Решение № 140 от 04.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. София, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-1, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Спасова при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова като разгледа докладваното от Румяна Спасова Търговско дело № 20241100900299 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 58 ЗАПСП и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 31.05.2017 г., в качеството си на организация за колективно управление на авторски права, сключил с „Булсатком“ ЕАД, универсален праводател на „Булсатком“ ЕООД, договор, по силата на който отстъпил на ответника, в качеството му на „ползвател“ по смисъла на § 2, т. 6 ЗАПСП – неизключителното право да препредава музикални и свързани с тях литературни произведения по електронна съобщителна мрежа – по жичен и/или безжичен път – на територията на Република България едновременно с излъчването и/или предаването им изцяло и в непроменен вид. Срещу така отстъпените права „Булсатком“ ЕООД се задължило да заплаща на МУЗИКАУТОР на всеки отчетен период /тримесечие/ възнаграждения за авторски права, калкулирани въз основа на деклариран от ползвателя брой абонати, ползващи телевизионен пакет програми съгласно предвидените в Раздел II на Правила на Сдружение МУЗИКАУТОР за определяне размера на възнагражденията за препредаване на музикални произведения, литературни произведения, свързани с музика и аранжименти, независимо от средата и способа на разпространение /„Тарифата“/. Посочва, че съгласно чл. 2 от договора точният размер на дължимото за всеки отчетен период възнаграждение се определя въз основа на телевизионен пакет програми, като се изчислява въз основа на декларираните от ползвателя брой абонати, ползващи съответния телевизионен пакет, които се умножават по размера на възнаграждението, предвидено за този пакет в Раздел II на Тарифата, и по броя на месеците, включени в съответния отчетен период, като към определеното авторско 1 възнаграждение се начислява и ДДС. Твърди, че актуалната информация за броя програми, предлагани от ответника през 2021 г. значително се различава от декларираната пред МУЗИКАУТОР, което пък се отразява върху размера на дължимите от ответника авторски възнаграждения. Счита, че отчетите на ответника за I-во, II-ро, III-то и IV-то тримесечие на 2021 г. за абонатите и за ползваните от тях пакети не са точни и не са актуални, тъй като ответникът е декларирал на МУЗИКАУТОР най-голям брой абонати, ползващи пакет до 40 програми, какъвто Булсатком не предлага като услуга, а тези, които предлага, отчита в пакети с по-малък брой програми и заплаща по-ниско възнаграждение за права, въпреки че сключеният между страните договор изрично препраща към Тарифата за определяне на дължимите възнаграждения, където видовете пакети програми и включените в тях телевизионни канали са ясно дефинирани „от – до“. Посочва, че в резултат от неточна и неактуална декларирана информация към МУЗИКАУТОР ответникът е заплатил по-малко възнаграждение за авторски права, поради което е налице договорно неизпълнение.

Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да се осъди „Булсатком“ ЕООД да заплати на Сдружение МУЗИКАУТОР сумата в общ размер на 125 294,36 лева с ДДС, включваща сумите за отделните отчетни периоди, както следват: сумата от 24 640,53 лева с ДДС, представляваща дължима сума за доплащане на възнаграждение за авторски права за I-во тримесечие на 2021 г. и равняваща се на разликата между общо дължимото на МУЗИКАУТОР възнаграждение за първото тримесечие на 2021 г. в размер на 70 603,79 лева с ДДС за препредаване на радио и телевизионни програми, съдържащи музикални и свързани с тях литературни произведения, и заплатеното за същото тримесечие на 2021 г. възнаграждение в размер на 45 963,26 лева с ДДС; сумата от 23 914,56 лева с ДДС, представляваща дължима сума за доплащане на възнаграждение за авторски права за II-ро тримесечие на 2021 г. и равняваща се на разликата между общо дължимото на МУЗИКАУТОР възнаграждение за второто тримесечие на 2021 г. в размер на 68 711,65 лева с ДДС за препредаване на радио и телевизионни програми, съдържащи музикални и свързани с тях литературни произведения, и заплатеното за същото тримесечие на 2021 г. възнаграждение в размер на 44 797 лева с ДДС; сумата от 24 277,19 лева с ДДС, представляваща дължима сума за доплащане на възнаграждение за авторски права за III-то тримесечие на 2021 г. и равняваща се на разликата между общо дължимото на МУЗИКАУТОР възнаграждение за третото тримесечие на 2021 г. в размер на 69 717,43 лева с ДДС за препредаване на радио и телевизионни програми, съдържащи музикални и свързани с тях литературни произведения, и заплатеното за същото тримесечие на 2021 г. възнаграждение в размер на 45 440,24 лева с ДДС; сумата от 23 896,16 лева с ДДС, представляваща дължима сума за доплащане на възнаграждение за авторски права за IV-то тримесечие на 2021 г. и равняваща се на разликата между общо дължимото на МУЗИКАУТОР възнаграждение за четвъртото тримесечие на 2021 г. в размер на 69 056,69 лева с ДДС за препредаване на радио и телевизионни програми, съдържащи музикални и свързани с тях литературни произведения, и заплатеното за същото тримесечие на 2021 г. възнаграждение в размер на 45 160,51 лева с ДДС, ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и сумата в общ размер на 28 565,92 лева за мораторна лихва за съответните периоди от датата на изпадане в забава за всяко тримесечие до 13.02.2024 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 367 ГПК ответникът оспорва изцяло предявените искове по основание и размер. Не оспорва, че между страните е бил сключен договор от 31.05.2017 г., както и че за четирите тримесечия на 2021 г., в качеството си на 2 ползвател по договора, е представил пред МУЗИКАУТОР отчетни карти, в които е декларирал колко абоната има и какви телевизионни програми предлага. Не оспорва, че с писмо от 24.02.2020 г. е декларирал 303 телевизионни и радиопрограми пред Съвета за електронни медии, но оспорва относимостта на това обстоятелство към предмета на спора. Оспорва твърдението на ищеца, че е заплатил по-малко възнаграждение за съответните тримесечия за авторски права от това, което се дължи по договора, както и че е налице договорно неизпълнение. Оспорва твърдението, че Булсатком е декларирало неточна и невярна информация, както и че отчетите е следвало да съдържат различна информация от декларираната от него за всяко от тримесечията. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Счита, че тълкуването, съгласно което Булсатком трябва да плаща възнаграждение, което не зависи от това дали получава и каква насрещна престация получава, е изначално погрешно и противоречащо на логиката на закона. Сочи, че подобно тълкуване би довело до нищожност на договора поради противоречие с правилата на морала и добрите нрави, както и поради противоречие със закона, за която нищожност съдът трябва да следи и служебно. Посочва, че в случай че при тълкуване на договора съдът стигне до извод, че Булсатком дължи възнаграждение, независимо от това дали получава насрещна престация, то прави възражение за нищожност на договора на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Твърди, че с договора се отстъпва само неизключителното право за препредаване на произведения, поради което анализът на задълженията на страните изисква да се изследва кои програми и включените в тях произведения се предават и кои се препредават. Посочва, че в ЗАПСП, в редакцията му към процесния период, не се е съдържала изрична дефиниция на понятията „предаване“ и „препредаване“, но такава може да се извлече по косвен път от разпоредбите на чл. 21, ал. 1 и 2 ЗАПСП. Твърди, че общият брой програми, включени във всеки от пакетите така, както са обявени на електронната страница на Булсатком, включват като отделени програми SD и HD версиите на програмите, като разлика е единствено в тяхната разделителна способност и качеството на предаване, поради което за целите на договора и Тарифата тези програми не следва да се броят като отделни. Поддържа, че МУЗИКАУТОР няма право на възнаграждение и съответно не трябва да се включват в тримесечния отчет по договора програми със спортен и информационен профил, тъй като тези програми не касаят произведения, включени в устава на ищеца. Предвид изложеното иска да се отхвърлят исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 372 ГПК ищецът заявява, че поддържа заявеното в исковата молба относно размера на дължимото от ответника възнаграждение. Счита, че съществуващият с „Булсатком“ ЕООД спор е относно начина, по който се определя размерът на възнаграждението за препредаваните програми – т.е. не се спори за какво се дължи, а как се определя цената на дължимото възнаграждение, която впоследствие се умножава по броя абонати за съответния период. Твърди, че размерът на възнаграждението се определя по ставка в Тарифата за предаване, която зависи от броя на всички програми в предлаган пакет, а не само от препредаваните. Посочва, че размерът на дължимите възнаграждения и механизмът на неговото определяне е резултат от рамковата договореност от 10.07.2014 г. между представителната организация на ползвателите /тогава „БАККО“/ и сдружение МУЗИКАУТОР. Счита, че след като в пакетите са включени програми доставяни и в двата вида качество на картината SD и HD, то за същите следва да се дължи възнаграждение и за двата вида доставки. Оспорва твърдението на ответника, че не дължи възнаграждение за препредаването на програми със спортен и информационен профил. Счита за 3 неоснователно възражението за изтекла погасителна давност.

В срока по чл. 373 ГПК ответникът заявява, че оспорва твърдението на ищеца, че в информационната карта трябва да се включат всички програми, които влизат в даден пакет, респективно твърди, че при определяне на възнаграждението в телевизионния пакет трябва да влязат само програмите, които се препредават.

С протоколно определение от 11.11.2024 г. на основание чл. 227 ГПК съдът допусна промяна на страната на ответника поради приемство в процеса, като делото продължава с участието на „Виваком България“ ЕАД.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно удостоверение № 11 от 19.01.1994 г. на Министерството на културата на Република България ищецът е регистриран под № 1 от 13.01.1994 г. в регистъра на сдруженията по чл. 40 от Закона за авторските права и сродните му права /ЗАПСП/ към Министерство на културата.

Представени са два броя удостоверения за регистрация на дейност по колективно управление на права от 27.10.2011 г. и 05.09.2014 г., издадени от Министерството на култура на основание чл. 40а, ал. 2, т. 1 и чл. 40б, ал. 8 ЗАПСП и съответно на основание чл. 40б, ал. 9 ЗАПСП за вписване на ищеца като организация за колективно управление на авторски права за упражняване на дейност по колективно управление на авторски права за конкретно посочени начини на използване и обекти.

Съгласно удостоверение от 27.08.2021 г., издадено от Министерство на културата, регистрацията на Сдружение „МУЗИКАУТОР“ се отнася до дейност по колективно управление на авторски права върху музикални произведения и литературни произведения, свързани с музика при използване чрез: възпроизвеждане /чл. 18, ал. 2, т. 1 ЗАПСП/; разпространение /чл. 18, ал. 2, т. 2 ЗАПСП/; публично изпълнение /чл. 18, ал. 2, т. 3, предл. второ ЗАПСП/; излъчване по безжичен път /чл.

18, ал. 2, т. 4 ЗАПСП/; предаване и препредаване по кабел /чл. 18, ал. 2, т. 5 ЗАПСП/; синхронизационно право за некомерсиално използване на произведения, включени в аудиовизуални продукции, генерирани от крайните потребители на Facebook и Instagram /чл. 18, ал. 2, т. 8, предл. второ ЗАПСП/; предлагане по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до произведения по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях /чл. 18, ал. 2, т. 10 ЗАПСП/; внос и износ в трети държави на екземпляри от произведения в търговско количество /чл. 18, ал. 2, т. 11 ЗАПСП/; разпределяне на компенсационни възнаграждения, дължими за възпроизвеждане на произведения от физически лица за лично ползване /чл. 26, ал. 1, изр. първо и ал. 8 ЗАПСП/. Посочено е, че в съответствие с чл. 94р, ал. 2 ЗАПСП, сдружение „МУЗИКАУТОР“ може да отстъпва на ползвател само права в рамките на категориите права, видовете права и произведения, посочени в удостоверението.