Решение № 1476 от 27.04.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 330/2022
- Вид
- Решение № 1476
- Подписан
- 27.04.2022
- В сила
- 27.04.2022
- Състав
- СИЛВИЯ ПЕТКОВА ГЕОРГИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.27, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.27, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.58д, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.2, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.9 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.83 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
- чл.100н, ал.2 · Закон за публичното предлагане на ценни книжа
- чл.221, ал.2, т.1 · Закон за публичното предлагане на ценни книжа
- чл.221а, ал.2, т.1 · Закон за публичното предлагане на ценни книжа
- чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 1476 гр. София, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: С. П. Г. при участието на секретаря Д. ИВ. ГР. като разгледа докладваното от С. П. Г. Административно наказателно дело № 20221110200330 по описа за 2022 година
Производството е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е образувано въз основа на жалба от „СТ.Х.” АД, гр. ЕТ. срещу наказателно постановление (НП) № Р-10-777/18.10.2021 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 5000 (пет хиляди лева) лв. на основание чл.221а, ал.2, т.1 от Закона за публично предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) за извършено нарушение по чл.100н, ал.2 във вр. с ал.5, във вр. с ал.4, във вр. с чл.100т, ал.1, изр.I-во, предл. I-во, във вр. с ал.4 от ЗППЦК.
С жалбата се моли за отмяна на процесното НП като се твърди, че същото е неправилно и незаконосъобразно, като се твърди, че неправилно действието на дружеството е квалифицирано като нарушение на две разпоредби, когато разпоредбата предвижда едно задължение, което е следвало да бъде изпълнено при кумулативно предвидени условия като се излага и че е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН и при условията на алтернативност следвало да се приеме, че е налице маловажен случай.
За жалбоподателя редовно призован в съдебно заседание не се явява 1 процесуален представител.
За органа издал наказателното постановление, в съдебно заседание се явяват процесуален представител, който оспорва жалбата и по същество пледира да бъде потвърдено наказателното постановление по изложените съображения в приложените писмени бележки. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се установяват от събраните писмени и гласни доказателства:
„СТ.Х.” АД е акционерно дружество, със седалище и адрес на управление: гр. ЕТ., ул. „Руски“№ 191, с представляващ го А.М.ХР.. Това дружество като емитент на ценни книжа е в списъка под №РГ-05-1549 по чл.30, ал.1, т.3 от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН), които разкриват регулирана информация.
Със Заповед №З-61/17.03.2021 г. на зам. председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционна дейност” са определени съответните длъжностни лица, които да извършват проверки по документи, във връзка с упражняване на контрол за спазване разпоредбите на ЗППЦК, ЗПФИ, ЗПЗФИ, ЗДКИСДПКИ и нормативните актове по прилагането им, като под №1.1.3 е определена К. Б. Д. – главен експерт в отдел „Надзор на публични дружества, емитенти на ценни книжа и дружества със специална инвестиционна цел” при Дирекция „Надзор на инвестиционната дейност”.
Свидетелят К. Б. Д. при извършена от нея проверка по документи установила, че „СТ.Х.” АД в законоустановения 120-дневен срок не е представила пред КФН годишен консолидиран финансов отчет за дейността на дружеството за 2020 г., а именно до 05.05.2021 г.
„СТ.Х.” АД видно от представена пред КФН справка отчита инвестиции в размер на 113 887 лв. в дъщерни предприятия „СТ.Ф.“ ЕАД и „ЕВ.Б.“ АД.
Изпратено е писмо до представляващите дружеството, изходящ №РГ-051549-10/20.05.2021 г. с което представляващия дружеството е поканен да се яви в КФН за съставяне, подписване и връчване на акт за установяване на административно нарушение.
Съставен е от главен експерт Д. акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №Р-06-446/27.05.2021 г. срещу „СТ.Х.”АД за нарушение 2 на чл.100н, ал.2, във вр. с ал.5, във вр. ал.4, във вр. с чл.100т, ал.1, изр.I, предл.I, във вр. с ал.4 от ЗППЦК, изразяващо се в непредставяне на годишния консолидиран финансов отчет за дейността на дружеството за 2020 г. в срок до 05.05.2021 г., включително, пред КФН. АУАН е връчен на упълномощено лице, с приложено пълномощно.
Преди издаването на наказателно постановление е извършена повторна проверка и е установено, че „СТ.Х.”АД е представил в КФН годишен консолидиран финансов отчет за 2020 г. на дружеството на 18.06.2021 г. в електронна форма, а именно със закъснение от 44 дни.
Въз основа на акта е съставено обжалваното наказателно постановление №РД-10-777/18.10.2021 г. от компетентното длъжностно лице зам. председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност” при идентично описание на нарушението и посочване на нарушената правна норма, за което е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв. на основание чл.221а, ал.2, т.1 от ЗППЦК.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите по делото писмени доказателства, както и от гласните доказателства: свидетелските показания на Д.. Съдът цени в съвкупността им доказателствата, като не намира помежду им съществени противоречия, поради които да се произнесе защо приема едни, а отхвърля други.
Въз основа на тази фактическа обстановка съда стига до следните правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в законния седмодневен срок и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като по своята същност е неоснователна, поради следното:
Съгласно чл.100н, ал.2 от ЗППЦК: „ Емитентът, който е задължен да изготвя консолидиран финансов отчет, е длъжен да разкрива публично годишния консолидиран финансов отчет за дейността си в срок до 120 дни от завършването на финансовата година.“
По делото безспорно установено е, че „СТ.Х.” АД е вписана в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, който се води от КФН, т.е. същото се явява публично такова по смисъла на ЗППЦК. Същата притежава дъщерни предприятия и е задължена да представя консолидиран 3 финансов отчет за дейността си за 2020 г.
Установи се, че дружеството-жалбоподател в срока посочен в горната норма, а именно: 120 дни от завършването на финансовата 2020 г., т.е. до 05.05.2021 г., не е представило пред обществеността и пред КФН консолидиран финансов отчет за дейността си за 2020 г. Като в случая тази информация е следвало да бъде подадена до КФН до 05.05.2021 г., което се явява сряда - работен ден, като правилно е отчетено, че нарушението е било осъществено на следващия ден, след изтичането на този срок, а именно на 06.05.2021 г.
Касае се за нарушение на просто извършване, формално по своя характер, което е осъществява чрез бездействие.
По делото се установи, че представянето на консолидиран финансов отчет за дейността на дружеството за 2020 г. на КФН е станало на 18.06.2021 г., т.е. много след изтичане на срока. В случая вина не следва да бъде доказвана, тъй като нарушителят е юридическо лице, чиято отговорност е обективна и безвиновна.
Ето защо изводът на АНО, че е осъществено нарушение на чл.100н, ал.2 от ЗППЦК като се изходи от така установената фактическа обстановка се явява правилен и законосъобразен и предвид този факт ЮЛ следва да понесе съответстващата му се административна санкция за осъщественото от него нарушение, което доколкото касае обективната, безвиновна такава, поради обстоятелството, че е ЮЛ, съобразно разпоредбата на чл.83 от ЗАНН следва да бъде имуществена санкция. Приложената административно-наказателна норма е в съответствие с изискванията на чл.27, ал.1 от ЗАНН, тъй като неспазването на посочената разпоредба е възведено като административно нарушение на основание чл.221, ал.2, т.1 от ЗППЦК, като в нормата е предвидено административно наказание имуществена санкция в размер от 5000 до 20 000 000 лв. или до 5 на сто от общия годишен оборот в съответствие с последния изготвен годишен финансов отчет, приет от управителния орган.
Като в случая правилно е аргументирано, съобразно изискванията на чл.27, ал.2 от ЗАНН определения размер на имуществената санкция за нарушението, което е минималния предвиден в санкционната норма.
Съдът не намира, че в хода на административно-наказателното 4 производство са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до нарушаване на основните права на жалбоподателя, включително и това на защита, поради следното:
АУАН е съставен, а наказателното постановление е издадено от съответните компетентни длъжностни лица, при спазване на изискванията на ЗАНН и в сроковете, посочени в същия.
Обстоятелствено и подробно е посочено, както в АУАН, така и в наказателното постановление всяко едно от нарушенията, обстоятелствата, при които са осъществени, време и място на извръшването им. Коментират се подробно в издаденото НП изложените възражения срещу АУАН, както и защо не се приемат. Като настоящият съдебен състав констатира, че в жалбата срещу НП възраженията изложени срещу АУАН са преповторени.
Във връзка с изложените във възражението срещу акта аргументи са изложени съображения в обжалваното НП като се сочи защо не се приемат същите. Аргументира се и защо се приема, че ЮЛ е осъществило нарушението, както и конкретното качество на административно-отговорния субект, отразено е и че субекта е ЮЛ, което е публично дружество, включително, че за него са задължителни нормите на ЗППЦК. Обсъжда се и обстоятелствено защо не е прието, че нарушението се явява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, както и приложението на санкционната норма, съобразно изискванията на чл.27, ал.2 от ЗАНН, предвид което не са налагани административни наказания в минимален размер, а над него.
Осъществяването на нарушението се явява на датата, следваща датата, на която е било дължимо действието. Посочено е и мястото на осъществяването му, а именно това, касаещо представянето му в КФН е извършено по седалището на комисията, а именно: гр. София.
В НП са посочени доказателствата, въз основа на които е установено извършването на нарушението, като съответните писмени такива са обсъждани неколкократно в обстоятелствената част на същото, вкл. кога е установено.
Предвид на това съдът не намира основания за отмяната на атакуваното наказателно постановление, поради незаконосъобразността му, както и за изменението на същото, респ. за прилагане нормата на чл.28 от ЗАНН, 5 касаеща маловажност на деяние, тъй като се установи, че се касае за задължение за предоставяне на информация, която е от значение за охраняване интересите на инвеститорите на ценни книжа и контрола, който оказва комисията върху публичните дружество с придобиване на информацията за състоянието на дружеството през предходната година и същата информация е предоставена много след крайния срок, а именно със закъснение от 44 дни.
Поради което съдът не намира нарушения на материалните норми при прилагане на закона, а така също и на процесуалните такива в хода на административно-наказателното производство по съставяне на АУАН и издаване на НП, което обуславя законосъобразността на последното и като такова същото като акт по чл.58д, т.1 от ЗАНН следва да бъде потвърдено на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, като са налице предпоставките на чл.63, ал.9 от ЗАНН, а именно не са налице основания за неговата отмяна или изменение.
С оглед изхода на производството претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на разноски се явява основателна. Същата се е представлявала от юрисконсулт на КФН, който се е явил в проведеното съдебно заседание, но самото дело се преценя, че не такова с фактическа и правна сложност, приключило е в едно съдебно заседание, поради което съгласно чл.63, ал.5, във вр. с ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определи размер на юрисконсултско възнаграждение от 80 (осемдесет лева) лв. за процесуалното представителство пред въззивната инстанция по делото.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № Р-10-777/18.10.2021 г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „СТ.Х.” АД, гр. ЕТ., представлявано от А.М.ХР., с ЕИК ---------- да заплати в полза на КФН сумата от 80 (осемдесет лева) лв., 6 представляващо юрисконсултско възнаграждение за процесуалното им представителство пред СРС по делото.