Определение № 29 от 16.02.2026, Окръжен съд - Силистра

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29 гр. Силистра, 16.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Людмил П. Хърватев

Членове:

Анелия Д. Великова

Ана Аврамова като разгледа докладваното от Анелия Д. Великова Въззивно частно наказателно дело № 20263400600051 по описа за 2026 година установи:

Производството е по реда на глава ХХII НПК.

Образувано е по частна жалба на Л. Н. М., срещу определение с № 70/11.12.2025, постановено по НОХД № 172/2025 г. по описа на Тутракански районен съд, с което жалбоподателят е осъден да заплати в полза на Националното бюро за правна помощ – гр. София сумата от общо 560 лева - / 286,32 евро/, представляващи направени по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за служебен защитник.

Жалбоподателят твърди в жалбата си, че когато е бил на делото / неясно за коя фаза от наказателното производство/, не е искал назначаване на служебен защитник, в производството е участвал негов, договорен адвокат.

Заявява, че не е длъжен да заплаща възнаграждение на адв. Добрин Атанасов , след като по делото е представляван от личния си адвокат Димитър Димитров , от адвокатска кантора Шумен.

Не посочва какво въззивната инстанция да направи с обжалвания акт.

Постъпил е и писмен отговор от НБПП, във връзка с жалбата, като се оспорва същата, и се моли въззивната инстанция, да остави обжалваното Определение в сила, а жалбата, като неоснователна и недоказана, да не бъде уважавана.

СсОС, като взе предвид изложените в жалбата доводи и релевираното искане, въз основа на материалите по делото и закона, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена от легитимно лице, в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството по НОХД № 172/2025 г. по описа на ТнРС, е образувано 1 по повод внесен обвинителен акт от РП – Силистра – ТП - Тутракан против подс. Л. Н. М. за извършено от него престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК.

Производството по делото е приключило по глава ХХIХ от НПК с влязло в законна сила Споразумение от 20.11.2025 г., с което подсъдимият се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл. 354а ал. 3 вр. ал., т.

1 от НК и му е наложено наказание, по вид „Лишаване от свобода“, при строг режим на изтърпяване и глоба в размер на 3000 лева.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК в тежест на подс М.. са възложени направените по делото разноски в размер на 1130.83 лева, платими по сметка на ОДМВР - Силистра.

Видно от материалите по делото, в производството пред ТнРС подс. М. е бил защитаван от договорен защитник – адв. Димитър Господинов Димитров от ШАК, който го е представлявал във фазата на съдебното и в част от досъдебното наказателно производство.

Преди ангажирането на договорната защита в хода на досъдебното производство, на обвиняемия с Постановление от 27.06.2025 г. и след деклариране на изрично съгласие от Л. М., на осн. чл. 94, ал.1, т. 6 от НПК е предоставена правна помощ и назначен служебен защитник – адв. Добрин Атанасов от АК -Силистра. Същият е участвал и защитавал М. по ДП № 108/2025 г. на РУП- Тутракан; по ЗЗ № 26/2025 г. на РУП –Тутракан и ЧНД № 102/2025 г. на РС –Тутракан.

На 11.12.2025 г. по делото е постъпило писмо от председателя на Националното бюро за правна помощ, с което е отправено искане, в полза на НБПП да бъдат присъдени разноски за възнаграждение на служебен защитник. Към писмото е приложено решение №СС-185-23921/16.09.2025 г. на НБПП, от което се установява, че на служебния защитник адв. Атанасов. е било изплатено възнаграждение в размер на 560 лева / 286.32 евро/ за предоставена правна помощ на Л. Н. М. по ДП № 108/2025 г. на РУПТутракан; по ЗЗ № 26/2025 г. на РУП –Тутракан и ЧНД № 102/2025 г. на РС – Тутракан.

Служебният защитник е бил назначен в хипотезата на чл. 94, ал. 1, т. 6 НПК, тъй като по отношение на М. е следвало да се повдигне обвинение и да се вземе МН , поради което защитата му е била абсолютно задължителна.

Съобразявайки крайния изход на делото и постъпилото искане от Националното бюро за правна помощ, ТнРС с атакуваното пред настоящата инстанция определение № 70/11.12.2025, постановено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК, на основание чл. 189, ал. 3 НПК правилно е осъдил подс. Л. Н. М. да заплати в полза на Националното бюро за правна помощ – гр. София сумата от 560 лева / 286.32 евро/, представляващи разноски за заплатено адвокатско възнаграждение на служебен защитник.

Съгласно чл. 27а от Закона за правната помощ в определени със закон случаи лицата, на които е предоставена правна помощ, възстановяват на НБПП направените разноски. Такъв случай е изрично регламентиран в 2 разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, съгласно която, когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително разноските за служебно назначения защитник.

В същия смисъл е и задължителната тълкувателна практика на Върховния касационен съд, обективирана в ТР № 4/19.02.2010 г. по т. д. № 4/2009 г. на ОСНК, съгласно което подсъдимият, който е признат за виновен, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, следва да заплати адвокатско възнаграждение на служебния защитник в полза на НБПП във всички случаи на задължителна защита.

В конкретния случай участието на защитник при воденето на досъдебното производство е било задължително на основание чл. 94, ал. 1, т. 6 НПК, доколкото от данните по делото се установява, че на М. е следвало да се повдигне обвинение и да се вземе мярка за неотклонение, като същия е бил и задържан. С оглед на това, защитата на настоящия жалбоподател в наказателното производство по ДП, е била абсолютно задължителна, поради което, в съответствие с изискванията на закона, му е била предоставена правна помощ чрез назначения в хода на досъдебното производство служебен защитник.

Жалбоподателят е бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение с влязло в сила споразумение. Същия е бил представляван /в досъдебната фаза на процеса/ от служебен защитник, назначен по реда на ЗПП, на когото съгласно представеното решение на НБПП е било заплатено възнаграждение.

Предвид изнесеното настоящият въззивен съдебен състав счита, че са налице изискуемите от закона предпоставки за осъждане на Л. Н. М. да заплати в полза на Националното бюро за правна помощ – гр. София разноските за изплатено адвокатско възнаграждение на назначения му служебен защитник.

Определеното от НБПП възнаграждение е съобразено с нормативно определените предели на възнагражденията, регламентирани в относимите разпоредби на Наредбата за заплащане на правната помощ, с оглед размера на предвиденото наказание за извършеното от подсъдимото лице престъпление.

Ето защо, районният съд законосъобразно, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК, след представяне на решението на НБПП, е осъдил подсъдимата да заплати сумата от 560 лева / 286.32 евро/ по сметка на НБПП.

С оглед гореизложеното, въззивната инстанция приема ревизирания съдебен акт за правилен и законосъобразен, поради което и на основание чл.

345, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК, Силистренския окръжен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 70/11.12.2025, постановено по НОХД 3

№ 172/2025 г. по описа на Районен съд – Тутракан.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4