Решение № 77 от 13.03.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. София, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Вълева

Членове:

Красимира Костова

Нина Ив. Кузманова при участието на секретаря Емилия Б. Найденова в присъствието на прокурора ИРИНА АРМЕНОВА като разгледа докладваното от Веселина Вълева Въззивно частно наказателно дело № 20261000600212 по описа за 2026 година

С определение, постановено в открито съдебно заседание проведено на 03.02.2026г. по н.ч.д. №135/2026г. по описа на СГС, 3 състав са групирани наказанията наложени на осъдения К. И. Я. по н.о.х.дело № 2396/2023 год., н.о.х.дело № 320/2023 год. и н.о.х.дело № 7634/2025 год. и трите по описа на Софийски градски съд, като е определено едно общо наказание, най-тежкото от тях, а именно: лишаване от свобода за срок от четири години. При условията на чл. 24 от НК, размерът на така определеното и наложено общо най-тежко наказание е увеличен с още две години. На осн. чл. 57, ал. 1, т. 2, б.

„а“ и б. „б“ от ЗИНЗС е определен първоначален „строг“ режим на изтърпяване на така определеното и увеличено общо, най - тежко наказание, като на основание чл. 59, ал. 1 от НК и е приспаднато времето, през което спрямо осъденият Я. са били изпълнявани мерки за неотклонение „Задържане под стража“ и „Домашен арест“.

Срещу определението в законоустановения срок е постъпила жалба от осъдения, с която се иска отмяна на атакувания съдебен акт в частта относно приложението на чл. 24 от НК. Твърди се, че първият съд неправилно е 1 развалил предишната му формирана съвкупност от наказанията по н.о.х.дело № 2396/2023 год. и н.о.х.дело № 320/2023 год. и двете на СГС, като по този начин влошил положението му. Отделно, съдът не отчел, че наказанията са достатъчно високи за да бъдат завишавани и то с максимално допустимия срок. Твърди се също, че Софийски градски съд не се е съобразил, че има онкологично заболяване. Поддържа се, че съдът не е отчел обстоятелството, че по негова инициатива и желание било сключено споразумение и били възстановени вредите от престъпленията. Иска се отмяна на първоинстанционното определение в частта, в която определеното общо наказание е увеличено.

В съдебно заседание защитникът на осъдения поддържа въззивната жалба и направеното искане по доводите, изложени в нея.

Осъденият К. И. Я. също изразява недоволство от първоинстанционното определение в частта за приложението на чл. 24 от НК и моли то да бъде отменено в тази част.

Представителят на Апелативната прокуратура пледира акта на първата инстанция да бъде потвърден.

Въззивният съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите на страните и след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното:

Производството пред първостепенният съд се е развило по инициатива на прокурора. Последният с нарочно предложение е отправил искане да бъде допусната кумулация на наказанията, наложени на осъдения К. И. Я. н.о.х.дело № 2396/2023 год., н.о.х.дело № 320/2023 год. и н.о.х.дело № 7634/2025 год. и трите по описа на Софийски градски съд. Контролираната инстанция е приела, че са налице предпоставките на чл. 25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК и с оспореното определение от 03.02.2026г. е групирала наказанията наложени на осъдения К. И. Я. по посочените три дела, като е определила едно общо наказание, най-тежкото от тях, каквото е наказанието лишаване от свобода за срок от четири години. Същевременно първостепенният съд е счел за необходимо да увеличи определеното общо, най - тежко наказание с две години месеца, което е сторил, базирайки се на чл. 24 от НК.

Въззивната инстанция намира, че първият съд е стигнал до 2 законосъобразни изводи, както досежно групиране на наказанията, така и относно приложението на чл. 24 от НК.

От приобщеното по делото свидетелство за съдимост се установява, че спрямо осъденият К. И. Я. са постановени общо шестнадесет осъдителни съдебни акта, като последните три от тях са в съвкупност по чл. 25, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, а именно:

1. Със споразумение, одобрено № 2396/2023 год. по описа на Софийски градски съд, влязло в сила на 02.05.2023 година, за престъпление по чл. 213а, ал. 3, т. 7, вр. ал. 2, т. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ и б. „б“ от НК, извършено на 22.11.2022г., му е наложено наказание лишаване от свобода, за срок от две години и осем месеца.

2. С определение за одобряване на споразумение по н.о.х.дело № 320/2023 год. по описа на Софийски градски съд, влязло в сила на 07.06.2023 година, за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1 от НК, вр. чл.

29, ал. 1, б. „б“ и б. „б“ от НК, извършено на 23.02.2022г. му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години и 3. С определение за одобряване на споразумение по н.о.х.дело № 7634/2025 год. по описа на Софийски градски съд, влязло в сила на 16.01.2026 година, за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1 от НК, вр. чл.

29, ал. 1, б. „б“ и б. „б“ от НК, извършено на 22.11.2022г. му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири години.

Анализът на очертаните осъждания води до заключението, направено от първоинстанционния съд за възможността да бъде формирана съвкупност, обхващаща наказанията определени по н.о.х.дело № 2396/2023 год., н.о.х.дело № 320/2023 год. и н.о.х.дело № 7634/2025 год., всички по описа на Софийски градски съд. Това е така, защото престъпленията, предмет на тези дела са извършени в условията на реална съвкупност, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. Принципът за най - благоприятното за осъдения съчетание е спазен, тъй като той намира приложение при възможност за образуване на едно или повече общи наказания в различни комбинации на отделните присъди. В казуса, престъпленията по последните три осъдителни съдебни акта са извършени в условията на реална съвкупност и затова подлежат на групиране, поради което решаващият съд няма възможност за избор. При положение, че и трите деяния, извършени от осъдения не са 3 разделени от влязла в сила присъда, съдът е длъжен да групира определените за тях наказания и да наложи най – тежкото. Принципът за най – благоприятното за осъдения съчетание намира проявление в различните конфигурации, по които могат да се кумулират отделните наказания, така че осъденият да изтърпи възможно най – малък срок. Неоснователен е довода, изтъкнат във въззивната жалба, че като е групирал наказанието, отмерено по н.о.х.дело № 7634/2025 год. на Софийски градски съд с наказанията по останалите две дела - н.о.х.дело № 2396/2023 год. на Софийски градски съд и н.о.х.дело № 320/2023 год. на Софийски градски съд, съдът е влошил положението на осъдения Я.. Ако бъде приложен подходът, за който настоява осъденият Я., той ще трябва да изтърпи три години лишаване от свобода като общо наказание по н.о.х.дело № 2396/2023 год. и н.о.х.дело № 320/2023 год. и отделно четири години лишаване от свобода по последното влязло в сила н.о.х.дело № 7634/2025 год. по описа на Софийски градски съд, т.е. общо 7 години лишаване от свобода, което е с 1 година повече от определеното му с атакуваното определение увеличено общо наказание от 6 години лишаване от свобода. Друг е въпроса, че ако констатира, че са налице предпоставките на чл.

23, ал. 1 от НК, решаващата съдебна инстанция трябва да определи едно общо наказание, съобразно вида и размера на наказанията, които вече са наложени с влезлите в сила съдебни актове, като няма правомощие да изключва наказания от съвкупността.

С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че правилно първият съд е допуснал кумулация на наказанията по коментираните три дела и е определил едно общо наказание, а именно най-тежкото от тях: наказанието лишаване от свобода за срок от четири години.

Законосъобразно контролираният съд е приел, че наложеното общо, най – тежко наказание не е достатъчно за постигане целите на наказанието, тъй като и трите престъпления, включени в съвкупността са тежки умишлени престъпления. Отделно, преди тяхното осъществяване, осъденият Я. е бил санкциониран 13 пъти за други престъпления, преимуществено против собствеността - кражби и грабежи, като болшинството от тях, включително обхванатите от съвкупността са извършени в хипотезата на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК. Първото му осъждане датира от 1995г. и е последвано от множество осъждания. Всичко това характеризира осъденият Я. като личност с изключително завишена степен на обществена опасност, 4 което е водещият критерии при преценката необходимостта от използване института на чл. 24 от НК. Известно е, че цитираната норма намира приложение в случаите, в които определеното по реда на чл. 23 или чл. 25 от НК наказание не би могло да изпълни целите на чл. 36 от НК, защото осъденият е личност с висока обществена опасност. Осъденият Я. вече е бил подложен на сериозна наказателна принуда по повод на предходните му деяния, изтърпявал е многократно наказания лишаване от свобода, но това не му е оказало възпиращо въздействие за предприемане на следващи асоциални прояви.

За да приеме, че правилно е увеличено наказанието, въззивната инстанция прецени цялостната престъпна дейност на осъдения, обществената опасност на извършените от него престъпления и вида на засегнатите обществени отношения. В конкретния случай, всички престъпления, обхванати от съвкупността се отличават със сериозна укоримост и се нуждаят от засилена наказателна репресия. Касае се за деяния с правна квалификация чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198 от НК и чл. 213а, ал. 3, т. 7, вр. ал. 2 от НК - все престъпления разкрИ.щи висока степен на обществена опасност и завишена обществена нетърпимост. Не е без значение обстоятелството, че за престъпленията по чл. 199, ал. 1, т. 4 от НК и за престъплението по чл. 213а, ал. 3, т. 7, вр. ал. 2 от НК, минималната санкция, предвидена в особената част на НК е пет години „Лишаване от свобода“. Осъденият Я. е получил далеч по ниски наказания, но не защото деянията му се отличават с по - ниска степен на обществена опасност от другите деяния от същия вид, а защото се е възползвал от диференцираните процедури по чл. 382 от НПК. Последното обстоятелство обаче, не може третирано в негова полза, както се настоява във въззивната жалба, тъй като заради признанието, което е направил са му определени наказания при условията на чл. 381, ал. 4 от НПК, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, т.е. под минималния размер, предвиден в закона, без да се изследва наличието на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Суверенно право е на обвиняемия, респ. подсъдимия е да реши какво процесуално поведение ще предприеме в хода на образуваното спрямо него наказателно производство, включително да сключи споразумение за решаване на делото, но това не може да бъде охарактеризирано като смекчаващо вината обстоятелство. Подписването на споразумение за решаване на делото е отчетено от законодателя с въвеждане 5 на възможността да бъде определено наказание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, т.

1 от НК, без съществуването на смекчаващи отговорността обстоятелства и осъденият Я. се е възползвал от този регламент. Въз основа на признанието, което е направил са му определени наказания много по – ниски от минималната величина на наказанията „Лишаване от свобода“ за всяко от престъпленията, включени в общото наказание. Следователно осъденият Я. вече е получил достатъчна привилегия на базата на добросъвестното му процесуално поведение, способствало за по - бързото приключване на наказателните производства, водени спрямо него и новото му отчитане в аналогична светлина би било проява на неоправдано снизхождение. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че коментираното развитие на наказателните процеси спрямо осъденият Я. не обуславят липса на необходимост от приложението на чл. 24 от НК с оглед целите на специалната и генералната превенция. Не може едно и също обстоятелство да бъде отчитано два пъти в различни аспекти – веднъж при определяне на наказанието за съответното престъпление и втори път в процедурата по чл. 25, ал. 1 от НК и произтичащите от нея задължения на решаващия съд да прецени дали да увеличи определеното общо наказание.