Решение № 260067 от 30.03.2021, Районен съд - Кюстендил
- Съд
- Районен съд - Кюстендил
- Дело
- Административно наказателно дело 1505/2020
- Вид
- Решение № 260067
- Подписан
- 30.03.2021
- В сила
- 05.05.2021
- Състав
- МАЯ АНДОНОВА МИЛЕНКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 147, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 174, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 181, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал.1 и 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал.1 и 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал.6 · Закон за движението по пътищата
- чл.5, ал.3, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
Р Е Ш Е Н И Е
№............................ гр. Кюстендил,29.03.2021 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Кюстендилски районен съд, III-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети февруари, две хиляди двадесет и първа година, в състав :
Председател:
Мая Миленкова
При
Секретаря: Даниела Кирилова
Като разгледа докладваното от съдия Миленкова АНД № 1505 по описа за 2020 година на КРС и за да се произнесе, взе предвид следното:
К.Д. П., с ЕГН – ********** *** обжалва наказателно постановление № 20-1139-001193/02.11.2020г., издадено от началника на сектор ПП при ОД на МВР Кюстендил, с което на осн. чл. 174, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание– глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, както и на осн. чл.
181, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ глоба“ в размер на 50 лева.
Иска се отмяна на НП, като се сочат допуснати нарушения на процесуалните правила в хода на производството по съставяне на АУАН и издаване на НП.
Наказващият орган не взима участие в производството, но изразява становище за неоснователност жалбата.
Като разгледа събраните по делото писмени и устни доказателства при условията на чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
От фактическа страна:
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за това, че на 27.10.2020 г. в 19:00 ч. в гр.Кюстендил, на ул.“Кадин мост“ е възприет от свидетелите Р.С. и А.З. – служители на сектор Пътна полиция при ОДМВР Кюстендил, да управлява собствения си товарен автомобил м. м.“Ивеко“, модел 3529, с рег.№ ****, след като е употребил алкохол. В хода на проверката пътните полицаи поискали от водача да му бъде извършено тестване с техническо средство за употреба на алкохол. П. се съгласил да бъде изпробван за употреба на алкохол, като техническото средство Дрегер Алкотест 7510, с номер ARDM-0266 отчело 0,66 промила алкохол в издишания от водача въздух. На водачът е издаден талон за медицинско изследване, но той заявил, че приема показателите на техническото средство.При проверката на представените от водача документи било установено, че управляваното от него МПС не е представено на годишен технически преглед в определения за това срок.
На мястото на проверката бил съставен АУАН, за нарушения по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и по чл. 147, ал.1 от ЗДвП , като за съставянето на акта е послужил резултата от техническото средство Дрегер Алкотест 7510, с номер ARDM-0266.
По доказателствата :
В хода на съдебното производство се събраха гласни доказателствени средства, които изцяло подкрепят обвинителната теза на
АНО. Разпитаните по делото свидетели, извършили проверката потвърждават изцяло и в детайли описаното от тях в акта.
Съдът намира, че показанията на тези свидетели са логични и последователни, поради което и ги кредитира изцяло.
I. По допустимостта на жалбата: Същата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно легитимирана страна - наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл.
59, ал.2 от ЗАНН. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спиращ изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
II. По приложението на процесуалния закон: При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество - чл.
63, ал.1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл.
314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът ex officio (служебно) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи - чл.
189, ал.1 и 4 от ЗДвП, в предвидената от закона писмена форма и съдържание - чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН, вр. чл.
189, ал.6 от ЗДвП, при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя (НП също е връчено надлежно на наказаното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл.
59, ал.2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му).
III. По законъсобразността на атакуваното НП по същество:Като съобрази горните обстоятелства, съдът прецени, че въззивникът е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушенията по чл. 174, ал.1, т.1 от