Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1487 от 27.04.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 1726/2022
Вид
Решение № 1487
Подписан
27.04.2022
В сила
27.04.2022
Състав
СИЛВИЯ ПЕТКОВА ГЕОРГИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.58д, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.2, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63в · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.461, т.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 483 ал.1 т.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.638 ал.1 т.1 и т.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.638 ал.1 т.1 и т.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.638, ал.4 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 1487 гр. С., 27.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: С. П. Г. при участието на секретаря д. ИВ. ГР. като разгледа докладваното от С. П. Г. Административно наказателно дело № 20221110201726 по описа за 2022 година

Настоящето производство е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН, въз основа на подадена жалба от ЛЮДМ. Г. Л., като законен представител на „О.К.С.“АД, чрез адв. Вл. Ч. срещу електронен фиш (ЕФ) за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия „Г”, № 0005928 на СДВР, а именно такова по чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховане (КЗ), с който на осн. чл.638, ал.4, във вр. с чл.638, ал.1, т.2, във вр. с чл.461, т.1 от КЗ е наложена глоба в размер на 2000 (две хиляди лева) лв.

С жалбата се моли за отмяна на електронния фиш, като се твърди, че е незаконосъобразен, поради липса на описание на осъществено административно нарушение, както и издаването му в нарушение на чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, след изтичане на законоустановените преклузивни срокове.

За жалбоподателя редовно призован се явява процесуален представител, който поддържа жалбата и по същество пледира за уважаването й и отмяна на електронния фиш, доколкото е допуснато процесуално нарушение, като не става ясно какво точно е нарушението, за да се провери дали правилно е наложена санкцията, както и се претендира неспазване на преклузивните срокове по чл.34 от ЗАНН. Претендира се присъждане на сторените разноски.

За органа издал наказателното постановление, в съдебно заседание не се 1 явява процесуален представител. Депозирани са писмени бележки от процесуален представител на наказващия орган, с които се оспорва жалбата и се излагат съображения по същество. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР, както и се прави възражение за прекомерност на претенцията на другата страна.

От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се установяват от събраните писмени и гласни доказателства:

Съгласно справка от КАТ собственик на лек автомобил „Х.С.”, с ДК № ----е „О.К.С.“ АД. Същото съгласно проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ от Гаранционен фонд няма активна застраховка „Гражданска отговорност“ към 11.06.2019 г. Приложена е снимка от 11.06.2019 г., 10:44:25 ч. на процесния автомобил.

Техническото средство, с което е заснето ППС-то е автоматизирано техническо средство/система № SD2D0023.

В съставения електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, се сочи, че на 11.06.2019 г. в 10:44 часа в гр. С. Източна тангента №117, собственик на МПС лек автомобил „Х.С.“, с ДК № -----, е с установено нарушение на КЗ, което е установено с автоматизирано техническо средство № SD2D0023.

Издадено е удостоверение за одобрен тип средство за измерване №18.02.5133 на 20.02.2018 г. със срок на валидност 20.02.2018 г. относно пътна радарна система тип m*SpeeDet 2 D и допълнение към удостоверението от 31.07.2018 г. и двете от Български институт по метрология (БИМ).

Приложена е Заповед №8121з-172/29.02.2016 г. на министъра на вътрешните работи с приложен образец.

Посочено е в извадката на СДВР, че е издаден електронен фиш серия „Г”, № 0005928 на СДВР на 09.08.2019 г., с дата на връчване 21.01.2022 г., който се обжалва на 27.01.2022 г.

Съдът е взел предвид събраните по делото доказателства, като логични и непротиворечиви.

Жалбата е допустима, като подадена от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, приема се, че жалбата е в срок, а 2 разгледана по същество същата се явява основателна, поради следното:

Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП (редакцията към датата на нарушението), когато нарушението е установено и заснето с техническо средство, в отсъствие на контролен орган и нарушител се издава електронен фиш, с който се налага глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Определено е какво следва да бъде съдържанието на електронния фиш, който следва да има следните реквизити: териториална структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, място, дата, точен час на извършване на съответното нарушение, регистрационен номер на МПС-то, собственика, на когото то е регистрирано, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката и мястото на доброволното й заплащане.

В допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена дефиниция, относно това що е електронен фиш (§6, т.63 ): ”електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства”.

Изхождайки от горните разпоредби, както и като взе предвид установената от събраните доказателства, в хода на съдебното следствие, фактическа обстановка, съдът стига до следните правни изводи:

Разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП не предвижда наличие на подпис на издателя на електронния фиш, поради което липсата на такъв, конкретен издател не е процесуално нарушение.

Разпоредбата на чл. 483 ал.1 т.1 от КЗ вменява задължение за сключване на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на лицето, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от движение. При неизпълнение на това задължение административно-наказателната разпоредба на чл.638 ал.1 т.1 и т.2 от КЗ предвижда “глоба” в размер от 250 лева, когато собственикът е физическо лице и имуществена санкция 2000 лева за юридическо лице или едноличен търговец. Същите санкции се налагат на собственика на МПС, съгласно чл.638, ал.4 от КЗ, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

3

За да е извършено нарушение по чл. 638 ал. 4 от КЗ , от обективна страна трябва да е налице управление на МПС без сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и това управление без застраховка да е установено с автоматизирано техническо средство или система.

Събраните доказателствата по делото безспорно установяват, че на посочените в ЕФ дата и час дружеството „О.К.С.“АД е собственик на автомобила.

Но от събраните и кредитирани доказателства не се установява, че това МПС „Х.С.“, с ДК № ----- е било в движение, т.е., че е било управлявано на твърдяното място в атакувания ЕФ.

Липсват годни доказателства, установяващи, че именно на процесното място е било управлявано без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Предвид горното доколкото по същество не се установи осъществяването на така визираното нарушение процесният ЕФ като незаконосъобразен следва да бъде отменен.

В настоящия случай обжалваният електронен фиш не отговаря и на изискванията на закона относно съдържанието му в частта данни за описание на нарушението. В съдържанието на електронния фиш е вписано, че е установено нарушение на Кодекса за застраховането (КЗ), заснето с автоматизирано техническо средство/система № SD2D0030“, след което са посочени данните за собственик, законен представител, нарушени разпоредби – само с цифрово изписване, вид на наказанието, размер, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Никъде в обжалвания електронен фиш не е посочено, че се касае за МПС, спрямо което собственикът не е изпълнил задължението си да сключи действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. С вписването във фиша само, че „е установено нарушение на Кодекса за застраховането (КЗ)“, но без да е изложено описание на нарушението откъм елементи от обективната и субективната страна на състава му, е допуснато съществено процесуално нарушение, засягащо правото на защита на административнонаказания и съставляващо самостоятелно основание за отмяна на електронния фиш като незаконосъобразен.

4

Предвид горното процесния ЕФ като акт по чл.58д, т.1 от ЗАНН следва да бъде отменено на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН като незаконосъобразен.

Съдът намира за неоснователно възражението депозирано в жалбата и в пледоарията на процесуалния представител на жалбоподателя по същество, за издаване на процесния ЕФ след изтичане на преклузивния срок. Това е така, доколкото ЕФ е издаден на 09.08.2019 г., а се касае за административно нарушение, което се твърди, че е осъществено на 11.06.2019 г., т.е. в тримесечен срок е издаден ЕФ.

С оглед изхода на производството, а именно отмяна на ЕФ, претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява частично основателна.

В конкретния случай процесуалното представителство на жалбоподателя в производството по делото е осъществено от адвокат, който е бил надлежно упълномощен и на същия е изплатено възнаграждение, съгласно отразеното в договора за правна защита и съдействие, в размер на 400 лв. Размерът не е съобразен с чл. 18, ал. 2, във вр. с чл.7, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, където се сочи, че за сумата при дела с интерес от 1000 до 5000 лв. е 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв., какъвто е и процесния. Предвид което така определения размер е 370 лв., който следва да се възложи в тежест на СДВР. Жалбоподателят се е представлявал от адвокат, който се е явил в едно съдебно заседание, делото не представлява фактическа и правна сложност, направено е възражение за прекомерност, предвид което и съобразно гореизложеното следва да бъде уважен размер съгласно посоченото от 370 лв., а в останалата му част до пълния предявен размер от 400 лв. следва да се остави без уважение като прекомерен и с това се явява неоснователен

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш серия „Г”, № 0005928 на СДВР, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи, с адрес: гр. С., ул.

„Антим I“ № 5, с БУЛСТАТ -----, да заплати на „О.К.С.“ АД, със седалище и 5 адрес на управление: гр. С., ул. ------, представлявано от ЛЮДМ. Г. Л. сумата в размер на 370 (триста и седемдесет лева)лв. за разноски за адвокатско възнаграждение, като оставя без уважение като неоснователно искането за разноски в останалата му част до пълния предявен размер от 400 лв.

Решението на основание чл.63в от ЗАНН , подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- С. град на основанията предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6