Определение № 38480 от 24.09.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 38480 гр. София, 24.09.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20211110157322 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Д. А. П., ЕГН **********, с адрес в *** против Ц.В.О., с адрес в ***, представлявано от Началника- полк.

П.В., с която са предявени искове с правна квалификация чл. 71 ал. 1 т. т. 1, 2 и 3 вр. чл. 4 ал.

1 и ал. 2 от ЗЗДискр. и чл. 74 ал. 2 от ЗЗДискр. за задължаване ответника да анексира сключения валиден договор, да бъде осъдено ЦВО да заплати обезщетение за неимуществени вреди вследствие на дискриминация по признаците „образование“ и „лично и обществено положение“ в размер на 1000 лв. и да бъде осъден да заплати обезщетение в размер на 1000 лв., представляващо разликата в трудовото възнаграждение за длъжността, заемана от него и за длъжността, за която е кандидатствал“.

С решение № 15169 от 05.08.2024 г. предявените искове са отхвърлени, а ищецът е осъден да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение на ответника.

На 09.08.2024 г. Д. П. депозира молба за изменение на решението в частта му за разноските. Излага доводи, че по силата на закона е освободен от задължението за заплащане на такси и разноски, поради решението, в частта му, с която е осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение е незаконосъобрано.

В срока по чл. 248 ал. 2 от ГПК пълномощникът на ответното учреждение депозира становище, с което оспорва молбата на ищеца.

Съдът, като взе предвид данните по делото и съображенията на страните, намира молбата по чл. 248 от ГПК за допустима, но неоснователна, предвид следните съображения:

Молбата за изменение е подадена в преклузивния срок по чл. 248 ал. 1 от ГПК – в срока за въззивно обжалване. Искането изхожда и от процесуално легитимирано лице – ищеца по делото.

Разгледано по същество, искането е неоснователно.

Искането си за изменение на решението в частта му за разноските, Д. П. основава на разпоредбата на чл. 75 ал. 2 от ЗЗДискр, според която „за производствата пред съд по ЗЗДиск не се събират държавни такси, а разноските са за сметка на бюджета на съда.“ С нормата на чл. 75, ал. 2 ЗЗДискр. се улеснява достъпа до правосъдие на пострадалите от дискриминационни действия, които са освободени от заплащане на дължимите от тях държавна такса и разноски за водене на делото, но не и и от отговорността за заплащане на направените от насрещната страна разноски по делото. Разпоредбата, обаче, не изключва общият принцип, залегнал и в други разпоредби чл. 83 ГПК, чл. 359 КТ, § 35 ЗСПЗЗ, 1 съгласно който разходите на страната, спечелила делото се възстановяват от насрещната страна, тъй като имуществената й сфера е намалена поради направените разходи за защита в съдебното производство. Смисълът на това законодателно разрешение, залегнало в чл. 78 ГПК, от което чл. 75, ал. 2 ЗЗДискр не прави изключение, е обезщетяване на страната за средствата, с които се е обеднила, вследствие участието й в съдебния спор, наложено от заведения срещу нея иск. Улесняването на достъпва да правосъдие се реализира по реда на чл. 75, ал. 2 ЗЗДискр. чрез освобождаване от задължението за внасяне на държавни такси и разноски за събиране на поисканите доказателства, но не и от разноските на другата страна – в случая направените от ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съдът може да освободи страната от разноски, относими към държавните такси и разноските за събиране на доказателства, свързани с провеждането на съдебното производство, но не и от разноските за защита от адвокат или юрисконсулт, по арг. на чл. 83 ГПК. (в този смисълопределение № 217 от 07.07.2022 г. по гр. д. № 2732/2021 г., ІV ГО на ВКС; определение № 18 от 27.01.2020 г. по гр. д. № 1177/2019 г., ІV ГО на ВКС; определение № 221 от 25.03.2020 г. по гр. д. № 2958/2019 г., ІІІ ГО на ВКС, решение № 381 от 19.01.2024 г. на СГС по в. гр. д.

№ 12025/2021 г.).

Водим от горното и на основание чл. 248 ал. 3 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца Д. А. П., ЕГН **********, с адрес в *** за изменение на решение № 15169 от 05.08.2024 г., постановено по гражданско дело № 57322 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав, в частта му за разноските.

Определението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2