Решение № 12149 от 10.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12149 гр. София, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20231110101535 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от ......... против Д. П. и В. Х. Б..

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № 32 находящ се в гр. ........... Твърди, че за процесния имот се дължат: сумата 1 495, 55 лв. главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. - м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането; сумата 295, 91 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2020 г. – 13.12.2022 г.; с у м а т а 12, 24 лв. главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.12.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането; сумата 2, 88 лв. мораторна лихва върху нея за периода 31.01.2020 г. – 13.12.2022 г.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му заплатят исковите суми в условията на разделност, както следва: Д. П. – 2/3 и В. Х. Б. – 1/3.

Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Д. П. чрез назначения особен представител адв. М., с който оспорва исковете. Излага съображения, че ищецът не е представил договор, сключен при общи условия, както и че не се установява Общите условия на ищеца да са одобрени от КЕВР и да са влезли в сила. Оспорва да е доставяна топлинна енергия в претендираното количество на стойност исковата сума. Оспорва съществуването на договорно правоотношение 1 между ищеца и дружеството, за което се твърди да е извършвало дялово разпределение. Оспорва годността на СТИ. Прави възражение за давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника В. Х.

Б., с който оспорва исковете. Излага съображения, че квотата му в съсобствеността е 1/6. Оспорва стойността на топлинната енергия да съответства на реално доставената такава. Твърди, че имотът е необитаем. Оспорва ........ да е легитимирано да извършва дяловото разпределение през исковия период. Оспорва годността на СТИ. Прави възражение за давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Третото лице-помагач на страната на ищеца - ........, не взима становище по исковете.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

С договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 16.02.1995 г. Л. Н. Б.а е закупила следния недвижим имот: апартамент № 32, находящ се на ет. 7, в жилищна сграда – ......., състоящ се от: стая, кухненски бокс и обслужващи помещения, с площ от 27, 18 кв.м.

Представен е личен регистрационен картон от ЕСГРАОН за лицето Л. Н. Б.а, в който се съдържат данни за сключен граждански брак с Д. П. на 09.09.1992 г.

Видно от удостоверение за наследници, изд. от Столична община, Район „Люлин“, Л. Н. П., за което лице страните не спорят, че е идентично с Л. Н. Б.а, е починала на 31.05.2021 г., като е оставила наследници по закон: Д. П. – съпруг, ..........

Б. – брат, който е починал на 04.05.2020 г., т.е. преди наследодателката, като от своя страна е оставил наследник по закон: В. Х. Б. – син.

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № .........., том X, рег.

№ .........., дело № 1775/2022 г. от 14.12.2022 г. В. Х. Б. и Д. П. продават съсобствения им процесен имот на трето за спора лице – ..........

Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. ......... от 26.09.2007 г., етажните собственици са взели решение да се сключи договор с ........, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.

Представен е договор от 29.11.2007 г., сключен между ЕС като възложител и ........ като изпълнител за извършване на услугата дялово разпределение.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице В. Т., се установява, че в сградата има двукръгова отоплителна система, като постъпилата топлина енергия се отчита от 2 бр. общи топломери в абонатната станция., които се отчитат по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н.

„терминал“ се снема показанието на топлинна енергия в 0.00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители – за отопление /имот и сградна инсталация/. В случая технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие. За исковия период дяловото разпределение е 2 извършвано от ......... Изчисленията са извършени в съответствие с действащата към процесния период нормативна уредба за топлоснабдяването. За исковия период няма начислена топлинна енергия за отопление на имота. Начислена е топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация на база пълна отопляема кубатура на имота от 66 м3 съобразно акт за разпределение на кубатура от м.01.1984 г., както и топлинна енергия за БГВ при условията на неосигурен достъп, за което са били съставени констативни протоколи от ФДР. Констатира се, че стойността на доставената топлинна енергия през исковия период м.05.2019 г. – м.04.2021 г. възлиза на сумата от 1 491, 86 лв., формирана като сбор на фактурираната по прогнозни стойности сума от 1 167, 86 лв. и сумата за доплащане от изравнителни сметки в размер на 325 лв. В посочената сума не са включени предишни неплатени просрочени суми и лихви по тях. Констатира се също, че цената на услугата дялово разпределение за исковия период м.05.2019 г. – м.04.2021 г. възлиза на сумата 12, 24 лв. Вещото лице е констатирало, че общите топломери са преминали изискуемите метрологични проверки.

Установи се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице Елена И., че за исковия период има едно плащане в размер на 35, 22 лв. по общата фактура за 2021 г., с което ищецът е намалил задължението, както и че цената на услугата дялово разпределение за исковия период м.05.2019 г. – м.04.2021 г. възлиза на сумата 12, 24 лв.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

3

От представения по делото договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 16.02.1995 г. се установи, че Л. Н. Б.а е закупила процесния имот.

Видно от представения личен регистрационен картон на последната, към посочения момент тя се е намира в брак, сключен на 09.09.1992 г. с Д. П., с оглед на което имотът е придобит в режим на СИО. Л. Н. Б.а, което лице е идентично с Л. Н. П., е починала на 31.05.2021 г., видно от представеното удостоверение за наследници. Със смъртта й СИО се е прекратила при равни дялове.

Към този момент бракът й е бил с продължителност повече от 10 години.

Видно от удостоверението за наследници, тя е оставила наследници по закон: Д.

П. – съпруг, .......... Б. – брат, който е починал на 04.05.2020 г., т.е. преди наследодателката, оставил от своя страна наследник по закон: В. Х. Б. – син.

Съгласно чл.9, ал.2 ЗН когато съпругът наследява заедно с възходящи или с братя и сестри, или с техни низходящи, той получава половината от наследството, ако то се е открило преди навършването на десет години от сключването на брака, а в противен случай получава 2/3 от наследството.

Съгласно чл.10, ал.2 ЗН починалите преди наследодателя или недостойни негови братя и сестри се заместват само от своите деца или внуци.

Следователно, с прекратяване на СИО при равни дялове, притежаваната от Л. Н.

П. 1/2 е придобита от Д. П. и В. Х. Б. /по право на заместване от баща му .......... Б./, както следва: Д. П. – 2/6 (2/3 от 1/2 – с оглед продължилия повече от 10 години брак с наследодателката) и В. Х. Б. – 1/6 (1/3 от 1/2).

От изложеното следва, че ответниците се легитимират като съсобственици на процесния имот при дялове: Д. П. – 5/6 (2/6 по наследяване от съпругата му и 1/2 неговият дял от прекратената СИО) и В. Х. Б. – 1/6.

От качеството на ответниците на съсобственици произтича и качеството им на клиенти на топлинна енергия за битови нужди за исковия период.

Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.

Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.

С оглед изложеното се налага извод за съществуването на облигационно правоотношение с ищцовото дружество през исковия период.