността на нарушението, в жалбата се посочва, че фактическият състав на заблуждаващата практика, според жалбоподателя следва да се установи, че информацията е невярна и че цялостното й въздействие е довело до заблуждение в средния потребител, като го е мотивирало да вземе решение, което той не би взел, ако не беше това въздействие.

Жалбоподателят посочва, че неустойката се дължи в случай на неизпълнение на договора, което е пречка за включването в плана за годишния процент на разходите. Твърди се още, че не са изяснени всички факти и обстоятелства. С 1 тези аргументи се обосновават изводи за незаконосъобразност на НП както от материалноправна, така и от процесуалноправна гледна точка, поради което се иска отмяна на НП.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител.

Въззиваемата страна – Председател на КЗП, редовно призован, се представлява от юрк. Михалкова, която в хода на съдебните прения пледира за потвърждаване на НП с аргументи за неговата правилност и законосъобразност.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди становищата на страните, както и събрания и проверен по делото доказателствен материал, намери за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 12.12.2024 г. в Комисия за защита на потребителите постъпила жалба от потребител – лицето С. М. С., заведена под деловоден № Ц-0311507/12.12.2024 г. В жалбата се съдържали твърдения за нарушени права на потребителя във връзка със сключен договор за потребителски кредит, предоставен от „***“ ЕООД, с ЕИК ***. Депозираният сигнал станал повод КЗП да извърши проверка на дружеството.

От дружеството били изискани документи във връзка с проверката.

Същите били изпратени с писмо до КЗП, вх. № Ц-03-11507/14.01.2025 г. В писмото се съдържали досие по отпуснат потребителски кредит по договор № 1061298 от 25.04.2024 г., включващо: искане за сключване на договор за кредит; стандартен европейски формуляр (СЕФ) за предоставяне на преддоговорна информация за потребителския кредит; договор за потребителски кредит № 1061298/25.04.2024 г. с погасителен план.

След като документите били прегледани, проверяващите инспектори от КЗП установили, че на 25.04.2024 г. в гр. София, дружеството „***“ ЕООД предоставило по договор № 1061298/25.04.2024 г. на потребителя кредит в размер на 500 лв. (петстотин) лева, срещу следните условия: да го върне в срок от 12 месеца с обща сума за плащане - 672.33 ( шестстотин седемдесет и два и 0,32) лева - при обезпечение на кредита или с обща сума за плащане 1308.00 лв. (хиляда триста и осем) лева - при необезпечен кредит. Самият кредит бил отпуснат като необезпечен (в момента на отпускането на кредита, същият бил без предоставено обезпечение), но с изискване за обезпечение при условия, които ако не се изпълнят, се начислявала неустойка в размер а 635.67 ( шестстотин тридесет и пет и 0,67) лева. За така отпуснатия кредит, в СЕФ и в договора за кредит бил посочен годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 62.85 %, който включвал само договорената лихва, без разходите за 2

„неустойка“ при непредоставено обезпечение, тоест посоченият ГПР се отнасял за кредит с предоставено съгласно изискванията на кредитора обезпечение - евентуален кредитен продукт.

В чл. 6 от договор № 1061298 било уредено изискващото се по договора обезпечение: „Чл. 6. (1) Страните се споразумяват, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поне едно от посочените по долу обезпечения: 1. Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва или 2. Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: 2.1.

При един поръчител - осигурителният доход следва да е в размер на не помалко от три пъти размера на минималната работна заплата за страната. 2.2.

При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по-малко от два пъти минималната работна заплата за страната. 2.3. Да не е/са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и с кредитора. 2.4. Да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени със кредитора, по които е налице неизпълнение; 2.5. Да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; 2.6. Да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход. (2) Страните се споразумяват, че кредитополучателят ще предостави посоченото в ал. 1 обезпечение в срок до 2 (два) дни от сключване на настоящия договор. (3) Страните се съгласяват, че с оглед извършената оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, предоставянето на обезпечението по алинея първа от настоящата разпоредба е от съществен интерес за кредитора, като последният сключва настоящия договор единствено с оглед изпълнението на това условие от страна на кредитополучателя. (4) Кредитополучателят декларира, че е запознат със задължението си за предоставяне на обезпечение в една от двете форми по ал.

1 преди сключване на настоящия договор и че е в състояние да го изпълни в двудневен срок. (5) Кредитополучателят се съгласява, че независимо от това дали кредитът се обслужва редовно, не предоставянето на договореното обезпечение уврежда кредитора, тъй като увеличава непропорционално носения от него кредитен риск и уврежда неговата капиталова адекватност. (6) Кредитополучателят се съгласява, че настоящият договор не би бил сключен от кредитора без поемане на задължение за предоставяне на обезпечение.".

Съгласно чл. 18, ал. 1 от договор № 1061298: "Чл. 18. (1) Със сключването на настоящия договор кредитополучателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че ако не предостави договореното в чл. 6 от настоящия договор обезпечение в двудневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в настоящия договора за 3 кредит, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 635.67 ( шестстотин тридесет и пет и 0,67) лева“. В погасителния план към договор № 1061298 била включена в погасителната вноска вноската за неустойка при необезпечен кредит, т.е. тази вноска е била прибавена към възнаградителната лихва и е задължителен разход за потребителя, който не предостави обезпечение.

Проверяващите инспектори приели, че след като настоящият договор не би бил сключен от кредитора без поемане на задължение за предоставяне на обезпечение (чл. 6, ал. 6 от договора за кредит) и страните се съгласили, че с оглед извършената оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, предоставянето на обезпечението по алинея първа от настоящата разпоредба било от съществен интерес за кредитора, като последният сключвал настоящия договор единствено с оглед изпълнението на това условие от страна на кредитополучателя“ (чл. 6, ал. 3 от договора за кредит), то въпросният кредит не би трябвало да се отпуска, защото се увеличавали разходите на потребителя, които от своя страна формирали друг кредитен продукт, с други месечни вноски, с друга обща сума за връщане, с други разходи, с друг ГПР.

Достигнали до извод, че кредиторът би трябвало да кредитира отговорно и да не предоставя кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а даже и след сключването на договора - при съгласие на двете страни да променят общия размер на кредита, кредиторът бил длъжен да актуализира наличната финансова информация за потребителя и да оцени неговата кредитоспособност преди всяко увеличение на общия размер на кредита, което превишава с 25 на сто договорения размер на кредита (чл. 16, ал. 3 от ЗПК). Задължението за предварителна оценка на платежоспособността на потребителя преди отпускане на кредита, произтичало от разпоредбата на чл.

16 от Закона за потребителския кредит. Целта, която се преследвала с това, била, ако има съмнение в платежоспособността на потребителя, първо да се поиска обезпечение и след предоставянето му да се отпусне кредита, която практика би съответствала на изискванията на Директива 2008/48, въведена в ЗПК, а санкционираното дружество вменявало на потребителя задължение да осигури обезпечение след като кредита бил вече отпуснат, в противен случай разходите нараствали.

По-нататък, проверяващите приели, че след като при неизпълнение на основното задължение по договора - задължението за връщане на заема, се дължи само лихва за забава в размер на законната лихва (чл. 13, ал. 1 от договора за кредит) или до 14% (10% + основния лихвен процент на БНБ към 01.01.2024 г. - приложим към първото полугодие на 2024 г. - 3.79%), не било добросъвестно да се санкционира толкова тежко неизпълнението на странично задължение по договора. И въпреки, че е недобросъвестно, то поне е следвало да бъде включен този разход в стойността на ГПР, каквото е изискването по ЗПК, за да може потребителят да има реална представа за цената на кредита и да направи информирано решение за сключване на 4 договора за кредит.

За така отпуснатия кредит била обявена от кредитора информация за годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 62.85 %, който включвал само разходите за възнаградителната лихва, без разходите за вноска „неустойка“, въз основа на което инспекторите приели, че обявеният от кредитора ГПР се отнасял за кредит с евентуално предоставено обезпечение (който евентуално, при определени условия може да се формира), а не към отпуснатия кредит без обезпечение, който бил реално отпуснат на потребителя.

В чл. 3, ал. 4 от договор № 1061406/25.04.2024 г. било посочено, че „Размерът на посочения годишен процент на разходите (ГПР) е определен в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 2 ЗПК съгласно формулата по Приложение № 1 към ЗПК. Инспекторите приели, че при изчисляването му са взети предвид посочените в ал. 2 параметри, в т.ч. общите разходи по кредита съгласно §. 1, т. 1 от ЗПК. а именно: възнаградителната лихва. Договореният между страните ГПР не може да бъде променен, освен по взаимно писмено съгласие между страните.“ Органите на КЗП достигнали до извод за невярност на вписаното в договора, че ГПР бил определен в съответствие с посочените изисквания на ЗПК, тъй като при изчислението му не бил включен значителен по размер разход – този по вноска „неустойка“, който бил в размер на 635.67 ( шестстотин тридесет и пет и 0,67) лева Разходът бил оценен като значителен при съпоставката му с размера на опуснатия кредит от 500 (петстотин) лева.

Приели още, че за валидността и последиците от сключения договор за кредит били приложими изискванията на специалния закон - ЗПК, в който съгласно дефиницията на чл. 19, ал. 1 било предвидено, че ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредници за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит“, като съгласно чл. 19, ал. 2 ЗПК, ГПР по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. В допълнителните разпоредби на ЗПК е дефинирано, че „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита не включва нотариални такси.“ В чл. 19. ал. 3, т. 1 от ЗПК било посочено, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включвали разходите, които потребителят заплащал при неизпълнение на задълженията 5 си по договора за потребителски кредит, като се имало предвид основните престации по договора, които били връщане на взетата в заем сума, заедно с лихвите, по план. А що се отнасяло до неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, което не е нито пряко, нито косвено обвързано с основното задължение на потребителя по връщане на заемната сума, а водило до задължителен разход за потребителя, то този разход трябвало да бъде включен в стойността на ГПР. По тези аргументи, органите на КЗП приели, че практическият резултат от уговорената „неустойка“ при необезпечен кредит бил оскъпяване на кредита, т.е. отпускане на кредит с по-висок ГПР, а не с посочения в договора ГПР, както и че посоченият от дружеството ГПР, в размер на 62.85 % е невярна информация, тъй като същият се отнасял за обезпечен кредит с обща сума за плащане - 672.33 ( шестстотин седемдесет и два и 0,33) лева, а не за реално отпуснатия необезпечен кредит с обща сума за плащане - 1308.00 (хиляда триста и осем) лева. По този начин, посочвайки понисък размер на ГПР, относим към обезпечен кредит, а не към отпуснатия реално необезпечен кредит и легитимирайки обявения ГПР като съобразен с изискванията на ЗПК, без това да е налице, санкционираното дружество „***“ ЕООД въвеждало или би могло да въведе потребителя в заблуждение относно действителното оскъпяване на кредита и съответствието на кредита с изискванията на закон, като проверяващите приели, че стойността на ГПР, като израз на всичко дължимо по кредита било важна информация за потребителите и на практика, благодарение на ГПР, ставало ясно реалното оскъпяване на всеки кредит, тъй като към лихвения процент по кредита се добавят всички разходи, които са свързани с кредита.