Решение № 2129 от 14.06.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2129 гр. Варна, 14.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мартин Стаматов при участието на секретаря А.Ст. А. като разгледа докладваното от М. С. Гражданско дело № 20223110110458 по описа за 2022 година

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава „ХVІІІ-та” ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от В. Р. И., ЕГН:**********, адрес: гр. ***, ул. „***“ №*** съдебен адрес: гр. ***, ул. „***“, бл.***, ап.

***, адв. С. Й. - ***, с която претендира да бъде осъдено „***“ ЕАД, ЕИК:***, седалище: гр.

***, пл. „***“ №***, представлявано от изп. директор И. С. Г., да му заплати сумата от 15000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди претърпени на 30.12.2021г. вследствие на трудова злополука, изразяващи се в силни болки и страдания от счупване на гръбначния стълб в поясната област; охлузвания, натъртвания и синини в областта на корема, долната част на гърба и таза, както и нарушен жизнен ритъм, нарушен сън, изпитан дискомфорт и психически стрес, ведно със законната лихва върху главницата от 15000 лв. от датата на увреждането- 30.12.2021г., до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните права: Към момента на настъпване на злополуката- 30.12.2021г. ищецът се е намирал в трудово правоотношение с ответното дружество, като е бил назначен на длъжност „****“. На 30.12.2021г., в 00.30ч. ищецът е бил на работа нощна смяна в пристанищен терминал ***- запад, когато при качване към кабината на крана се подхлъзнал, загубил равновесие и паднал от височина около 3-4м. След падането останал да лежи безпомощен в продължение на 15-20 мин., след което с помощта на свои колеги бил пренесен в работните помещения, а от там бил откаран в спешното отделение на МБАЛ „***“ АД. Там били установени следните увреждания: счупване на гръбначния стълб в поясната област (счупване на L1 и L2), охлузвания, натъртвания и синини в областта на корема, долната част на гърба и таза, като пострадалият е бил приет в болницата за лечение. След изписването му, било назначено домашно лечение при условия на пълен покой, като ищецът прекарал следващите три месеца почти изцяло на легло. Движенията на тялото му били ограничени и затруднени, измъчвали го постоянни силни болки. Вследствие на падането получил и психическа травма, довела до нарушаване на съня му, сънуване на кошмари, изнервеност и потиснатост. Не можел да се обслужва сам, за осигуряване на личната му хигиена разчитал на помощта на своите родители. На 15.02.2022г. ортопедичната ЛКК констатирала, че няма промяна в състоянието на пострадалия, възстановителният период протичал бавно. За периода 30.12.2021г. - 13.03.2022г. ищецът бил временно неработоспособен. В исковата 1 молба е посочено, че и към момента ищецът продължава да изпитва болки и страдания, като възстановяването му не е приключило. С влязло в сила разпореждане №***/***г. на НОИТП *** претърпяната злополука е приета за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, от редовно уведоменият ответник е подаден отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Не оспорва факта, че към момента на настъпване на злополуката ищецът В. И. се е намирал в трудово правоотношение с дружеството, като е бил назначен на длъжност „***“, отдел „***“, пристанище *** от 20.03.2017г., както и настъпването на процесната злополука на 30.12.2021г. Не се оспорва и влизането в сила на разпореждането на НОИ- ТД *** с което злополуката е призната за трудова злополука. Твърди обаче, че тя е настъпила в резултат на проявена груба небрежност от страна на ищеца, изразяваща се в явяване на работа след употреба на алкохол, несъобразяване на обстоятелствата при работа нощна смяна в дъждовно време и проява на недостатъчно внимание при изкачване до кабината на крана, както и неподдържане на стълбите и площадките преди започване на работа, което представлява нарушение на Инструкция за безопасност на труда при експлоатация на портални кранове и Инструкция за безопасност при работа на ел. кранове. Работникът самоволно е напуснал болничното заведение, в което е бил настанен след претърпяване на злополуката, като вследствие на товте от нея, което пък от своя страна е довело до цялостно или поне частично освобождаване на работодателя от отговорност за обезщетяване на неимуществените вреди. Ответникът сочи, че съгласно чл. 200 ал. 3 КТ работодателят дължи обезщетение за разликата между вредата и обезщетението и/или пенсията по обществено осигуряване, като изтъква, че на 14.06.2022г. на ищеца е изплатено обезщетение за временна неработоспособност в размер на 630 лв., както и че е получил обезщетение по обществено осигуряване в размер на 259,50 лв. за месец декември и месец януари и обезщетение по издадени болнични листове за целия период в размер на 2528,74 лв. Посочва се още, че представените от ищеца доказателства не доказват твърденията му за тежък възстановителен период или нужда от чужда помощ, поради което претенцията му остава недоказана. Прави се и възражение за прекомерност на размера на претендираното обезщетение, като се посочва, че работникът не е с определена трайна неработоспособност, както и че функциите му са напълно възстановени и в момента е в състояние, в което може да работи пълноценно. Претендират се разноски.

Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени и гласни доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От приетите неоспорени по реда на чл. 193 ГПК писмени доказателства – трудов договор № ***/***г.; с допълнително споразумение № ***/***г.; длъжностна характеристика на длъжност: К. п.р. отдел ***, пристанище ***; инструкция за безопасност на труда и експлоатация на портални кранове; инструкция за безопасност при работа на ел. кранове при зимни условия; служебна бележка от 20.03.2017г. за проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа; инструктажен лист смяна 19.00- 07.00ч. от 29.12.2021г.; застрахователна полица за задължителна застраховка „***“ и извлечение от Списък на работниците, подлежащ на задължителна застраховка за риска „***“; разпореждане № *** от ***г.; декларация за трудова злополука от ***г.; протокол № ***/***г. за разследване на трудова злополука; писмо с рег. № ***/***г.; обяснение от пострадал при трудова злополука от ***г.; обяснения от свидетели на трудова злополука- Д.

К., Г. Г.; Ц. Д.; лист за преглед на пациент МБАЛ ,,***“ АД от ***г. (напуснал самоволно отделението); искане за рентгенологично изследване и резултат от ***г.; допълнителен лист за преглед на пациент от ***г.; протокол за ултразвуково изследване от ***г.; протокол за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № ***/***г.; протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол или наркотични вещества или техни аналози; болнични листи № ***; № ***; № ***; амбулаторни листи № ***; № ***; № ***; № ***; заключение на ортопедична ЛКК; заключение за пригодността на работещия да изпълнява даден вид работа след проведен задължителен периодичен медицински преглед на ***г.; писмо рег. № ***/***г. на Доц. Д-р Л. Х.; медицински протокол на ЛКК № ***/***г.; становище от ,,***“ – ЛТМ“ ООД;

2 справка от регистър на НОИ за изплатени обезщетения за болнични; електронна поща от застрахователното дружество за изплатено обезщетение; фиш за заплата за месец декември 2021- януари 2022г., се установява, че: От 20.03.2017г. В. Р. И. се е намирал в трудово правоотношение с ответното дружество, като от 18.09.2017г. е бил назначен на длъжност „***“. На работника бил проведен първоначален и инструктаж на дата ***г. по безопасност и здраве по време на работа и при работа с портален ел. кран. По отношение на работника е имало задължителна застраховка „***“.

На 30.12.2021г., около 00.30ч. В. Р. И. бил на работа нощна смяна в пристанищен терминал ***, когато при качване към кабината на кран се подхлъзнал, загубил равновесие и паднал от височина около 3-4м. След падането с помощта на свои колеги бил транспортиран в спешното отделение на МБАЛ „***“ АД. Там били установени увреждания - счупване на гръбначния стълб в поясната област (счупване на L1 и L2), охлузвания, натъртвания и синини в областта на корема, долната част на гърба и таза, като пострадалият е бил приет в болницата за лечение.

С влязло в сила разпореждане №***-***-***/***г. на НОИ-ТП *** претърпяната злополука е приета за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО.

За периода 30.12.2021г. - 13.03.2022г. ищецът бил временно неработоспособен. На 29.03.2022г. ортопедична ЛКК констатирала, че движението на В. И. в поясния отдел е възстановено и може да извършва трудовите си задължения.

От заключението на вещото лице по допусната съдебно-медицинска експртиза се установява, че въз основа на приложените по делото медицински документи и въз основа на личен преглед, на 30.12.2021год. св. В. Р. И. е получил сгъвно счупване на тялото на първи поясен прешлен. Това травматично увреждане е резултат на внезапно, форсирано сгъване на гръбначния стълб в поясния отдел в посока напред, т.е. възможно е да бъде след падане от височина около 3 метра. Счупването на тялото на първи поясен прешлен е обусловило трайно затруднение в движенията на снагата за период от около 3 месеца. Към настоящия момент няма данни за възникнали усложнения от страна на травмата. При такива увреждания в гореописания период са налице болки, затруднено предвижване, болки при лягане и ставане и други.

От Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № ***/***год. е видно, че в 03.20 часа на ***год. е взета проба кръв от В. Р. И., установена концентрация на етилов алкохол 0,46%о. От зависимостта на Видмарк: C=Co+b.t, където С е търсената концентрация на етилов алкохол към времето на предварителното изпробване, Co е концентрацията на етилов алкохол, установена по метода на газова хроматография, b- фактор илюстриращ възможностите на организма за метаболизъм и излъчване на етилов алкохол за средните човешки възможности - 0.15%о, t - около 8 часа, може да се определи, че към времето 19.00 часа на 29.12.2021год. концентрацията на етилов алкохол е била в порядък на 1,66%о. Същата съответства на средна степен на алкохолно повлияване, при която са налице нарушения в: координацията на движенията, адекватната преценка на собствените постъпки, околната действителност, надценяване на собствените възможности и други.

От заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна експртиза се установява, че по издадени болнични листи във връзка с настъпилта трудова злополука като обезщетение от НОИ на ищеца е изплатена сума в общ размер на 2 528,74 лева. Начислените и изплатени обезщетения от работодателя във връзка с трудовата злополука са в брутен размер 259,50 лева, а в нетен размер (след приспадане на дължимите осигуровки за сметка на осигуреното лице), сумата е 223,74 лева

Във връзка с трудовата злополука е заведна щета №*** по договор - Застрахователна полица за задължителна застраховка „***“, сключен от работодателя със ЗАД „***“, по която на 17.06.2022 г. на ищеца са изплатени 630 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 200 Кодекса на труда /КТ/.

С разпоредбата на чл. 200 КТ се въвежда отговорност на работодателя за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на 3 работника или служителя, независимо дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването на вредите. Изисква се вредните последици да са резултат на пряка или косвена връзка с трудовата дейност на този работник - при или по повод изпълнението на възложената работа или на каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя, както и по време на почивка, прекарана в предприятието или по пътя към местоработат му. Законът изисква още да е налице причинна връзка между увреждането и настъпилите вреди. Тази отговорност има обективен и безвиновен характер, т.е. работодателят отговаря независимо от това, дали негов орган или друг работник имат вина за настъпване на вредите.