Определение № 1884 от 18.04.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1884 гр. София, 18.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Невин Шакирова като разгледа докладваното от Невин Шакирова Касационно гражданско дело № 20238002103990 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Верайн Лабс“ ООД, подадена чрез процесуален представител адв. Д. А. срещу решение № 702/13.06.2023г., постановено по в.гр.д. № 786/2022г. по описа на Окръжен съд – Бургас.

В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК, с оглед на което се отправя искане същото да бъде допуснато до касационно обжалване и предявената искова претенция да бъде отхвърлена.

Касационният жалбоподател поддържа, че неправилно в обжалвания акт въззивният съд не е съобразил данните по делото от водената между страните кореспонденция и преговори по съобщен от служителя на 21.01.2021г. възможен конфликт на интереси във връзка с работата му по сходен страничен външен софтуерен проект, установяващи, че служителят недобросъвестно и превратно е упражнил свое трудово право по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, единствено с цел да избегне налагането на дисциплинарно наказание.

В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация Г. К. Б., чрез процесуален представител адв. Б. Л. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния и процесуален закон.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ищец по делото с правен интерес от обжалване срещу 1 подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК.

Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени и условията на чл.

284, ал. 3, т. 1 от ГПК. В изложението е обосновано искане за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в специалните хипотези на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК и на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК.

По заявените основания за допускане на касационно обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, намира следното:

С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционно решение № 615/04.04.2022г. по гр.д. № 3290/2021г. по описа на Районен съд – Бургас и вместо него е постановено друго, с което на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е призната за незаконна и отменена заповед № 07/18.03.2021г., издадена от Ф. Ф. К. Г. – управител на „Верайн Лабс“ ЕООД, ЕИК 204921616 със седалище в [населено място], с която на ищеца Г. К. Б. с ЕГН [ЕГН] е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото правоотношение между страните.

За да постанови този резултат съдът е приел за установени следните факти: по силата на трудов договор от 08.01.2018г., между страните е възникнало трудово правоотношение, въз основа на което ищецът заемал длъжността „Програмист, софтуерни приложения“, а впоследствие „Ръководител екип програмисти“ при ответника. Сключеният между тях трудов договор бил за неопределено време, с място на работа – седалището на работодателя или всяко друго място на територията на Република България, определено от работодателя за изпълнение на задълженията на служителя. В трудовия договор и анекс към него страните уговорили брутно месечно възнаграждение на служителя в размер на 13 746.73 лева месечно, платимо до 10-то число на месеца, следващ този, за който се дължи /чл. 5.6/; правила за конфиденциалност и за недопускане на конфликт на интереси /чл. 11 и 12/.

Възнаграждението на ищеца за месец януари 2021г. е било дължимо до 10-то число на следващия месец, но неплатено. С писмено изявление от 18.02.2021г., ищецът заявил, че прекратява едностранно трудовото правоотношение с работодателя, считано от датата на получаване на заявлението, поради забавяне изплащането на трудовото възнаграждение за месец януари в срок. Получаването на заявлението на 22.02.2021г. е удостоверено с подпис от управителя на дружеството К. Ц.. На 25.02.2021г. работодателят изпратил на ищеца уведомление и покана по чл. 193 от КТ за писмени обяснения, поради допуснати нарушения на трудовата дисциплина. В уведомлението, работодателят признал, че e получил заявлението на служителя на 22.02.2021г., но не го приема, защото чрез него служителят цели да избегне дисциплинарна отговорност. В рамките на така откритото производство по налагане на дисциплинарно наказание за допуснати от служителя системни нарушения на трудовата дисциплина, както следва: неявяване на работа в периода от 23.01.2021г. до 25.02.2021г. включително – нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 1, пр. 1 от КТ; злоупотреба с доверието на работодателя – чл. 187, ал. 1, т. 8, пр. 1 от КТ в периода от 27.06.2020г. до датата на уведомлението, изразяващо се в работа по проект /NetClave – https://gitlab.com/netclave/identityprovider/, който съдържа съществени сходства с идеите, 2 концепциите и разработките на работодателя и разработвания от него продукт; работата по този проект, която е сходна с дейността на работодателя, е извършвана без знанието и съгласието на работодателя, което е нарушение на чл. 12 от трудовия договор и частично в работно време; проектът е разработен от „Блеквайзър“ ЕООД, ЕИК 206031378 с едноличен собственик на капитала и управител Г. Б.; дружеството е вписано в ТР към АВ на 21.02.2020г. без предварително да е поискано съгласието на работодателя, което е нарушение на чл. 12 от трудовия договор; работодателят не е уведомен за наличния конфликт на интереси – работа за дружество, извършващо сходна дейност; отказ на служителя на 22.01.2021г. да полага труд за работодателя, докато последният не даде съгласие и одобрение за работа по проекта NetClave; неподаване на молба за отпуск, въпреки изразената на 23.01.2021г. воля за това, на 18.03.2021г. работодателят издал оспорената заповед № 7/18.03.2021г., с която на основание чл. 188, т. 3 вр. чл. 190, ал. 1, т. 2 и т. 4, чл. 187, ал. 1, т. 1, пр. 3 и чл. 187, ал. 1, т. 8, пр. 1 вр. чл. 195 от КТ наложил на Г. Б. дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратил трудовото му правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ. Заповедта е връчена на ищеца на 19.03.2021г.

В исковата молба заповедта била оспорена с аргумент, че работодателят не може да прекрати вече прекратено трудово правоотношение, а евентуално че вменените на ищеца нарушения на трудовата дисциплина не са ясно индивидуализирани; не са достатъчно тежки, а и не са извършени от същия.

Твърденията на ищеца са оспорени от ответника с възражения, че трудовият договор не е прекратен на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ поради злоупотреба с право от страна на работника с цел избягване налагане на дисциплинарно наказание за нарушения на трудовата дисциплина, извършени преди отправяне на едностранното изявление на работника – неявяване на работа от 23.01.2021г.-08.03.2021г.; злоупотреба с доверието на работодателя в периода 27.06.2020г. до 08.03.2021г.

За да отговори на заявения довод за незаконност на оспорената заповед, въззивният съд е приел, че трудовото правоотношение между страните е било прекратено с отправеното от работника едностранно изявление и достигането му до работодателя на 22.02.2021г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ. Позовавайки се на съдебна практика на ВКС, обосновал, че нормата на чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ не поставя изискване за срока и размера на забавата, нито за конкретните причини поради които е допусната. Изложил, че прекратяването на трудовото правоотношение на това основание, настъпва с получаване на писменото волеизявление от работодателя и връчената след този момент заповед за дисциплинарно наказание „уволнение“ е без предмет. От приетата по делото обратна разписка и обясненията на управителя К. Ц., дадени в съдебно заседание по реда на чл. 176 от ГПК приел, че е установено по делото, изпращането и получаването на заявлението на 22.02.2021г. Възражението на работодателя, че едностранното прекратяване на договора от Б. представлява злоупотреба с право, тъй като цели да осуети предстоящо налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, приел за неоснователно. Съобразил в тази връзка, че дисциплинарното производство е открито три дни след като трудовото правоотношение вече е било прекратено едностранно на 22.02.2021г. Обосновал, че ищецът е упражнил 3 добросъвестно потестативното си право да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление без предизвестие, поради което трудовият договор е прекратен на 22.02.2021г. и издадената след тази дата заповед за налагане на дисциплинарно нарушение „уволнение“ се явява незаконосъобразна. Незаконосъобразността на оспорената заповед обосновал и допълнително с подробни мотиви за неосъществен фактически състав на посочените в текста й основания. След анализ на събраните по делото експертни и гласни доказателства достигнал до извод, че ищецът не е извършил нарушенията, които работодателят му вменява в заповед. Като краен извод извел незаконосъобразност на оспорената заповед на работодателя, в който смисъл постановил и обжалвания съдебен акт.

Касаторът „Верайн Лабс“ ООД обосновава наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, както и на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК – очевидна неправилност. Повдига в тази връзка следните въпроси:

1/ Налице ли е противоречие на обжалваното въззивно решение с практика на ВКС, а именно: Решение № 289/18.11.2014г. по гр.д. № 1289/2014г. на ВКС, IV ГО, Определение № 1071/15.10.2010г. по гр.д. 562/2010г. на ВКС касателно въпроса за недобросъвестното упражняване на трудово право – правото на работника да прекрати трудовото правоотношение по реда на чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ с цел да бъде избегнато налагането на дисциплинарно наказание?

1.1 Налице ли е злоупотреба с правото на работника да прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ с цел да избегне налагането на дисциплинарно наказание за неявяването си на работа всеки ден в периода от 23.01.2021г. до 18.02.2021г.?

1.2. При горната хипотеза следва ли да се приеме, че трудовият договор не е бил прекратен при наличие на установено превратно упражняване на права от страна на работника?

1.3. Когато неплащането на трудовото възнаграждение в срок се дължи на обстоятелства, които не зависят от волята на работодателя, и които правят плащането в срок обективно невъзможно, има ли право служителят да прекрати трудовия договор без предизвестие на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ?

2/ Следва ли изявлението/предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ да е получено от надлежно оторизирано за това лице /управител, друг изрично упълномощен служител/ и ако не е прието от такова лице - може ли да се приеме, че изявлението на работника по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ е достигнало до работодателя?

3/ Налице ли е обективно основание за работодателя да ограничи достъпа на работника до система /платформата GitLab/, чрез които се достъпва и променя конфиденциална и „чувствителна“ информация, собственост на работодателя, в случай, че е бил уведомен лично от работника и е установил наличие на „сериозен конфликт на интереси“ по отношение на страничен, външен за работодателя проект, по който работникът работи паралелно?

3.1. Необходимо ли е изричното съгласие на работодателя, за да може работникът да работи по страничен проект, сходен или частично препокриващ се с проекта по продукта на работодателя?

4

3.2. При изрично уговорено в трудовия договор задължение работникът да уведоми предварително работодателя за всеки страничен проект/или трудов договор/, по който да осъществява сходна с описаната в трудовия договор дейност, налице ли е нарушение на трудовата дисциплина /злоупотреба с доверието на работодателя - чл. 187, ал. 1, т. 8, пр. 1 от КТ/, представляващо неизпълнение на задълженията по трудовия договор, при установено неспазване на това задължение от страна на работника?