Решение № 588 от 30.05.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 588 гр. Варна, 30.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Марина К. Семова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20243100500960 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 435, ал.2, т.6 от ГПК.

Образувано е по повод жалба с вх. № 1455/12.04.2024г. по регистъра на ЧСИ Л. Т., рег.№ 713 с район на действие Окръжен съд-Варна подадена от С. Х. И., ЕГН ********** – длъжник по изпълнително дело № 20147130400225 по описа на ЧСИ Л. Т. срещу отказ на ЧСИ, обективиран в постановление от 21.03.2024г. да прекрати изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, поради това че взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на 2 години в периода от 27.07.2016г. до 22.11.2018г.

Жалбоподателят твърди, че по изпълнително дело 20147130400225 по описа на ЧСИ Л. Т. са настъпили предпоставките за прекратяването му на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК поради неизвършване на изпълнителни действия в периода от 27.07.2016г. до 22.11.2018г. по инициатива на взискателя, като във връзка с това е сезирал съдебния изпълнител с молба вх.№ 1178/21.03.2024г. за прекратяването му. За отказът на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело жалбоподателят бил уведомен чрез процесуалния си представител по имейл на 08.04.2024г. Посочва, че последното редовно извършено изпълнително действие е било от 27.06.2016г., когато взискателят „.... Ф. Б.“ ЕАД е поискал налагане на запор на банковите сметки и трудовото възнаграждение на длъжника, а следващото искане за извършване на изпълнителни действия от страна на взискателя е от 22.11.2018г., когато е поискал извършване на опис на движими вещи и запор на банкови сметки на длъжника. На това основание счита, че изпълнителното производство е перемирано считано от 27.06.2018г. и на това основание подлежи на прекратяване. Счита, че 1 наложените запори на 2 броя МПС в КАТ в периода между 27.07.2016г. и 22.11.2018г. не променят извода за настъпило по силата на закона прекратяване на изпълнителното производство, предвид на това, че същите не са били поискани от взискателя. Моли отказът на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство да бъде отменен поради това, че е неправилен и незаконосъобразен.

В предоставения срок по чл.436, ал.3 от ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя „... ...“ ЕООД. Счита жалбата за допустима, но неоснователна. Твърди, че взискателят не е бездействал по изпълнителното дело, а са предприемани редовни изпълнителни действия с цел събиране на вземането. Позовава се на установената съдебна практика на ВКС, според която достатъчно условие за прекъсване на срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е искането на взискателя за прилагане на определен изпълнителен способ независимо от това дали същият е породил желаният резултат, а именно удовлетворяване на кредитора. Посочва също, че дори искането за прилагане на нов способ да е направено след настъпване на перемпцията, то съдебният изпълнител следва да го изпълни като за целта образува ново изпълнително дело. Счита, че перепмция не е настъпила, поради което отказът на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело на това основание е законосъобразен.

ЧСИ – Л. Т. в изложени мотиви по обжалваното действие, счита жалбата за неоснователна. Посочва, че не е налице никое от основанията на чл.433, ал.1 от ГПК за прекратяване на изпълнителното производство, включително поради настъпила перемпция, поради което счита обжалвания отказ за законосъобразен.

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – длъжник по изпълнението, срещу подлежащ на обжалване акт - чл.435, ал.2, т.6 от ГПК и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

СЪДЪТ, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл. 437, ал. 3 от ГПК, за да произнесе съобрази следното:

Изпълнителното производство по изп.дело 20147130400225 по описа на ЧСИ Л. Т. е образувано на 23.09.2014г. по молба на „Банка ДСК“ ЕАД въз основа на изпълнителен лист от 03.12.2013г. издаден по ч.гр.д.№ 1013/2013г. по описа на РС-Провадия срещу длъжника С. Х. И.. С молбата за образуване на изпълнителното дело и на основание чл. 18 от ЗЧСИ на ЧСИ Л. Т. е възложено извършването на всички необходими изпълнителни действия обезпечаващи движението на изпълнителното дело.

Вземането по изпълнителния лист е придобито с договор за цесия от 12.05.2016г. „....

Ф. Б.“ ЕАД, който е конституиран като взискател с постановление на съдебния изпълнител от 28.07.2016г. С договор за цесия от 19.04.2022г. цедентът „.... Ф. Б.“ ЕАД е продал на „...

...“ ЕООД вземането си против длъжника по изпълнението. На това основание с постановление от 06.10.2022г. „.... Ф. Б.“ ЕАД е заличен като взискател по делото и на негово място е конституиран „... ...“ ЕООД, който е настоящият взискател по изпълнението.

На 07.07.2015г. до длъжника С. Х. И. е изпратена покана за доброволно 2 изпълнение. Няма данни същата да е получена от длъжника.

На 27.07.2016г. взискателят към този момент „.... Ф. Б.“ ЕАД е сезирал съдебния изпълнител с искане за извършване на справки за имуществото и доходите на длъжника и за предприемане на действия по налагане на запор на вземането му за трудово възнаграждение, запор на притежавани МПС както и възбрана на недвижими имоти.

Видно от изпратеното до ЧСИ Л. Т. писмо от МВР, ОД на МВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“, въз основа на писмо на съдебния изпълните, на 12.05.2017г. е наложен запор на 2 броя МПС собственост на длъжника С. Х. И..

На 22.11.2018г. взискателят „.... Ф. Б.“ ЕАД е сезирал съдебния изпълнител с искане за извършване на опис на движими вещи и на запорираните по делото МПС, както и за извършване на справка в БНБ за актуалните банкови сметки на длъжника и за запорирането им.

По делото е изпратено запорно съобщение до „Ц...“ АД, изх.№ 3176/29.11.2018г. с искане за запориране на всички сметки на длъжника до размера на сумата от 11275,25 лева.

В отговор на запорното съобщение е посочено от банката, че признават вземането, върху което се налага запор, като е извършен превод на секвестируемата сума в размер на 1152,13 лева с платежно нареждане от 13.12.2018г.

По молба на взискателя са изпратени запорни съобщения до „С.....“ АД с изх.№ 1744/12.09.2019 както и запорно съобщение до „И.-98“ ООД с изх.№ 1867/26.09.2019г., с което е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника. На 20.04.2021г. е изпратено запорно съобщение до „Р.. Б.“ ЕАД, а на 17.01.2022г. е изпратено запорно съобщение изх.№ 188 до „Т...“ ЕАД за налагане на запор на всички сметки на длъжника в банката. По искане на новоконституирания взискател „... ...“ ЕООД, на 06.10.2022г. е изпратено запорно съобщение до „Ю.. Б.“ АД, с което е наложен запор на всички сметки на длъжника в банката, а на 02.02.2024г. – запорно съобщение до „Т......“ за залагане на запор на сумите по всички левови и валутни сметки на длъжника С. Х. И..

На 21.03.2024г. е подадена молба от длъжника С. И. до ЧСИ Л. Т. с искане за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК поради това, че взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на 2 години считано от 27.07.2016г. до 22.11.2018г., т.е прекратяването е настъпило на 27.07.2018г.

С уведомление изх.№ 875/21.03.2024г. от ЧСИ Л. Т., длъжникът е уведомен чрез процесуалния си представител, че молбата му за прекратяване на изп.дело № 20147130400225 на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК се оставя без уважение, поради липса на настъпила перемпция, предвид на това че в рамките на посочения период от 27.07.2016г. до 22.11.2018г., а именно на 12.05.2017г. е регистриран запор върху две МПС собственост на С. И..

Съдът намира жалбата на длъжника по изпълнението срещу отказът на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение по изп.дело № № 20147130400225 по описа на ЧСИ Л. Т. по реда на чл.435, ал.2, т. 6 от ГПК вр.чл.433, ал.1, т.8 от ГПК поради 3 настъпила перемпция за неоснователна.

Перемпцията е институт на изпълнителното производство, приложението на който е обусловено от активността на взискателя и чиято последица е прекратяване на принудителното изпълнение по силата на закона. В изпълнителният процес, кредиторът може да избере дали да действа - да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен, или да не действа.

Съгласно чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, когато взискателят в продължение на две години не поиска извършване на нови изпълнителни действия, изпълнителното производство подлежи на прекратяване. По аргумент на противното самото извършване на изпълнителни действия въз основа на искането е пречка за прекратяване на изпълнителното дело и следва да се отчете при изчисляване на двугодишния срок. Това е така, тъй като изпълнителният процес съществува само и доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи, а взискателят е длъжен да поддържа висящността му като предприема съответните изпълнителни действия. Перемпцията по същността и последиците си е законоустановен юридически механизъм, който цели да стимулира взискателя да бъде активен предвид угрозата образуваното по негова инициатива изпълнително производство да бъде прекратено.

Неправилно е тълкуването изложено в жалбата на длъжника, че перемпцията настъпва винаги, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в двугодишен срок, независимо дали такива все пак са извършвани от съдебния изпълнител.

Аргумент за това е предвидената в чл.18 от ЗЧСИ възможност взискателят да възложи на съдебния изпълнител да извършва всякакви справки относно имуществото на длъжника, така и да определя начина на изпълнението, т.е да предприема действия по принудително изпълнение вместо взискателя.

В случая още с молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят е овластил съдебния изпълнител по реда на чл.18 от ЗЧСИ да извършва всички необходими изпълнителни действия по своя преценка. Горното означава, че както взискателя, така и съдебния изпълнител са надлежно легитимирани да избират изпълнителните способи и да предприемат изпълнителни действия /съдебния изпълнител

- лично по занятие, а взискателят - чрез него/. При това положение неоснователно се явява възражението на жалбоподателя, че наложеният по инициатива на съдебния изпълнител, запор на МПС на длъжника на 12.05.2017г. не е действие, което е прекъснало законоустановения двугодишен период. Изпълнителното действие е валидно, тъй като е извършено въз основа на възлагането по чл.18 от ЗЧСИ.

Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение. Всяко искане да бъде приложен определен изпълнителен способ, така и всяко действие, чрез което се осъществява този способ прекъсва давността, респективно започва да тече нов срок.

В случая жалбоподателят твърди, че изпълнителното производство е перемирано 4 поради това, че не са предприети от взискателя изпълнителни действия в периода от 27.07.2016г. до 22.11.2018г. Както бе посочено в рамките на този период, на 12.05.2017г. е наложен запор на МПС на длъжника, което е прекъснало двугодишния срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Такова искане междупрочем е обективирано и в молбата на взискателя от 27.07.2016г.

След този момент, видно от описаните по-горе в хронологичен ред изпълнителни действия такива са извършвани в периоди по-малки от 2 години по молба на взискателя и служебно от ЧСИ по реда на възлагането по чл.18, ал.1 от ЗЧСИ. Такива са насочване на изпълнението чрез налагане на запор на парични вземания на длъжника – съответно запорни съобщения са изпращани на 29.11.2018г., на 12.09.2019г., на 26.09.2019г., на 20.04.2021г., на 17.01.2022г., на 06.10.2022г. и на 02.02.2024г. Горното налага извод, че не е налице бездействие на взискателя да поиска извършване на изпълнителни действия, респективно на съдебния изпълнител да предприеме такива в продължение на две години след образуване на изпълнителното дело № 20147130400225 по описа на ЧСИ Л. Т., поради което не е настъпила перемпция и съответно липсва основание за прекратяване на изпълнението в тази хипотеза.