Решение № 7029 от 19.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7029 гр. София, 19.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Г. Шейтанова

Членове:

Рафаела Ст. Матева

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рафаела Ст. Матева Въззивно гражданско дело № 20241100504755 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20786/14.12.2023г., постановено по гр.д. № 60023/2021 г., по описа на Софийски районен съд, 175 с-в, съдът е осъдил М. А. П. да заплати на Т. И. Ч. на основание чл. 45 ЗЗД сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие на нанесена на 13.06.2021 г. в гр. София телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст, за което ответникът е признат за виновен по силата на споразумение, одобрено на 30.07.2021г. по НОХД № 10997/2021г. по описа на СРС, 23-ти с-в, ведно със законната лихва, считано от 20.10.2021г. до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлил така предявения иск за горницата над сумата от 10 000 лв. до пълния претендиран размер от 24 000 лв. (частичен от 25 100 лв.). С оглед изхода на спора е разпределена и отговорността за сторените от страните разноски в производството.

Срещу първоинстанционното решение са постъпили въззивни жалби от насрещните страни в производството, както следва:

Въззивна жалба от 04.01.2024 г., подадена от ищеца Т. И. Ч., чрез адв. Б.

Х., срещу постановеното от Софийски районен съд решение в частта му, с която предявеният срещу ответника М. А. П. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД е отхвърлен за горницата над присъдената от съда сума до пълния претендиран размер.

В жалбата се излага становище за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение в обжалваната му част. Посочва се, че макар и съдът правилно да е приел, че е обвързан от одобреното по НОХД № 10997/2021г. споразумение, с което ответникът се е признал за виновен в причиняване на ищеца на средна телесна повреда, то неправилно е кредитирал 1 частично събраните по делото гласни доказателства, поради което е достигнал и до неправилен извод за размера на обезщетението за неимуществени вреди.

Излагат се съображения, че от всички събрани по делото доказателства, се установяват интензитета и продължителността на претърпените от ищеца болки и страдания, а оттам и основателността на предявената искова претенция в пълния й претендиран размер. С оглед на изложеното се отправя искане първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната му част, а предявения иск – да бъде уважен изцяло. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по жалбата - М. А. П., чрез назначения му особен представител адв. С.

К., с който се изразява становище за нейната неоснователност. Поддържат се съображения за правилност на фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд, като се посочва, че дори определеният от съда размер надвишава обичайните вреди, произтичащи от причинената телесна повреда. С оглед на изложеното се отправя искане подадената въззивна жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение – да бъде потвърдено в обжалваната му част.

Въззивна жалба от 14.03.2024 г., подадена от ответника в първоинстанционното производство - М. А. П., чрез назначения му особен представител адв. С. К., срещу постановеното от Софийски районен съд решение, в частта му, с която предявеният иск с правно основание чл. 45 ЗЗД е уважен до размера на сумата от 10 000 лв.

В жалбата се излага становище за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната му част. Поддържат се доводи, че представеното по делото споразумение, одобрено с протоколно определение, постановено по НОХД № 10997/2021г., не отговаря на изискванията за форма, предвидени в чл. 382, ал. 6 НПК, поради което и същото не обвързвало гражданския съд на основание чл. 300 ГПК. Сочи се, че съдът неправилно е кредитирал гласните доказателства, събрани по делото, като вследствие на това макар и да е приел, че на обезвреда подлежат тези неимуществени вреди, които са логична пряка последица от травматичното увреждане, е определил размер на обезщетението, който не отговаря на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД. С оглед на изложеното се отправя искане първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната му част и предявеният иск – да бъде отхвърлен, а в условията на евентуалност – да бъде определен по-нисък размер на обезщетението. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по жалбата - Т. И. Ч., чрез адв. Б. Х., с който се изразява становище за нейната неоснователност и се отправя искане същата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение – да бъде потвърдено в обжалваната му част.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби са подадени от активно легитимирани страни в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отправени са до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явяват допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с 2 изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

След извършена проверка съдът намира, че постановеното решение е валидно и допустимо, като по направените във въззивните жалби оплаквания относно неговата правилност, намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД.

Основателността на предявения иск е обусловена от установяването при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на следните материални предпоставки (юридически факти): 1/. деяние (волеви акт на ответника, извършен чрез действие или бездействие), 2/. противоправност (несъответствие между предписаното от уредените нормативни или общоприети правила поведение и фактическо осъщественото от дееца), 3/. причиняване на неимуществени вреди, 4/. причинно-следствена връзка между противоправното деяние и настъпилия вредоносен резултат, като това противоправно поведение да е виновно (в гражданското право вината като субективен елемент на имуществената отговорност се презумира - арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД).

В тежест на ответника е да докаже възражението си за съпричиняване на вредите.

От представеното с исковата молба споразумение и от приобщеното производство по НОХД № 10997/2021г. по описа на СРС, 23 с-в, е видно, че със споразумение, одобрено с протоколно определение от 30.07.2021г., обвиняемият М. А. П. се е признал за виновен в това, че на 13.06.2021г. около 18,25ч. в гр. София, кв. „Редута“, ул. ********, в преддверието на механа „При ловците“, чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на лицето на Т. И. Ч., причинил на последния средна телесна повреда, реализирала медикобиологичния признак „счупване на челюст“ – престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

Съгласно чл. 383, ал. 1 НПК, одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда.

Според чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския, който разглежда гражданските последици от деянието относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В гражданския процес е изключена свободната преценка относно осъществяването или неосъществяването на фактите, които съставляват елемент от престъпния състав, който е установен с влязла в сила присъда, като относно обстоятелствата, посочени в чл. 300 ГПК, присъдата се ползва със сила на пресъдено нещо. Поради изложеното, настоящият въззивен съдебен състав намира за правилни направените от първоинстанционния съд изводи за наличие на материалните предпоставки за ангажиране на деликтната (извъндоговорна) отговорност на ответника по предявения иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, като в тази връзка неоснователни се явяват направените с въззивната жалба на М. П. оплаквания, че в нарушение на процесуалните правила решаващият съд не е преценил и обсъдил всички представени по делото доказателства, касаещи процесния деликт, тъй като именно въз основа на анализа им наличието на процесното деяние се доказва по безспорен и несъмнен начин. Доколкото престъплението по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК е резултатно такова, следва да се посочи, че видът и броят на телесните увреждания, както и наличието на причинно-следствена връзка 3 между деянието и повредите, също са установени със задължителна за гражданския съд сила. Поради това и правилно Софийски районен съд е зачел силата на одобреното споразумение в наказателното производство, като е приел за доказан фактът, че ответникът е причинил счупване на челюстта на ищеца, като в тази връзка не е кредитирал заключенията на съдебномедицинската и повторната съдебно-медицинска експертизи в частите им, в които експертите са достигнали до извода, че ищецът не е претърпял счупване, нито луксация на долната челюст.

При формирания извод за наличие на материалните предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност на ответника, спорни във въззивното производство се явяват въпросите за претърпените от ищеца в причинна връзка с деянието неимуществени вреди, както и за размера на присъденото обезщетение, по отношение на които настоящият въззивен съдебен състав намира следното:

За установяване на причинените от деянието неимуществени вреди, както и техният размер, в производството са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля А., както и са приети заключения на съдебномедицинската и повторната съдебно-медицинска експертизи.

Разпитан пред съда, свидетелят А. заявява, че се познава с ищеца от училище и са в близки приятелски отношения. Посочва, че за процесния случай е разбрал от приятелката на Ч., която му се е обадила по телефона, за да му съобщи, че ищецът е много зле, като двамата се намират в болница „Пирогов“ и чакат пред травматологията. А. отишъл на място, където видял, че в действителност Ч. е бил зле здравословно, не е могъл да говори и да обясни какво се е случило, лявата част на лицето му е била много подута, устните му са били разцепени. От приятелката на ищеца свидетелят разбрал, че някъде в района на 1-во РУ пред салон за красота е имало словесна саморазправа между ищеца и ответника М., вследствие на която М. е нанесъл удар на Ч., на което А. много се учудил, защото според него ищецът не бил конфликтен. Свидетелства още, че е бил изпратен от лекарите от травматологията до аптека, намираща се срещу болницата, откъдето закупил за ищеца шина за долната челюст. Заявява, че след случката е посещавал ищеца всеки ден, като същият е бил с шина два месеца по цял ден. През първите две седмици след поставяне на шината е говорил само през зъби, след това е продължил да носи шината, но вече е започнал да говори. Имал е също големи затруднения и болки при хранене, като в продължение на месец и половина е приемал течна храна; изпитвал е ужас да кихне или да се изкашля, тъй като тези действия били съпроводени с отваряне на челюстта. Постоянно е имал болки и е взимал силни обезболяващи, което му оказвало влияние и до ден днешен, защото имал проблеми със стомаха поради приема им на гладно.

Имал е тикове да си мърда челюстта и е изпитвал болки при промяна на времето. Като се прозявал се чувало прещракване и изпитвал болка. А. свидетелства и за емоционалната травма, която е изпитал ищецът, който споделил пред приятеля си, че се притеснява и срамува от факта, че са го набили пред приятелката му.

В заключението на първоначалната съдебно-медицинска експертиза вещото лице посочва, че съобразно анализираната от него медицинска документация, включително и тази, събрана по наказателното производство, се установява, че при проведения преглед на ищеца е вписана диагноза „съмнение за мозъчно сътресение“, но не му е предлагана хоспитализация и липсва последваща документация, която да потвърждава такава диагноза.