Решение № 175 от 02.04.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. Велико Търново, 02.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радка Цариградска при участието на секретаря Анита Люб. Бижева в присъствието на прокурора К. М. Д. като разгледа докладваното от Радка Цариградска Гражданско дело № 20244100100626 по описа за 2024 година

Предявен е иск по чл. 2б от ЗОДОВ от К. Г. Т. от гр. Е. против Районен съд Е., Районен съд Г. О. и Р. с. В. за заплащане на обезщетение солидарно в размер на 33 000 лв. по предявен иск по чл.2б, ал. 1, т.2 от ЗОДОВ във връзка с вреди от нарушаване правото на ищеца за разглеждане на делото му в разумен срок от ответниците, а именно ГД №1237/2024г. по описа на РС Горна Оряховица.

В исковата молба К. Т. излага, че като ищец е предявил иск пред РС В. и на 21.11.2023г. е образувано Гр.д. № 2295/2023г. по описа на съда, по което постъпил писмен отговор на ИМ извън преклузивния срок и от лице без представителна власт - адв.М. А. М. от ВТАК.

Излага, че въпреки това РС Видин е уважил възражението в отговора за местна неподсъдност на делото, като не съобразил, че за релевирания исков период именно в съдебния район на РС Видин ищецът е търпял негативните изживявания. Сочи, че с Определение №332/21.02.2024г. делото е изпратено за разглеждане на РС Е., където последвал отказ от правосъдие - всички съдии се отстранили от разглеждане на делото и то било изпратено на основание чл.23 ал.3 ГПК на ВТОС. С Определение от 30.05.2024г. по ВЧГД №334/2024г. делото било изпратено на РС Г. О., където се разглежда като ГД №1237/2024г. Пред този съд се твърди, че от шест месеца няма насрочване на делото в открито съдебно заседание. Счита, че с описаните по-горе действия на ответните съдилища е допуснато нарушение на правото на ищеца на разглеждане и решаване делото в разумен срок съгласно чл.6 §1 от Конвенцията, в резултат от което ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразени в душевни болки и страдания, негативни емоции, преживен стрес. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да осъди ответниците солидарно на основание чл.4 ал.2 от ЗОДОВ да му заплатят сумата от 6000лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, които са последица от нарушение на правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл.6 §1 от КЗПЧОС по ГД №1237/2024г. по описа на РС – Горна Оряховица, ведно със законната лихва за забава, считано от 21.11.2023г. до окончателното изплащане.

1

С Определение №1415/02.07.2024г., постановено по ГД №2022/2024г. по описа на ВТРС, където първоначално е разглеждан настоящия иск, е уважено искане от ищеца по чл.214 ал.1 ГПК за допускане увеличение в размера на предявеният иск по чл.2б ал.1 вр. ал.3 ЗОДОВ на 33 000лв., като същият се счита предявен за солидарно осъждане на ответниците за сумата в размер на 33 000лв.

Ответникът Районен съд Е. в депозиран по делото писмен отговор оспорва основателността на иска. Твърди, че ГД №1237/2024г. по описа на РС Г. О. е било изпратено от РС В. по подсъдност на РС Е. и образувано в РС Г.О. на 08.04.2024г. като ГД №153/2024г. по описа на РС – Г.О.. След направени отводи на съдиите, с определение №120/09.04.2024г., производството е прекратено и изпратено на основание чл.23 ал.3 ГПК на ОС – В. Т. с писмо от 10.04.2024г. Оспорва от РС Г.О. да са допуснати нарушения, които да са забавили производството по същото, поради което ищецът да е претърпял неимуществени вреди.

Ответникът РС Видин по същество оспорва предявеният иск по чл.2б ал.1 вр. ал.3 ГПК и моли да бъде отхвърлен като неоснователен. Твърди, че ГД №2295/2023г. по описа на РС Видин е разглеждано в разумен срок. Излага, че писменият отговор на искова молба по ГД №2295/2023г. по описа на съда е подаден в срок, от самия ответник по иска, като възражението за подсъдност е уважено с Определение №332/21.02.2024г. и делото е изпратено на местно компетентния съд. Твърди, че ищецът е бил наясно, че подава исковата си молба в съд, който не е местно компетентен, както и че е подал същата молба едновременно и в други районни съдилища: РС – Б., РС – В., РС – В., РС – Г., РС – Д., РС – К., РС – С., РС – Т. При условията на евентуалност оспорва твърдението ищецът да е претърпял неимуществени вреди от действията на РС В., както и за съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния резултат. Оспорва иска и по размер.

Ответникът РС Г. О. оспорва предявения иск като неоснователен и моли да бъде отхвърлен. Твърди, че ГД №1237/2024г. по описа на РС – Г. О. е образувано пред ГОРС на 06.06.2024г., получено на основание чл.23 ал.3 ГПК и с определение №853/14.06.2024г. производството било прекратено, но ищецът обжалвал прекратяването на 18.06.2024г.

Частната жалба била своевременно администрирана към ВТОС, който с определение от 25.06.2024г. отменил прекратяването и върнал делото на 01.07.2024г. Излага, че с Определение №1014/12.07.2024г. делото било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за 07.10.2024г., ведно с изготвяне на проект за доклад и произнасяне по всички искания, като датата на откритото с.з. е свързана със забраната на чл.329 ЗСВ за разглеждане на дело между 15.07. и 31.08., поради което е насрочено след този период. Оспорва ищецът да е претърпял вреди от продължителността на производството по делото, както и да е възможно да се установи кои вреди, от забавата на кое от производствата са произтекли, с оглед многобройните такива, водени от ищеца.

Окръжна прокуратура В. Т. заема становище за неоснователност по предявения иск.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ.

Страните не спорят фактите, че К. Г. Т. от гр. Г.О. е подал искова молба с вх.№ 11793/21.11.2023 г. пред РС В. и е образувано Гр.д. № 2295 г. по описа на същия съд /видно и от деловодната справка по хода на делото, приложена по настоящото дело/. Според материалите от досието и справката по хронология на делото, исковата молба е подписана от ищеца на 21.11.2023г. Образувано е гражданско дело на същата дата. Ответник по иска е М. А. М.. На 29.11.2023г. съдията-докладчик с разпореждане е постановил размяна по реда на чл. 131 от ГПК. Видно от приложеното на л. 75 от настоящото дело съобщение, исковата молба и разпореждането на съда са връчени на ответника на 22.12.2023г.- лично. С вх.№ 2

859/22.01.2024г. по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника по делото. В отговора е направено възражение за местна подсъдност на делото пред РС Г.О. – по адреса на ответника. На 21.02.2024г. съдът е уважил възражението, прекратил делото пред РС В. и изпратил същото на РС Г.О., за което ищецът е уведомен на 12.03.2024г. и не се е възползвал от правото си да обжалва.

На 08.04.2024г. делото е получено и образувано пред РС Г.О. под № 153/2024г. На 08.04.2024. и 09.04.2024г. са постановени отводи от двамата съдии от състава на РС Г.О. на основание чл. 22, т.6 от ГПК. Делото е прекратено на втората дата и изпратено на същия ден на ВТОС по реда на чл. 23 ал.3 от ГПК за определяне на друг, равен по степен съд, който да го разгледа.

С определение по ВЧГрД № 334 от 29.05.2024г. на Окръжен съд В. Т. делото е изпратено на РС Г. О., където е образувано като ГД №1237/2024г. по описа на съда – на 06.06.2024г. На 18.06.2024г. е постановено определение, с което съдията-докладчик е прекратил производството по делото, след като е установил, че ищецът е предявил идентични искове, но за различни месечни периоди пред общо девет съдилища из цялата страна. По частна жалба срещу това определение делото е изпратено на ВТОС на 19.06.2024 г., където с определение № 795/25.06.2024 г., постановено по ВЧГрД № 533/2024 г. на ВТОС прекратяването е отменено и делото върнато на РС Г. О. за продължавана не разглеждането му/на 01.07.2024г./.

На 12.07.2024г. съдията-докладчик се е произнесъл по реда на чл. 140 от ГПК като е насрочил делото с излагане на проект за доклад и произнасяне по всички процесуални и доказателствени искания, с отделно определение се е произнесъл по молба на ищеца за присъединяване на делото към друго производство. Делото е насрочено за открито с.з. на 07.10.2024г., за когато са призовани страните. Заседанието е проведено без участие на ищеца, приети и допуснати са писмени и гласни доказателства, обявен е окончателен доклад. Делото е отложено за 31.10.2024г. за събиране на допуснатите гласни доказателства.

Проведено е открито с.з. на тази дата, делото е обявено за решаване и на 02.12.2024г. е постановено решение по същество на спора - № 857/02.12.2024 г. Решението е връчено на страните: на 03.12.2024г. на ищеца и на 11.12.2024г. на ответника. Решението не е обжалвано и е влязло в сила на 16.12.2024г.

По делото е установено, че е подаден сигнал до Инспектората на ВСС относно бавното разглеждане на ГД №1237/2024г. по описа на ГОРС: подадено е заявление на 11.12.2024г. от ищеца, делото е изискано от ИВСС на 09.01.2025г. и върнато на 19.02.2025г. От служебно изисканата справка за образуване и движение на тяхната преписка е видно, че заявление по чл. 60в от ЗСВ относно ГД №1237/2024г. по описа на ГОРС не е постъпвало при ИВСС.

При така установеното от фактическа страна, съдът обоснова следните правни изводи: Предявен е иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ против съдебни органи – Районен съд Г.О., Районен съд Г.О. и Районен съд В.

Съгласно чл. 2б, от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС. Съдебно предявените права и твърденията, при които са изведени, обосновават сезиране на съда за предоставяне на специална вътрешно - правна защита на признато от Конвенцията /чл. 6, § 1/ право, чрез ангажиране отговорността на българската държава да обезщети вредите, настъпили вследствие на нарушено право на неин гражданин за разглеждане и решаване на дело в разумен срок.

Разглеждането и решаването на гражданското дело в разумен срок е основен принцип в гражданския и административния процес. Задължението е на съда, но възможността да бъде изпълнено следва пряко от изпълнението на задължението на Държавата да осигури гаранции за спазване на разумния срок при провеждането на производствата.

3

Съгласно, ал. 2 от сочената разпоредба, съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора, поради което съдът е установил по-горе пълното развитие на процеса до приключване на устните състезания.

В исковата молба ищцата акцентира на забавата на делото пред трите посочени съдилища с твърдения за необосновано изпращане по подсъдност от страна на РС В., забава поради отводи от страна на РС Г.О. и липса на проведени съдебни заседания от РС Г. О. през продължителен период от време.

По оплакванията за забава от страна на РС В. се касае всъщност да твърдение за постановено неправилно определение за изпращане не далото на друг съд по възражение за места неподсъдност от ответника. Подобен контрол настоящия състав не може да осъществява, още повече, че се касае за обжалваем съдебен акт, който е стабилизиран /не е обжалван от ищеца и е влязъл в сила/. Няма други оплаквания от този ответник.

По отношение на отводите на съдиите от РС Г.О., същите са постановени в рамките на два дни, по никакъв начин не са повлияли на общата продължителност на делото, още по-малко на разглеждането му извън разумен срок и вреди за ищеца. Тяхната основателност също се установява от мотивите, изложени от двата съдии, произтичащи от лични отношения, вкл. висящи съдебни производства между съдиите и ищеца.

Пред ответника РС Г. О. се установи, че са проведени две открити съдебни заседания, няколко закрити, няма отложени открити с.з. По молбите на ищеца произнасянията са незабавни, решението е постановено в срок. По делото не са правени отводи. Действително е първоначално и разпоредено прекратяване на производството по делото по преценка на съда за недопустимост на същото, което е отменено от ВТОС, но актът на съда е израз на неговата независима съдийска преценка. От друга страна този акт и производството по обжалването му не е довел до необосновано забавяне на делото – жалбата е администрирана веднага след постъпването й, въззивният съд се е произнесъл преди кроя на срока.